Успение Богородично (Житница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Zhitnitsa Catholic Church.jpg
фасада
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Житница
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 1923 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично“ е християнска църква в Житница, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

През 1646 г. архиепископ Петър Богдан посещава село Хамбарлии и съобщава, че е имало общо 80 католици с децата. През 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: От там (Калояново) отидох в Хамбарлии, далеч половин час – покръстих 20, причестих 10 и намерих къщи 54, всичко 341 човека.[1]

През 1837 г. епископ Иван Птачек съобщава за 481 католици. Един век по късно, през 1935 г. селото е имало 1780 жители.

През 1928 г. в енорията е основано културно-просветното дружество „Св. Йосиф“.[2]

През 1944 г. за няколко месеца отец д-р Дамян Гюлов се установява в енорията[2]. Енорийски свещеник по това време е брат му – отец Козма Гюлов. Тук отец Дамян отново подхваща работата по издаването на в. „Истина“ и създава нов редакционен комитет, в който влиза и отец Йосиф Стойков.

По време на така наречените Католически процеси през 1952 г. Йосиф Тончев, роден в Житница, e осъден на смърт за противонародна дейност. Oтец Рафаил Станев и отец Иван Станев, родени също в енорията, са осъдени съответно на 10 години и година и половина лишаване от свобода.

Епископ Георги Йовчев е бил енорийски свещеник в Житница преди да бъде да бъде издигнат в епископски сан.

През 90-те години на XX век енорийски свещеник е отец Максимилиан (Йосиф) Балабански. Той изгражда свещенически дом с голям салон за срещи и представления в приземието. Той също е инициатор за изграждане на паметник на светеца Максимилиян Колбе в селото.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Първата католическа църква е построена през 1845 г.[1]

Сегашната сграда е строен през 1923 г. Храмът е основно ремонтиран в началото на XXI век. През 2006 г. е монтиран нов часовник. Две години по късно са подменени дървените кули с нови направени от специална ламарина, която отразява светлината от слънцето. По този начин обновените камбанарии се виждат на разстояние от близо 30 километра.

Храмов празник – 15 август.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.