Успение Богородично (Пчелино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Успение Богородично“
Assumption of Mary Church in Pchelina Ktetors.jpg
Ктиторското изображение на йеромонах Севастиан и митрополит Серафим, 1834 г.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Рилски манастир
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия ставропигия
Време на изграждане 1789 г.
Съвременно състояние действащ
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ е възрожденска православна църква в метоха Пчелино на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2][3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на няколкостотин метра северно нагоре в планината от метоха.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенописно изображение на Света Богородица Царица Небесна
Ктиторският надпис

Църквата е построена през 1789 година.[1] Ктитор е митрополит Серафим Босненски, българин от Банско и бивш игумен на Рилския манастир.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява еднокорабен засводен храм с открит нартекс от юг и запад. На изток има една апсида, вградена в дебелината на източната стена. Градежът е масивен от ломени камъни и кал за спойка. Използвани са дървени греди – обтегачи.[2]

Таванът на храма, както и иконостасът са дъсчени и са украсени с изрисувани с блажни бои звезди, цветя и други.[2]

Царският ред икони, изписани през 1789 г. от Захарий Галатищки[4] – Свети Йоан Рилски, Успение Богородично, Богородица Пантанаса, Свети Георги, Свети Йоан Кръстител и Христос Пантократор, се съхранява в Иконната галерия на Рилския манастир.[3] Според други сведения иконите са от майстори от Самоковската художествена школа, изработени в 1784 и 1789 година.[2]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

От запазения ктиторски надпис се разбира, че стенописите на църквата са завършени на 9 март 1834 година. Църквата е изписана от видния бански майстор Димитър Молеров.[5][2][1] Впечатляваща е сложната композиция Страшния съд, изписана на цялата западна стена отвън в преддверието. Красиви са и двата ктиторски портрета на Севастиан йеромонах и отшелник и Серафим архиерей Болгарски на западната стена в наоса, вляво от вратата.[2]

Забележително е уникалното за България стенописно изображение на Света Богородица Царица Небесна с предобразни символи на източната стена на храма, отдясно на апсидната ниша. Света Богородица е нарисувана в цял ръст, седяща на трон с Младенеца на колене. Отстрани два ангела ѝ поставят корона, а в облаци около изображението има старозаветни предобразни символи, които свидетелстват за раждането на Месията и за достойнствата на Неговата майка: небесен трон, предобраз на Богородица, която ще роди Словото, огледало за непорочността на Дева Мария и образ на небесата, кадилница, която разгаря невеществения въглен, жезъл за небесната власт на Владичицата, скрижали за Закона като Слово, затворена вратаза вечното девичество, бял крин за целомъдрието, застъпничеството и Благата вест, стомна за чистата утроба и свещник за светлоносната свещ за тия, които са в тъмнина. В подножието на трона има слънце, звезда, неопалима къпина, летвица, извор и други.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Храмът „Успение Богородично“ в метоха Пчелина. // Рилски глас. 18 август 2016 г. Посетен на 12 септември 2019 г.
  2. а б в г д е ж „Успение Богородично“ в метоха Пчелина – Рилски манастир. // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
  3. а б Метох „Пчелино“. // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
  4. Енциклопедия България, Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 687.
  5. Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България. София, Международен съюз на академиите. Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония