Направо към съдържанието

Чернова:Утгард-Локи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Утгард-Локи)

Утгард-Локи(на старонордически: Útgarða-Loki, името означава „Локи от Утгард”)в скандинавската митология е крал на планинските великани Йотуни, владетел на Утгард, който се отличавал с изключителна хитрост и магически умения. Трикстер, борец за собствени нужди, винаги се придържал към своята си страна, значително манипулирал света на боговете и великаните. Със същия характер е литературен герой на поредицата „Магнус Чейс и боговете на Асгард”, автор Рик Риърдън.

Útgarða-Loki
герой на Рик Риърдън
от „Магнус Чейс и боговете на Асгард”
Утгард-Локи и Тор
Утгард-Локи и Тор
Характеристики
ОписаниеКрал на планинските великани в скандинавската митология
ПолМъжки
Вид / РасаЙотун
ОбитаваУтгард, Каменните планини
УменияМагически и стратегически умения
ПринадлежностТрим
ВраговеТор, Тир, Локи, Один
РодниниХримтурси от Бергелмировия род

Характеристика. Архетип

[редактиране | редактиране на кода]

В скандинавските митове Утгард-Локи често играе роля на хитрец, той е сръчен превъплъщенец и магьосник. Сред йотуните е персонификация на лъжата, магията и лукавството. За своя полза правел пакости и причинявал размирици - така и между боговете, така и сред великаните. Манипулатор и измамник. Канел на подвеждащи състезания в Утгард различни богове(например веднъж Тор се опитал да пие от рог, на който единия край потъвал в морето). По характер много приличал на Локи. Дори съдбата им била сходна - и двата Локи били оковани от асите за хитрост и коварство. Въпреки това в митологията не се споменава двамата да вършат заедно една и съща пакост, даже напротив - понякога Локи и Утгард-Локи били конфликтуващи страни. Като заключение, Утгард-Локи е подобен на своя съименник трикстер, но има различни интереси от него и използва друг подход, за да реши собствените си проблеми.

За него Прозаичната Еда гласи следното:

Локи, Тор, помощниците му Тялви и Рьоскви пътували на изток към Утгард. Прекосявайки Йотунхейм, попаднали в масивна гора. Вървели и вървели, вече се стъмнило, но не можели да излязат. Започнали четиримата пътници да търсят подслон. Накрая намерили голяма празна землянка, и се настанили вътре. Нощувайки, чули силен шум и земетресения. Всички се уплашили, освен Тор, готов да се защити с чука си Мьолнир. Излезли от землянката да видят какво става, и се оказало, че всъщност землянката е гигантската ръкавица на спящия Утгард-Локи, шумът е хъркането му, а „земетресенията” били предизвиквани от движенията на великана насън. Тор няколко пъти се опитал да убие спящия Утгард-Локи с чука си, но не успял, а само разбудил йотуна. Великанът им дал съвет да се върнат назад, иначе хората му ще ги убият в Утгард, и рязко тръгнал в гората. Тор, Локи, Тялви и Рьоскви изпитали неописуема радост, когато йотунът си тръгнал. Бодро закрачили към Утгард. Незабавно стигнали място, където крепостните стени на Утгард били неохраняеми. Пробили близката порта и влезли в града. Веднага стигнали в залата, където заварили Утгард-Локи и други великани на съвещание. Утгард-Локи ги видял и казал, че никой не можел да излезе оттук жив, освен ако не извърши подвиг. Организирал състезание за всеки от четиримата пътници. Състезанията обаче били измамни. Тор се опитвал да вдигне Йормунганд, маскиран като котка, а после се борил със старицата Ели, която се оказала самата Старост. Локи се опитвал да се състезава по ненаситност с огъня, а Тялви се надпреварвал с Хуги, великана, отъждествяван със скоростта на мисълта. И четиримата пътници загубили своите състезания. Ако не бе Тор с чука си Мьолнир, нямаше да успеят да се отърват живи.

Gesta Danorum ни запознава с текст, сбито преразказан така:

Обикновена група смъртни прекарала експедиция с кораб във владенията на Егир. Хората правели жертвоприношения на него и на други божества, в това число и на Утгард-Локи. Обитателите на Мидгард прекосили свирепи заледени територии в Йотунхейм и Нифлхайм. Стигнали до ледена пещера. Ужасен мирис се разпространявал оттам, пътешествениците сложили маски и влезли. Не повярвали на очите си. Видели портретно познатата фигура на Утгард-Локи, сгърчен великан, окован с тежки вериги. Жив, но почти бездвижен, с лице, порозовяло от студ. Йотун в положение, при което е на ръба да се откаже от живота си.

Това е цитат, свързан със състоянието на великана Утгард-Локи след няколко века, откогато бил окован от боговете за своите коварни и манипулативни действия.

В поредицата на Рик Риърдън „Магнус Чейс и боговете на Асгард” е наличен Утгард-Локи като литературен герой. Качествата му приличат с митологичните, но там той използва ловкия си ум, за да помогне на основните герои да предотвратят временно Рагнарьок.



Снори Стурлусон, Прозаична Еда, Гюлвигининг, глава 44.

Саксо Граматик, Gesta Danorum.

Литература: „Магнус Чейс и боговете на Асгард”, поредица, автор Рик Риърдън. Книга 1„Мечът на лятото”: От 29 глава. Книга 2„Чукът на Тор”: От 40 глава. Книга 3„Корабът на мъртвите”: Косвено се споменава в някои глави, но много накратко.

Саги: „Младия Локи”: Loki yngvi. „Сага за Тора”: Þórs saga.