Устойчивост (корабоплаване)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хладилния кораб Ivory Tirupati – с отрицателна начална устойчивост

Устойчивост – способността на съда да противостои на външните сили, които предизвикват у него крен или диферент и да се връща към състояние на равновесие след края на въздействието[1]. Също и раздел от „Теория кораба“, който изучава устойчивостта.

За равновесно се приема това положение на съда, при което има допустими величини на ъглите на крен и диферент (в частния случай, близки към нулата). Отклонение от него съд се стреми да се върне към равновесие. Т.е. устойчивостта се проявява само тогава, когато има излизане на съда от равновесие.

Устойчивостта е едно от най-важните мореходни качества на съда[1]. Използвано по отношение на кораб се използва уточняващата характеристика корабна устойчивост.[2] Запас на устойчивост се нарича степента на защитеност на плавателното средство от преобръщане.

Външното въздействие може да е обуславено от урад на вълна, порив на вятъра, смяна на курса и т.н.

Видове устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

  • В зависимост от плоскостта на наклона се различават напречна устойчивост при крен и надлъжна устойчивост при диферент. Ако се говори за надводните кораби (съдове), заради удължеността във формата на корпуса на съда неговата надлъжна устойчивост е значително по-голяма от напречната, заради което за постигане на безопасност при плаване следва да се осигури преди всичко съответната напречна устойчивост.
  • В зависимост от величината на накланянето се различават устойчивост при малки ъгли на наклон (начална устойчивост) и устойчивост при големи ъгли на наклон.
  • В зависимост от характера на действащите сили се различават статична и динамична устойчивост.
Статична устойчивост – при действие на статични сили, т.е. приложената сила не се изменя по величина.
Динамична устойчивост – при действии на изменящи се (т.е. динамни) сили, например вятър, вълнението на морето, придвижване на товара и т.н.

Начална напречна устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

Начална напречна устойчивост. Системата от сили действащи на съда.

При крен устойчивостта се разглежда като начална при ъгли до 10 – 15°. В тези предели възстановителното усилие е пропорционално на ъгъла на крена и може да се опреди с прости линейни зависимости.

При това се прави допускане, че отклонението от равновесното положение се предизвиква от външни сили, които не променят нито масата на съда, нито неговия център на тежестта (ЦТ).[3] В този случай потопения обем не се променя по величина, но се променя по форма. Равнообемните накланяния съответстват на равнообемни водолинии, отсичащи равни по величина потопени обеми от корпуса. Линията на пресичане на плоскостите на водолиниите се нарича ос на накланяне, която при равнообемни наклони през центъра на тежестта на площа на водолинията. При напречни наклони тя лежи на диаметралната плоскост.

Центъра на тежестта G при такъв наклон не променя своето положение, а центъра на величината (ЦВ) С като център на тежест на потопен обем се премества по кривата СС1 в посока на наклона и приема ново положение C1. Преместването на (ЦВ) се случва вследствие на промяната на формата на потопения обем: по левия борд той е намалял, а по десния борд се увеличава. Силата на плаваемост γV, приложена в центъра на величината е насочена по нормала към траекторията на неговото преместване.

Метацентър[редактиране | редактиране на кода]

При малки наклони по напречната плоскост линиите на действие на силите на плавучест се пресичат в една точка m, която се нарича метацентър (в този случай – напречен метацентър). Напречния метацентър може да се определи и като център на площта описана от кривата, по която се премества ЦВ при накланяне в напречната плоскост. В общия случай на накланяне (на голям ъгъл и във всяка плоскост) центъра на величината описва сложна крива, и метацентъра заема различни положения. При малки ъгли на наклон в напречната плоскост може да се проеме, че ЦВ се премества по дъгата на окръжност, а напречния метацентър заема постоянно място в диаметралната плоскост.

Радиуса на изкривяването на траекторията, по която се премества центъра на величината при напречно накланяне се нарича напречен метацентричен радиус r. С други думи – това е разстоянието между напречния метацентър и центъра на величината r = mC.

Характеристики на устойчивостта[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на преместването на ЦВ при накланяне посоките на силите на теглото и силата на плавучест се преместват и образуват двойка сили. Ако рамото на двойката е положително, възникващия момент mв действа по направление на възстановяване на равновесието, т.е. изправя. Тогава се казва, че съда е устойчив. Ако ЦТ е разположен над метацентъра, момента може да е нулев или отрицателен, което да способства за преобръщане – в този случай съда се нарича неустойчив.

Разстоянията над основната плоскост на напречния метацентър (zm), центъра на величината (zc), а също и величината на напречния метацентричен радиус r в значителна степен определят устойчивостта на съда и зависят от величината на неговата обемна водоизместимост, формата на корпуса и неговата посадка (Посадка на плавателен съд – статично положение на съда относително повърхността на водата. Характеризира се с крена и диферента. Когато те саравни на нула, се казва че съда „лежи на равен кил“). Зависимостта на величината на напречния метацентричен радиус от формата на корпуса (величината на площта на водолинията и нейната форма) и обемната водоизместимост изглеждат така:

, (1)

Където Ix – момента на инерция на площта на действащата водолиния относително надлъжната ос, минаваща през центъра на тежестта ѝ, m4; V – обемна водоизместимост (потопен обем), m³.

От разгледаните три възможни варианта на въздействие на силите Р и γV при наклон може да се направи извода, че за осигуряване на устойчиво положение на равновесие на съда е необходимо метацентъра да е по-горе от центъра на тежестта. Затова височината на напречния метацентър над центъра на тежестта се отделя в особена величина, която се нарича напречна метацентрична височина h. Величината на h може да се изрази като:

, (2)

където zm и zg са височини на метацентъра и центъра на тежестта над основната плоскост, съответно.

Величината на възстановяващия момент зависи от теглото на съда и рамото на напречната устойчивост. От триъгълника GmZ рамото на устойчивостта може да се изрази чрез напречната метацентрична височина GZ = mG sinθ = h sinθ. Тогава възстановяващия момент ще се определи по формулата:

, (3)

която се нарича метацентрична формула на напречната устойчивост. При малки ъгли на крен, когато може да се приеме, че sinθ = θ в радиани, възстановяващия момент се определя по линейната метацентрична формула: mθ = Ph θ.

по този начин, величината на възстановяващия момент, определящ съпротивлението на съда на отклоненията, се определя, на свой ред, от величината на напречната метацентрична височина.

Устойчивост на формата и устойчивост на теглото[редактиране | редактиране на кода]

Ако вложим в метацентричната формула на напречната устойчивост h = r − а и ако заменим r с неговото значение от формула (1), а също Р = γV получаваме:

mθ = P(r − a) sinθ = Pr sinθ − Pa sinθ

и окончателно

, (4)

Първия член на израза (4) основно се определя от големината и формата на площта на водолинията и се нарича поради това момент на устойчивост на формата: mф = γ Ix sin θ. Момента на устойчивост на формата винаги е положителна величина и се стреми да върне наклонения съд в изходно положение.

Втория член във формула (4) зависи от теглото P и издигането на центъра на тежестта над центъра на величината a и се нарича момент на устойчивост на теглото mв = − Pa sin θ. Момента на устойчивост на теглото в случай на високо разположен ЦТ (zg > zс) е отрицателна величина и действа по посока на наклона.

Физическата същност на момента на устойчивост на формата и момента на устойчивост на теглото се разкрива с помощта на чертежа, на който са показани системата от сили, действащи на наклонен съд. От накренения борд във водата влиза допълнителен обем v1, придаващ допълнителна „подемна“ или „изтласкваща“ сила на на плавучест. От противоположния борд от водата излиза обем v2, стремящ се да потопи този борд. Двата работят в обратни посоки – към изправяне.

Потопения обем V1, отговарящ на посадката по водолинията B1Л1, е представен във вид на алгебрична сума на трите обема

Vl = V + v1 − v2,

където: V – потопен обем при изходна посадка по водолинията ВЛ;

v1 – влязъл във водата, а v2 – излязъл от водата клиновидни обеми;

В съответствие с това и силата на плавучест γV1 може да се замени с трите и съставляващи сили γV, γv1, γv2, приложени в центровете на големините на обемите V, v1, v2. Вследствие равнообемноста наклона на тези три сили съвместно със силата на тежестта Р образуват две двойки сили Р − γV и γv1 − γv2, които са еквивалентни на двойката Р − γV1 . Възстановяващия момент е равен на сумата на моментите на тези две двойки

mθ = m (γv1, γv2) + m (γV, P).

Момента на силите на плавучест на клиновидните обеми v1 и v2 е момента на устойчивост на формата. Колкото по-широк е корпуса в района на водолинията, толкова повече са по-големи клиновидните обеми и раменете им при наклон по напречната плоскост, толкова по-голям е и момента на устойчивост на формата. Величината на момента на устойчивост на формата се определя основно от момента на инерция на площта на водолинията относително надлъжната ос Ix. А момента на инерция Ix е пропорционален на квадрата на ширината на площта на водолинията.

Момента на двойката сили Р и γV е момент на устойчивост на теглото. Той се обуславя от несъвпадането на точките на прилагане на силите на тежестта и плавучест (G и С) в изходно положение на равновесие, вследствие на което при накланяне линиите на действие на тези сили се разминават и силите Р и γV образуват двойка сили.

Мерки на начална устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

За практиката е недостатъчно проста качествена оценка – устойчив или неустойчив е съда, тъй като степента на устойчивост може да бъде различна, в зависимост от размерите, натоварването и величината на наклона. Величините, които дават възможност количествено да се оцени началната устойчивост се наричат мерки на начална устойчивост.

Исползването на възстановяващия момент в качеството на мярка на начална устойчивост е неудобно, тъй като той зависи от ъгъла на наклона. При безкрайно малки стойности на ъгъла на крен възстановяващия момент mθ също се стреми към нула и чрез него е невъзможно да се оценява устойчивостта на съда.

Във връзка с това, като мярка на начална устойчивост се използва се самия възстановяващ момент, а неговата първа производна по ъгъла на наклон. Тази производна се характеризира с интензивно нарастване на възстановяващия момент при наклон и се нарича коефициент на устойчивост. При накланяне в напречната плоскост на съда коефициента на напречна устойчивост е равен на първата производна от възстановяващия момент

и при крен равен на нула Kθ = Ph.

Коефициента на устойчивост дава абсолютна оценка на устойчивостта, т.е. непосредственно показва това съпротивление, което оказва съда на отклоняващите го от положение на равновесие сили. Зависимостта на коефициента на устойчивост от теглото на съда ограничива неговото използване, тъй като, колкото е по-голяма водоизместимостта, толкова е по-голям коефициента на устойчивост. За оценка на степента на съвършенство на съда, от гледна точка на началната му устойчивост се използва отно­сителната мярка за устойчивост – метацентрична височина, която може да се разглежда и като коефициент на устойчивост, на тон водоизместимост:

Благодарение на своя прост геометричен смисъл метацентричната височина най-често се използва като мярка на начална устойчивост, макар следва да се има впредвид, че коефициента на устойчивост, от своя страна, дава много по-пълна оценка на мореходните каества на кораба.

Начална надлъжна устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

Надлъжната устойчивост се определя от същите зависимости, които определят и напречната.

Под въздействие на външния момент на диферент Mдиф на съда, плаващ в положение на равновесие на равен кил (водолиния ВЛ), се накланя по надлъжната плоскост на ъгъл Ψ, (водолиния B1Л1). Преместването на центъра на величината вследствие изменението на формата на потопения обем осигурява поява на надлъжен възстановяващ момент

Mψ = P·GK,

където GK е рамо на надлъжната устойчивост. Точката М е надлъжен метацентър, издигането на надлъжния метацентър над центъра на тежестта е надлъжна метацентрична височина Н, а разстоянието между надлъжния метацентър и центъра на величината – надлъжен метацентричен радиус R.

Надлъжния възстановяващ момент при малки ъгли на диферент се определя по формулите: Mψ = PH·sin ψ, Mψ = РН·ψ, които се наричат метацентрични формули на надлъжната устойчивост. Тези зависимости за надлъжния възстановяващ момент са справедливи при ъгли на диферент до 0,5÷1,0°, затова и надлъжната устойчивост се разглежда като начална само в тези граници.

Надлъжния метацентричен радиус се определяется по формулата:

, (5)

където: Iyf е момент на инерция на площта на действащата водолиния относително напречната ос, минаваща през нейния център на тежестта F, м4, а метацентричната формула на надлъжната устойчивост в разгънат вид се получава по същия начин, както във формула (4),

Мψ = γ Iyf·sin ψ − Pa sin·ψ, (6)

От това следва, че надлъжния момент на устойчивост на формата е Мψ = γ Iyf· sin ψ, а момента на устойчивост на теглото Мв = − Pa· sin ψ.

Ако се сравнят моментите на устойчивост на формата и теглото при напречни и надлъжни наклони, по формули (4) и (6), виждаме, че устойчивостта на теглото в двата случая е единаква (при условие θ = ψ), но устойчивостта на формата силно се различава. Надлъжния момент на устойчивост на формата е значително по-голям от напречния, защото Iyf примерно около два пъти повече Ix. Действително, момента на инерция на площта на водолинията относително надлъжната ос Ix е пропорционален на квадрата на ширината на тази площ, а инерция на площта на водолинията относително напречната ос Iyf – на квадрата на дължината на същата тази площ.

Ако величината на напречната метацентрична височина е в пределите на десети части от метъра, то надлъжната метацентрична височина лежи в пределите на H = (0,8 ÷ 1,5) L, където L е дължина по водолинията, m.

Дела на моментите на устойчивост на формата и теглото в осигуряване на напречната и надлъжната устойчивост е различен. При напречни наклони, момента на устойчивост на теглото съставлява значителна част спрямо частта на момента на устойчивост на формата. Затова и напречния възстановяващ момент съставлява ≈ 30 % от момента на устойчивост на формата. При надлъжни наклони момента на устойчивост на теглото съставлява съставлява едва 0,5÷1 % от момента на устойчивост на формата, т.е. надлъжния възстановяващ момент практически е равен на момента на устойчивост на формата.

Коефициента на надлъжна устойчивост Кψ се определя по формулата:

При накланяне по всяка друга плоскост, различна от напречната и надлъжната, величината на метацентричния радиус и метацентричната височина (а, следователно, и устойчивостта) имат междинни стойности между максимална и минимална, съответстващи на надлъжните и напречните наклони.

Диаграма на устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

Диаграма на устойчивост (нормална).
Θ – ъгъл на наклон; GZ – рамо на статичния възстановяващ момент; B – текущ ъгъл; A – работа на възстановяващия момент; C – ъгъл на залязване
Диаграма на устойчивост (S-образна)
Диаграмма на устойчивост (с падове)

Диаграма на устойчивост се нарича зависимостта на възстановяващото усилие от ъгъла на наклон. Понякога се нарича и диаграма на Рид (Едуард Джеймс Рид), в чест на инженера, който започва да я прилага. За напречната устойчивост (за която е и първоначално създадена от Рид) координати са ъгъла на крена Θ и рамото на възстановяващия момент GZ. Може да се смени рамото със самия момент M, от което обаче вида на диаграмата не се променя.

Обикновено на диаграмата е изобразен крена на един от бордовете (десния), при който ъглите и моментите се вземат за положителни. Ако се приложи на другия борд, то крена и на възстановяващия (изправящия) момент променят знака си. Т.е. диаграмата е симетрична относително началната точка.

Основни елементи на диаграмата на устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

Начална точка O, тя, обикновено, е и точката на равновесие. В този момент крена Θ = 0, изправящ момент няма GZ = 0. Ако поради нещо, началната устойчивост е отрицателна, точката на равновесие може да не съвпада с началото на координатната система. Тогава GZ = 0 при Θ = Θ1.

Точка на максимум. Представлява ъгъл, при който изправящия момент е максимален GZmax. До този ъгъл по-нататъчното накланяне предизвиква ръст на момента. След достигане на максимума увеличаването на наклона е свързано с намаляване на момента, до достигане на третата характерна точка:

Точка на залез C. Представлява ъгъл, при който изправящия момент пада до нула GZ = 0. Съответства на точката на преобръщане на съда, поради това, че вече липсват изправящи сили. За обикновените водоизместващи съдове ъгъла на залез (статичен) лежи в района 65÷75°. За килни яхти – в района 120÷125°.

Наклон. Характеризира скоростта на нарастване на изправящия момент. Първа производна е работата. Допирателната на кривата на устойчивост в точката O характеризира началната метацентрична височина. Ординатата ѝ, при ъгъл Θ = 1 рад е равна на метацентричната височина h.

Площта под кривата за текущия ъгъл B представлява работата A на възстановяващия момент и е мярка за динамична устойчивост.

Видове диаграми на устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

  • Нормална. Характерна е за болшинството водоизместващи съдове с нормална метацентрична височина, например сухогрузи.
  • S-образна (с прегъване). Характерна е за съдове с намалена метацентрична височина, например, високобордн пътнически.
  • С пад. Не е характерна за болшинството съдове. Възниква в случаи, когато началната устойчивост е отрицателна. Съда при това положение плава в равновесие не на равен кил, а с крен Θ1, съответствающ на точката на пресичане на кривата и оста Θ. Например, такава диаграма имат у лесовозите, плаващи с претоварване или съдовете, имащи свободни повърхности (повърхност на флуид, не ограничен отгоре със съд или русло, в термодинамиката това е фазовата граница между течност и намиращ се над нея газ или пара) в танковете си. Правилата на всички големи световни сертифициращи дружества (например, Регистъра на Лойдс, Руския Морски Регистър по Съдоходство, Руския Речен Регистър и др.) са: забранена е експлоатацията на съдове, имащи метацентрична височина под 0,2 m (и, в т.ч., съдове с отрицателна начална устойчивост). Така погледнато, началната устойчивост на съда може да стане отрицателна или вследствие на авария, или вследствие на длъжностно нарушение от страна на капитана на съда.

Фактори, влияещи на изменението на устойчивостта[редактиране | редактиране на кода]

Преместване на товарите[редактиране | редактиране на кода]

Преместването на товара р в произволно направление от точка g1 (x1, y1, z1) в точка g2 (x2, y2, z2) може да се замени с три последователни премествания паралелно на осите на координатната система oxyz на разстояние x2 − x1, y2 − y1, z2 − z1. Тези премествания се наричат съответствено хоризонтално-надлъжни, хоризонтално-напречни и вертикални.

При вертикално преместване на товара се случва преместване на силата р по линията на действието ѝ. Равновесието на съда при това не се нарушава, посадката не се променя, т.е. величината и формата на потопения обем остават неизменни. Поради това и центъра на величината, напречния и надлъжния метацентър не променят положението си. Центъра на тежестта се премества нагоре от точка G в точка G1 на разстояние δZg, пряко пропорционално на теглото на преместения товар р и величината на преместване z2 − z1 и обратно пропорционално на теглото на съда:

Надлъжната и напречната метацентрични височини се изменят с еднаква величина:

δh = δH = − δZg

Величината на нарастване на напречния и надлъжния коефициенти на устойчивост също е еднаква:

δКθ = P·δh и δКψ = P·δH, или
δКθ = δКψ = − р (z2 − z1)

Метацентричните височини и коефициентите на устойчивост след преместването на товара приемат следния израз:

h1 = h + δh;
H1 = Н + δH;
Кθ1 = Кθ + δКθ;
Кψ1 = Кψ + δКψ,

като преместването надолу съответства на положително нарастване, а нагоре – отрицателно. Т.е. при преместване на товара нагоре устойчивостта намалява, а надолу се увеличава. Поради еднаквото изменение на надлъжното и напречното нарастване, при различни метацентрични височини, влиянията на вертикалното преместване върху напречната и надлъжната устойчивост силно се различават. При надлъжната устойчивост δH съставлява малка част от Н. За напречната са възможни ситуации, когато h ≈ δh, т.е. пълна загуба (или възстановяване) на устойчивостта.

Влиянието на хоризонтално-напречните премествания на товара

При хоризонтално-напречно преместване на товара от точка А в точка В съда се накренява от изправено положение на равновесие (водолинията ВЛ) на ъгъл θ (водолиния B1Л1). Такова преместване на товара може да се представи като, като че ли товара в точка В е свален (силата р е насочена към противоположната страна – нагоре), а в точката E съответно поставен.

На накланянето пречи възстановяващия момент mθ = Ph·sinθ. Съда ще е в равновесие тогава, когато кренящия и изправящия моменти се изравнят:

mкр = mθ, т.е.
Ph·sinθ = p ly cosθ,

където ly = BE. От тук се определя и ъгъла на крен на равновесното положение:

Преместването на товара предизвиква пренасяне на ЦТ към страната, към която се премества товара, на разстояние GG1 = p ly / P. ЦВ при накланянето се премества към страната на накланяне дотогава, докато не се окаже на една вертикала с ЦТ, т.е. докато не се изпълни второто условие за равновесие.

Напречната метацентрична височина след преноса на товара се определя от триъгълника GmG1:

При малки ъгли на крен cosθ ≈ 1; h1 ≈ h, т.е. началната напречна устойчивост при хоризонтално-напречно преместване на товара практически не се изменя.

Влиянието на хоризонтално-надлъжните премествания на товара

Формулите за определяне на посадката и устойчивостта в случая на хоризонтално-надлъжно преместване на товара се извеждат аналогично на предишните. От равенството на момента на диферент от преместването на товара Мдиф = p (x1 − x2) cosψ и възстановяващия момент Мψ = PH sinψ се определя ъгъла на диферент, който получава съда след преместването на товара:

Началната надлъжна устойчивост, от хоризонтално-надлъжни премествания на товар, също практически не се променя.

Приемане и сваляне на товари[редактиране | редактиране на кода]

Приемането и свалянето на товари изменя както натоварването на съда (неговото тегло и координати на ЦТ), така и потопения му обем (неговата величина, форма, координати на ЦВ).

Приемането на товар в произволно място може да се представи като прием на този товар без изменение на крена и диферента, а след това като преместването му в определеното за него място. Условие за неизменността на крена и диферента при приема на товара р е разположението на неговия ЦТ на една вертикала с ЦВ на допълнително влизащия във водата обем δV, който е равен на p/γ, където γ е относителното тегло на водата. При прием на относително малък товар може да се приеме, че за изключване на крен и диферент той трябва да се постави по същата вертикала с ЦТ F при изходната площ на водолинията.

Влиянието на преместването на товара към на устойчивостта и посадката бе разгледано по-горе. За определяне на метацентричните височини след прием на товар следва да се намерят координатите на ЦТ zg1, и метацентрите zc1 + r1 и zc1 + R1. Новото положение на ЦТ се извежда от условието за равенството на статичните моменти на силите на тежестта относително основната плоскост.

В общия случай, приемането или свалянето на няколко товара, положението на ЦТ се определя по формулата

zg1 = (Pzg ± ∑pizpi) /P1,

където: pi е теглото на приетия или сваления товар, при това приетия товар се взема със знак плюс, а снетия – със знак минус; zpi е апликатата на ЦТ на приетия или сваления товар.

При приемане на относително неголеми товари (под 10% от водоизместимостта) на надводен кораб (съд) се приема, че формата и площта на действащата водолиния не се променят, а потопения обем линейно зависи от газенето – т.е. принима се хипотезата за правия борд. В този случай коефициентите на устойчивост се изразяват така:

δKθ = р (Т + δТ/2 − zp + dIx/dV)
δKψ = р (Т + δТ/2 − zp + dIyf/dV)

В по-сложните случаи се използва диаграмата на плавучест и начална устойчивост, от която се вземат стойностите на потопения обем, метацентричния радиус, координатите на ЦТ и ЦВ в зависимост от газенето. Нейното използване е характерно за определяне на устойчивостта на потопяемите апарати, например подводниците.

Свободни повърхности[редактиране | редактиране на кода]

Всички разгледани по-горе случаи предполагат, че ЦТ на съда е неподвижен, т.е. няма товари, които да се преместват при наклон. Но когато имаме такива товари, тяхното влияние на устойчивостта е значително по-голямо, отколкото на останалите.

Типичен случай са течните товари (гориво, масло, баластна и котелна вода) в цистерни, които са частично пълни, т.е. имащи свободна повърхност. Такива товари са способни да се разливат при наклон. Ако течния товар запълва цистерната напълно, то той е еквивалентен на закрепения товар.

Влияние на свободната повърхност върху устойчивостта

Ако течността запълва частично цистерната, т.е. има свободна повърхност, заемаща винаги хоризонтално положение, то при наклон на съда на ъгъл θ течността се разлива по посока на наклона. Свободната повърхност ще приеме такъв ъгъл относително КВЛ.

Нивото на тячния товар отсича равни по големина обеми от цистерните, т.е. те са подобни на равнообемни водолинии. Затова момента, предизвикан от разливането на течния товар при крен δmθ, може да се представи аналогично на момента на устойчивост на формата mф, само че δmθ противоположно на mф по знак:

δmθ = − γж ixθ,

където ix е момента на инерция на площта на свободната повърхност на течния товар относително надлъжната ос, преминаваща през ЦТ на тази площ, а γж е относителното тегло на течния товар

Тогава възстановяващия момент при наличие на течен товар със свободна повърхност е:

mθ1 = mθ + δmθ = Phθ − γж ixθ = P(h − γж ix /γV)θ = Ph1 θ,

където h е напречната метацентрична височина при отсътствие на разливане, а h1 = h − γж ix /γV — фактическата напречна метацентрична височина.

Влиянието на разливането на товара дава следното разминаване на напречната метацентрична височина δ h = − γж ix /γV

Плътността на водата и течния товар са относително стабилни, т.е. основното влияние върху разминаването идва от формата на свободната повърхност, по-точно нейния момент на инерция. А значи, на напречната устойчивост основно влияе ширината, а на надлъжната дължината на свободната повърхност.

Физическия смисъл от отрицателния знак на разминаването се заключава в това, че наличието на свободна повърхност винаги намалява устойчивостта. Затова се вземат организационни и конструктивни мерки за нейното намаляване:

  1. пълно натъпкване на цистерните, за да не се допускат свободни повърхности
  2. ако това е невъзможно, запълване до гърловината или обратно, само на дъното. В този случай всяко накланяне силно намалява площта на свободната повърхност.
  3. контрол на числото цистерни, имащи свободни повърхности
  4. разбивка на цистерните на вътрешни непроницаеми отсеци, с цел намаляване на момента на инерция на свободната повърхност ix

Динамична устойчивост[редактиране | редактиране на кода]

Динамична устойчивост на съд

За разлика от статичното, динамичното въздействие на силите и моментите дава на съда значителни ъглови скорости и ускорения. Затова тяхното влияние се разглежда като енергии, по-точно във вида им на работа на силите и моментите, а не в самите сили и моменти. При това се използва теорема на кинетичната енергия, съгласно която, нарастването на кинетичната енергия от накланящия се съд е равно на работата на действащите на него сили.

Когато на съда се приложи кренящ момент mкр, постоянен по големина, то получава положително ускорение, с което започва да се накреня. С нарастването на наклона нараства и възстановяващия момент, но в началото, до ъгъл θст, при който mкр = mθ, той ще е по-малък от кренящия момент. При достигане на ъгъла на статичното равновесие θст, кинетичната енергия на въртящото движение ще бъде максимална. Затова съда няма да остане в положение на равновесие, а за сметка на кинетичната енергия ще продължи да се накреня нататък, но вече по-бавно, защото възстановяващия момент ще е по-голям от кренящия. Натрупаната по-рано кинетична енергия се погасява от допълнителната работа на възстановяващия момент. Когато величината на тази работа стане достатъчна за пълното погасяване на кинетичната енергия, ъгловата скорост ще стане равна на нула и съда ще престане на се крени.

Най-големия ъгъл на накланяне, който получава съда от динамичния момент, се нарича динамичен ъгъл на крен θдин. За разлика от него ъгъла на крен, при който съда ще плава под действие на същия момент (при условието mкр = mθ), се нарича статичен ъгъл на крен θст.

Ако се погледне диаграмата на статичната устойчивост, работата се изразява с площта под кривата на възстановяващия момент mв. Съответно, динамичния ъгъл на крен θдин може да се определи от равенството на площите OAB и BCD, съответстващи на излишната работа на възстановяващия момент. Аналитически тази работа се изчислява като:

,

при интервал от 0 до θдин.

Достигайки динамичния ъгъл на крен θдин, съда не постига равновесие, а под действието на излишната работа на възстановяващия момент започва ускорено да се изправя. При липса на съпротивление на водата съда би влязъл в непрекъснати колебания около положението на равновесие при крен θст с амплитуда от 0 до θдин. Но практически, от съпротивлението на водата колебанията бързо утихват и той остава да плава със статичен ъгъл на крен θст.

Динамичното въздействие на кренящия момент винаги е по-опасен от статичното, тъй като води до много по-значително накланяне. В пределите на правата част на диаграмата на статичната устойчивост, динамичния ъгъл на крен е примерно в два пъти по-голям от статичния: θдин ≈ 2 θст.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Остойчивость корабля // Объекты военные – Радиокомпас / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. – М. : Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1978. – (Советская военная энциклопедия : [в 8 т.] ; 1976 – 1980, т. 6).
  2. По традиция се запазва несъгласуваността на термините: предмет на теорията на кораба е плавателния съд.
  3. В координатната система на самия съд; иначе казано, допуска се, че няма придвижване на товара.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Остойчивость“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.