Успение Богородично (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Uspenie.Bogorodichno.Kyustendil.1.JPG
Изглед към църквата
Местоположение в Кюстендил
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Кюстендил
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Кюстендилско
Тип на сградата псевдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1816 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад.

Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола“. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,6 х 14,4 m. Предполага се че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големият иконостас на олтара. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз (вълчи зъб). Колоните в наоса са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX век от Тома Вишанов. Иконите на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на Лазар Зограф от епирското село Горна Студена.[1]

Олтарните двери от XVI – XVII век са реликва от църквата „Свети Никола“. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[2] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Свети Никола“ в Кратово и „Света Богородица“ в Ранковце.[3]

През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище.

Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени нартекс от север и запад, свещоливница и костница. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишко и сина му Димитър.

Камбанарията на църквата

След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер и изписани от художника Иван Доспевски. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872 – 1874), Евстати Попдимитров[4] и други.

По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 25/1998 г.). Действащ храм на Българската православна църква.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с. 408 – 9;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат „Дийор Принт“ ООД, с. 68;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 267.
  2. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 156.
  3. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 155.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 257.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония