Успение Богородично (Лешочки манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Crkva Sv.Bogorodica - Lesok Tetovo.JPG
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
42.0664° с. ш. 21.0287° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Лешочки манастир
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Тетовско-Гостиварска
Архиерейско наместничество Гостиварско
Време на изграждане 1879 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е възрожденска църква в Лешочкия манастир, Република Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Църквата е спомената за пръв път в 1326 година, когато е дарена на манастира „Света Богородица Левишка“ в Призрен.[1] В църквата има надпис, че е изградена в 1641 година при Никанор, владика Скопски и Положки. Строежът е завършен в 1646 година.[2] По-късно става метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“. В 1818 година в храма, който след запускането на „Свети Атанасий“ вече е католикон на манастира, се установява Кирил Пейчинович, който развива тук активна духовна и просветна дейност и след смъртта си в 1845 година е погребан до църквата.[1]

В архитектурно отношение е триконхален храм, като конхите отвън са тристранни. На западната страна по-късно е дозидан нартекс.[1]

Живописта в храма е три слоя. Най-старият е от периода преди 1326 година, следващият е от времето на обновата при епископ Никанор в 1641 година и третият е възрождениски – от 1879 година, дело на галичкия зограф Михаил Гюрчинов,[1] подписал се „Михаiлъ Зѡграфъ Zюрчиновъ Галичникъ“.[3]

Владишкият трон е дело на дебърски резбари от рода Максимовци от Битуше.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1302.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 50.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 225.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.
     Портал „Македония“         Портал „Македония