Успение Богородично (Ново село, Щипско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Uspenie na Presveta Bogorodica - Novo Selo 01.JPG
Църквата и Новоселското училище в 2010 г.
Местоположение в Ново село
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Ново село, Щип
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Брегалнишка
Архиерейско наместничество Щип
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитект Андрей Дамянов
Време на изграждане 1836 – 1850 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица) е православна църква в махалата Ново село на град Щип, Република Македония. Църквата е под управлението на Брегалнишката митрополия на Македонската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата. В храма работи Галерия за икони.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ и българското училище в началото на 20 век

Строежът на църквата е започнат на мястото на по-стар храм в 1836 година и е завършен четиринадесет години по-късно в 1850 година.[1] Изградена е от строителите от дебърската фамилия Рензовци, начело с Андрей Дамянов и представлява развитие на създадения от Рензовци архитектурен тип трикорабен видим в предишното дело на Рензовци - църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.[2][1]

„Успение Богородично“ е голяма базилика, като наосът е с три кораба и над средния има четири слепи купола. Ширината на наоса е 18 m, а дължината е около 26 m. Отвън трите кораба са под самостоятелни надлъжни покриви, а галерията, която обгръща наоса три страни, образува трета тераса. Под самостоятелни покриви са и трите апсиди и така се получава пирамидална постройка.[2] В „Успение Богородично“ Рензовци са имали възможност да развият нартекса и на запад и цялостно да оформят обиколната галерия във втория етаж.[1]

С църквата е свързана камбанария, издигната над западната галерия и долепена до надстройката на куполите[2][3]

Възпоменателният надпис е над южната врата отвън:

Во 1850 лѣто мца iȢнiа 29 вѣдомо бȢди ѡвновленiемъ сего стаго храма Успенiе Престыа Бцы во времена блаженѣшаго патриарха Артемiа Александрiасъ и архипастира нашего и епископа его Захарiа; сосъ ѡбщимъ православнихъ христыанъ ктиторомъ и приложникомъ стаго храма сего да поменетъ Гдъ Бгъ царствiе своемъ всегда и нынѣ и присно и во вѣкы вѣковъ Аминъ.[3]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Част от интериора

Основната декорация на вътрешното пространство е дело на Никола Дамянов. Стенописи има само в слепите куполи, на пандативите и таваните над страничните кораби.[2] Иконите на иконостаса са изработени от зографите Станислав Доспевски, Станилов, Вангелов, Кръсте Зограф, Димитър Папрадишки, Христо от Самоков, Захарий Зограф, а фреските в куполите се предполага, че са изработини от Георги Дамянов. В църквата се пази картина от Теодосий Зограф, датираща от 1813 г., когато явно е съществувала старата църква.[2][4][5] Стенописът „Свети Седмочисленици“ е дело на Димитър Папрадишки.[6]

Дърворезбата на столарския по изпълнение иконостас, балдахина, царските двери и владишкия трон са изработени в същия период от Никола Дамянов. Няма данни за датата на осветяването.[2][7]

По стените има множество релефи, някои от които са сложни композиции, богато декорирани медальони с растителни и животински мотиви.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Още след построяването на църквата в нея се служи на български език, който се употребява и в училището.[8] По време на Първата световна война в двора на църквата са погребани 19 български офицери и войници, сред които деецът на ВМОРО Славейко Стрезов и видният водач на организацията Христо Чернопеев. В 2010 година гробовете са осквернени и костите изнесени.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 162.
  2. а б в г д е Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село. // Православни храмове в България. Посетен на 25 октомври 2013.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 163.
  4. Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония. // Македонска мисъл, кн. 3-4, год. 1, 1945, стр. 160 - 161. Посетен на 25 октомври 2013.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 265.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 207.
  7. Црква Света Богородица (Ново Село). // Општина Штип. Посетен на 25 октомври 2013.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 561.
  9. Осквернените гробове в Македония. // ВМРО, 17 декември 2010. Посетен на 25 октомври 2013.
  10. 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип. // Български бойни знамена. Посетен на 25 октомври 2013.
     Портал „Македония“         Портал „Македония