Успение Богородично (Елбасан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Успение Богородично“
Kisha e Shën Mërisë
Elbasan, Albania, St Mary's Church 03.jpg
Църквата от изток
Местоположение в община Елбасан
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Albania.svg Албания
Населено място Елбасан
Изграждане 1833 г.
Статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ (на албански: Kisha e Shën Mërisë) е православна църква в град Елбасан, Албания.[1] В 1963 година църквата е обявена за културен паметник на Албания под № 50.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в рамките на средновековната Елбасанска крепост, в северната ѝ част.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът и разколният свещеник Никола Марку в храма в 2006 г.

Изграждането на храма започва в 1486 година, но първата служба е извършена в 1556 година.[1] Според записките на семейната кондика Делиана църквата изгаря в 1818 година. От датировката на външната страна на апсидата се разбира, че е възстановена в 1833 година.[3]

В храма служат Фан Ноли, Висарион Джувани и други видни албански национални дейци.[1]

От 1993 година църквата е в ръцете на разколническа националистическа групировка, начело с Никола Марку, която не признава каноничното управление на Албанската православна църква, което според нея е под силно гръцко влияние.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изцяло каменна,[1] трикорабна базилика с полусферичен таван. На запад има притвор с женска църква над него. На изток има три апсиди, като централната е с внушителни размери. От запад, юг и север има открит трем на каменни арки.[3]

Камбанарията е по-късна, което се вижда от архитектурния стил и от материала – червена тухла.[3]

Зад апсидата е гробът на Констандин Кристофориди.

Иконостасът на храма е дело на видните дебърски майстори[1] от рода Филипови – братята Васил Аврамов и Филип Аврамов.[5][6] Работата по иконостаса продължава 10 години.[1]

Иконите на иконостаса и царските двери са дело на самаринските майстори Михаил Анагност и Димитър Михайлов (1826 – 1828).[7] Михаил е автор на престолните икони „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Богородица Царица с Христос“, „Исус Христос“, „Свети Йоан Предтеча“ и изписаването на царските двери, както и на другите икони от иконостаса, някои от които датирани 1828 година.[8]

В 2008 година църквата и иконостасът са реставрирани.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Kisha e Shën Marisë: ndërtimi dhe rindërtimi dibran. // Info Arkiva, 28 октомври 2008 г. Посетен на 29 август 2019 г.
  2. Objekte Fetare Monument Kulture. // Komiteti Shtetëror për Kultet. Посетен на 13 август 2015. Архив на оригинала от 2015-06-03 в Wayback Machine.
  3. а б в г Kisha e Shën Mërisë. // Instituti i Monumenteve të Kulturës „Gani Strazimiri“. Посетен на 29 август 2019 г.
  4. Zenelaj, Eqrem. At Nikolle Marku, garidan i shqiptarizmës. // Fjala e Lirë. In: Shkoder.net. Посетен на 29 август 2019 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 247.
  6. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 261. Посетен на 15 декември 2015.
  7. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 261.
  8. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 415. Посетен на 11 април 2014 г.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония