Успение Богородично (Матка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
76 2 монастрь Успения.jpg
Църквата „Успение Богородично“.
Skopje OSM.svg
41.9619° с. ш. 21.2961° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Скопие
Вид на храма Православен манастир
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Матка
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е православен средновековен манастир край скопското село Долна Матка, община Сарай, в северната част на Република Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

Манастирът е разположен на 17 km от Скопие и на 400 m от езерото Матка, на левия бряг на реката Треска.[1]

Поглед на манастира „Успение на Пресвета Богородица“

Манастирът е построен около 1370 година.[3] В надписа над входната врата от 1497 година се споменава Милица, която намерила църквата без покрив, прикокрила я, изписала я и издигнала притвор. В надписа се споменават Тошинко и неговият син Никола и митрополитът Атанасий Скопски.[1]

Църквата е от типа стеснен вписан кръст, с тристранна апсида и купол на осмостранен барабан на четири иззидани пиластри. Градена е от камък и тухли. Прозорците се малки и високо поставени.[1]

Живописта най-вероятно е дело на еден художник и е от края на XV век. Отличава се с несигурност в разположението на композициите, нечист колорит и доста непрецизен рисунък. Големината и пропорциите на фигурите се менят от сцена до сцена. Най-често фигурите са с дебели, кръгли глави и малки учи. Рядък детай при изписването на лицата на светците с две лазлично оцветени полонити – силно зелена и румена, говори за връзка със старите охридски дела. Изписването на Свети Климент Охридски във втората зона на северния зид също указва за художник от Охрид. Единствено ктиторските портрети на Милица и на нейният син Никола са грижливо изработени и са рядко свидетелство за външния вид на християнските първенци в XV век. Добри са донякъде и образът на Богородица Елеуса с Христос и архангел Гавриил.[1]

Председател на манастирската комисия към манастира „Успение на Пресвета Богородица“ в края на XIX век е българският революционер Георги Попов.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел). // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1303.
  3. Димевски, Славко. История на Македонската православна църква, Македонска кн., 1989, стр. 167.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
     Портал „Македония“         Портал „Македония