Успение Богородично (Смоймирово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Берово (община) | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Смоймирово |
| Посветен на | Успение на Пресвета Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Изграждане | 1909 година |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е възрожденска православна църква в малешевското село Смоймирово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Сегашният храм е издигнат в 1909 година на мястото на по-старата църква.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е трикорабна базилика с четиристранна апсида на изток.[2] Храмът е с равен дървен таван на трите кораба.[3]
Иконопис[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е изписан в същата 1909 година от Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[4] От иконостаса на по-стария храм са запазени 10 икони.[2] В 1871 година струмишкият майстор Григорий Пецанов изписва Свети Георги в цял ръст върху южната иконостасна врата на храма. Подписът му е „Из рука Григоріа зѡграфа синъ Пецановичъ ѿ Струміца 1871 іаннуаріа 10: ыи“. Свети Георги е с дълга мантия, с дълго копие и кръст в дясната ръка и палмова клонка в лявата. Главата е композирана и изрисувана отлично, а типажът е ориенталски - тъмен, с черна къдрава коса и големи очи.[5] Забележителна е резбата по иконостаса, дело на местни майстори.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 15 юни 2017.
- ↑ а б в Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 40.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 286.
