Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от У:Р)
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!



(Република) Северна Македония[редактиране на кода]

Колеги, тъй като наближава влизането в сила на новото име на Република Македония (най-вероятно това ще е днес), мисля, че е редно да помислим как ще се казва новата статия: Република Северна Македония или просто Северна Македония. Аз лично съм твърдо за „Северна Македония“. При нас тя беше с „Република“, понеже се създаваше объркване/нееднозначност с един не по-малко важен историко-географски регион, но с новото име това вече не е така. Другите значения са един леко съмнителен като съществуване регион (Северна Македония (област)) и книгата на акад. Йордан Иванов (Северна Македония (книга)), които имат по-малко значение и разпространеност, и не са подходящи за основно значение. --Стан (беседа) 09:48, 11 февруари 2019 (UTC)

И аз съм за „Северна Македония“ --Скроч (беседа, приноси) 09:57, 11 февруари 2019 (UTC)
+1. --Спас Колев (беседа) 12:55, 11 февруари 2019 (UTC)
+1 за „Северна Македония“-- Сале (беседа) 13:02, 11 февруари 2019 (UTC)
+1 (естествено, с „тази статия е за ... . За ... вижте ... “). Според мен също е хубаво да помислим над имена като Република Конго и Република Кипър. На сайта на МВнР статиите са просто Конго и Кипър.
— Luchesar • Б/П 13:06, 11 февруари 2019 (UTC)
Сайтът на МВнР е лош пример за избягване на обърквания - страницата, която си цитирал, всъщност говори не за Република Конго, а за Демократична република Конго. :-D --Спас Колев (беседа) 09:24, 12 февруари 2019 (UTC)
По-скоро аз не съм гледал внимателно. :)
— Luchesar • Б/П 22:35, 13 февруари 2019 (UTC)
Може би и аз съм по-скоро за Северна Македония - кратката версия на официално име абсолютно като с България. Ние употреба на Северна Македония нямаме наложена. Добре е обаче да се прочете и съответната дискусия в ен [1] както и дискусията за местене по-долу.
Отделно, говорим за страховита миграция при категории, шаблони, уикиданни и имам гореща молба към операторите на ботове - Лъчо, Спас, Стан, Водноконче. :-)-- Алиса Селезньова (беседа) 13:11, 11 февруари 2019 (UTC)
Северна Македония е май наистина по-доброто. Традиционна е употребата в българската наука на „Северна Македония“ за Кумановско, Скопско, Тетовско, но мисля, че може да се пренебрегне в полза на ползите на по-краткото име за държавата. Изобщо и не си го представям местенето честно казано. Всичко в 92 - 19 требва да си остане РМ - лудница. -- Мико (беседа) 17:44, 11 февруари 2019 (UTC)
Наистина избирателно ще трябва да е, а някои неща да се премислят (Списък на планините в Северна Македония?).
— Luchesar • Б/П 18:27, 11 февруари 2019 (UTC)
+1 за „Северна Македония“, ама не са мислили за нас като са го подписвали :) --Uroboros беседа 21:40, 11 февруари 2019 (UTC)

Странно. Не знаех. А защо Северна Македония? Да не правят България - южна Македония? (не се шегувам)--Радостина 03:27, 12 февруари 2019 (UTC)

Договориха се с гърцие да сменят името на държавата, за да могат македонците да влязат в ЕС и НАТО --Скроч (беседа, приноси) 07:33, 12 февруари 2019 (UTC)
Преспанско споразумение --Rumensz (беседа) 07:52, 12 февруари 2019 (UTC)

Допълнителен въпрос за имената (главно) на категории - дали запазваме сегашната форма „Писатели от Северна Македония“, или отиваме на Северномакедонски писатели (както с почти всички други страни, Категория:Писатели по страна)? --Спас Колев (беседа) 09:21, 12 февруари 2019 (UTC)

В английската У четах, че ентонима не се променя от споразумението остава си македонец/македонска/македонски... но може и да не съм разбрал правилно въпроса --Скроч (беседа, приноси) 11:09, 12 февруари 2019 (UTC)
По отношение на това, което ние наричаме „етническа група“ няма промяна. Променя се името на държавата и всичко на държавно ниво. Точните имена на институциите тепърва ще се уточняват, въпреки, че съм 99% сигурен, че ще са във вида „на Република Северна Македония“ или „на Северна Македония“ т.е. не вярвам да има „Северомакедонска академия на науките и изкуствата“, а „Академия на науките и изкуствата на Северна Македония“. Тези неща допълнително ще се коригират, когато имаме официални наименования. Повдигнах този въпрос, понеже имаше редактор, който направо премести статията към „Република Северна Македония“ и реших, че е добре да се види какво мисли общността. --Стан (беседа) 11:30, 12 февруари 2019 (UTC)
Етнонимът не го променят те по споразумението - то не ни обвързва нас - в този смисъл Северномакедонски писатели е ОК, Писатели от СМ също.-- Мико (беседа) 16:03, 12 февруари 2019 (UTC)
Щеше да е по-лесно да прекръстим планетата на Македония :) „Ща е ово екватор? Ово е мислена линjа, коjа jа дели планетата на северна и jужна Македониjа.“ -- Сале (беседа) 15:48, 12 февруари 2019 (UTC)
Виждам, че има консенсус, поради което премествам статията. Институциите ще ги оправим, когато имаме официалните им наименования. Остават 2 проблема: "XXX от Северна Македония" или "Северомакедонски XXX" (при категории и статии със списъци) и сортирането на категориите: Дали да се сортират по „С“ или по „М“. --Стан (беседа) 01:56, 13 февруари 2019 (UTC)
Аз съм за "XXX от Северна Македония" защото е с по-малко възможности за грешки и бъдещи спорове от рода на: „Северомакедонски“, „Северномакедонски“ или „Северо-македонски“ -- Сале (беседа) 10:09, 13 февруари 2019 (UTC)
Конкретно за географските обекти може да се помисли за изключение от типа „ХХХ в Република Северна Македония“, за да се избегнат двусмислия (въпреки главната буква на „Северна“).
— Luchesar • Б/П 11:22, 13 февруари 2019 (UTC)
По отношение на „северномакедонски“, „северомакедонски“ и „северо-македонски“ правилният вариант според мен е „северномакедонски“. В „Правопис и пунктуация на българския език - основни правила“ под 53.11 пише: „Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географски названия се пишат слято“, като са дадени пример с великотърновски, горнооряховски, далекоизточен, старозагорски, тихоокеански и черноморски. --Стан (беседа) 15:23, 13 февруари 2019 (UTC)
Да - северномакедонски е. Дали с прилагателно или с "от" за мен трябва да се съобрази с останалите - ако са български, английски, френски, трябва да са северномакедонски, ако ще са от Германия, от Франция, тогава от Северна Македония. Няма защо да правим вече изключение (което беше основната причина за прекръщаването). -- Мико (беседа) 15:41, 13 февруари 2019 (UTC)
„Реки в Северна Македония“ се отнася за реките в държавата Северна Македония или за реките в северната част на региона Македония (сравни „реки в Източен Сибир“)?
— Luchesar • Б/П 19:02, 13 февруари 2019 (UTC)
Сибир е около 20 пъти по-голям от региона Македония, а Източен Сибир съществува дори като отделен икономически регион: en:East Siberian economic region. Според мен едвали ще има нужда от подобно категоризиране по отношение на региона Македония или държавата, при която също има един съмнителен термин mk:Северна Македонија. Нищо не казвате за СОРТКАТ-a. Там също може да има различни мнения. --Стан (беседа) 19:18, 13 февруари 2019 (UTC)
Съгласен съм със Стан - трябва да игнорираме географския регион. Сорткатът на С като Южна Корея и прочие. Краткото име вече не е само Македония. -- Мико (беседа) 19:20, 13 февруари 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Боя се, че засега не успявате да ме убедите. Археологически обекти в Северна Македония? Етнография на Северна Македония? За сортката обаче е така: Северна Корея, Източен Тимор и пр.
— Luchesar • Б/П 19:34, 13 февруари 2019 (UTC)

Официалното име е Северна Македония, което надделява над географския регион и би се възприело еднозначно. Мисля, че употребата на Република е излишно, освен, ако не именуваме всички страни с формата им на управление отпред.--Спасимир (беседа) 21:06, 13 февруари 2019 (UTC)
За мен официалното име винаги е била определящо. Ама не всички мислят така. --Uroboros беседа 21:12, 13 февруари 2019 (UTC)
Спасимире, точно твоето мнение се надявах да чуя, мерси! Ако и Дидо смята, че „планини в Северна Македония“ няма да бъде объркващо, значи съм бил прекалено предпазлив.
— Luchesar • Б/П 22:07, 13 февруари 2019 (UTC)
Лъчо, моето мнение е, че Македония е наименование на географска област, което е взето за име на скорошно създадената държава (рядкост). Съвсем логично иде тогава "Северна Македония" да се отнася за северната част на тази област (паралел - Южна/Северна Добруджа). Ако искаме еднозначно да различим държавата от географската област, то е редно ползваме "Република Северна Македония". Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:26, 14 февруари 2019 (UTC)
Северна Македония е географски регион, който включва част от Сърбия. Според мен Северна Македония трябва да пренасочва към Македония (област), а ако някой има желание може да напише статия по въпроса. Самата държава се казва Република Северна Македония и моето предложение е това да бъде името на статията. Netbot (беседа) 07:28, 14 февруари 2019 (UTC)
Предимство при нас имат кратките, а не официалните имена - вече нямаме причина за налагане на официалното. Регионът е абсолютно пренебрежим, Лъчо - няма етнография на Северна Македония - трите подрегиона са коренно различни. Няма диалект на Северна Македония - изобщо нищо няма на Северна Македония. Вижте дискусията в ен - там също тотално преобладава СМ. -- Мико (беседа) 07:37, 14 февруари 2019 (UTC)
 Регионът е абсолютно пренебрежим, Лъчо - няма етнография на Северна Македония - трите подрегиона са коренно различни. Няма диалект на Северна Македония - изобщо нищо няма на Северна Македония. 
Разбирам това, но...
 Северна Македония е географски регион (...) ако някой има желание може да напише статия по въпроса.  от Netbot
...колегата също има основание – това е Уикипедия, и ако няма достатъчно ясно оформил се консенсус, не можем просто да забраним да се създават статии или категории за „Северна Македония“ в смисъла на „географски северната част на региона Македония“. Площта и икономическите мащаби (примерът по-горе с Източен Сибир) въобще нямат отношение – иначе трябва да отречем основателността да се пишат статии като „Климат на Южен Пирин“ например.
Но в този смисъл формулировката на Спасимир „официалното име [на държавата] надделява над географския регион“ ми звучи добре – Спасимир все пак е дипломиран географ. Ако внезапно би се създала държава „Република Южен Пирин“ с кратко име „Южен Пирин“, тя по дефиниция би имала приоритет при споменаване без уточнения, и съответно регионът Южен Пирин ще трябва вече да бъде споменаван като „регион Южен Пирин“. Ако и Дидо възприема така нещата, поне моите опасения ще са достатъчно успокоени.
П.П. „Република Южен Пирин“, хаха — да не ме чуят някои трибуквени организации, че ще им се вдигне... самочувствието. :-D
— Luchesar • Б/П 08:14, 14 февруари 2019 (UTC)
Ма, молим ти се - основание? Да запазим хладен разум и да разгледаме източниците - в гръцката историография СМ е сегашната държава - Вакалопулос, Кофос и т. н. В нашата както вече три пъти казах са обикновено Паланечко, Кумановско, Скопско и Полога - различни региони, които са си за отделно писане и обединението им е умерена безсмислица в моите очи - отворете и вижте книжката на Йордан Иванов - в нея влизат Кюстендил, Дупница и Враня. Абсолютна разтегливост, която при желание за развитие че си пасне идеално в СМ (област). -- Мико (беседа) 08:31, 14 февруари 2019 (UTC)
 Ма, молим ти се - основание? 
Напълно разбирам възмущението ти като специалист и лично се доверявам безусловно на написаното от теб, но тези води ми се струват малко дълбоки и потенциално коварни. Все пак говорим за Балканите, където всеки има собствено мнение, а несъгласните лежат под леглото с прерязано гърло, като във вица за македонската тройка. :-) Затова аз лично предпочитам нещо простичко и ясно – като „официалното име [на държавата] надделява над географския [какъвто и да е] регион“ – което е разбираемо за всекиго и лесно защитимо като позиция дори от лаици като мен.
— Luchesar • Б/П 09:11, 14 февруари 2019 (UTC)
Ма, добре де - това го написаха неколко души? Междувременно регионът Южен Пирин би съвпадал тотално, съответно истинският пример, който требва да се даде е Люксембург - държавата тотално доминира над по-широкия регион. Сега, разбира се, това е Македония, която е част от историко-културното наследство на нацията и съответно аршинът ни е требва да е съвсем друг от този за среднонемските дела и все пак за мене е така - държавата е с приоритет пред едно неясно географско понятие, което може да се обяснява контекстуално. Южната част на Южна Африка. -- Мико (беседа) 09:18, 14 февруари 2019 (UTC)
Между другото, примерът с Южна Африка е точно обратният на принципа за който говори Лъчезар. Имаме статия за Южна Африка, която е за за географския регион, докато страната е Република Южна Африка.--ikonact (беседа) 09:27, 14 февруари 2019 (UTC)
Да - за пръв път го виждам - товае абсурдно и незащитимо с никакви източници. -- Мико (беседа) 09:37, 14 февруари 2019 (UTC)
Анджък, мерси! Точно тези неща искам да избегнем.
— Luchesar • Б/П 09:40, 14 февруари 2019 (UTC)
Кое? Южна Африка е за местене абсолютно.-- Алиса Селезньова (беседа) 10:43, 14 февруари 2019 (UTC)
Алиса, нуждата в бъдеще да се оправят такива бакии, защото някога не са били достатъчно или въобще дискутирани.
— Luchesar • Б/П 12:00, 16 февруари 2019 (UTC)
По-добре да не влизаме в този разговор - там изобщо няма омонимия, защото Южноафриканска република/ЮАР си е наложена форма. --Спас Колев (беседа) 14:01, 15 февруари 2019 (UTC)
Спасе, според теб Република Южна Африка трябва ли да се премести като Южноафриканска република?
— Luchesar • Б/П 12:00, 16 февруари 2019 (UTC)
Според мен да, но има и съществени аргументи против. --Спас Колев (беседа) 12:18, 16 февруари 2019 (UTC)
Ясно, мерси. В този смисъл и разбирам шунтирането тук. Лично предпочитам дискутирано достатъчно, затова приключено, но „всѣки своите орѫжия“, както казваше капитан Немо. :-)
— Luchesar • Б/П 15:15, 16 февруари 2019 (UTC)
Точно така, проблемът със Северна Македония е, че регионът не съвпада 100% с държавата. За измислената „Република Южен Пирин“ е въпрос на фантазия – трибуквените организации със сигурност биха включили цяла Югозападна България, така че пак бихме имали проблем. Но вече става малко спор заради спор(т)а. Разбирам позицията ти и я намирам смислена.
П.С. Това за Южна Африка и аз си го мислех: Южна Южна Африка, Северна Северна Корея, Източен Източен Тимор, Западна Западна Сахара? Как наистина в географията решават тези проблеми? :)
— Luchesar • Б/П 09:38, 14 февруари 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Основната статия се поема от основното значение, ако има доминиращо такова. В нашия случай държавата е доминиращата (или поне ще бъде). „Северна Македония“ е много относително географско понятие. По отношение на „Република Северна Македония“, то е северната част на държавата, по отношение на нас, то утвърдено за областта от акад. Йордан Иванов преди доста години и обхваща по-обширна територия, а по отношение на гърците, цялата днешна „Република Северна Македония“ географски попада в Северна Македония (взето по отношение на областта, а вероятно и Пиринско). За това си мисля, че категориите със „Северна Македония“ би трябвало да се отнасят само до държавата, иначе ще стане каша при евентуалното свързване с чуждоезични категории (ако има такива). --Стан (беседа) 09:58, 14 февруари 2019 (UTC)

Да - то и няма да има друго за Северна Македония, което не е за държавата. Имената на институциите ги спазваме (тъй като едва ли ще се прекръщават), а всички относителни са за преместване на северномакедонски (писатели, художници и т.н.). Реално няма друга употреба на северномакедонски хора/неща из категориите и няма и да има.-- Алиса Селезньова (беседа) 10:43, 14 февруари 2019 (UTC)
В английската версия вече е променено - https://en.wikipedia.org/wiki/North_Macedonia. Най-чувствителната държава по тази тема са гърците, които също ползват Северна Македония - https://el.wikipedia.org/wiki/Βόρεια_Μακεδονία. Предлагам да правим преместването пък ако скъсаме дипломатически отношения с братята ще го мислим пак. Netbot (беседа) 08:43, 15 февруари 2019 (UTC)

Лъчо, същността на въпроса е, че регионът е понятие, използвано в много тясна област и оспорвано по същество дори там. В момента се лансира из Уикипедия от македонски патриоти с цел тролене на споразумението. Ако се върнем към У:ПН, въпросът би бил какво средният читател разбира под „Северна Македония“ - според мен дори в момента е държавата, а след година не би имало и място за спор. --Спас Колев (беседа) 14:06, 15 февруари 2019 (UTC)

Принципно разбирам всичко това, Спасе, но моето мнение не е толкова важно. За мен беше добре да го дискутирате тези, които сте по-навътре – а сте на различни мнения. Било каквото било.
— Luchesar • Б/П 11:50, 16 февруари 2019 (UTC)

@ symbol.svgDido3, Iliev: До колкото виждам имаме някакво мнозинство. Имам ли зелена светлина за преместването на категориите от Република към Северна с бот или дискусията още не е приключила? --Стан (беседа) 19:16, 15 февруари 2019 (UTC)

Благодаря ти, че си питал, Стан. За мен беше важно да се чуе мнението ни всички, които имате опит и познания по темата. Имаше голямо мнозинство – факт. Разочарован съм обаче, че мнението на Дидо беше напълно игнорирано.
— Luchesar • Б/П 11:50, 16 февруари 2019 (UTC)

Извършване на промените[редактиране на кода]

Мисля си, че ще е добре да се мине с бот през статиите с шаблони и в тях да се замести Република със Северна, където е приложимо. Шаблоните с "Република" в тях, които не се използват в някоя статия, да се изтрият. Също и пренасочващите статии, които не се използват.--Спасимир (беседа) 15:36, 16 февруари 2019 (UTC)

Колеги, добре ще е да изчакаме с промяната на имената на институциите, чийто имена още не са променени официално. Виждам, че Лъчо е започнал с държавния архив, а той официално не е преименуван до колко знам. --Стан (беседа) 09:55, 18 февруари 2019 (UTC)
Разумна забележка. Колебаех се дали да променям „оригинално име“ за всяка от тях и може да ги върнем. Но според мен българските имена е нормално да използват официалното име на държавата, защото те не са непременно буквален превод. На някои от другите езици вече също са направили преименуванията, а и за мен архивът е аналогичен на конституционния съд, който също стои със старото си име, но вече сме преименували.
— Luchesar • Б/П 10:02, 18 февруари 2019 (UTC)
Стан, мисля, че ти точно разбираше от държавни награди и отличия. Каква е практиката ни с техните имена? Предполагам, че тях ще трябва да запазим, поне докато законодателно не бъдат променени (при което дори, предполагам, е възможно вече дадените да запазят старото си име).
— Luchesar • Б/П 10:16, 18 февруари 2019 (UTC)

Обобщение за нещата за премисляне:

  • променяме ли оригиналните названия на СМЛН на различните държавни органи и институции;
  • названията на български на съвременните северномакедонски държавни отличия и награди;
  • споменавания на „Република Македония“ в исторически контекст, включително в съставни думи („Събрание на Република Македония“, „Президент на Република Македония“ и т.н.):
  • мисля Мико беше споменал, че имената на статии за съответните събрания, правителства и президенти от онзи период е добре да останат „на Република Македония“;
  • в текста на статиите си мисля за следното:
  • ако става дума за държавните органи като институции по принцип: не конкретно събрание, а по принцип „Събранието“ на страната, не конкретен президент, а принципно „Президентът“ — да се променя на „Северна Македония“;
  • ако става дума за конкретен президент, правителство, събрание от периода на „Република Македония“, тогава да се запазва името (евентуално може да се добавя „тогавашен/но/ни“ или пояснителна бележка под линия);
  • за самото име на страната разграничение е по-трудно да се направи – може би по принцип да се променя на „Северна“, освен ако в дадения контекст не е важно да бъде именно „Република Македония“ (примерно „в този период страната официално се самоназовава „Република Македония“ – очевидно ще бъде неправилно да се промени на „Северна“, което е и причината аз лично да предпочитам да правя промените ръчно, а не с бот).

— Luchesar • Б/П 10:45, 18 февруари 2019 (UTC)

Досега сме следвали официалните имена на институциите и предлагам да изчакаме и да продължим, както досега - МАНИ едва ли ще се преименува.:-)-- Алиса Селезньова (беседа) 11:26, 18 февруари 2019 (UTC)
МАНУ е особен случай, наистина. :)
Ето още три въпроса за възможни преименувания, междувременно:
— Luchesar • Б/П 12:15, 18 февруари 2019 (UTC)
Моето мнение за СМЛН е, че е най-добре да се допитаме до института за български език, но това е в обхвата на колегите от проект Македония, така че, нека те помислят и вземат решение. Ордените и др. награди и отличия е добре да са както са официалните им наименования (в превод), с изключение на нееднозначните, при които в скоби да се добави „Северна Македония“, или името през съответния период (ако имаме медал съществувал само по време на СРМ, да се опише с това пояснение). В исторически контекст много зависи от това как точно са описани нещата. Ако кажем „на 28 август 2005 г. с решение на Събранието на Северна Македония“ ще звучи анахронично. В текста с бот не е добре да се променя директно от „Република Македония“ към „Северна Македония“, защото ще стане голяма каша. В момента се дискутира RFC в английската Уикипедия и който се интересува може да погледне мненията и обосновките там. --Стан (беседа) 12:08, 18 февруари 2019 (UTC)
 Ако кажем „на 28 август 2005 г. с решение на Събранието на Северна Македония“ ще звучи анахронично. 
Мерси! Да, съгласуването е важно. В Избори_в_Северна_Македония#Референдуми например леко йезуитски опитах да заобиколя проблема с уточнението „тогавашното“ Събрание на Република Македония. :)
— Luchesar • Б/П 12:19, 18 февруари 2019 (UTC)
Нито едно от изброените не е за преименуване - преди 2019 държава, наречена СМ не съществува. Не виждам никакъв проблем с „в 2005 година Събранието на Република Македония“ - така и трябва да бъде, а според мен добавяне насекъде на „тогавашното“ излишно утежнява текста.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:11, 18 февруари 2019 (UTC)
Напълно съм съгласен. В текстовете на статиите също си се говори с термите, които са адекватни на годината - абсолютно по същия начин, по който използваме спокойно Княжество България до 8 година, без никакви пояснения. Държавните институции от типа Архивите със сигурност ще се преименуват, но да - може би е добре да се изчака. За всички други от типа на МАНИ със сигурност не требва да се променя нищо, до евентуална официална промяна на името. -- Мико (беседа) 17:49, 18 февруари 2019 (UTC)
  • Ако смятате, че е критичен проблем преименуването на Архивите, може да пусна бот да върне редакциите. Аналогията, която бях направил с конституционния съд и националната банка не беше правилна, тъй като и двете институции де факто са преименувани с промените в конституцията. От друга страна, ние и сега не следваме имената 100%, защото пропускаме „Република“, така че не знам дали има смисъл да се формализираме за архивите (впрочем, тях самите на едни места сме ги писали „на Македония“, а на други „на Република Македония“). Но пускането на бот е лесно, така че технически проблем няма.
  • За адекватността към периода съм съгласен също. Размишлявах над това, че ако например започнем статията История на Северна Македония с изречението „Република Македония обявява своята независимост в 1991 година“, немалко читатели биха пробвали да го променят на „Северна Македония“, най-малко по инерция. Обаче ако България започваше своята държавна история с обявяването на независимостта на Царството (по аналогия с „Република Македония“), тогава изборът в История на България би бил между „Царство България (= Република Македония) обявява своята независимост в ...“ и „Република България (= Северна Македония) обявява своята независимост в...“. Второто ми звучи очевидно нелепо, ерго, същото важи и за „Северна Македония обявява независимост в...“.
Споделям мислите си, защото може би и други хора са си задавали същия въпрос.
— Luchesar • Б/П 19:11, 18 февруари 2019 (UTC)
"Северна Македония обявява независимост" ще звучи все по-нормално с времето (без да твърдя, че трябва да го променяме веднага). Част от причините е и това, че извън българския контекст "Република Македония" не е консенсусно наименование, съответно има тенденция "Северна Македония" да се използва и ретроактивно като по-неутрална форма - виж примерно това. --Спас Колев (беседа) 20:07, 18 февруари 2019 (UTC)
Още по-добре, щом има и такива мнения – няма да си връщам редакциите, които правих по-рано днес. Мисля, че тепърва наистина ще виждаме как ще се сляга прахът.
— Luchesar • Б/П 22:31, 18 февруари 2019 (UTC)
Никак не съм съгласна - към 1992 година не съществува държава СМ, че да обявява независимост. Все едно да напишем "В 1365 година Турция побеждава в битката при Одрин". Напълно нередно.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:56, 19 февруари 2019 (UTC)

Въпросче. Защо страниците за Македония на олимпийските игри са преместени от „Р. Македония“ .. на „Северна Македония на олимпийски игри (година)“ ? Нали страната тогава се казваше Република Македония ? Според мен не трябва да се сменя името на страната в отминали спортни състезания. Мисля, че трябва да се действа на принципа със Сърбия и Черна гора, СССР и други случаи, независимо дали има промяна в територията на държавата или не. Също така не трябва да се бърза със смяната на имената на националните спортни отбори (футбол, хандбал ...). За футбола официалната смяна има вероятност да се извърши едва през 2020.--Ģiverņ (беседа) 14:08, 18 февруари 2019 (UTC)

Съгласна съм - всичко до 2019 година трябва да е за РМ в заглавия и в текстове. За националните отбори, при положение, че и в момента съществуват, според мен трябва да са на СМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:14, 18 февруари 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Промених местообитанието на видовете, където се срещаше, от Република Македония на Северна Македония (разпространен е в Гърция, България, Северна Македония и т.н.). За други все още не смея да пускам бот, тъй като не ми е напълно ясно кои могат да се променят от Реп. на Северна безпроблемно и имаме ли консенсус. Цялата работа е много объркваща, признавам. Без бот ще е убийствено - има десетки хиляди статии и препратки. С бот можа да стане голямо мазало. Затова по-добре да изчакам и ако трябва - категория по категория.--Vodnokon4e (беседа) 14:42, 18 февруари 2019 (UTC)

Категориите Стан ги оправи с бот - оформи се консенсус. За кои други? Принципът е такъв - всички неща, които се случват сега или статията обхваща и миналото, но и сегашното, са за Северна Македония, а всички случили се неща само в миналото, са за Република Македония. Тоест "Ботаника в Северна Македония" и статията започва в 1944 година и продължава до днес. Но изречение "еди-кой-си вид, открит в Република Македония в 2014 година" трябва да си остане, защото в тази година държавата не се е казвала СМ, а РМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:53, 18 февруари 2019 (UTC)
Хрумна ми, че най-лесно с бот могат да се оправят населените места - в шаблона и в уводното изречение трябва да е за СМ, а не за РМ.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:55, 18 февруари 2019 (UTC)
Исках да кажа в текста в статиите вътре в дадена категория - където Република може без проблеми да се смени на Северна. Ясно е за преди и след приемането на новото име. Видовете беше лесно, защото беше само Среща се в, без никакви години.--Vodnokon4e (беседа) 15:04, 18 февруари 2019 (UTC)
Промените, като редакция 9155177, са енциклопедично исторически неверни. --Rumensz (беседа) 09:56, 20 февруари 2019 (UTC)

Северномакедонска литературна норма[редактиране на кода]

Сега така се определя в статиите оригиналното име. Изразът е пре-дълъг и носи неприятния вкус на конфронтация. Не е ли по-правилно да се изписва „македонски“, а линка естествено да е към статията за езика. Така е и в английската, прим. Името на държавата не е едно към едно с езика, примерно немски. --Rumensz (беседа) 16:43, 20 февруари 2019 (UTC)

Не е много по-дълго - и преди не беше кратко. Примерът е лош, защото в случая със северномакедонските дела, прилагателното е базирано на география, а не на етнос.-- Алиса Селезньова (беседа) 23:21, 20 февруари 2019 (UTC)
Името е в съответствие със становището на ИБЕ, които са компетентните по тоя въпрос в България. Позицията на официалните български институции е същата. Преди беше „македонска литературна норма“ при държава „(Република) Македония“, сега е логично да е „северномакедонска литературна норма“ при държава „(Република) Северна Македония“. Иначе дължината и привкусите не пречи да си ги обсъждаме на маса.
— Luchesar • Б/П 23:49, 20 февруари 2019 (UTC)
Не е в съответствие със становището на ИБЕ, а в съответствие с определена интерпретация на предишно тяхно становище. --Спас Колев (беседа) 11:42, 21 февруари 2019 (UTC)
В едно изречение – толкова. М/д, качих Фабрикатор Историографията за „македонския език" 1945-2001 г. от „Македонски преглед“ 1/2005.
— Luchesar • Б/П 12:45, 21 февруари 2019 (UTC)
Аз не съм против да си назовават езика както си искат. Въпросът е да се изписва само „македонски“, а линкът да си сочи към статията за езика. Подобно като с названията МЕП вляво (не „Селска чешма“, разбира се :-)). --Rumensz (беседа) 13:51, 21 февруари 2019 (UTC)
Не е никаква интерпретация - официалното становище в научните среди в България е, че на български език базираме името на литературната норма на държавата, а тя вече се казва Северна Македония.-- Алиса Селезньова (беседа) 15:11, 21 февруари 2019 (UTC)
Абе Вие не четете ли какво пиша или така Ви се иска? Нека си е МЛН, ама в lang-mk да се изписва само "македонски", а линкът да отива в статията „северномакедонска литературна норма“. Кое защитавате Вие не мога да разбера. Или искате просто да правите някаква политика. --Rumensz (беседа) 16:02, 21 февруари 2019 (UTC)
 Нека си е МЛН, ама в lang-mk да се изписва само "македонски", а линкът да отива в статията „северномакедонска литературна норма“. 
Това ми напомня един лаф от „Патиланско царство“: Той се казва Слави, но му викат Левчо. Та и тука така: да си е СМ литературна норма, ама да го пишем македонски език. И PDF-а неслучайно го качих.
— Luchesar • Б/П 19:15, 21 февруари 2019 (UTC)
И на мен много лафове ми се въртят .... като "Едно си знае баба, ...". А политиката определено не Ви е силна страна, за съжаление. Но времето, както казват „лекува“. Но, пък от друга страна, е вдъхновяващо да си имащ муза. И линк за четене (края) --Rumensz (беседа) 20:54, 21 февруари 2019 (UTC)
У:ЕДК
— Luchesar • Б/П 22:19, 21 февруари 2019 (UTC)
Огледалото е пред теб. Вижте също - От Северна Македония пуснаха упътване за използване на новото име --Rumensz (беседа) 17:30, 23 февруари 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Налага се да повторя вече написано: решаващо е преобладаващото мнение в българската научна езиковедска общност. Освен „Историографията“ по-горе, полезна информация има и в тази статия в „Култура“. Какво си мислят Румен, слушащ македонското МВнР и ровещ се в споразумения, и Лъчо, едва сдържащ се да не посегне на омайния си образ в огледалото – няма абсолютно никакво значение.
— Luchesar • Б/П 10:59, 24 февруари 2019 (UTC)

Откъде тръгнахме, къде стигнахме, като се има предвид, че предложих само някакъв дребен и логичен компромис, без никакво фундаментално отношение към езиковия научен спор. Но пак сега силно ме впечатли изречението "Като първа стъпка българските филолози биха могли да назоват писмено-регионалната норма на българския език в РМ с официално приетото от Скопие название – „македонска литературна норма“. Дали пък сега няма да се достигне други аналогични изречения. Защото У:БОИ е нещо съвсем различно от посочването на официални източници, както и, че държавните решения и ратификации са над личните научни позиции. А като гледам систематизацията на езиците и произхода им (прим. Люксембургски език), за доста може да се каже, че са само „литературна норма“. --Rumensz (беседа) 11:31, 24 февруари 2019 (UTC)
 държавните решения и ратификации са над личните научни позиции 
Заедно с тезата Ви, че Уикипедия трябва да отразява само мнения на „съответните [държавни] органи“, това илюстрира Вашия мироглед. Но енциклопедиите по дефиниция обобщават знание, а знанието е продукт на познавателна дейност и в по-общ смисъл – на науката. Що се отнася до „дребния и логичен компромис“, прочетете презряното от Вас „лично“ мнение на учените, за да разберете защо такъв „компромис“ означава да се пожертва научната обективност.
— Luchesar • Б/П 13:16, 24 февруари 2019 (UTC)
Какво е основанието да се слага мнението на едни литературни езиковедски среди над други такива, вкл. от Западна Европа, и дори над определеното и заявено от висшите държавни органи, си е само Ваше виждане и налагана позиция (или заяждане). Но ще трябва да промените изцяло и свързаната основна статия, като в систематизацията посочите (с източник!!), че македонският произлиза от българския език или си е направо български език. --Rumensz (беседа) 18:28, 24 февруари 2019 (UTC)
 Какво е основанието да се слага мнението на едни литературни езиковедски среди над други такива, вкл. от Западна Европа, и дори над определеното и заявено от висшите държавни органи, си е само Ваше виждане и налагана позиция (или заяждане). 
Основанието е, че питате конкретно за {{lang-mk}}, където трябва да се избере едно определение. Не би трябвало да е нужно да обяснявам защо в Уикипедия на български е логично това да е преобладаващото мнение сред българските езиковеди. А пък „ще трябва да промените изцяло и свързаната основна статия“ е сламен човек: от този избор по никакъв начин не следва желание статията да бъде написана пристрастно.
— Luchesar • Б/П 14:13, 26 февруари 2019 (UTC)
Явно нещата ще останат за бъдещето, то ще каже кой е глупака - политиците, учените, или дребните апологети. --Rumensz (беседа) 22:22, 12 март 2019 (UTC)

Закриване на пощенския списък „admin-requests“[редактиране на кода]

Списъкът беше предназначен за подаване на заявки към администраторите, които изискват поверителност, както и за оплаквания при наложени блокирания – най-вече от PSS 9. Единственият човек, който някога е отговарял на писма в него (66 за 2018 г.), на практика бях аз. За съжаление, нямам възможност да продължа да го правя, а след пенсионирането на PSS 9 няма и особена нужда да го правя аз. Ако някой иска да поеме администрирането и модерирането на списъка – и най-вече да отговаря на писма, епизодично пращани до него (последното е от днес) – моля да пише. Ако в тридневен срок не се появят желаещи, списъкът ще бъде спрян, а след три месеца ще бъде изтрит, заедно с архивите си.

Поради липса на интерес също закривам пощенския списък admin-notify@.
— Luchesar • Б/П 19:16, 16 февруари 2019 (UTC)

admin-requests@ също беше указван за връзка при блокиране на IP мрежи. Това позволяваше на евентуални невинни съпътстващи жертви, ползващи адреси от тези мрежи, да могат да съобщят за проблема.
Това работеше. Имаше няколко подобни случая, но 1) принуждаваше хората да разкриват своята самоличност, и 2) изискваше някой да прояви желание да отговори. Впечатлението ми е, че повечето администратори тук или не ползват активно електронна поща, или имат други причини да не желаят да се ангажират в подобни казуси през имейл (което е напълно ок).
Тъй като PSS 9 някога ще се върне, а блокиранията на мрежи тъй или иначе се правят и без него (и както е имало, ще има и в бъдеще грешки), мисля за следните алтернативни варианти:
  • Страница в Мета. В коментара към блокирането ще се дава адрес https://wik.pe/нещоси, който ще сочи към беседата на тази страница. Желаещите админи могат да я следят, за да реагират при оплаквания там.
Предимства: потребителите не разкриват лична информация; не е нужна специална поддръжка (освен пренасочването през wik.pe, но може да се ползват bit.ly, etc.).
Недостатъци: предполагам, че всъщност никой няма да следи тази страница.
  • HTML форма на wikimedia.bg. Формата ще позволява въвеждане на оплакване, което бот ще публикува на У:ЗА. Един IP адрес ще може да публикува само едно оплакване.
Предимства: У:ЗА се следи от поне някои администратори, така че е далеч по-вероятно схемата реално да работи.
Недостатъци: с формата ще може да се злоупотребява, въпреки ограничението „едно IP - едно оплакване“; скриптът зад формата трябва да прави старателно валидиране на входа; повече поддръжка.
  • Да го духат бедните блокираните. Не правим нищо. Не сме длъжни. Доброволци сме. Ако някой е блокиран погрешно – сори, лош късмет.
Предимства: не ни ебе не мислим за възможни несправедливости.
Недостатъци: не ни ебе не мислим за възможни несправедливости.
Бих се радвал да чуя конструктивни мнения. Ако ли не, в някакъв момент ще избера нещо по свое усмотрение.
— Luchesar • Б/П 15:54, 20 февруари 2019 (UTC)
admin-requests е много полезен списък. Моля, не го закривай още. Спири ··· - - - ··· 06:37, 28 февруари 2019 (UTC)
Спири, какво според теб го прави много полезен? Впечатлението ми беше, че никой друг не се е интересувал от него.
— Luchesar • Б/П 11:30, 28 февруари 2019 (UTC)
@ symbol.svgIliev: Вероятно именно защото беше вързан със съобщението за блокираните потребители, на този мейл реално идваха най-смислените съобщения последно време, и от истински хора, а не спам ботове. Но другото, заради което смятам, че е добре да се запази, е възможност за връзка с администраторите в защитен, непубличен канал. Полезно е било и в миналото, а неотдавна упътих един редактор да опише случай на тормоз срещу него, в който случай обяснимо публичен канал с архиви би бил вреден. Полезно би било и в деликатни случаи с биографии на живи хора. Спири ··· - - - ··· 19:49, 10 март 2019 (UTC)
Благодаря. Това са действително полезни неща, но те имат смисъл единствено, ако има кой реално да ги върши. Ако такива хора се намерят, няма проблем да продължа да поддържам технически списъка. Но бих напомнил, че в момента никой не модерира дори info-l (преди малко пуснах едно смислено писмо, малко преди да бъде автоматично изтрито), който е адрес за контакт на потребителската група, т.е. потенциално още по-важен. За блога също се изказа голям ентусиазъм да бъде поддържан, но четири месеца вече отново никой освен мен не се логва там. Не упреквам никого – аз самият очевидно сам не намирам време; просто бих се радвал да има реалистична преценка на възможностите и спазване на поетите ангажименти. Накратко, ако има желаещи за модератори, нека ми пратят мейл, за да получат нужната парола. В противен случай, за съжаление, списъкът ще остане заключен и в някакъв момент изтрит.
— Luchesar • Б/П 20:35, 10 март 2019 (UTC)
В info-l преди ден-два отговарях доста нашироко на една ученичка, която беше писала с въпрос може ли да ползва съдържание от Уикипедия. Признавам си, че не търча да трия всеки спам, предпочитам наведнъж по повече. Но на човешки писма съм отговаряла, мисля. Спири ··· - - - ··· 16:21, 13 март 2019 (UTC)

Редакторска война в Бойко Борисов[редактиране на кода]

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Моля за помощ в разрешаването на РВ в Бойко Борисов между Rumensz (беседа - приноси) и Jingiby (беседа - приноси) около тези текстове.

Собственото ми мнение е следното, но като администратор не искам да се намесвам по-активно:

  • У:БЖХ изисква солидни източници и максимално съответствие с У:НГТ: без собствени интерпретации, без тенденциозност в представянето, със справедлива тежест според значимостта.
  • По първия текст:
  • Цитираният Иван Бакалов е достатъчно известен български журналист, създател и редактор на сайта e-vestnik. Впечатлението ми е, че по принцип е остър критик на Борисов.
  •  Мнението му (или това на когото и да е другиго) не може да бъде цензурирано в Уикипедия, само защото е по принцип критично.
  • При положение, че в предното изречение е представена гледната точка на Борисов, съвсем справедливо е да се представи и мнение на негови критици.
  • Редно би било обаче Бакалов да бъде посочен като източник, вместо „според други източници“, за да се даде на читателя възможност да прецени сам тежестта и значимостта на твърденията.
  • По втория текст:
  • Покойният Юрген Рот е германски журналист, известен с разследванията в областта на организираната престъпност и корупцията в Източна Европа и в родната си страна.
  • Рот е губил някои дела, заведени от засегнати от разследванията му, но като цяло разследванията му изглежда по-скоро се ползват с уважение.
  • Журналистическите разследвания имат за цел разкриване на информация, иначе прикривана заради корупция или пренебрегвана заради претовареност, безхаберие или политически натиск.
  • Тезата, че тези разследвания не са значими, а значима е само информация от „съответните органи“, е абсурдна. Това противоречи на У:НГТ, особено за страни с проблемно правосъдие.
  • Премахването на текста представя информацията избирателно: споменава се само, че България е „силно зависима от организирани престъпни среди“, макар Рот да посочва конкретни имена.
  • Като цяло, желателно е да поработи за по-добро представяне на информацията, но премахването ѝ от страна на Румен според мен е необосновано.

Освен това смятам, че подхождаме прекалено снизходително към постоянните ад хоминем атаки от страна на Румен срещу други редактори. Обръщам внимание и на надменната му реплика на У:ЗА „обещавам да продължа утре [с връщанията] и т.н., но не повече от 3 [за 24 часа]“. Според мен Румен се е самозабравил, вярвайки, че щом толерираме напълно всички девиации в поведението му, той e дотолкова „специален“, че за него правилата не важат.

Румен е много активен и иначе полезен редактор, но лично за мен никаква активност не може да оправдае арогантно налагане на пристрастия и просташко поведение.

Моля прегледайте беседата на статията, както и Уикипедия:Заявки към администраторите/2019/07#Бойко Борисов.
— Luchesar • Б/П 11:14, 17 февруари 2019 (UTC)

Смятам, че с Румен можем да намерим компромис, който обаче да не води към цялостно премахване на тази критична част от текста на статията, която не му харесва по някакви причини. Дотук доста от критиките бяха неутрализирани или изтрити, но според мен стигнахме до един кртичен минимум. Jingiby (беседа) 12:26, 17 февруари 2019 (UTC)
Свалям ти шапка на хладнокръвието и търпението, и ти благодаря, че следваш поведение, достойно за Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 12:30, 17 февруари 2019 (UTC)
Благодаря, но няма за какво. Jingiby (беседа) 12:33, 17 февруари 2019 (UTC)

ГГОНВ. И не сме стигнали доникъде. За поведението не знам, защото не съм започнал да връщам пръв, и съм писал защо съм връщал после. Става въпрос за някои изречения, като примерно следното:   „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев – Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“. 
„Една жена каза“, страхотно разследване! Откъде ли е цитата?! А и в следващите изречения в статията няма никакъв баланс и за мен са умишлено хейтърски. За книгата, трябва да се отбележи, че е издадена само в България и даже не присъства в другите части на Уикипедия. Считам, примерно, че тази част от статията следва да се намали до споменаване на книгата, и че е предизвикала полемика, като си останат линковете на източниците. Прочетете и книжлето, сбор от „чул и прочел“. Кратко е. --Rumensz (беседа) 09:07, 18 февруари 2019 (UTC)

Rumensz, неразбирането Ви на основни принципи е смайващо, като се има предвид, че не сте тук от вчера. Източник на въпросното твърдение е самата книга на Рот, включително цитирана и в други медии. Претенцията Ви, че това било „една жена каза“, би означавало да престанем да цитираме въобще журналистически статии, ако в тях не е изрично посочен източникът на информацията. Очевидно не сте наясно, че не са редки случаите, когато журналистите не разкриват източниците си, защото са получили информацията при условие на запазване на анонимност (конкретните мотиви може да бъдат различни). Това е една от причините да е важно да се цитират „благонадеждни“ медии, защото журналистиката неизбежно е свързана с доверие (както между журналисти и техните източници на информация, така и между гражданите и журналистите), което е нужно да бъде изградено (и се разрушава лесно).
Наясно съм с виждането Ви, че единствената енциклопедична информация може да идва само от „съответните органи“, но не забравяйте, че годината е 2019-та, а не 1979-та.
— Luchesar • Б/П 19:31, 18 февруари 2019 (UTC)
Luchesar, Като сторонник на енциклопедичността на тази Уикипедия, Вие пък следва да знаете какво е енциклопедично изразяване и да го защитавате, а не да превръщате Уикипедия в политически жълт вестник и жалка елементарна улична пропаганда. Журналистите си имат източници, обаче всяка информация от източник следва да се потвърди от друг поне. Едно е някой ми каза (без кога е било и защо), друго е "ето снимка / запис". Ами цитирайте и другото - някой си ... "бегло спомена, че за него Бойко Борисов бил нещо като политически Ал Капоне", каквото и да значи тая простотия. Това е точно като лафа за "има сестра ...". Цялото книжле прилича точно на тези, които се народиха с някои вестници в последните години, та чак не мога да повярвам, че е сериозен материал написан от Рот. --Rumensz (беседа) 19:59, 18 февруари 2019 (UTC)
Може да харесвам руския език, но повече обичам родния български, затова „сторонник“ не съм. Относно „някой казал“, мързи ме да се повтарям, затова ще цитирам една стара дискусия:
Съгласен, но описването на решенията на КомДос, представя мнението, което тя изразява, чрез тях. И това е недопустимо по отношение на биографиите на живи хора, тъй като мнението е "пристрастно или зловредно съдържание", а в слуая и двете. --Napred 18:02, 19 юли 2011 (UTC)
Това си е ваше тълкувание. Отворете статията за Хитлер. Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса... Това са „пристрастни и зловредни твърдения“, което не пречи те да бъдат описани в Уикипедия. ЛъчезарБ/П 18:07, 19 юли 2011 (UTC)
Ако добавим твърдениетo на Хитлер в биографията на някой евреин то става "пристрастно и зловредно съдържанение", нали? --Napred 18:14, 19 юли 2011 (UTC)
Не, не е, ако Хитлер конкретно се е изказал за въпросния човек. Хитлер пише в дневника си този ден, че Сталин е „тъпо копеле“ е просто споменаване на факт, и не само е допустимо, но е задължително предвид значимостта и на двете страни (Хитлер и Сталин). ЛъчезарБ/П 18:45, 19 юли 2011 (UTC)
Да това може да се спомене в биографията на Хилтер, тъй като е негово мнение и действие. Евентуално може да се спомене и в биографията на Сталин, тъй като е мъртав. Но ако е жив, не може да се спомене, понеже представлява гледната точка на много ограничено малцинство (1 човек) и освен това е зловредно мнение. --Napred 18:57, 19 юли 2011 (UTC)
Пак грешите. Ако в Уикипедия пише Сталин е тъпо копеле, защото Хитлер така казва, това е „зловредно“ мнение и нарушаване на НГТ. Ако обаче пише Хитлер твърди, че Сталин е тъпо копеле това просто описва какво е написал Хитлер. А написаното от Хитлер може да е мнение на един човек, както казвате, но това не му е попречило да повлияе на съдбите на стотици милиони. Ето защо то има енциклопедична значимост. ЛъчезарБ/П 19:02, 19 юли 2011 (UTC)
Покойният Рот не е повлиял на съдбите на милиони, но е оставил след себе си достатъчен авторитет, за да бъдат думите му също значими.
— Luchesar • Б/П 22:49, 18 февруари 2019 (UTC)
Наскоро (2016) БАН утвърди около 5000 нови думи в българския език, така че не виждам нищо лошо в думата „сторонник“. Дали от Запад или от Изток привнасянето на думи обогатява езика. Та разбирам пристрастието Ви за омаскаряване на определени политически лица. Цитираната дискусия е показателна, че не само аз смятам отношението и работата на някои редактори за недопустими. Ако приемем за енциклопедично кай какво казал, ще цитираме и Румен Петков: "Юрген Рот е „лъжец“, „циник“, „безгръбначно мекотело“. Пази Боже!
Идеята на имиджмейкърите (брей каква дума!, ама иде от Оксфорд, може би?) на столетницата (която не познавам, както казва Рене) и присъдружното ѝ пипало/а за черен пиар (ау!, що за дума), в посоченото от мен изречение, е да се зададе в мозъка на лесно манипулируемия читател, че е налична връзка между Бойко Борисов и лица, определени за престъпни босове. Дали това е доказано или не няма значение. При това с професионална журналистическа опитност това не е лично твърдение на самия Рот, а е под формата на „бе чух“ – за да не може да бъде осъден за клевета. Така, че Вие не цитирате уважаемия журналист, а някаква друга злонамерена личност, и съдържащото се твърдение което не е доказано по някакъв начин. Ако не Вие, то поне други да схванат, каква е разликата. Същата е и разликата между „може да се направи заключение“ (от кого „може“?, филанкишията) и „аз смятам че“ (лична позиция). --Rumensz (беседа) 08:27, 19 февруари 2019 (UTC)
 През април 2011 г. документалистът и журналист Христо Христов публикува в сайта desebg.com Държавна сигурност.com - досието на Георги Първанов – Гоце. 
Ето пример на разследваща журналистика, а не да си вземеш хонорара като подпишеш като Рот един подхвърлен материал. --Rumensz (беседа) 07:01, 23 февруари 2019 (UTC)

Нашият любим администратор Лъчо реши да се намеси, както против мен, така и в защита на черния PR, и естествено в светлината на предстоящите избори. За мен не е случайно.
Все пак да се обърнем към конкретната тема, за която с времето се забравя защо така е:
Книгата на Рот е издадена през 2008 г. По това време на власт е БСП с Правителство на Сергей Станишев (2005-2009), програмите на ЕС са спрени, министър на вътрешните работи е Румен Петков, а Бойко Борисов е кмет на Столична община (2007-2009, втори мандат). И какво пише Лъчо в материала за книгата – ББ е свързан със баш мафиотите, видян от неназован свидетел, неизвестен провален служител на ОЛАФ се произнася нещо неясно, друг журналист изказва предположения, които президентът Първанов определя като жълта и антибългарска. Същевременно Рот бил казал, че страната върви напред (но това вече е казано от Рот не през 2008, а през 2011 г.) Според това представяне (по опорните точки на PR на Станишев) всичко е идеално за правителството, ама ББ пречи.
През 2009 г. ББ става министър-председател, ОЛАФ активно работи с него, програмите на ЕС са пуснати отново. Даже Рот е цитиран с по-различни думи. Но книгата му, за която трябва да има отделна статия, се споменава само за противниците на БСП.
Е, използването на Уикипедия за политически PR не е за пръв път и умело се използва под формата на „Ами това е информация“. Ама Уикипедия не е журналистика. И не следва да е поле за работа на политически PR-и. --Rumensz (беседа) 20:37, 26 февруари 2019 (UTC)

Ако сте искрен, би трябвало да сте възмутен и от редакциите ми в Панко Анчев. Конкретно за Борисов, разделът „Критика“ има нужда от цялостно пренаписване -- на беседата е дискутирано -- но това изисква повече време, отколкото мога да отделя, за съжаление. Намесвам се само в случаите -- като с тези двамата -- когато се заличава неприятна за обектите на статиите енциклопедична информация, иначе отразена в благонадеждни източници.
— Luchesar • Б/П 09:47, 27 февруари 2019 (UTC)
Ако говорите за изрази като   ученият биолог д-р Георги Чалдъков включва Анчев в числото на „некомпетентни (...) и неморални хора, които причиняват различни (...) болести в нашето общество 
 издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове 
 безжалостно размаз[ва] (...) цяло едно литературно поколение 
това си е пълна порнография за Уикипедия. Не си падам и по словославенията. Но това е изместване на въпроса.
По отношение на някои нови мнения в Беседата – не се учудвам, очаквано е. --Rumensz (беседа) 10:29, 27 февруари 2019 (UTC)
 Но това е изместване на въпроса. 
Не е изместване. Преди малко крещяхте с цяло гърло, че съм PR на БСП.
 По отношение на някои нови мнения в Беседата – не се учудвам, очаквано е. 
Боя се, че виждате доста избирателно: редакция 9153654
— Luchesar • Б/П 10:54, 27 февруари 2019 (UTC)
О-о, не сте разбрали правилно. Това, че в дадения момент обслужва БСП, в друг момент обслужва назначената и подскачаща синя опозиция. А за Беседата е очаквано, за да има „мнението на народа“ като оправдание за този раздел. Не разбрах обаче одобрявате ли посочените изречения в другата статия, пък нека си е изместване. Защото това показва дали имате отношение на енциклопедист към статиите, или на жълт журналист или пък профи-хейтър. --Rumensz (беседа) 12:19, 27 февруари 2019 (UTC)
 Защото това показва дали имате отношение на енциклопедист към статиите, или на жълт журналист или пък профи-хейтър. 
Моля Ви най-учтиво да престанете да обсъждате моята личност.
 обслужва назначената и подскачаща синя опозиция 
Мястото да споделяте политическите си разбирания -- ако държите това да бъде в Уикипедия -- е кръчмата, не Разговори.
 одобрявате ли посочените изречения в другата статия 
Въпросът Ви е ирелевантен. Съществените въпроси са: 1) дали информацията е енциклопедично значима и 2) дали е подкрепена с благонадеждни източници.
— Luchesar • Б/П 13:38, 27 февруари 2019 (UTC)
Много добре знаете, вероятно и на другите колеги вече е ясно, че кадрите (редакторите) решават всичко. Че не е само до източници, а и до това което се вади / или не се вади / от източниците, за да се направи внушение на читателите за дадена личност или обект. Особено когато става въпрос за живи личности от обществен интерес. Надявам се също, че ще престанете с тоя номер с воденето на части от изречения.
Пак за колегите - Ако кажа "Имам подозрения, че сестра ти е курва ..." или "Един познат ми каза, че ...", какъвто и да е източника или аз, това е внушение без представяне на доказателства. За да бъдат източници следва допълнение "защото видях тъй и тъй" (лично, с отговорност) или "защото ми показа снимки, които Ви представям" (без наличие на материал нищо не значи и няма отговорност). Дори след това да има опровержение, внушението вече е направено. То неслучайно само двамата си чатим. --Rumensz (беседа) 14:35, 27 февруари 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── А дали? В Trump–Russia dossier пише дори за предполагаемо наетите от Тръмп проститутки за „златен дъжд“ -- много по-дребнаво (но потенциално показателно за моралните качества) от изказани предположения за корупция. При това е напълно възможно информацията да е невярна. Но тя вече е станала обект на голям обществен интерес, касае изключително важна обществена личност, и следователно е енциклопедично значима. Важното е статията да не прави внушение, че информацията е вярна (напр. Тръмп е поръчал проститутки, Сталин е „тъпо копеле“, Бойко Борисов е мафиот, Панко Анчев е неморален човек), а коректно да я представя като предположение или лично мнение (в досието се твърди, че Тръмп е поръчвал проститутки, Хитлер пише за Сталин, че е „тъпо копеле“, докладът, цитиран от Джеф Стайн, свързва Борисов с организираната престъпност, ученият д-р Чалдъков определя Анчев като „аморален човек“).

Проблемът ми с Вашия подход е, че Вие триете критични мнения, които са станали обект на обществен интерес, позовавайки се на някакви абстрактни Ваши разсъждения („тогава БСП е била на власт, целта е била Борисов да бъде очернен“). Може би това действително е било така. Но намерете благонадеждните източници и го напишете: „През ... се установява, че докладът всъщност е поръчан от БСП за очерняне на Борисов.“ И го напишете наистина коректно, а не както някой беше писал, че Джеф Стайн (между другото, уважаван колумнист на Нюзуик) се бил „дистанцирал от твърденията си“, удобно цитирайки само „това са предположения, аз само съобщавам за тях“ и пропускайки „Доверявам се на информацията в доклада. Вярвам, че тя е основателно точна.“ И, моля Ви, не използвайте аргументи като на Румяна Желева при изслушването ѝ в Европейския парламент. Отговорите ѝ относно нейни възможни зависимости, че „компетентни институции“ били доказали безукорността ѝ, предизвикаха единствено насмешки и дори гняв у евродепутатите. Когато сте публична личност, а особено политик, не можете да се криете зад У:НЛН и „само доказано в съда може да се обсъжда“.

Също бъдете коректен, когато отправяте обвинения: не „Лъчо е написал“ еди-какво си. Вие го бяхте изтрили -- за N-ти път и според мен напълно неоснователно -- и затова го върнах: с източници, и смятам също по-обективно отпреди. Затова, ако в статията натежава критиката (предполагам е възможно), не упреквайте Лъчо. Както Лъчо си направи труда да опише всички гледни точки за Анчев, така го направете и Вие за Борисов. Иначе излиза, че проблем за Вас са самите критики.

И понеже нямам какво повече да Ви кажа, нито пък мога да си позволя да отделям повече време на тази, според мен, безсмислена дискусия, това е последната ми реплика в нея.
— Luchesar • Б/П 16:16, 27 февруари 2019 (UTC)

На практика положението Ви на администратор следва да е като модератор, а Вие заемате едната страна. За отбелязване е също, че не извършвате защитаване на статията от вандализъм, който е постоянен. Вижда се, че биографията се е изродила в подробно описание на критики, ама си е само „кучешки лай“. --Rumensz (беседа) 10:28, 14 март 2019 (UTC)
Няма такова нещо! Администраторите в Уикипедия не са модератори. Модератор се предполага да бъде т.нар. арбитражен комитет какъвто в българската Уикипедия нямаме и по-добре, че нямаме. -- Сале (беседа) 10:34, 14 март 2019 (UTC)
Не аз съм инициирал тази дискусия, поради което той сам се е поставил в тази роля. Между другото с него се сблъскахме в РВ за Пинокио и той обяви всичките посочени от мен източници за неблагонадеждни, но не по-различни по характер и стойност от сега защитаваните. --Rumensz (беседа) 10:41, 14 март 2019 (UTC)

Настройване на падащите менюта с шаблони[редактиране на кода]

Досега тези менюта бяха фиксирани по подразбиране. С промените от Фабрикатор D7 и Фабрикатор D8 вече можете да избирате от Джаджи -> Падащи менюта кои от тях да ви се показват.

  • По подразбиране са включени познатите ви менюта с елементи от статията и тематични шаблони.
  • Менюто Работни шаблони вече е разделено на три отделни менюта, които са включени по подразбиране, но може да бъдат избирани самостоятелно:
    • шаблони за статии (цитиране, изтриване, източник, обработка и т.н.),
    • шаблони за беседи (добре дошли и предупреждения) и
    • шаблони за файлове, шаблони и категории.
  • Менюто „Шаблони за беседи“ е значително разширено с шаблоните от Предупредителни шаблони за беседи, както и {{пинг}}, {{цб}}, {{outdent}} и др. (Ket).
  • Ако предпочитате старото меню „Работни шаблони“, можете да го включите от джаджите (не забравяйте да изключите горните три отделни менюта).
  • Ползващите шаблони за източници (Мико, Алиса) могат да махнат кода от Специални:Моята страница/common.js и да включат новото меню от джаджите.
  • Желаещите могат също да си включат новото меню с шаблони за администратори.
  • В бъдеще може би ще бъде възможно менютата да се показват според вида страница: например менюто с шаблони за беседи само при редактиране на беседи.
  • За настроилите собствени менюта в своя common.js промяна няма да има и не е нужно да правят нищо: менютата им би трябвало да продължават да работят.

Ако имате някакви въпроси или предложения, не се колебайте да пишете, желателно с пинг.
— Luchesar • Б/П 18:55, 28 февруари 2019 (UTC)

Чудесно, в шаблоните за източници има ли възможност да се добавят Шаблон:Източник БПП и Шаблон:Геб?--Спасимир (беседа) 19:41, 28 февруари 2019 (UTC)
Ok Готово. — Luchesar • Б/П 22:17, 28 февруари 2019 (UTC)
Към щаблоните за статии може да се добави и {{повече източници}}, {{незавършена}}.--Rumensz (беседа) 11:42, 12 март 2019 (UTC)
Ok Готово. — Luchesar • Б/П 13:12, 12 март 2019 (UTC)

Пренасочващи статии[редактиране на кода]

Здравейте, понеже има проблем с генерирането на QR кодове през QRpedia – добавя автоматично наклонена черта пред името на статиите при линковете на български и се чупи при отваряне, ще създам пренасочващи статии към статиите свързани с Ботевград, които имат табели с QR кодове. Надявам се да не е проблем и да не бъдат изтривани. Ще поставя съобщение и на беседата на всяка една от тях с молба да не бъдат изтривани, до разрешаване на проблема с QRpedia. --Спасимир (беседа) 09:01, 12 март 2019 (UTC)

Спасимире, не си губи времето да създаваш препратки. Ще добавя временна, включена за всички посетители JS джаджа, която автоматично ще пренасочва статии с имена /нещоси към нещоси.
— Luchesar • Б/П 10:05, 12 март 2019 (UTC)
Чудесно, много благодаря! По-този начин, предполагам, ще се пренасочват и вече генерирани QR кодове, защото някои са поставяни и ще бъде кофти да се подменят с нови.--Спасимир (беседа) 10:33, 12 март 2019 (UTC)
Точно така, но кодовете всъщност са верни. Проблемът е в пренасочващия домейн qrwp.org, който добавя допълнителната наклонена черта. В момента, в който си оправят там нещата, старите кодове би трябвало да работят и без повече да има нужда от сегашната ни поправка. Тя обаче не би трябвало да пречи на нищо, така че можем да я оставим и за постоянно.
— Luchesar • Б/П 10:37, 12 март 2019 (UTC)
Фабрикатор D9 — Luchesar • Б/П 10:37, 12 март 2019 (UTC)
Използвам случая да приканя повече хора, които разбират от JS, да влязат във Фабрикатор и да участват в рецензиранията на кода. В момента това прави единствено Боби, на когото съм особено признателен за голямата отзивчивост и експедитивност, но той може би не винаги би имал достатъчно време, а и колкото повече очи гледат, толкова по-добре.
— Luchesar • Б/П 10:40, 12 март 2019 (UTC)
Благодаря, Лъчо, ще съм благодарен да пишеш, когато всичко е ок и „започнат да работят“. Странното е, че това е от скоро, бяхме ги тествали и всичко си работеше както трябва.--Спасимир (беседа) 11:33, 12 март 2019 (UTC)
Надявам се Боби (или някой друг) да намери време да го погледне днес. Ако не успее, ще го пусна и без одобрение – мисля, че кодът е достатъчно прост. Иначе явно са правили някакви промени в уеб сървъра на qrwp.org и конкретно в пренаписването на адресите. Прави впечатление, че дори адрес без статия, http://bg.qrwp.org, добавя излишна черта, докато на http://en.qrwp.org няма такъв проблем.
— Luchesar • Б/П 12:44, 12 март 2019 (UTC)
Да, при кодовете към статии на английски няма проблем.--Спасимир (беседа) 13:05, 12 март 2019 (UTC)
А какъв е този домейн qrwp.org и кой го поддържа? Пробвали ли сте какво прави заявка към http://qrwp.org без префикс за езика? -- Сале (беседа) 17:02, 12 март 2019 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Сале, qrwp.org е домейн, използван от QRpedia. Самият сайт https://qrpedia.org не генерира директни връзки към статиите, тъй като идеята е потребителят да бъде насочван към статия на езика, на който работи неговото устройство (таблет или телефон). Например потребител с настроен български език при сканиране на QR кода за Ботевград ще види Ботевград, докато потребител с английски език на устройството си ще види Botevgrad. Затова QR кодът съдържа връзка към qrwp.org, който пък се грижи да пренасочи браузъра на потребителя към статията на „неговия“ език (стига да има такава). Не съм се задълбочавал в конкретната техническа реализация, но принципната идея е такава.
— Luchesar • Б/П 18:11, 12 март 2019 (UTC)

Спасимире, вече работи. Пробвано е със Samsung Internet 8.2.01.2 и QR кодове за Часовникова кула (Ботевград) и Държавно девическо земеделско училище (Ботевград)Ботевград все още не става, вероятно поради някакво кеширане).
— Luchesar • Б/П 18:22, 12 март 2019 (UTC)

Страхотно, много благодаря за помощта, цялата Ботевградска околия в този момент е във възторг ;-) --Спасимир (беседа) 18:34, 12 март 2019 (UTC)
Не знам дали е проблем в случая, но изглежда че qrwp.org по принцип добавя / ей така пък какво се случва след това е друга тема. -- Сале (беседа) 21:06, 12 март 2019 (UTC)

Ясер Арафат[редактиране на кода]

Махаме ли тази статия от избраните? --Rumensz (беседа) 11:57, 13 март 2019 (UTC)

Аз бих я махнал. --Спас Колев (беседа) 13:26, 14 март 2019 (UTC)
Аз бих махнал самата възможност за избрани статии от Wiki софтуера. По-безсмислено от това са само Уикиновините. -- Сале (беседа) 14:25, 14 март 2019 (UTC)
За. За мен статия без грам източник няма място в Избрани. Но това е било 2005, така че е разбираемо тогава.--Vodnokon4e (беседа) 19:28, 14 март 2019 (UTC)

Народно събрание[редактиране на кода]

В момента Народно събрание е пренасочваща към Народно събрание (пояснение). Принципно в почти всички случаи не е добре да има пренасочване на статия към пояснителна статия и от техническа гледна точка и от семантична – ако „Народно събрание“ пренасочва към „Народно събрание (пояснение)“ защо по-кратката просто да не е пояснителна. Вариантите за по-добра организация според мен са два. „Народно събрание“ да бъде пояснителната („Народно събрание (пояснение)“ да се изтрие) или „Народно събрание на България“ да се пренасочени към „Народно събрание“ („Народно събрание (пояснение)“ да остане пояснителна), като основно значение на термина в българоезична среда. Какво мислите по този въпрос? --Стан (беседа) 23:06, 14 март 2019 (UTC)

Може би е по-добре „Народно събрание на България“ да се пренасочи към „Народно събрание“ – по-кратко, а и достатъчно недвусмислено според мен. Направено преди близо 10 години, върнато обратно миналата година. „Народно събрание (пояснение)“ нека си остане пояснителна. --Ted Masters (беседа) 04:29, 15 март 2019 (UTC)
Nk вече премести нещата. Ако някой има нещо против, да пише. --Стан (беседа) 19:56, 15 март 2019 (UTC)

Преименуване на категория и подкатегории[редактиране на кода]

С Ilikeliljon стигнахме до извода, че Категория:Випускници на военното училище в София и нейните подкатегории трябва да се преименуват във вида Категория:Випускници на Националния военен университет или Категория:Випускници на Националния военен университет „Васил Левски“‎. Причината е, че този университет е директен приемник на училището и официално випуските си продължават и до ден днешен: СПИСЪК на випуските от 1879 г. до днес. От една страна „Национален военен университет“ е по-кратко, от друга има и други национални военни университети, а и имаме категория Преподаватели в Националния военен университет „Васил Левски“. Нямаме спор с него, просто искаме да се допитаме с общността, понеже с бот трябва да се направят много редакции и смятаме, че е редно да се допитаме до повече редактори. Възражения по някой от двата варианта? --Стан (беседа) 19:56, 15 март 2019 (UTC)

По-дългото. С Категорийния найстор. --Rumensz (беседа) 20:07, 15 март 2019 (UTC)
Благодаря за мнението. Когато стигнем до решение, ще го направя през бот-акаунта точно с категорийния майстор, за да не пречи на последните промени. --Стан (беседа) 20:14, 15 март 2019 (UTC)
Гледам, че всички други училища са с "Възпитаници" - не е ли по-добре да се унифицира? --Спас Колев (беседа) 20:44, 15 март 2019 (UTC)
Да, добра идея. Принципно има разлика между възпитаник и випускник, но випускника е възпитаник, така че, просто ще включим и хората, които не са завършили в тази категория. --Стан (беседа) 20:52, 15 март 2019 (UTC)
Малко по-късно ще направя промените с: Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“‎. Съответно: випуск на Националния военен университет „Васил Левски“‎. --Стан (беседа) 17:47, 17 март 2019 (UTC)

Географски фестивал в Стара Загора[редактиране на кода]

Здравейте, за пета поредна година ще се проведе Географският фестивал, който този път е в Стара Загора на 20 и 21 април 2019 г. Ще има учители, ученици, студенти и различни други хора, на които може да им се дава информация за Уикипедия. Живот и здраве ще съм там. Бих се радвал, ако има някой желаещ да участва или да се видим.--Спасимир (беседа) 10:17, 20 март 2019 (UTC)

Shortened footnotes[редактиране на кода]

Как работи в българската У препратката към източник sfn? Не мога да направя закотвянето към пълното описание на източника. Не намерих указания в помощните страници на български, а английските варианти не сработват. И честита Пролет!--Mmm-jun (беседа) 18:07, 21 март 2019 (UTC)

Какво е sfn за тези от нас които не редактират извън българската Уикипедия? Тук ползваме <ref></ref> и {{cite}} -- Сале (беседа) 08:43, 22 март 2019 (UTC)
Аз лично ползвам {{hrf|автор|година|стр}}, за който е необходимо авторът и заглавието да са посочени във формат {{cite book}} под статията (аз ползвам раздел Литература), тогава сработва (т.е. появява се вътр. препратка към подробно изписания източник). Като гледам описанието на английския sfn ми изглежда съвсем същия принцип.--Ket (беседа)08:54, 22 март 2019 (UTC)
Благодаря Ket, помогна ми да си намеря грешката. Всъщност и sfn, и hrf работят. Аз бърках, като цитирах двата автора на книгата, а трябваше само единия. Сега малко излъгах шаблона {{cite book}} и стана и с двата автора. @ symbol.svgСале: Този начин за цитиране е подходящ, когато много пъти се цитира една книга, но различни нейни страници. Вместо всеки път да се изписват данните за книгата използва се такъв линк - Кет вече обясни как. Поздрави--Mmm-jun (беседа) 12:18, 22 март 2019 (UTC)
@all: Ако е желателно тези шаблони да се добавят в менюто с шаблони за източници (там може би е добре да бъдат също преместени {{цитат уеб}} и компания, които в момента са в меню „Шаблони за статии“), пишете.
— Luchesar • Б/П 12:23, 22 март 2019 (UTC)
На мен по- би ми вършило работа, ако такива шаблони са в шаблони за статии. --Mmm-jun (беседа) 12:31, 22 март 2019 (UTC)
Почти еднакъв с {{hrf}} – разликата е именуваните параметри в sfn спрямо трети позиционен параметър в hrf (страниците), както и възможността за цитат в hrf. Дали няма да е по-добре да бъдат сляти (единият да е пренасочващ към другия)? --Ted Masters (беседа) 13:39, 22 март 2019 (UTC)