Успение Богородично (Негуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Κοιμήσεως Θεοτόκου
Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου (Παναγία) Νάουσα.jpg
Общ изглед
Map of Naousa.svg
40.6325° с. ш. 22.0675° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Негуш
Вид на храма православна църква
Страна Гърция Гърция
Населено място Негуш
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Берска, Негушка и Камбанийска
Архиерейско наместничество Негуш
Време на изграждане 1833 г.
Съвременен статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на гръцки: Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Παναγία) е възрожденска православна църква в южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен в северната част на Негуш и е обновен в 1833 година - 11 години след разрушаването на града в Негушкото въстание и три години след получаване на разрешение за строеж. Разходите са поети от хаджи Петрос син на поп Анастасиос за упокой на душите на родителите му. Майсторът е Янусис Гикас. Всичко това се научава от надписа, който казва, че митрополит по по това време е Дионисий, охарактеризиран като „радостен“ и „замислен“. Дионисий, който управлява епархията 17 години от 1824 до 1848 година, полага големи усилия за реконструкция на къщите и четирите енорийски църкви в града и дълго време поддържа отлични отношения с общината в съвместната им работа по възстановяването на града.[1] Ктиторът хаджи Петрос Папанастасиу принадлежи към голямата негушка фамилия Петриди. Баща му Анастасиос е свещеник в църквата „Свети Георги“ в Негуш преди въстанието. Баща му е от каракаменското село Държилово и става виден служител в местната администрации, като достига до вилаетски коджабашия във Воденско. Заради приноса на хаджи Петрос при възстановяването на храма, фамилията има привилегировани отношения с църквата през целия XIX и началото на XX век, като има важен глас при решаването на енорийските дела.

Надписът гласи:

Ктиторският надпис от 1833 г. с името на митрополит Дионисий
ΙΛΑΡΟΣ ΗΝ ΑΡΧΙΕΡΕΥΣ ΚΑΙ ΣΥΝΝΟΥΣ ΑΜΑ ΦΙΛΕ

ΔΙΟΝΥΣΙΟΣ ΤΟΥΝΟΜ' ΕΧΟΝ ΑΝΗΡ ΟΥΤΟΣ ΟΤΕ
ΚΑΛΛΟΣ ΛΑΜΠΡΟΝ ΕΙΛΗΦ' Ο ΝΑΟΣ ΟΥΤΟΣ ΤΗΣ ΠΑΝΑΓΝΟΥ
ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΤΕ ΚΑΙ ΑΚΗΡΑΤΟΥ ΑΜΑ ΠΑΡΘΕΝΟΥ
ΑΔΡΑ ΧΡΗΜΑΤΩΝ ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΣ ΚΑΛΟΚΑΓΑΘΟΥ
ΠΕΤΡΟΥ ΣΥΝΕΤΟΥ ΠΑΙΔΟΣ ΧΑΤΖΗΠΑΠΑ ΑΝΑΣΤΑΣΙΟΥ
ΕΝΕΚΑ ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΑΥΤΟΥ ΤΕ ΚΑΙ ΤΩΝ ΓΟΝΕΩΝ
ΟΣ ΕΝΕΡΓΟΣ ΧΑΙΡΕΙ ΕΙΝΑΙ ΑΕΙ ΤΟΙΟΥΤΟΝ ΕΡΓΩΝ
ΕΠΙΣΤΑΣΙΑΝ ΔΕ ΕΥΡΕΝ ΗΝΙΚΑ ΤΟΥΤ ΕΞΕΤΕΛΕΙ
ΓΙΑΝΟΥΣΗΝ ΓΚΙΚΑ, ΟΣΤΙΣ ΧΑΙΡΩΝ ΚΑΙ ΕΠΟΝΕΙ ΟΥΤΟΣ
ΛΟΓΟ ΠΟΝΩ ΤΕ ΠΟΛΛΩ ΩΣ ΧΡΙΣΤΩΝΥΜΟΣ ΥΠΑΡΧΩΝ
ΚΑΙ ΕΜΠΛΕΩΣ ΦΡΟΝΤΙΔΟΣ ΩΣ ΤΙΣ ΕΥΣΕΒΩΝ ΕΥΦΡΟΝΩΝ.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът е типичната за XIX век трикорабна базилика с дървен покрив без купол. Планът ѝ е изчистен и едновременно с това елегантен. На западната страна има заворен трем, а на източната три петостранни конхи със слепи арки - северната е посветена на Свети Теофан, южната на Светите Архангели, а средната най-голямата на Света Богородица. Трите сравнително просторни кораба са отделени с два реда колони с дървени арки. Таванът е резбован и много красив. В центъра му изобразен Христос Вседържител, обграден от ангели. В централния кораб таванът е украсен с резбовани флоранти елементи - лозници с гроздове. Стенописите са малко и са от XIX век - единствено на арките в централния кораб са изобразени пророците от Стария Завет, евангелисти и други светци в медальони. Ценни са са и резбовният иконостас, владишкият трон и амвонът, както и иконите от ΧΙΧ век. На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.[3]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма

Иконостасът е изчистен. Разделен е на три зони - долните табла, царските икони и малките икони на сцени от живота и чудесата на Христос най-отгоре. Над царските двери, централната височинна ос завършва с разпятие. От двете страни на царските двери са иконите на Исус Христос и Света Богородица Всецарица. Христос е представен като благославящ първосвещеник, облечен е в червено и зелено и с лявата ръка държи отворено Евангелието. Над него има два ангела. Иконата е подписана 1838. Иконата на Богородица Всецарица от 2011 година е със златен обков със скъпоценни камъни. Богородица носи с лявата ръка детето Христос, което с дясната си ръка благославя, а с лявата държи отворено Евангелието. Иконата е дело на самаринския зограф Димитър и е от 30-те години на ΧΙΧ век. „Διά χειρός Δημητρίου ζωγράφου Σαμαριναίου ΑΟΛ... Ιουλίου“, От ръцете на Димитър Зограф Самарински 183... юли.[4]

Иконата на Свети Георги, Свети Мина и Свети Димитър изобразява тримата най-популярни православни светци-войни. И тримата са с оръжия и брони - в средата е Мина с копие, вляво е Георги също с копие и вдясно Димитър с меч, благославящ с лявата си ръка. Тази икона показва много стилистични прилики със следващата в реда икона на Свети Атанасий, рисувана през 1841 г. за сметка на месарския еснаф в града, според надписа: „Δέησις τον δούλων του Θεού των εν τη Ναούση κρεωπωλητών δι' ιδίας συνδρομής και δαπάνης αυτών, 5.10.1841“, Молитва на Божиите раби от Науса месари от същите тези помощ и разходи, 05.10.1841. Изглежда, че двете икони, както и тази на Йоан Кръстител, са от едно и също време и са дело на един и същ художник.[5] Иконата на Светите архангели е отляво на иконата на Богородица - на мястото на светеца покровител. Сред архангелския събор се извисяват Гавриил и Михаил, които държат медальон с Христос. Иконата на Свети Харалампий е рисувана около средата на XIX век или малко по-рано. Според устните сведения на Стерьос Никусис тя е закупена от Янина от прадядо му Зафирис Никусис. По пътя към Негуш го обискират турци и изхвърлят иконата от една скала. Никусис обаче я открива, поправя и дарява на „Света Богородица“.[6]

В южния край на иконостаса е поставена иконата на Благовещение, която е в чисто западен стил - Архангел Гавриил се спуска от небето и предлага лилия на Богородица, изобразена коленичила пред сграда в перспектива. Иконата е рисувана през юли 1840 от Мануил Зограф от Селица, като надписът гласи „1840 Ιουλίου 20. / Διά χειρός Μανουήλ/Γεωργίου Ζωγράφου εκ Σελίτζης“, 1840 20 юли / От ръцете на Мануил / Георгиу Зограф от Селица.[7][8] Иконата на Дева Мария вече не е на иконостаса, късето има нейно копие, а в отделен дървен проскинитарий, разположен веднага след входа на храма. На нея е изобразена Богородица на смъртно легло с тъжните апостоли около нея. Точно под леглото ангел с меч отрязва ръцете на Ефоний, опитал се да оскверни тялото на Мария. Агиографията кулминира високо в небето, където Христос получава душата на Мария. Иконата е рисувана през 1838 г. от Георгиос Мануил според надписа: „Δια συνδρομής και δαπάνης των τιμιωτάτων Ζευγραραδων εκ της αυτής πόλεως Ναούσης εις μνημόσυνόν των. χερ. Γεωρ. Εκ Σελίτζης 1838“.

Мощи[редактиране | редактиране на кода]

Мощите на Свети Теофан

Свети Теофан е роден в Янина през XVI век. Живял известно време в Света гора, той по-късно се премества в берски скит и накрая в Каракамен, където основава манастира на Светите Архангели край Негуш. Заради това е обявен за закрилник на града. Част от мощите му - черепът, се съхраняват в църквата „Успение Богородично“. Черепът е поставен върху сребърен поднос, избаротен през 1831 г., малко преди изграждането на храма. Надписът гласи: „Ετελέσθη η παρούσα θήκη του Αγίου Θεοφάνους του νέου και θαυματουργού δια σηνδρωμμής (sic) και βοηθείας των Χριστιανών Νσαουσαίων επιτροπεύοντος κυρίου Ζαφείρη Μπέρσου και εφημερέβοντος (sic) ΠΑ[πά]Θωμά 1831 Ιουν.23“.

Епитафия[редактиране | редактиране на кода]

Епитафията от 1749 г., поправена от Екатерини Никуси в 1884 г.

На стената на южния кораб на църквата е окачена стъклена витрина с бродирана епитафия, която според надписите е направена от Феврония в 1749 година: „διά χειρός Φευρωνίας εν έτει 1749“, и е поправена в 1884 година от учителката Екатерини Никуси: „επιδιωρθώθη τω 1884 υπό Αικατερίνης Νικούση“.[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Στογιόγλου, Γεώργιος. Η εκκλησία και τα σχολεία στη Νάουσα, στο Νάουσα 19ος - 20ος αιώνας. Νάουσα, Πολιτιστική Εταιρεία Νάουσας, 1999. ISBN 960-86493-0-7. с. 43-44.
  2. Βαλσαμίδης, Μανώλης. Ιστορικά Τοπικά. Ψηφίδες, τόμος 3. Νάουσα, Βαλσαμίδης, 2009. с. 144.
  3. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31674/683/8-8-1985 - ΦΕΚ 596/Β/2-10-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2014-10-14.
  4. Χατζηδάκης, Μανόλης. Έλληνες Ζωγράφοι μετά την άλωση. Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1987. с. 273.
  5. Κυριακίδης, Παύλος. Ιερος ναος Κοιμησεως Θεοτοκου (Παναγια): Εκκλησιες του 19ου αιωνα στη Ναουσα. // Νιάουστα (92). 2000. с. 24-25.
  6. Βαλσαμίδης, Εμμανουήλ. Η παιδεία στη Νάουσα μετά την καταστροφή του 1822. Νάουσα, 1996. с. 47.
  7. Βαρσαμίδης, Αθανάσιος. Κοινωνική και οικονομική ζωή της Εράτυρας (Σελίτσας) το 19ο και τις αρχές του 20ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Ένωση Ερατυραίων Θεσσαλονίκης, 1995. с. 44.
  8. Μοσχόπουλος, Γιάννης. Μανουήλ ο Γεωργίου Ζωγράφος εκ Σελτίτσης και η εικόνα της Παναγίας του 1843 στο Γηδά. // Νιάουστα (73). 1995. с. 161, 166.
  9. Παύλος, Κυριακίδης. Εκκλησίες του ΙΘ΄ αιώνα στη Νάουσα. Νάουσα, Μεταπτυχιακή εργασία, Τμήμα Θεολογίας, ΑΠΘ, 1998. с. 34 σημ. 70.
     Портал „Македония“         Портал „Македония