Успение Богородично (Матка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Църквата „Успение Богородично“. | |
 Местоположение в Сарай | |
| Вид на храма | Православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Матка |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е православен средновековен манастир край скопското село Долна Матка, община Сарай, в северната част на Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Манастирът е разположен на 17 km от Скопие и на 400 m от езерото Матка, на левия бряг на реката Треска.[1]
Манастирът е построен около 1370 година.[3] В надписа над входната врата от 1497 година се споменава Милица, която намерила църквата без покрив, прикокрила я, изписала я и издигнала притвор. В надписа се споменават Тошинко и неговият син Никола и митрополитът Атанасий Скопски.[1]
Църквата е от типа стеснен вписан кръст, с тристранна апсида и купол на осмостранен барабан на четири иззидани пиластри. Градена е от камък и тухли. Прозорците се малки и високо поставени.[1]
Живописта най-вероятно е дело на еден художник и е от края на XV век. Отличава се с несигурност в разположението на композициите, нечист колорит и доста непрецизен рисунък. Големината и пропорциите на фигурите се менят от сцена до сцена. Най-често фигурите са с дебели, кръгли глави и малки учи. Рядък детай при изписването на лицата на светците с две лазлично оцветени полонити – силно зелена и румена, говори за връзка със старите охридски дела. Изписването на Свети Климент Охридски във втората зона на северния зид също указва за художник от Охрид. Единствено ктиторските портрети на Милица и на нейния син Никола са грижливо изработени и са рядко свидетелство за външния вид на християнските първенци в XV век. Добри са донякъде и образът на Богородица Елеуса с Христос и архангел Гавриил.[1]
Председател на манастирската комисия към манастира „Успение на Пресвета Богородица“ в края на XIX век е българският революционер Георги Попов.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1303. (на македонска литературна норма)
- ↑ Димевски, Славко. История на Македонската православна църква, Македонска кн., 1989, стр. 167.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
