Установка за вертикален пуск
Установка за вертикален пуск (УВП, на английски: Vertical Launching System, VLS) е устройство от касетен тип, канал на пусково устройство, явяващо се място за складиране на ракети във вертикално разположени транспортно-пускови контейнери и имащо апаратура за тяхното изстрелване (пуск) от мястото на съхранение.
Широко се използва в надводните бойни кораби и многоцелевите подводни лодки, а също и в някои наземни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Установките за вертикален пуск не трябва да се бъркат със сходните по устройство установки от шахтен тип, където всяка ракета се съхранява в индивидуална стационарна шахта (силоз).
История
[редактиране | редактиране на кода]Исторически първите установки за пуск на ракети от надводни кораби са установките от релсов тип. С помощта на подемник ракетата се изважда от арсенала и се поставя на специална направляваща, от която става нейния старт. В същото време в подводните лодки още тогава се използват много по-удобните установки от шахтен тип, които обладават следните преимущества:
- Малко време за реакция: ракетата е постоянно готова за старт, тъй като запуска става от мястото на нейното съхранение.
- Простота на конструкцията: не се изисква механично преместване на ракетата към мястото на изстрелване и подсигуряващи това устройства.
- Всеракурсност: за обстрела на целта в произволно направление няма прегради, разположени близко до установката (неравности на релефа на местността, здания, корабните надстройки)
В същото време използването на установките за вертикален пуск е съпроводено с известни трудности:
- В случай на „студен пуск“ (ракетата се изхвърля от шахтата чрез сгъстен въздух, пара или специален барутен заряд) при незаработване на маршевия двигател съществува риск от падане на ракетата върху пусковата установка;
- В случай на „горещ пуск“ (ракетата излиза от шахтата със силата на тягата от собствения двигател) възниква проблема за отвеждане на горещите реактивни газове и проблема с пожароопасността, тъй като реактивният двигател се включва вътре в пусковата установка.
- Системата за управление на ракетата трябва да осигури разгръщането ѝ по страна на целта след вертикалния старт.
За първи път установка за вертикален пуск на надводен кораб е поставена през 1977 г. в Съветския съюз, на големия противолодъчен кораб от проекта 1134Б „Азов“. На кораба е демонтиран кърмовият ЗРК „Шторм“, и вместо него е поставен ЗРК „Форт“ (С-300Ф) с шест модула на УВП барабанен тип за 48 ракети[1]
Следващата стъпка в използването на УВП на надводните кораби е направен през 1980 г., когато влиза в строй главният кораб от проекта 1144 „Киров“. Във въоръжението на този кораб има два ракетни комплекса с вертикален пуск на ракетите:
Строго погледнато, пусковата установка на ракетите „Гранит“ не се явява класическа УВП: това е установка от шахтен тип, като дори ракетите са разположени със значителен наклон.
Двата комплекса осигуряват „студен“ старт на ракетите с помощта на пара под високо налягане, натрупвана в специални напорни съдове. Шахтите за ракетите са разполагани с наклон („Форт“ – под ъгъл 5°, „Гранит“ – 47°), което решава проблема с падането на ракетата на палубата на кораба.
Появата на съветски кораби с установки вертикален тип прави голямо впечатление на американските военни, които от края на 1970-те години се занимават с разработката на своя собствена УВП. След успешните изпитания на УВП Mk41 на борда на експерименталния кораб VM-1 „Нортън саунд“ през 1981 г., всички строящи се ракетни крайцери тип „Тикондерога“, започвайки от шестия кораб на серията (CG-52 „Бункър Хил“) са снабдени с УВП за пускане на зенитни, противолодъчни и ударни ракети.
УВП Mk41 е следващата стъпка в развитието на установките за вертикален пуск. Това е универсална установка, разсчитана за няколко типа ракети. Нейната отличителна особеност е „горещият“ старт – ракетата излиза от установката за сметка на тягата от собствения двигател, отработените газове на който излизат навън чрез напорна камера и вертикален газоотводен канал. Проблема с взриво- и пожароопасността се решава с термоустойчивото покритие на газоотводния канал и бронирането на отсека, където е разположена установката. Всеки контейнер с ракета се намира в отделна клетка на УВП, снабдена индивидуален брониран капак, което позволява да се изстрелват по няколко ракети едновременно.
Такова устройсто на установката максимално опростява нейната конструкция. За разлика от Mk41, в ЗРК „Форт“ контейнерите с ракети са поставени в специален въртящ се барабан, който за пуск на следващата ракета се завърта на 45°. Още по-сложна е установката за ракетите „Гранит“. За осигуряване на унификацията с аналогичните подводни комплекси, шахтите за ПКРК „Гранит“ преди пуска на ракетите се пълнят със задбордна вода.
Типове корабни УВП
[редактиране | редактиране на кода]Mk41 (САЩ)
[редактиране | редактиране на кода]-
Носовата УВП MK41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
-
Кърмовата УВП MK41 на крайцера CG-70 „Лейк Ери“
-
Оглед на УВП MK41 на крайцера CG-66 „Хю Сити“
-
Оглед на УВП MK41 на разрушителя DDG-62 „Фицджералд“
-
Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
-
Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
-
Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
-
Пуск на ракета „Стандарт“ SM-2 от УВП MK41 на разрушителя DDG-77 „О'Кейн“
-
Поставяне на контейнер в УВП MK41 на разрушителя DDG-85 „Маккемпбъл“
-
Техническо обслужване на УВП MK41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
-
Монтаж на модули на УВП MK41
-
Монтаж на модули на УВП MK41
-
Пуск на ракета от УВП MK41. Схема на руски
-
Типове контейнери, използвани в УВП MK41. На руски
-
УВП MK41 на фрегатата „Сидни“
Mk48 / Mk56 (САЩ)
[редактиране | редактиране на кода]SYLVER (Франция)
[редактиране | редактиране на кода]-
УВП SYLVER за ЗРК „Астер“ на самолетоносача „Шарл де Гол“
-
Типове ракети и типоразмери на контейнерите
-
Пуск на ракета от УВП на английския разрушител D34 Diamond
ЗРК „Кинжал“ (Русия)
[редактиране | редактиране на кода]-
УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Адмирал Виноградов“
ЗРК „Штиль-1“ (Русия)/HHQ-16 (КНР)
[редактиране | редактиране на кода]Установката 3С-90Э.1 за ЗРК „Штиль-1“ се произвежда от Долгопрудненското научно-производствено предприятие. Предназначена е за запуск на ракетите 9М317МЭ. Броя на пусковите модули в установката се определя от проекта на кораба[2].
-
ЗРК „Штиль-1“
ЗРК „Форт“ (Русия)
[редактиране | редактиране на кода]-
УВП за ЗРК „Форт“ на ракетния крайцер „Маршал Устинов“
-
УВП за ЗРК „Форт“ на ракетния крайцер „Маршал Устинов“
-
УВП за ЗРК „Форт“ на ТАКР от проекта 1144 (12 клетки отляво)
ЗРК „Редут“ (Русия)
[редактиране | редактиране на кода]Замяна на ЗРК „Форт“ на новите проекти на кораби за ВМФ на РФ
ПКРК „Гранит“ (Русия)
[редактиране | редактиране на кода]-
Пусковите установки за ПКРК „Гранит“ на ТАКР от проекта 1144 (20 клетки вдясно)
Универсална УВП 3С14 (Русия)
[редактиране | редактиране на кода]-
Макет на пусковата установка 3С-14. МАКС-2009
Barak (Израел)
[редактиране | редактиране на кода]-
Стрелба от УВП на ЗРК „Барак“
Umkhonto (ЮАР)
[редактиране | редактиране на кода]-
УВП на ЗРК „Умхонто“
VL Seawolf (Англия)
[редактиране | редактиране на кода]-
Пуск на ракета „Сий улф“ от УВП на фрегатата „Портланд“
HHQ-9 (КНР)
[редактиране | редактиране на кода]УВП за нелицензионното копие на ракетата 5В55Р от комплекса С-300. Собствена разработка на КНР. Специализирано ПУ цилиндричен тип с еднократно зареждане.
Типове кораби, снабдени с УВП
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Машенский С. Н. Великолепная семерка. Крылья „Беркутов“. Большие противолодочные корабли проекта 1134Б и вертолеты Ка-25. ISBN 978-5-902863-14-4.
- ↑ Информация о корабельных пусковых установках для ракет Архив на оригинала от 2011-08-05 в Wayback Machine. – www.missiles.ru.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Mk 41 VLS – Federation of American Scientists.
- MK 41 Vertical Launching System (VLS) – GlobalSecurity.org.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Установка вертикального пуска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |