Утро (1911 – 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Утро.

„Утро“
Utro 21 okt. 1912.jpg
Вестникът от 21 октомври 1912 г.
Информация
Начало 1 февруари 1911 г.
Край 9 септември 1944 г.
Собственик Атанас Дамянов
Редактор Стефан Танев, Т. Генович, Ал. Иванов
Език български
Държава Царство България

„Утро“ е български вестник от първата половина на 20 век, предназначен за широки слоеве читатели. Излиза в София в периода 1 февруари 1911 – 9 септември 1944 г. с редактори Стефан Д. Танев, Т. Генович, Ал. Иванов и др. и е непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 г., достигнал еднократен тираж 320 хиляди[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

През 1940-те години вестникарчетата в София припяват: „Зора“, „Заря“, Утро"!

Първият брой на вестника излиза на 1 февруари 1911 г., и се разпространява безплатно. От втория брой с цена пет стотинки са пласирани 8700 копия. С всеки следващ ден тиражът на вестник „Утро“ расте и той се превръща в най-тиражния всекидневник в България. През 1936 година тиражът му е около 100 хиляди броя дневно, но редакцията сочи предполагаема аудитория от над половин милион читатели[1]. Върховият му тираж достига 320 хиляди броя, но е четен реално от над един милион читатели.[2]

„В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души“[1]

Стреми се към привлекателност в оформлението и чрез шрифтова „игра“ с многобройните заглавия, подзаглавия или чрез динамизиране на фотографията и включването ѝ в своеобразна конкуренция с карикатурата нерядко още на първа страница. „Главата“ е нарисувана от Петър Морозов, един от инициаторите за създаването на Дружеството на независимите художници (1920), пръв приложил у нас графичната техника акватинта. Морозов е и първият фотограф-репортер на вестника с фотоапарат марка „Гамон“[1]. Други художници в „Утро“ са Александър Божинов, Константин Каменов и др. Хумористичната страница е редактирана от Борю Зевзека – псевдоним на Борис Руменов, известен вече и от сп.”Барабан”, от в.”Слово” и от в.”Свободна реч”.

След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. вестникарската империя на Атанас Дамянов рухва. Новите управляващи среди не само веднага спират вестниците „Утро“ и „Дневник“, но и печатницата е окупирана от отечественофронтовски отряди. На 30 декември 1944 г. престава да излиза и вестник „Заря“. Дамянов е арестуван часове след държавния преврат. На 4 април 1945 г. той е осъден от т. нар. Народен съд на дълги години затвор и конфискация на всичките му движими и недвижими имоти.[3]

„Съединени печатници за издателство и графическо изкуство“ АД[редактиране | редактиране на кода]

Вестниците „Дневник“ (1902 – 1944), „Утро“ (1911 – 1944) и „Заря“ (1914 – 1944), както и седмичните издания вестник „Неделно утро“ (1922 – 1932) и списание „Илюстрована седмица“ (1923 – 1936) са част от вестникарската империя на Атанас Дамянов, който ръководи „Съединени печатници за издателство и графическо изкуство“ – АД, а от 1924 до 1944 г. е най-големият акционер.[1]

До 1989 г. името на Атанас Дамянов и неговата вестникарска империя се споменават в справочни издания и в някои изследвания, но предимно със злепоставящи квалификации. Така например в националния библиографски указател на периодичния печат „Утро“ е вписан като „Информационен широко разпространен всекидневник, типичен представител на жълтия печат, нагоден към вкуса на безкритичния читател, политически безпринципен; през войните с германска ориентация, винаги в подкрепа на буржоазните, по-късно профашистки правителства“. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Константинова, Здравка. „Вестникът е културомер“: „Утро“ /1911 – 1944/ и летните Олимпийските игри от 1936 г.. // Посетен на 27 юли 2017.
  2. История на вестниците в България. // Посетен на 27 юли 2017.
  3. Вестникарските предприятия на медийния магнат Атанас Дамянов, Ас. д-р Тодор Панайотов.
  4.  Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1966, с. 246

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]