Утре и завинаги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Утре и завинаги
Mañana es para siempre
Жанр Теленовела
Създател(и) Маурисио Навас
Гиермо Рестрепо
Сценарий Кари Фахер
Херардо Луна
Литературна редакция
Росарио Велисия
Режисура Салвадор Гарсини
Рикардо де ла Пара
Актьори Силвия Наваро
Фернандо Колунга
Лусеро
Серхио Сендел
Ерика Буенфил
Начална мелодия Mañana es para siempre (в изпълнение на Алехандро Фернандес)
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 170 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Никандро Диас Гонсалес
Продуцент(и) Мария дел Кармен Маркос
Х.Антонио Арвису
Времетраене 21-23 минути (еп. 1-10, 161-170)
43-45 минути (еп. 21-160)
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 20 октомври 2008 -
14 юни 2009
Страница в IMDb

„Утре и завинаги“ (на испански: Mañana es para siempre) е мексиканска теленовела от 2008 г., продуцирана от Никандро Диас Гонсалес за Телевиса, под лиценза на RCN Televisión. Адаптация е на колумбийската теленовела Pura sangre.

В главните роли са Силвия Наваро и Фернандо Колунга, а в отрицателните - Лусеро, Серхио Сендел и Рохелио Гера.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Ребека Санчес (под самоличността на Барбара Греко) започва своето отмъщение срещу семейство Елисалде, начело на която е Гонсало Елисалде. Една от първите злини, които извършва Барбара е, че разделя Фернанда, дъщеря на Гонсало, и Едуардо, син на прислужницата в дома на Елисалде. Фернанда и Едуардо са израснали заедно, изпитващи невинна и чиста любов един към друг, независимо от класовите им различия.

Гонсало живее щастлив живот заедно със съпругата си Монсерат и петте им деца. Артемио Браво чувства огромна омраза срещу семейство Елисалде. Желанието му е да унищожи спокойния им живот. За постигане на отмъщение, младата и безскрупулна жена Барбара Греко кандидатства за работа във фирмата на Гонсало. Тя прави добро впечатление и е наета като асистент. Стъпка по стъпка, Барбара печели доверието на Гонсало.

След като успява да раздели Фернанда е Едуардо, Ребека успява да убеди Монсерат, съпругата на Гонсало, че Едуардо не влияе добре на Фернанда, така момчето е принудено да напусне дома и да замине за града. Въпреки разстоянието, което ги разделя, любовта на младите е жива. Те всеки ден си пишат писма, но не достигат получателя си, благодарение на Соледад, майката на Едуардо, която смята, че е най-добре да се забравят.

Следващата стъпка, която предприема Артемио е Ребека да стане съпруга на Гонсало. Единствената пречка е Монсерат, настоящата му съпруга. За целта, обаче, Ребека трябва да се отърве от нея. За да успее, Ребека подхвърля наркотици в стаята на по-голямата дъщеря на Монсерат – Лиляна. Когато Монсерат вижда наркотиците, започва скандал с Лиляна, която се опитва да убеди майка си, че не са нейни. Монсерат, която страда от астма, получава пристъп на задушаване и Ребека се възползва от това – изключва уреда за кислород и задушава Монсерат с възглавница. Всички вярват, че за смъртта на Монсерат е виновна Лиляна, под въздействието на наркотици, и я изпращат в психиатрична клиника. Тогава Ребека се омъжва за Гонсало и става член на управителния съвет на компанията.

Соледад е единствената, която знае до каква степен може да стигне злобата на Ребека, но решава да запази мълчание. Тя живее в страх, защото знае, че Ребека може да изпълни заканата си да го убие. Минават години, Едуардо завършил следването си, се завръща в родния град, където открива майка си, стара и болна. Тя му разказва за всичко, което е преживяла в негово отстъствие, и умира. Едуардо се кълне, че ще отмъсти за всичко, което са му причинили.

Ребека използва Дамян, новия ѝ съучастник, койте съблазнява и се жени за Фернанда. Едуардо, под новата си самоличност – Франко Санторно, пристига в компанията на Елисалде. Фернанда изпитва силна и необяснима привързаност към него, без да може да си я обясни, която всъщност е тяхната любов, която никога не е угасвала. Проблемите продължават, когато Фернанда разбира, че Франко всъщност е Едуардо, нейната детска любов, когото е мислела за мъртъв.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Силвия НавароФернанда Елисалде Ривера
  • Фернандо КолунгаЕдуардо Хуарес Крус / Франко Санторно
  • ЛусероБарбара Греко де Елисалде / Ребека Санчес Фрутос
  • Серхио Сендел – Давян Гаярдо Роа
  • Рохелио Гера – Гонсало Елисалде Линарес / Артемио Браво
  • Сесилия ГабриелаАлтаграсия Линарес де Елисалде
  • Ерика БуенфилМонсерат Ривера де Елисалде
  • Гиермо Капетио – Анибал Елисалде Ривера / Херонимо Елисалде
  • Доминика Палета – Лиляна Елисалде Ривера
  • Енрике ЛисалдеХуес
  • Мария Рохо – Соледад Крус
  • Фабиан РоблесВладимир Пинейро
  • Роберто Паласуелос – Камило Елисалде Ривера
  • Арлет Теран – Присила Алвеар де Елисалде
  • Игнасио Лопес Тарсо – Исак Нютон Барера
  • Моника Досети – Даниела
  • Ана МартинЖената на сватбата

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Утре и завинаги е на 20 октомври 2008 г. по Canal de las Estrellas. Последният 170. епизод е излъчен на 14 юни 2009 г.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • Утре и завинаги е мексиканска адаптация на колумбийската теленовела Pura sangre, оригинална история от Маурисио Навес, Гиермо Рестрепо, Кончита Руис и Таня Карденас, продуцирана през 2007 г. за RCN Televisión. С участието на Рафаел Новоа, Марсела Мар, Кати Саенс и Пепа Санчес.

„Утре и завинаги“ в България[редактиране | редактиране на кода]

В България сериалът е излъчен през 2010 г. по Диема Фемили, озвучен на български език. Ролите озвучават артистите Ася Братанова, Лиза Шопова, Петя Миладинова, Александър Воронов, Симеон Владов. Преводач е Силвия Илиева.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mañana es para siempre“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.