Утро (1911 – 1944)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Утро.
| „Утро“ | |
 Вестникът от 21 октомври 1912 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 1 февруари 1911 г. |
| Край | 9 септември 1944 г. |
| Собственик | Атанас Дамянов |
| Редактор | Стефан Танев, Т. Генович, Ал. Иванов |
| Език | български |
| Държава | Царство България |
„Утро“ е български вестник от първата половина на 20 век, предназначен за широки слоеве читатели. Излиза в София в периода 1 февруари 1911 – 9 септември 1944 г. с редактори Стефан Д. Танев, Т. Генович, Ал. Иванов и др. и е непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 г., достигнал еднократен тираж 320 хиляди[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]
През 1940-те години вестникарчетата в София припяват: „Зора“, „Заря“, Утро"!
Първият брой на вестника излиза на 1 февруари 1911 г., и се разпространява безплатно. От втория брой с цена пет стотинки са пласирани 8700 копия. С всеки следващ ден тиражът на вестник „Утро“ расте и той се превръща в най-тиражния всекидневник в България. През 1936 година тиражът му е около 100 хиляди броя дневно, но редакцията сочи предполагаема аудитория от над половин милион читатели[1]. Върховият му тираж достига 320 хиляди броя, но е четен реално от над един милион читатели.[2]
„В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души“[1]
Стреми се към привлекателност в оформлението и чрез шрифтова „игра“ с многобройните заглавия, подзаглавия или чрез динамизиране на фотографията и включването ѝ в своеобразна конкуренция с карикатурата нерядко още на първа страница. „Главата“ е нарисувана от Петър Морозов, един от инициаторите за създаването на Дружеството на независимите художници (1920), пръв приложил в България графичната техника акватинта. Морозов е и първият фотограф-репортер на вестника с фотоапарат марка „Гамон“[1]. Други художници в „Утро“ са Александър Божинов, Константин Каменов и др. Хумористичната страница е редактирана от Борю Зевзека – псевдоним на Борис Руменов, известен вече и от сп.”Барабан”, от в.”Слово” и от в.”Свободна реч”.
След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 г. вестникарската империя на Атанас Дамянов рухва. Новите управляващи среди не само веднага спират вестниците „Утро“ и „Дневник“, но и печатницата е окупирана от отечественофронтовски отряди. На 30 декември 1944 г. престава да излиза и вестник „Заря“. Дамянов е арестуван часове след държавния преврат. На 4 април 1945 г. той е осъден от т. нар. Народен съд на дълги години затвор и конфискация на всичките му движими и недвижими имоти.[3]
„Съединени печатници за издателство и графическо изкуство“ АД[редактиране | редактиране на кода]
Вестниците „Дневник“ (1902 – 1944), „Утро“ (1911 – 1944) и „Заря“ (1914 – 1944), както и седмичните издания вестник „Неделно утро“ (1922 – 1932) и списание „Илюстрована седмица“ (1923 – 1936) са част от вестникарската империя на Атанас Дамянов, който ръководи „Съединени печатници за издателство и графическо изкуство“ – АД, а от 1924 до 1944 г. е най-големият акционер.[1]
До 1989 г. името на Атанас Дамянов и неговата вестникарска империя се споменават в справочни издания и в някои изследвания, но предимно със злепоставящи квалификации. Така например в националния библиографски указател на периодичния печат „Утро“ е вписан като „Информационен широко разпространен всекидневник, типичен представител на жълтия печат, нагоден към вкуса на безкритичния читател, политически безпринципен; през войните с германска ориентация, винаги в подкрепа на буржоазните, по-късно профашистки правителства“. [4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Константинова, Здравка. „Вестникът е културомер“: „Утро“ /1911 – 1944/ и летните Олимпийските игри от 1936 г. // Посетен на 27 юли 2017.
- ↑ История на вестниците в България // Посетен на 27 юли 2017.
- ↑ Вестникарските предприятия на медийния магнат Атанас Дамянов, Ас. д-р Тодор Панайотов.
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1966, с. 246
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Зовът на великия час, отразен в журналистиката, части от в-к „Утро“
- Яница Маринова. Вестник „Утро“ (1911 – 1945) // novata-jurnalistika.blogspot.com. 29 март 2009. Посетен на 22 януари 2021.