Успение Богородично (католическа катедрала в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Apostolic Exarchate of Sofia Dormition Church 2.jpg
Sofia Center.png
42.6912° с. ш. 23.3131° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в центъра на София
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Църква на съединените с Рим българи
Епархия Софийска апостолическа екзархия
Време на изграждане 1922 - 1924 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично “ е източнокатолическа църква в София, България, катедрален храм на Софийската апостолическа екзархия.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. в София е създаден дружество на католиците от източен обред. С прииждането на нови македонски бежанци в годините на и непосредствено след Първата световна война се поставя на дневен ред въпроса за учредяване на униатска енория със свой собствен храм в София. Епископът на бившия Тракийски български апостолически викариат Михаил Петков назначава за енорийски свещеник в София Христофор Кондов, родом от Казанлък и преди това служил в Тракийския викариат. Между него и Иван Николов, свещеник от клира на Македонски български апостолически викариат, назначен от Михаил Петков за архиерейски наместник в София, се създават обтегнати отношения.[1]

През март 1918 г. държавата предоставя на униатите в София новопостроената румънска църква „Света Троица“, тъй като Румъния е на страната на Антантата във войната. Това нагнетява напрежение между двете групировки сред македонските униати в София. Едната претендира за по-голяма автономия на македонските униати, а другата е лоялна към епископските разпоредби за отказване на църквата. Година по-късно, след края на войната, църквата е върната на румънците.[1]

В края на 20-те - началото на 30-те години на ХХ век нови македонски униати се заселват компактно в София, където напълно доминират в новосъздадената енория. През 1927 г. те са около 1200 души.

Свещеници служили в енорията - отците Тимотей Янев, Иван Бонев, Игнатий Христаков, Йордан Карамитров, Никола Радев, архимандритите Велик Вичев, Климент Паскалев, Гаврил Беловеждов и епископите Кирил Куртев и Методий Стратиев.[2]

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г., Светият престол изпраща свой представител да проучи нуждите на източните католици и да ги подпомогне в задоволяването на техните молби за техен молитвен дом. Енергична е и подкрепата на епископ Винкенти Пеев, Софийско-пловдивски епископ за католиците от западен обред. Лични дарения изпращат папа Бенедикт XV и от следващия папа Пий XI. Така се събират средства в размер на 2 000 000 лв., които осигуряват започването на строежа. Мястото от 200 кв. м. е закупено от Иван Гешов. Лично епископ Пеев се нагърбва с отговорността за строежа.

На 17 септември 1922 г. в тържествена обстановка се поставя основният камък. Църквата е проектирана от инж. Хайнрих като първата железобетонна църква в София. Стенописите са на художниците Кожухаров и Сотиров, а дърворезбите – на Тодор Христов. Позлатяването на иконостаса е извършено безплатно от Вацулка.[2]

За две години църквата е завършена. На 28 август 1924 г. е благословен новият католически храм „Успение Богородично“. Изпратеният на 25 април 1925 г. апостолически визитатор монсиньор Анджело Ронкали, помага за окончателното уреждане на духовната администрация, като посочва за наставник на католиците от източен обред Кирил Куртев, който по-късно е ръкоположен в Рим за епископ. С това църквата става катедрален храм. На храмовия празник на катедралата, на 28 август 1926 г., архиепископ Ронкали обявил пред всички официално неговото назначение.[2]

През 1970 – 1972 г. художникът Стоян Изов изписва вътрешността на църквата. Използва български темперни бои, като строго спазва изискванията на алфресковата техника, която гарантира дълготрайност на изображенията. Върху мозаечния под се полага паркет и църквата се топлофицира, с което се оформя окончателно сегашният интериор на храма. За задоволяване на жилищните нужди на енорийските свещеници в южната му част са пристроени две малки помещения.[2]

През 2000 г., иконостасът е напълно обновен с иконите на преподавателя в Художествената академия Здравко Каменаров, който реставрира и двете главни икони на олтара: на Богородица и Исус Христос, от известния художник Николай Ростовцев.

През 2002 г. по време на Апостолическото си посещение папа Йоан Павел II посещава храма, където се срещна с представители на духовенството и миряните от екзархията. Тук папата короняса иконата на „Света Богородица Ченстоховска“, която от близо 100 години е изложена за молитвено почитание в епархийното светилище на екзархията „Света Богодорица” в Малко Търново.[2]

По случай 150-та годишнина на Католическата църква от Източен обред, са подновенса фасадата на църквата и покривът, а от вътре арката над олтара е изписана с мозайка от екип с ръководител Здравко Каменаров. През март 2016 г. в основите на олтара на храм са вградени мощи на на 14 светци. Сред тях са тези на Свети Дасий, мъченик Доростолски, убитите през 1952 г. свещеници, които Католическата църква обяви за светци – Блаженият Евгений Босилков, Йосафат Шишков, Камен Вичев, Павел Джиджов, както на Свети папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали), на Свети папа Йоан Павел II, на Света Тереза на Младенеца Исус и на Свети Иван Боско. Поради това, че църквата не е била осветена след изграждането ѝ (а само благословена), държавният секретар на Ватикана – кардинал Пиетро Паролин осветява храма на 20 март 2016 г.[3]

Храмов празник – 15 август.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. а б в г д Енория и катедарлен храм “Успение Богородично”
  3. Мощи на 14 светци в центъра на София