Ушат новокаледонски гекон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ушат новокаледонски гекон
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Diplodactylidae
род:Новокаледонски гекони (Rhacodactylus)
вид:Ушат новокаледонски гекон (R. auriculatus)
Научно наименование
Bavay, 1869
Ушат новокаледонски гекон в Общомедия
[ редактиране ]

Ушатият новокаледонски гекон (Rhacodactylus auriculatus) е гекон, срещащ се в южните покрайнини на остров Нова Каледония. Хабитатът му е заплашен от обезлесяване, което вероятно ще доведе до въвеждането на ограничения върху износа му според Вашингтонската конвенция.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Отстрани на главата си геконът има специфични изпъкналости, приличащи на уши или малки рогца. От там произлиза и името му. Тялото му завършва с тънка хватателна опашка, която може да се възстанови в случай, че животното я загуби. При излюпването си ушатият новокаледонски гекон е дълъг едва около 2,5 cm и тежи 3 g. Средно достига максимални размери от 20 – 23 cm (от върха на носа до основата на опашката) и тегло 60 – 70 g.

Ушатият новокаледонски гекон се среща в най-различни окраски: сиво, кафяво, бяло, жълто, оранжево червено. Тялото му също е покрито с разноцветни ивици, често в цветове, различни от основния. Много собственици развъждат животните в плен с цел постигането на точно определен цвят или шарка.

Поведение в плен[редактиране | редактиране на кода]

Ушатият новокаледонски гекон е подходящ за отглеждане в терариум. Екземплярите държани в плен приемат жива харана като щурци и брашнени червеи. Характерна е и консумацията на плодови пюрета, плодове и храна на прах (смесена с вода). Препоръчително е мъжките да се държат сами или като част от размножителни двойки или тройки с женски. При наличието на повече от един мъжки често се стига до сблъсъци между двата и до различни форми на канибализъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rhacodactylus auriculatus (Bavay, 1869). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)