Устойчиво земеделие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Устойчивото земеделие е тенденция в земеделието, която адресира множество екологични и социални промени и предлага иновативни, природосъобразни и икономически осъществими методи за земеделска обработка и продукция. Устойчивото земеделие има три основни цели – опазване на околната среда, икономическа печалба и социална и икономическа справедливост. Идеята за устойчивост се базира на схващането, че трябва да се удовлетворят настоящите нужди на човечеството, без да се прави компромис с възможността на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди.[1]

Методики[редактиране | редактиране на кода]

Обработка на почвата[редактиране | редактиране на кода]

Стерилизацията на почвата с пара може да бъде използвано като алтернатива на обработката с пестициди. Голяма част от нужната тор може да бъде осигурена чрез компостиране.

Редуване на културите[редактиране | редактиране на кода]

Сеитбообращението или редуването на културите допринася за повишаване на добива от посятите семена. То представлява редуване на семената, които биват засяти върху дадена площ. Тъй като голяма част от плевелите и бактериите засягат само определена група култури, сеитбообращението спомага за ограничаването на природните вредители по естествен път. Различните култури имат различно влияние върху физичните свойства на почвата и редуването на културите спомага за запазването на благоприятни физични условия. [2]

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Поддържане на отлични пасбища и изхранването на добитъка със „зелен“ фураж спомагат за отглеждането на здрави животни и продукцията на екологично устойчиви животински продукти. Контролираната и ротационната паша често водят до увеличаване на добива на фураж.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]