Учредителен събор на македонските бежански братства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Учредителен събор на македонските бежански братства
конгрес
„Мемоарът“ на Изпълнителния комитет
Мемоарът“ на Изпълнителния комитет
Място София, България
Датировка 22 до 25 ноември 1918 г.
Резултат учреден е Съюзът на македонските емигрантски организации

Учредителният събор на македонските бежански братства е конгрес на македонската имиграция в България, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година, на който се учредява Съюзът на македонските емигрантски организации.[1][2]

Конгресът е проведен в зала №8 на Софийския университет.[2] В конгреса участват 44 делегати от 22 братства предимно от София и без да са избирани[1] и отделно 20 души видни дейци на легалното и нелегалното македонско движение – учени и революционери, дейци на ВМОРО и ВМОК като Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев.[2] Студентската македонската група е представена от Д. Наумов и А. Костов.[3]

В Учредителния събор участват делегати на следните братства от София:[3]

  • Дебърско
    • Гаврил Симеонов
    • Димитър Илиев
  • Демир-Хисарско
    • Ст. Иванов
    • П. Конев

Генерал Протогеров заявява, че се оттегля от Изпълнителния комитет и не желае да участва в кандидатската листа.[1] На събора е избран върховен орган на братствата, наречен Изпълнителен комитет в състав: Иван Каранджулов - председател, Божирад Татарчев и Димитър Михайлов - подпредседатели, Георги Баждаров - секретар, Никола Стоянов, Тодор Павлов и Константин Станишев – членове.[1]

След дълги разисквания за позициите, които Изпълнителният комитет трябва да отстоява пред Парижката мирна конференция, на 24 ноември съборът приема деректива:[2]

Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на Изпълнителния комитет повелителния мандат да се ръководи в своята дейност от следните две начала: 1. Неделимост на Македония, 2. Нейното присъединяване към България.[4]

Делегатите заявяват, че ако не може Македония да се обедини с България, по-добре е тя да стане независима държава, но не и да се дели между България, Сърбия и Гърция. Основната директива на събора е Изпълнителният комитет да работи с всички сили за присъединяването на Македония към България.[1]

Изпълнителният комитет започва да подготвя мемоар до Парижката конференция, чрез който да се изтъкне „несъмнената воля на българското болшинство в Македония” тя да бъде присъединена цяла към България.[1] През февруари 1919 година Изпълнителният комитет праща „Мемоара“, с който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това не е възможно, Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[4] На 27 март Изпълнителният комитет отправя писмена молба до конференцията, с която настоява до окончателното решение на Македонския въпрос Македония да бъде окупирана от съглашенските войски, за да се предотвратят жестокостите от страна на сръбските и гръцките власти над българското население. Към молбата е приложен списък на изстъпленията им след реокупацията на Македония.[5] На 1 март 1919 година Александров и Протогеров като задгранични представители на ВМРО връчват на конференцията искане да бъдат представени.[6]

Така представителите на бившата легална емиграция и на десницата в бившата революционна организация продължават да се придържат към военновременния принцип за присъединяване на Македония към България. Според Костадин Палешутски „независимостта на Македония се иска в краен случай, и то защото делегатите смятат, че такава една Македония ще може при други, по-благоприятни обстоятелства да се присъедини към България.“[1] За разлика от Събора, организиралата се малко по-рано във Временно представителство на обединената бивша ВМОРО левица напълно приема принципа за Автономна Македония.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 29 август 2015.
  2. а б в г Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 385.
  3. а б Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  4. а б Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  5. а б Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 84. Посетен на 29 август 2015.
  6. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83 - 84. Посетен на 29 август 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония