Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от У:Р)
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!


Съдържание


Пак за Уикипедия:1000 статии[редактиране на кода]

Гледам в страницата на проекта, че са останали 426 статии „В“ към настоящия момент. Активните редактори мисля, че сме около 40 човека и всеки ако вземе да допълни 10 статии от В → А до края на 2016 г., през новата 2017 година живот и здраве ще можем да се поздравим, че всички статии в Уикипедия на български език са само „А“ и избрани. Дали ще се справим за 9 месеца? Аз като биолог започвам с Домашно говедо. → Иван (беседа) 12:11, 1 април 2016 (UTC)

Избрана картинка за деня (2 април 2016 г.)[редактиране на кода]

Това закъсняла първоаприлска шега ли е? [1] Надписът под тази снимка е: „Златна монета от 8 ескудо от 1828 г., Обединени провинции на Южна Америка“ ==L.Payakoff 06:59, 2 април 2016 (UTC)

Текста под снимката може да се редактира от тук.--Спасимир (беседа) 07:56, 2 април 2016 (UTC)

Уикипедия:Сътрудничество/Полски институт[редактиране на кода]

От началото на април Полският институт в София стартира един проект за създаване и подобряване на статии в областта на култура и история на Полша, по който ще работи новата потребителка Radostina D. Petrova (беседа - приноси). От института заявиха желанието си за този проект още през февруари с мейл на Милена до пощенския списък, после Радостина и Милена бяха на двата уикенда уики обучение, а през март с Лъчезар и Спасимир бяхме в Института за една среща с директора за уточняване на подробностите по сътрудничеството. От днес вече е обявено и в техния сайт и в нашия блог, а Радостина вече и започна работа по първите статии в списъка си. Много бих се радвала, ако примерът, който Полският институт дава с този проект, се окаже заразителен и за други подобни институции. :) Спири ··· - - - ··· 17:39, 4 април 2016 (UTC)

Кариера Земя[редактиране на кода]

Хипотеза: Земята - кариера от незапомнени времена, а човечеството - под контрол? Stanqo (беседа) 08:26, 5 април 2016 (UTC)

Какво общо има това с Уикипедия? --Сале (беседа) 12:07, 5 април 2016 (UTC)
Свързано е с интерпретацията на огромен фактологически материал засягащ основни научни направления. --Stanqo (беседа) 13:43, 5 април 2016 (UTC)

Уикисеминар на 16 април[редактиране на кода]

Вж. Уикипедия:Уикисреща/Семинари/2016-04. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:12, 7 април 2016 (UTC)

Григор Пърличев за избрана[редактиране на кода]

Струва ми се, че Григор Пърличев е почти готов за избрана статия (критерии). Който има време, нека хвърли едно око и да си даде мнението на беседата. Много благодарности! Tropcho (беседа) 15:48, 7 април 2016 (UTC)

„Мастер статей“ / „Wikipedia:Article wizard“[редактиране на кода]

Такова нещо дали би било ползвано при нас? ru:Википедия:Мастер статей, en:Wikipedia:Article wizard --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:49, 7 април 2016 (UTC)

ДА, с две ръце и два крака! Мога да участвам в превода на текста--Ket (беседа) 09:08, 8 април 2016 (UTC)
А това? Ухилен съм --Спас Колев (беседа) 11:23, 8 април 2016 (UTC)
We are the Bots. Lower your protections and surrender your articles. We will add your editorial and technological distinctiveness to our own. Your culture will adapt to service us. Resistance is futile.
— The Borg Bots
— Luchesar • Б/П 15:59, 8 април 2016 (UTC)

Въпрос относно информация в категория "Външни препратки"[редактиране на кода]

Здравейте, Искам да попитам администраторите на Уикипедиа в България защо изтриват линкове от категория Външни препратки с информация, която е полезна и интересна за българското общество. Тъй като вече получих отговор преди време, че за вас проблемът идва от рекламите в сайтове и издания, като че ли това е незаконно, не смятате ли това за грешна практика в предвид това че такава практика от чуждестранните ви колеги не е форматирана. От друга страна бих обърнал внимание на това, че така препъвате развитието, както на самото онлайн издание, така и на вашите колеги-автори, дали времето и знанията си за благополучието на обществото. Ако желаете конкретика мога да посоча, че само преди час беше изтрита тема за София, към която външни препратки имат водещи сайтове в България, за които предполагам ви е ясно, че също се издържат, издържат и колеги ви - автори и преводачи от реклама. Същото се отнася и за информационният обмен в другите страни при които външни препратки имат огромно количество онлайн издания.
Пламен07 (беседа) 20:03, 10 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Dear Пламен07 in Jumbo Wales (stewards) aware of problems with exceeding the rights of someone administrators bg.wikipedia. If you know English, please write about your problem here. Thank you. --195.89.201.254 20:29, 10 април 2016 (UTC)
Using open proxies is still forbidden if you haven't noticed. Have a nice rest. Thank you. — Luchesar • Б/П 21:07, 10 април 2016 (UTC)
Отговорът, който сте получили преди време, препраща към правилата в У:ВнП, които може да поразгледате отново. Текстът на страницата, към която сте добавили препратка в София, може да е интересен и полезен за читателите, но не предлага информация, която по обем или степен на детайлност да е над това, което вече имаме, или принципно може да имаме, в уикипедия. --Уанфала (беседа) 20:51, 10 април 2016 (UTC)
Защо е било нужно да маскирате като източник добавяната от Вас външна препратка? Защо просто не обогатихте статията с някаква нова информация, почерпена от въпросното списание? Тогава дори с радост щяхме да Ви помогнем да го добавите – вече като истински източник. Не можете само да изисквате, без абсолютно нищо да давате в замяна. Не забравяйте, че всички редактори и дори администратори тук сме доброволци. За разлика от Вас, за нас единственото възнаграждение е моралното удовлетворение от добре свършената работа. И точно заради това сме особено чувствителни към хора, които се опитват да се възползват нечестно от нашия труд. Иска ми се да вярвам, че Вие не сте такъв, но от Вашето поведение зависи да го докажете. — Luchesar • Б/П 21:07, 10 април 2016 (UTC)

Въпреки че не разбирате въпросът ми и отново ми отговаряте като че ли съм престъпник, бих искал да Ви попитам какво имате предвид "текста да е "над" това което имате в уикипедия". Текстът е полезен, интересен и оригинален от авторът който го е написал, изпълнен с цитати от авторитетни български и чуждестранни историци и като такъв, вие по какъв критерии го смятате за спам за да го триете? Също така ми обяснето като администратор, какво означава "маскиране като източник", като аз съм го сложил в категория "външни препратки" (напълно немаскарино), което според мен е различно. Ако съм направил нещо грешно, не това е тона с който можете да ми помогнете. Да ви кажа честно определения за хората, кой какво дава и какво не, също не можете да давате на непознати. Нима не знаете, че за мен моралното удоволетворение е по хранещо от материалното. И съм сигурен че много хора оценяват работата Ви, един от които съм и аз, но в предвид останалите сайтове прикачени към различни тематики, не мисля че вашата морална и професионална работа е да триете текстове, без значение на кой сайт принадлежат. Според мен и "моето поведение" и доколкото разбирам английски, никъде не пише че сайтове с реклама не могат да прикачват външни препратки. Дали това е идеята на wikipedia.org за свободен обмен на информация, като спъвате, а не помагате развитието и желанието на хората да пишат и четат? Наистина ли трябва да задам въпроса си към вашите американски колеги и да търся по адекватно отношение към въпросите си. Нямате право да триете регламентирен, обществено достоверен и интересен сайт от wikipedia.org. и съответно bg.wikipedia.org. Този сайт е непревителствена организация, която помага, а не пречи обществено-полезна информация да достига до хората. Парадокс е да триете сайтове от "Външни препратки" като в същото време в самото обяснение на Уикипедия на английски имат 357 външни препретки от други световно известни, комерсиални издания. И Лъчезар "givers are winners" --Предният неподписан коментар е направен от Пламен07 (беседа • приноси) 23:51, 10 април 2016‎ (UTC) (проверка)

 Текстът е полезен, интересен и оригинален от авторът който го е написал, изпълнен с цитати от авторитетни български и чуждестранни историци и като такъв, вие по какъв критерии го смятате за спам за да го триете? 
Интернет е пълен с полезни, интересни и оригинални текстове. Уикипедия обаче е енциклопедия, а не склад за препратки към такива текстове. Ако всеки просто чете Уикипедия и добавя препратки към собствените си сайтове (нерядко написани с помощта на Уикипедия, а понякога и безогледно преписани), без обаче да напише дори един ред, как енциклопедията въобще би съществувала? Замисляли ли сте се?
 Също така ми обяснето като администратор, какво означава "маскиране като източник", като аз съм го сложил в категория "външни препратки" (напълно немаскарино), което според мен е различно. 
Изглежда не сте наясно, че историята на страниците се пази. Връзката не беше добавена във „външни препратки“, а в бележките под текста. Би могло да се предположи, че е случайна грешка, ако не бяха поредицата редакции в опит да изглежда сякаш е част от списъка с използвани източници. Приемам, че просто сте забравили тези подробности.
 Ако съм направил нещо грешно, не това е тона с който можете да ми помогнете. 
Един път вече Ви беше обяснено. Какво тогава остана неясно или просто пробвате дали ще мине номера тоя път, ако не е във „външни препратки“, ами замаскирано като част от бележките под текста?
 Да ви кажа честно определения за хората, кой какво дава и какво не, също не можете да давате на непознати. 
Определям не Вас, а поведението Ви в Уикипедия, а за целта не е необходимо въобще да Ви познавам.
 Нима не знаете, че за мен моралното удоволетворение е по хранещо от материалното. 
Съжалявам, че ще Ви разочаровам, но нямам честта да знам.
 И съм сигурен че много хора оценяват работата Ви, един от които съм и аз 
А уважавате ли я?
 но в предвид останалите сайтове прикачени към различни тематики, не мисля че вашата морална и професионална работа е да триете текстове, без значение на кой сайт принадлежат 
Кой точно Ваш текст е бил изтрит?
 Дали това е идеята на wikipedia.org за свободен обмен на информация, като спъвате, а не помагате развитието и желанието на хората да пишат и четат? 
Спъваме хората да пишат и четат, понеже не Ви позволяваме да добавяте препратки към Вашите сайтове? Смело.
 Наистина ли трябва да задам въпроса си към вашите американски колеги и да търся по адекватно отношение към въпросите си. 
Е, нямаше как да минем без заплахи. Не сте първият, няма да сте и последният, затова ще ви улесня: беседата на Джими Уейлс, контактите на Фондация „Уикимедия“. Действайте!
 Нямате право да триете регламентирен, обществено достоверен и интересен сайт от wikipedia.org. и съответно bg.wikipedia.org 
Защо не дойдете на следващия семинар направо да ни изнесете една сказка как да си вършим работата в Уикипедия?
 И Лъчезар "givers are winners" 
Благодаря, че просветихте мен и колегите ми, които досега тънехме в мрачно неведение по този въпрос.
Дотук с шеговития тон. Това е последното Ви предупреждение. При следващи подобни случаи, сметката Ви ще бъде блокирана безсрочно, а сайтът, който добавяте, ще бъде блеклистнат. Ако искате да сте полезен на Уикипедия и обществото, пишете статии, публикувайте снимки и въобще допринасяйте за Уикипедия с нещо различно от добавяне на линкове към Вашите сайтове.
— Luchesar • Б/П 01:05, 11 април 2016 (UTC)

Седмица на Брюксел[редактиране на кода]

Romaine писа в пощенския списък wikimedia-l следното:

Hello all! After some acts of hate <https://en.wikipedia.org/wiki/2016_Brussels_bombings> in Brussels, it is now time again for love. In this week and next week we organise a double writing week about Brussels! We like to invite you to join this project by writing about subjects related to this region <https://en.wikipedia.org/wiki/Brussels> in any Wikipedia you like.

More information, the participants list, and the list of articles that have been written, can be found at: *Writing week/Brussels <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels>*.

Participating is easy:

  1. Add your user name and wiki(s) you work on on the participants list <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels/Participants>.
  2. Add the articles you have written on the contributions list <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels/Contributions>.

If you like you can also create a page for the writing weeks on your local wiki.

If you have any questions, do not hesitate to contact me.

Greetings,

Romaine


В общи линии – след атентатите в Брюксел е време за любов отново. Тази и следващата седмица се провежда двойна седмица на Брюксел и който иска да участва може да се запише като участник на m:Writing_week/Brussels/Participants и да сподели приносите си на m:Writing_week/Brussels/Contributions. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:09, 11 април 2016 (UTC)

Конференция WikiLive в Белград на 14-15 май[редактиране на кода]

Привет. От Уикимедия Сърбия организират малка двудневна конференция на 14-15 май в Белград, за която ме поканиха да говоря и ме помолиха да разпространя информацията, за да могат да участват и други хора от България. Има формуляр за стипендия, който трябва да се попълни. Ето и първа чернова на програмата като ориентир какво ще се случва. Спири ··· - - - ··· 14:58, 11 април 2016 (UTC)

Каракачанско куче[редактиране на кода]

Защо изтривате страницата каракачанско куче???
MAKK Office (беседа) 08:49, 12 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не видях, че въпросът Ви е зададен тук и затова съм писала по темата на Вашата беседа. --Молли (беседа) 09:23, 12 април 2016 (UTC)

Отново за прабългарската тематика[редактиране на кода]

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/14.
Ще съм много благодарен на всички колеги, които биха могли да вземат отношение. Благодаря предварително!

— Luchesar • Б/П 13:29, 12 април 2016 (UTC)


Не мога да не взема отношение, защото действията по тези статии е най-острия израз на глупостта, която понякога взема връх в Уикипедия – А това е да не се дава място на инакомислещите, които да развият и оформят текста в отделен параграф, а читателят да прецени на какво да вярва. Което пък е напълно в духа на проекта. Това, че някои „вземат“ позиция на всезнаещи води именно до такива „резултати“. Както винаги ще дам за пример "Оногурия", една прекрасно развита и оформена статия, която бе изтрита именно от тези „академици“, и което бе срам за свободата на проекта. Така, че проблема може да се реши или чрез отделен параграф или чрез отделна свързана статия по правилата означена със шаблона за спорен текст. --Rumensz (беседа) 16:30, 10 април 2016 (UTC)
Нека изясним едно нещо: всеки е добре дошъл да редактира Уикипедия, ако го прави добронамерено и с желание да дискутира потенциални спорни моменти с останалите редактори. В случая обаче е налице точно обратното: изключително злостно редактиране на статии от всевъзможни отворени проксита, писане на доноси срещу Уикипедия и прочие зловредни неща, което показва, че редакторът съвсем не се интересува от дискусия и търсене на консенсус – той просто иска да наложи насилствено своята гледна точка. Това е нещо, което винаги и без всякакво колебание ще бъде спирано с всички възможни средства. Ако редакторът промени поведението си и започне спокойна и конструктивна дискусия на беседите, мисля че всички ще сме изключително доволни. — Luchesar • Б/П 16:55, 10 април 2016 (UTC)
Може би някои редактори преценяват статиите не по тяхната научна достоверност и обективност, а по това, дали написаното им харесва персонално. Би било добре да се прави разлика между форум, личен блог и енциклопедия, защото такава има и тя не е никак малка. Не мисля, че целта на проекта е да разпространява безкритично красиви заблуди или странни небивалици, които се нравят на някого. Поздрави! Jingiby (беседа) 18:10, 10 април 2016 (UTC)
Това също, но за мен като администратор все пак по-съществено е друго. Може да е полезно да се напомни, че когато навремето те помолих да пишеш на У:Р с молба да се включат повече редактори в дискусията, ти действително добросъвестно го направи – въпреки, че тези редактори можеше да заемат противна на застъпвана от теб гледна точка. Въпросният редактор обаче не използва удобния случай да защити своето мнение в една здрава и градивна дискусия, а просто си продължи с бруталното редактиране на статиите и щедрото раздаване на лични обиди към всеки, дръзнал да му върне редакция.
Кой прав и кой крив от научна гледна точка аз може и да не съм компетентен да преценя, но като администратор в Уикипедия за мен няма никакво колебание кой от тези два модела на поведение е градивният и полезен на енциклопедията и читателите – и кой, обратно, води единствено до конфликти и разрушение. Така че, отново и дебело подчертавам, в случая проблемът не е в някакво недопустимо мнение, а в недопустимо поведение. Всеки, който се държи в Уикипедия като гамен, ще го постига същата участ, без значение какви мнения защитава – докато не се научи да уважава колегите си и да разговаря спокойно с тях.
— Luchesar • Б/П 18:39, 10 април 2016 (UTC)
Има и нещо друго. "Научните" тези разпространявани от Павел Стайков са напълно отхвърлени и не се допускат и на англоезичната Уикипедия, където качеството на редакторите и на статиите е по-високо от това на нашата Уикипедия и съответно тези статии, към които ние сме донякъде пристрастни, там са разглеждат от неутрален ъгъл. Същият редактор и там се държи по аналогичен начин и непрекъснато е блокиран, а статиите за прабългарите стоят непрекъснато заключени за нерегистрирани потребители заради него. Дори и беседите се заключват, заради непрекъснатите му провокации. Нищо разумно не предлага този човек, освен обиди към останалите и жалби срещу обидените от него в прокуратурата. Крадецът вика: дръжте крадеца! Jingiby (беседа) 19:34, 10 април 2016 (UTC)
Нещата все са „тръгнали“ от някъде, но трябва да има решение, а не да продължава така. Затова би било логично да се заключи дадена статия, ако няма идея за решение. И да се направи статия - Хипотези за ... или нещо подобно. Това ще е нещо подобно на статиите Конспиративни теории за ..., чийто принцип по нищо не е различен от тази идея. --Rumensz (беседа) 08:00, 11 април 2016 (UTC)
В нашия случай редакторът-вандализатор държи неговата хипотеза да стане водеща теория в статията и то на всяка цена, без да се съобразява с никого и с нищо. Това просто няма как да стане. Иначе хипотезата застъпвана от него е отразена в статията, но в обем съобразно значимостта й в научните среди, а не на първо място и по обем и по ред, както иска той. Поздрав! Jingiby (беседа) 08:41, 11 април 2016 (UTC)

Това което мога да предложа е да спиша две отделни секции в статиите "Прабългари" и "Юеджи", дори не държа да са на първо място, може на второ. С изричната уговорка Jingiby да не ги пипа, нека си пише в неговите секции. Няма нужда от нови статии. Ако искате може да поставите знак, че тази теория( а тя е такава) не е възприета от болшинството учени(което всъщност наистина е така). В началото на 20 век квантова теория също не е била възприета от повечето учени. Jingiby има значителен опит в Уикипедия и знае много добре, че не е едно и също да смотолеви с две изречения нещо като " абе там май има някакви кванти" или пък нещата да се изложат в отделна секция с подробности. Това е хитър начин от негова страна да се измъкне от положението. И нечестен. А и не е нормално само той да списва статиите с прабългарска тематика, има и други редактори, повечето от които нямат акаунти. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 79.141.160.55 (беседа • приноси) 19:56, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)

И само да попитам, след като той излага водещата(според него) теза в научните среди, защо се налага да цитира книги на разни музиканти, икономисти и прочие? Интернет в такъв случай трябва да е пълен с такива книги които да може да ползва. Явно не е. Отговора е, че няма в този случай водеща теза - прабългарите са дошли в Европа с хуните през 4ти век, както е указано в енциклопедия Британика(в която 1/4 от статиите са списани от нобелови лауреати) и нищо повече не е прието в научните среди. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 79.141.160.55 (беседа • приноси) 20:13, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Ако не възразявате всички, бих искал да преместя тази дискусия (от първата реплика на Руменсз надолу) на Разговори, за да може да се включат повече редактори. — Luchesar • Б/П 20:25, 11 април 2016 (UTC)
А относно акаунтите, ще се радвам, ако си направите (нов) такъв и действително започнете повече да си говорите градивно и с Jingiby, и с останалите редактори (разбира се, това е взаимен процес, но вярвам, че всички страни ще подходите към него като уравновесени и зрели хора). Затова засега няма да блокирам тази мрежа. — Luchesar • Б/П 20:32, 11 април 2016 (UTC)

За акаунт засега ще се въздържа, имам торчив опит с тях и моето наблюдение показва, че тези акаунти повече вредят на Уикипедия отколкото да помагат. Ще влизам с ip= 188.254.216.239 Колкото до Jingiby с него нямам особено желание да общувам, той е човек който отказва да приема очевидни доказателства - като генетичните тестове публикувани в межународни списания. Идеята за две нови секции не е лоша и бих посочил човека с име Rumensz за техен модератор и supervisor, той ми изглежда разумен и така ще има някаква гаранция за вас, че в тези секции не се пишат глупости. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 21:02, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Нямам нищо против дискусията да се прехвърли на разговори за да се чуят и други мнения. Смятам, че по спорните въпроси, които имаме със Стайков - относно статиите свързани с прабългарите, за ориентир могат да ни служат аналогичните статии на англоезичната Уикипедия. Това поради причините изтъкнати по-горе, а именно: там пишат повече и по-неутрални редактори, а и статиите свързани с прабългарите там стоят непрекъснато заключени за нерегистрирани потребители, заради меко казано странните писаници на Стайков, като дори и беседите под статиите се заключват, заради непрекъснатите му провокации. Иначе, всеки може да твърди, че някаква теза, която той лично застъпва е правилна, но това е просто негово субективно мнение и е възможно да се разминава напълно с действителността. Желателно е всяко съществено отклонение от статиите на англоезичната Уикипедия, да бъде предварително предложено и обсъдено на страницата за разговор, като едва след дискусия и консенсус на участващите в нея, това предложение се включи в българската статия. Предложението арбитър на промените да бъде колегата Rumensz, който изрази по-горе несъгласие с изтриването на статията Оногурия, което беше извършено в пълно съответствие с правилата на Уикипедия и като резултата на свободно гласуване, и за която нямаше никакви сериозни научни източници, ме кара да не се съглася с това предложение. В противен случай, съществува опсност тези статии да бъдат залети с квази-наука писана от доктори, психолози, икономисти и др. публикувана по схемата самиздат и др. подобни, или да бъде даден съществен превес на маргинални възгледи застъпвани от малък кръг от учени и то само от една определена държава, различаващи се съществено от общоприетото схващане в световната научна общност по тази проблематика. Не възразявам в отделни малки секции в съответните статии след дискусия и одобрение да бъде споделено и мнението поддържано от малък кръг изследователи, като заглавията следва да бъдат примерно: Възгледи с ограничена научна подкрепа или Възгледи споделяни от ограничен кръг изследователи, или нещо подобно. За целта като ориентир може да се ползват указанията за: Wikipedia:Fringe theories, където в противоречие с твърдяното от Стайков е отбелязано изрично, че отделна академична публикация изразяваща различни от общоприетите възгледи по дадена спорна проблематика, не означава, че тези възгледи се приемат от научната общност. Предварителните условия поставяни от Стайков - сам да напише новите секции в статиите, които го интересуват, с уговорката Jingiby да не ми ги пипа, нека си пише в неговите - ми се струват повече от несериозни и изобщо няма да ги коментирам. Също така смятам, че Стайков, ако иска да пише тук, трябва да се извини на всички систематично обиждани и заплашвани от него в продължение на 1 година, имайки предвид, че те биха могли да подадат жалби в прокуратурата срещу него за извършено престъпление от частен характер по чл. 148 (1) или от общ характер по чл. 144 (1) от НК, а не както сега той прави зад гърба на общността - да подава жалби срещу фондацията, което е правен абсурд. Неговото извинение трябва да бъде писмено след като се регистрира и от негово име, като той да обещае публично, че поведение подобно на досегашното му, няма да се повтори тук, а ако това се случи е съгласен правата му на редактор да бъдат отнети завинаги. Също така е редно да обясни, дали е оттеглил жалбата си срещу Уикипедия, преди да пише каквото и да е, като даде доказателства за предприетите действия в тази насока от негова страна. Аз лично съм готов да работя със всеки, включително и със Стайков, като загърбя миналото. Не се смятам за последна инстанция, но мисля, че всеки трябва да се съобразява с правилата тук, както и да поема изцяло отговорностите за извършеното от него. Поздрави! Jingiby (беседа) 05:10, 12 април 2016 (UTC)

Първо - няма как да знаеш дали съм някой Стайков или не и това няма никаво значение. Ти ще се извиниш ли на българският народ че от 3-4 години налагаш тука определено мнение и триеш всеки принос на другите ако не ти харесва и на практика си приватизирал Уикипедия? Идеята ти да се водим по статиите в АУ е абсурдна. Това е преливане от пусто в празно. Уикипедия е отворен проект и тук, особено по такива спорни теми, не трябва да се подтиска ничие мнение. Решението е просто - статиите се разделят на секции и представител на всяка хипотеза или теория списва съответната секция. Тук администраторите трябва да си влезнат в ролята и да отрегулират този процес, за да не се получава така, че един да ходи и трие това което друг е писал 2 седмици. Може би дори трябва да поканят представители на автохонната и иранската теории да спишат техните си секции. Ти нямаш право едностранно да решаваш коя теория е по-научна от друга и коя е fringe. И за мен автохонната теория е абсурдна, но аз нямам нищо против те да си спишат секция в статията.(естествено със спазване на съответните норми за цитиране на акад. източници и тн) Нека читателите сами да преценят на коя теория да вярват. В този случай ще се подобри конкурентността между отделните секции и поне на теория качеството на цялата статия би трябвало да се повиши. Аз лично за моята секция ще се допитам до мнението на водещите специалисти в света - вече изпратих писмо на Гранберг(която не ми отговори), очаквам отговор от Sergey Yatsenko когото съм помолил за по-ясни снимки на облеклата на бактрийските Юеджи. Обмислям дали да пиша на Пулейбланк който е много възрастен вече и едва ли ще отговори. Зе мен това е пътя, администраторите също могат да се включат и официално да изпратят допитвания до някои водещи специалисти. Да се копира АУ която се е превърнала в рекламно табло на Петър Голдън, е меко казано неприемливо. Ще се отнася до страха ти статията да не се напълни с псевдонаука това трябва да се отрегулира от администраторите които да обяснят на съответние човек че не може да цитира вестник ШОК и съседката баба Пена. А и след като не е в твоята секция - какво ти пука - така става за смях човека които поддържа съответната теза, той няма интерес да го прави. Но да дойдеш ти и да ми изтриеш цял параграф подкрепен от 8-10 книги издадени от Кеймбридж също е неприемливо. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 14:21, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Тоест не си писал жалба до прокуратурата и няма да я оттегляш? Между другото онзи ден беше последното вече изтрито резюме към твоя вандализараща редакция, със поредната закана, че че ще подадеш нова жалба в прокуратурата! Също така няма да се извиниш на никого и трябва да забравим заплахите, ругатните и обидите ти? А, щях да зябрявя, че няма и да се регистрираш! Също препоръчваш да не ми пука какво ще се пише в статиите, понеже било в отделна секция и се излагал този който го пише, тоест твоето IP, а не ни касае, че пада качеството на статията, и че проекта става за смях! Въобще, гледам вече дори не се и подписваш, та значи обещаваш "пълна промяна", няма що... Jingiby (беседа) 15:59, 12 април 2016 (UTC)

значи, друже не съм длъжен да искам разрешение от теб за да пиша в Уикипедия, тя не е твоя собственост. Също и нямаш право, под фалшиви предтексти, да триеш това което пиша. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 19:02, 12 април 2016‎ (проверка)

Това което се получава е, че ти еднолично се разпореждаш с редица статии в Уикипедия и налагаш погрешни схващания, които дори не отразяват това което мнозинството учени подкрепят. Петър Голдън не е единственият авторитет, дори не е измежду първите няколко най добри. Най важното е да разбереш, че хуните, тюрките и Xiongnu(хунно) не са едни и същи хора. Това, че има лингвистична близост между тях не ги прави едни и същи. Прабългарите са били част от едната група, и тя не е тюркската. Добър старт е внимателно да изчетеш статията на Пулейбланк (не мога да ти пусна линк защото Уикипедия не го пуска):

    Edwin G. Pulleyblank  University of British Columbia 
    THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES

--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 20:50, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Не знам. Това, по което мога да взема отношение, са темите за политика и политическа история през последните 500 - 600 години, защото съм завършил политология и по военна тематика до известна степен, защото се интересувам от нея от около 20 години. Темата за произхода на българите ме интересува живо, но съм абсолютен аматьор. Това, което ми прави отвратително впечатление, са постоянните препирни едни теми да бъдат донаписвани, трити, променяни, връщани, пренаписвани, премествани, трити, редактирани и уж научната достоверност се използва за прикриване на един вече очевидно междуличностен конфликт. И то аргументът как трябвало да се придържаме към тюркската теория за произхода на прабългарите, защото тя била каноничната за науката, а иранската теория била абсолютно спекулативна ми е крайно нелеп. Аз съм привърженик на втората, не защото е сега е модерна или защото много обичам все да съм на контра,а защото свидетелства от различни научни дисциплини сочат към нея. Да, съгласен съм, че повечето са косвени, но в подкрепа на тюркската нямаме дори такива, а едни предположения на лаици от преди 100 - 200 години. И в никакъв случай не мога да приема аргументи как световната научна мисъл била стигнала до консенсус, че сме такива, като се има предвид, че разбиранията на българските исторически среди са доста рудиментарни в това отношение. При нас дори все още почти не се прави разграничение между тюркути, тюрки и турци, при условие, че в научните среди в Оксфорд, Кембридж, Харвард учените са по-скоро на мнение, че между тюркутите (Gokturk) и тюрките (Turkic) няма пряка връзка, тоест остатъците от първите са се влели в миграционните вълни на вторите и са претопени в тях, но това не е една и съща народност. Оттам нататък като се почне от археологическите изследвания на прабългарски гробници - качеството на металургичната обработка на съдовете, на мечовете е несравнимо с това на находки с доказан тюркски произход. Контратезата как тези артефакти от златни съкровища може да са плячка от грабителските походи на запад не издържат, защото изобразените на тях мотиви на барсове, грифони не са характерни за римската и византийската цивилизация. Дори се смята, че именно хуните и прабългарите са донесли в Европа митологичния образ на грифона, произлязъл всъщност от фосили на динозаври трицератопс от Централна Азия и те всъщност са разчели остатъците от кости от щитовете зад черепа за крилни кости. Има изследвания, доказващи, че долу-горе по времето, когато хуно-българите (използвам го като събирателно за миграционната вълна около Атила, а не защото претендирам, че са едно и също) нахлуват в Европа се забелязва и пристигането на породи домашни животни, характерни за Иранското плато и Средна Азия, а не за Монголия и Алтай, откъдето произлизат тюрките. Отседналият начин на живот на българите остро контрастира с номадския живот на тюрките, както свидетелстват записките на византийски пътешественици в района на Кавказ (българите на Вунд), според които със своите каменни градове българите се различават от съседите си. Тюрките нямат каменни градове. Оттам нататък като се продължи към религията твърденията за това как прабългарите са зороастрийци са спекулации, непотвърдени от исторически извори, но същото важи и за това как прабългарите са тенгристи, само че втората теза е станала канон без нужда от доказване по простата причина, че преди стотина, сто и петдесет, двеста години са изказани такива хипотези. За сметка на това дуалистичният характер на зороастрийството се забелязва в някои фолклорни влияния като мартеницата например, каквито се забелязват дори днес в Индия. В лингвистична гледна точка има някои съвпадения на корени на думи в българския и във фарси, има почти идентични топоними в Дунавска България и Северен Афганистан в района на Балх и на Самарканд. Прабългарите сами посочват произхода си от Атила. В това отношение скептиците заявяват, че много народи са търсели начини да си припишат по-знатен прозход, само че и противниците ни - ромеите и византийците сочат прабългарите в историческите извори като хуни, а освен това и като скити и сармати. Кутригурите и утигурите са сочени еднозначно като хунски племена, а освен това византийците ни посочват като "скити". Генетичните изследвания, археологични изследвания, с каквито учените преди петдесет, сто години не са разполагали сочат еднозначно индо-европейския ни произход, както и че тюрките не са с индо-европейски произход. И то освен това научните среди са категорични за това, че Хунската империя е племенно обединение от различни етноси, което прави теорията за чист тюркски произход още по-нелепа. Да, както вече казах, съгласен съм, че това са косвени податки, само че за тюркския произход на прабългарите няма дори и такива. А той не е подлаган на съмнение, защото научните среди били категорични за него, което въобще не е така. Не виждам защо една теза тотално се фаворитизира за сметка на друга, а защо не се посочат и двете, всяка подкрепена с аргументи. Лично за мен въпросът приключва с черепното деформиране, доказано практикувано от прабългарите, каквото е открито и при скити, и при алани, сармати, саки, парти, все ирански народи, но при никой тюркски народ. B.Velikov (беседа) 21:59, 12 април 2016 (UTC)

Радвам се да видя тук човек който чете, мисли и с когото ще може да се работи. Само някои дребни уточнения тук - тюрките произлизат от южен Сибир, не Алтай. От Алтай произлизат гьоктурците(тюркутите) тоест наобратното е. Това е обяснено в статията на Пулейбланк(по-горе). Гьоктурците са европеиди почти на 100% - затова и в Алтай е най висок процентът на европейските хаплогрупи. Как е станало сливането между тези две групи не е много ясно(или поне аз не знам) но това няма пряка връзка със статиите засягащи прабългарите. Мисля, че ти ще можеш да напишеш секцията за иранската хипотеза, ако проявиш интерес естествено. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 22:59, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Отново ще обърна внимание на няколко неща: Първо - иранската хипотеза е развита като една от основните на нашата Уикипедия (виж тук) и аз не възразявам за нея да има дори отделна статия. Второ - това е енциклопедия и обстоятелството, че някой застъпва маргинална теория, която не е приета никъде по света, освен частично у нас, не означава, че тука ще правим ревизия на основните научни възгледи. Трето - така наречената тюркска теория е по същества смесена и тя твърди, че прабългарите са били конгломерат от племена с различен етнолингвистичен произход, включително индоевропейски, но чийто елит е бил огузки, като се е отделил от по-късно оформилите се тюрки, преди те да станат такива. Тоест нещата не са съвсем прости. Също така, тази теория е безспорно водеща в света и фактът, че на някого у нас това не му харесва, не я прави по-малко значима от научна гледна точка. И накрая, опитите за идентификация на днешната българска нация с прабългарите са смехотворни и приличат на ревизионистичните тези на славомакедонците, че са преки потомци на античните такива. Или както много точно го е казал д.и.н. Иван Петрински: През последните години участници в екзотични екскурзии, маскирани като "научни" експедиции, сеят исторически безумия в общественото пространство. Дразнещо и натрапчиво, вече няколко години, на агресивни пресконференции ни обясняват произходът на прабългарите и къде се намира прародината им. Засега очевидно е едно - някой е намерил средства за многократно дългогодишно посещение в екзотични страни из Средна Азия.Jingiby (беседа) 04:19, 13 април 2016 (UTC)

Мисля, че както беше казано не може еднолично да решаваш коя теория е водеща, коя второстепенна и коя маргинална. Нека читателите сами преценят. Ако не възразявате ще отворя една секция в статията "Произход на прабългарите" и ще я нарека "Хуно-масагетска(Юеджи)хипотеза". Тези имена са условни, то и хуните не произхождат от Алтай, ама има секция която се казва "Хунска(алтайска) теория". Ще я поставя най отдолу. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 07:02, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Аз изобщо не съм съгласен ти да пишеш тук преди да си се извинил публично и да обещаеш, че ще спазваш правилата. Знаеш отлично, че си блокиран за вандализъм безсрочно. Освен това секция за Хунската теория и то като водеща съществува в тази статия, спомената от теб. Така, че засега аз съм категорично против. Jingiby (беседа) 07:06, 13 април 2016 (UTC)

Първо, няма за какво да се извинявам защото нищо не съм направил. Второ, това че някой се опитва да добави информация в Уикипедия която ти лично не харесваш не е вандализъм. Че ти така му казваш е друга работа. След това въпросната секция "Хунска теория" съдържа много грешки и спекулативни твърдения. Дори самото име на секцията е грешно. Аз не искам да се бъркам там и да влизам в излишни спорове - който я е писал, той да си я оправя. След това не виждам проблем да има две секции с близки имена. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 07:52, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Трето, отгоре е мнението на блокиралия те администратор по твоя казус: Като администратор в Уикипедия за мен няма никакво колебание кой от тези два модела на поведение е градивният и полезен на енциклопедията и читателите – и кой, обратно, води единствено до конфликти и разрушение. Така че, отново и дебело подчертавам, в случая проблемът не е в някакво недопустимо мнение, а в недопустимо поведение. Всеки, който се държи в Уикипедия като гамен, ще го постига същата участ, без значение какви мнения защитава – докато не се научи да уважава колегите си и да разговаря спокойно с тях. Ако ще се променяш - декларирай го и го докажи като се извиниш на колегите и започнеш да спазваш правилата. Ако не искаш - стой си блокиран завинаги. Това е от мен! Jingiby (беседа) 08:26, 13 април 2016 (UTC)

Аз лично на теб ти дължа извинение заради расистки обиди, за което наистина съжалявам. Надявам се да можеш да ми простиш. По принцип не съм расист, но не съм си сдържал нервите на моменти. Което е неправилно и за в бъдеще ще се старя да се въздържам от такива прояви. Не го казвам само формално, наистина ти се извинявам. Ако държите да регистрирам акаунт ще го направя, макар че това за мен няма значение, дали ще се вижда някакво ip или някакво име за мен е едно и също. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 10:50, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)

Приемам извиненията ти. Надявам се, че си искрен. Според мен и останалите обиждани от теб трябва да получат извинения. Ако и те са съгласни би било добре да се регистрираш и да се подписваш за да е ясно с кого комуникираме. Нека изчакаме и тяхното мнение до утре. Администраторът Илиев, например е един от тях, а също Мико, Алиса Селезньова и т.н. да не ги изброявам всички. Jingiby (беседа) 12:26, 13 април 2016 (UTC)
Истинско удоволствие е човек да види насреща си едни зрели и разумни хора, които успяват да се издигнат над дребните човешки слабости, които всеки от нас притежава, но не толкова много дори осъзнават. Това със сигурност ще бъде добър пример за всички ни. Що се отнася до извиненията, за мен лично не са нужни – виж, ако може да не ми се налага да добавям подписи, ще съм повече от щастлив. Това беше просто деликатен намек. ;) Между другото, самата дискусия също ми стана интересна, и с удоволствие ще я следя и в бъдеще. Кой знае, ако наистина успеем да запазим добрия тон, може дори да започнем да привличаме читатели не само със статиите си, но и с беседите към тях.
Благодаря и на двама ви!
— Luchesar • Б/П 12:41, 13 април 2016 (UTC)
Аз също не държа на извиненията. Все пак, нека промените по статията по възможност първо да се обсъждат на беседата, преди да бъдат нанасяни в самата статия. Така бихме избегнали ненужни препирни.--Vodnokon4e (беседа) 18:41, 13 април 2016 (UTC)
Това е много добра идея, която силно подкрепям. Най-добре даже промените в статиите да се нанасят от неутрална трета страна – редактор, който има известен опит в историческата тематика и достатъчно време – на основа на постигнат на беседите или пък тук, на Разговори, консенсус. Мисля, че с това може да положим началото на една чудесна добра практика, приложима и при други спорни теми. — Luchesar • Б/П 19:33, 13 април 2016 (UTC)

Благодаря. Промени по самата статия аз не възнамерявам да правя. Просто ще отворя нова секция отдолу и ще пиша в нея. Това от което се опасявам е, че написаното в тази секция няма да се хареса на някои хора и те ще се опитат да изтрият/модифицират информацията (или значителни части от нея) въпреки, че е подкрепена от академични източници. Може би не е лошо да се помисли отсега какво ще се прави в такъв случай. Всъщност аз имам личен уебсайт където статията е написана, но е на английски. Просто не съм намерил време да я напиша и на български. Ако имате предвид някой редактор-модератор конкретно, мога да му дам линк към сайта и да видим какво ще каже той. --188.254.216.239 19:49, 13 април 2016 (UTC)

P.S. Съвсем лесно мога да докажа, че сайта е мой, ако това ви притеснява. Например ще изтрия всяка четна дума от четвъртият параграф, или ще заместя заглавието с произволна комбинация от букви и цифри дадена ми от вас или каквото вие решите.--188.254.216.239 20:51, 13 април 2016 (UTC)

Аз предлагам информацията от сайта на Стайков, той след като се регистрира да я преведе на български и да я прехвърли на страницата си за разговори. След това да я обсъдим там, а по спорните въпроси да се произнесе съвет от трима администратори, който да изберем, като например: Водното конче, Илиев, Алиса Селезньова или някой друг администратор-доброволец, без значение. Добре е да те да имат някаква представа от тематиката, разбира се. Ако и между тях възникне разногласие, ще се приеме мнението на което са мнозинството от тях, тоест двама на един. Jingiby (беседа) 02:58, 14 април 2016 (UTC)

да, ще бъде добре ако знае, че да се наричат юеджите с името огури е неправилно http://dulo.myfreesites.net/ --188.254.216.239 04:33, 14 април 2016 (UTC)

Ще регистрирам акаунт с името dulovokil146, той ми трябва за да мога да кача картинки илюстриращи текста. Ако не възразявате бих искал да създам няколко кратки автобиографични статии на учени цитирани в текста: Пулейбланк, Зуев, Д. Малори, В. Мейр и др. Просто ще препиша по 10-15 изречения от АУ - там ги има. Това ще улесни читаемостта на текста, а и няма да навреди на българската уикипедия. Що се отнася до това какво ще правим с текста след това, моето мнение е малко по-различно. Това текста да бъде прочетен от двама или трима редактори е задължително, като е добре е да има историк. Възможно е да има грешки, неточности и т.н. - все пак не съм робот. Ако общо взето мнението е положително, след това текста трябва да бъде прегледан и от специалист в областта, в идеалният случай международен такъв. Така се процедира в другите енциклопедии, поне тези които държат на реномето си. В това отношение Уикипедия, вкл. и нейният англ. вариант изостава. Как ще бъде намерен обаче такъв специалист, аз лично си нямам идея - обикновено тези хора не отговарят, въпреки че емейлите им са публични. Това е от мен, ще изчакам 1 ден ако някои има възражения все пак да ги напише тук.--188.254.216.239 17:32, 14 април 2016 (UTC)

Почни с биографиите. Това е полезно. --Rumensz (беседа) 18:13, 14 април 2016 (UTC)

Не е ли ясно на всеки нормален човек че не произхождаме от тия? Това е все едно да кажеш, че ромите и румънците са римляни или че американците най-много прозихождат от Америко Веспучи. За повечето блакански народи според генни специалисти, не е възможно някаква средновековна орда завоеватели да са избили всичките предишни, след като и римляните с голяма касапщина не са го направили преди. Нашето име е дошло на племена без име и за това са възприемали всякакви имена. Не че древните славяни, траки и българи имат голяма разлика като велики цивилизации или нещо такова, примитивни диви племена са и трите, но иситната е че просто имаме неправилно име и не прозхождаме от хората които са се казвали българи в древността. Но трудно може някой народ, който и да е, да докаже, че носи името на своите предци.130.204.187.183 16:40, 21 април 2016 (UTC)

Някой да знае нещо за тези редакции от днес на айпи 93.152.143.113, които наподобяват предишните такива на Павел Стайков? Jingiby (беседа) 13:29, 22 април 2016 (UTC)

Не. Искам да ти предложа сделка. Аз ще ти кажа кои хора от китайските хроники са хуните на Атила, а ти няма да пречиш на статията която пиша, става ли ? (тоест ще ти кажа къде да го прочетеш от академичен източник)--Dulovokil146 (беседа) 02:58, 24 април 2016 (UTC)

Текста който искам да добавя към статията "Произход на прабългарите" като отделна секция(най отдолу) е написан тук, в моя пясъчник: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Dulovokil146/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&oldid=7286900 --Dulovokil146 (беседа) 23:05, 2 май 2016 (UTC)

Гласуване за администратор в Уикиречник[редактиране на кода]

До 28 април 2016 г., 15h (UTC) в Уикиречник се провежда гласуване за даване на администраторски права на V111P.
— Luchesar • Б/П 14:34, 14 април 2016 (UTC)

Което ме накара да се замисля, че може би трябва да поискам и аз админ права за Уикиизточник, където от началото на годината малко повече се вихря покрай Теодор Траянов и Добри Немиров... Току що с изненада открих, че там всъщност няма нито един администратор... Спири ··· - - - ··· 11:29, 16 април 2016 (UTC)

Планирано прекъсване на възможността за редактиране на 19 и 21 април[редактиране на кода]

На 19 и 21 април от 17:00 до 17:30 всички уикита под шапката на Фондация Уикимедия поради миграция на данни. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:50, 15 април 2016 (UTC)

Европеана 280[редактиране на кода]

От 15 април до 30 май ще трае състезанието „Европеана 280“ за създаване и разширяване на статии за европейски произведения на изкуството и съпътстващо подобряване на Уикиданни. Координационната страница на състезанието е в Уикиданни и в страничката за България може да се следи не само статиите за десетте български произведения, но и за преводите на български на всичките останали. Ето я и новината в блога. Има само една особеност, не за всичките от тези десет български творби, можем да си ги качим в Общомедия, по причина, че все още не са изтекли 70 години от смъртта на някои от авторите. В сайта на Европеана някои от творбите ще видите, че са под некомерсиален лиценз. Това според тълкуванието на Лайъм Уайът, който е GLAM community manager / Wikimedian in Residence в Европеана, не трябва да ни твърде притеснява, а трябва да си направим анализ на оригиналните творби и авторите. Спири ··· - - - ··· 09:50, 16 април 2016 (UTC)

Практически въпроси около сдружението[редактиране на кода]

Привет, колеги!

Както много от вас вероятно са разбрали, днес (вече вчера, всъщност) имаше малък семинар, на който покрай другите интересни и полезни неща също беше обсъдено бъдещото сдружение, дето един ден трябва да стане чаптър. Възникнаха няколко важни въпроса, за които е важно мнението и отношението на цялата общност, поради което ви моля да им обърнете внимание:

Първо 
Сдружението ще има нужда от офис (възможно е за регистрацията да се използва нечий домашен адрес, но по различни причини не е съвсем желателно). Спири е намерила помещение, което изглежда доста удобно и вероятно изгодно: става дума за малък офис от 8,7 m2 в сградата на ФНТС. Месечният наем е 132 лева, а режийните разходи (ток, парно) – около 20 лева на месец, т.е. общо около 150-160 лева месечно. Освен удобното разположение (пресечката на Гурко и Раковска), полезно може да се окаже наличието на много учебни и заседателни зали в същата сграда. Според предварителната информация, тези зали може да се ползват за различни мероприятия от наемателите на офиси при изгодни условия.
Когато сдружението се учреди и получи финансиране от Фондация Уикимедия, разходите за наем и консумативи ще се поемат от собствения му бюджет, но дотогава ще трябва да си го плащаме някак сами. Ще се радвам да чуя мнения, особено от хора по-запознати с пазара на недвижими имоти, доколко тази оферта звучи действително изгодно. Ако можете да предложите алтернативи на още по-добри условия, ще бъде чудесно. Ако не, вероятно ще е хубаво да решим сравнително бързо какво правим, защото това конкретно помещение е свободно в момента, но е много вероятно скоро да го наеме някой друг.
Затова, вторият конкретен въпрос в тази точка е: има ли желаещи да се включат в плащането на някакъв офис (този или друг, на подобна или по-ниска цена) за времето до получаването на финансиране от ФУ, т.е. за период от няколко месеца – вероятно някъде до есента. Ако се съберем например осем човека, бихме могли да даваме по 20 лева на месец. Колкото повече, толкова по-малко, както не би казал Мечо Пух.
Второ 
Освен всичките изключително полезни и чудесни неща по уикидейностите, които се вършат дори в момента, и заради които бъдещото сдружение в крайна сметка се прави, също ще има известна досадна административно-организационна работа, свързана със самото негово функциониране като правен и икономически субект. Основната част от тази дейност вероятно ще бъде освен около регистрацията в началото, също около годишните отчети изисквани по българското законодателство. Възможно е работата да е малко, но България е известна също като страната на неограничените невъзможности, затова е добре да сме подготвени за всякакви неприятни изненади.
За тая цел е хубаво да има поне двама човека, които да могат да поемат подобни топки: а именно да могат например в някакъв момент да зарежат почти всичко останало, и два-три дена или дори седмица да търчат от сутрин до вечер само по задачи на сдружението. Ключовото в случая е, че поне един от тези хора трябва да е в състояние да отдели времето и силите в необходимия момент, когато и да възникне той – и в почти всички случаи трябва да бъде през това време в София. Това очевидно е доста различно от занятията ни в Уикипедия, затова и го подчертавам толкова настоятелно.
Основният заподозрян, както обикновено, ще бъде Спири, но мисля ще се съгласим всички, че не е хубаво да я товарим само (или основно само) нея с тази отговорност. Отново подчертавам, че тези задачи биха изисквали най-често и физическо присъствие в столицата, поради което, за съжаление, иначе чудесните ни колеги от страната и чужбина – които вършат страхотна работа и са незаменими в това – в случая не биха могли винаги да помогнат, колкото и да биха искали. Предполагам, или поне се надявам, че втори такъв човек може да бъде Спасимир, но това ще е въпрос на време и въобще възможност от негова страна, тъй като той също си има свои ангажименти. Аз самият с радост бих помагал за разни неща според възможностите си, но чистосърдечно и с немалко съжаление признавам, че времето, което ще мога да отделям, вероятно няма да бъде достатъчно.
Накратко: дали би имало желаещи да помагат в тези досадни организационни дела на сдружението?
Хубаво ще е да сте сигурни, че имате доста свободно време или поне възможност да си планирате достатъчно свободно времето, както и да живеете в София или поне достатъчно близко. По принцип, засега концепцията е, че това си е част от доброволческата ни работа и следователно няма да бъде заплащана, но тези въпроси все още се дискутират. Възможно е например да приемем, че това е работа, натоварена със сериозни отговорности и задължения (донякъде за разлика от Уикипедия, където дори в уикимедианските дейности на никого няма да отсекат главата, ако нещо не успее да направи в срок), на която също бихме искали хората да са напълно отдадени, а съответно – за да не умрат от глад, карайки само на идеали – ще е хубаво да им осигурим поне пари за сирене и подслон. Но това наистина предстои още да се умува.
Трето
И като стана въпрос за обсъждания подобно на горното, понеже уикисеминарите не са съвсем удобни – особено за хората, на които им се налага да пътуват (факт е, че някои колеги харчат съвсем нескромни суми лични средства, за да присъстват на тях) – ще бъде добре да пробваме да правим и виртуални срещи.
Какво мислите за подобна виртуална среща някъде в края на този месец или началото на следващия (може би в уикенда на 1 май)?
Срещата ще е по-скоро опознавателно-пробна, но ако се получи добре, може да я използваме и да обсъдим разни въпроси: например да поговорим отново дали сдружението да бъде в частна или обществена полза, да преговорим пак различните точки по устава, а ако Лордът има време и въобще възможност, би могъл също и да разкаже впечатления от Конференцията на Уикимедия, в която той ще участва идната седмица (и за която е подготвил една отлична презентация, впрочем).
Възможни технически средства са най-вече https://meet.jit.si (правено е от българи във Франция, между другото), системата за видеоконференции на Пловдивски университет (https://meet.uni-plovdiv.net), но при желание вероятно бихме могли да ползваме също Google Hangouts, Skype или други подобни.

Благодаря за отделеното време на всички, имали търпението да стигнат дотук! Намигам

— Luchesar • Б/П 22:23, 16 април 2016 (UTC)

Благодаря ти, Лъчо, че така подробно и в същото време концентрирано обобщи всичко, до което стигнахме с общи усилия, не бих могла да го формулирам по-добре.
  1. Офисът според мен е абсолютно приемлив и на добро място. Мога да се включа във финансирането с до 20 лв. месечно.
  2. Изявявам желание да помагам в организационната работа. От София съм, работата ми позволява да отделям време.
  3. Подкрепям виртуалните срещи, макар че от срещата на живо научих доста неизвестни ми преди това неща. През май съм на линия за всякакви срещи с изключение на 28-мо число--Ket (беседа) 10:04, 17 април 2016 (UTC)
Бих могъл да съм някъде в резервите по т. 2. Jingiby (беседа) 10:11, 17 април 2016 (UTC)
Този офис се намира на удобно място и мисля, че трябва да го наемем. Ще се включа в първоначалното плащане на наем и консумативи. За организационната дейност изпитвам лека липса на свободно време, но когато се налага съм готов да помагам. Виртуалните срещи са необходимост и аз искам да се осъществяват.--Спасимир (беседа) 07:21, 18 април 2016 (UTC)
Наистина офисът е удобен; и аз се включвам в плащанията.--Zhoxy (беседа) 08:40, 18 април 2016 (UTC)
+1 - пари да, време не. :/ --Спас Колев (беседа) 12:48, 18 април 2016 (UTC)
Въпреки че не бих казал, че съм в перфектно финансово състояние, все някакви пари мога да отделя. За време много зависи от ситуацията, просто не мога да кажа, че винаги ще съм свободен и ще имам време, но съм на линия принципно.--Ilikeliljon (беседа) 20:16, 18 април 2016 (UTC)
Считам имането на офис за добра идея, защото дава възможност на уикипедианци да работят заедно на едно място и въпреки че този е малък, мисля, че представлява добро начало. Ще участвам във финансирането му, въпреки че вероятно ще го ползвам най-рядко. Все пак искам да уточня, че считам прогнозата за „до есента“ за доста оптимистична, защото до тогава едва ли ще се сдобием с годишен бюджет. Аз бих участвал във финансирането му и за по-дълъг период от време и се радвам, че толкова много хора изявиха готовност да се включат в плащането на наема.
Относно България „като страната на неограничените невъзможности“ – не признавам това за аргумент и го считам за неоправдан предразсъдък. Считам и изказвания от типа „ти не живееш тук, затова говориш така“, които чух на два уикисеминара подред също за предразсъдък. Всяка една страна има специфична бюрокрация и България не е изключение. Да, ще има документи за изготвяне, да, ще има натоварени дни и седмици, но ще имаме и повече възможности и цената си струва. Бюрократичните дела са най-общо два вида – изготвяне на документи и предаване на документи. За изготвянето на документите не е необходимо присъствие в София, т.е. голяма част от бюрокрацията може да бъде обработвана от места като Плевен, Варна, Копенхаген, Бърно, Брюксел, Мюнхен и всяко друго място на планетата с достъп интернет. Друга част от бюрокрацията може да се реши единствено посредством висене на опашки, попълване на формуляри и т.н. @Спасимир: може да каже колко часа ни отне изпращане на едно писмо до Армения през зимата, но въпреки това на фона на организационната работа по Състезание Архиви това беше относително малко време.
Относно „Отново подчертавам, че тези задачи биха изисквали най-често и физическо присъствие в столицата, поради което, за съжаление, иначе чудесните ни колеги от страната и чужбина – които вършат страхотна работа и са незаменими в това – в случая не биха могли винаги да помогнат, колкото и да биха искали.“ Това го считам за пренебрежително и обидно отношение към живеещите извън София уикимедианци. Както @VladislavNedelev: спомена в събота, има електронни подписи, те се използват в България и те позволяват на живущите извън София да взимат активно отношение в справянето с бюрокрацията. Живеещите извън София граждани на България също имат взимане-даване с българската бюрокрация и могат да преценят най-добре сами в каква степен могат да поемат бюрокрация на плещите си или не. Считам обобщеното изказване, че уикимедианците, живеещи в страната и чужбина не биха могли да помогнат за изключително нередно, агресивно, грешно, манипулативно и цинично.
Относно „Хубаво ще е да сте сигурни, че имате доста свободно време или поне възможност да си планирате достатъчно свободно времето, както и да живеете в София или поне достатъчно близко.“ считам това за фронтална атака и пренебрежително отношение към уикимедианците, живеещи в провинцията и чужбина.
Относно „Възможно е например да приемем, че това е работа, натоварена със сериозни отговорности и задължения (донякъде за разлика от Уикипедия, където дори в уикимедианските дейности на никого няма да отсекат главата, ако нещо не успее да направи в срок), на която също бихме искали хората да са напълно отдадени, а съответно – за да не умрат от глад, карайки само на идеали – ще е хубаво да им осигурим поне пари за сирене и подслон.“ съм твърдо против управителният съвет на сдружението да бъде на заплащане. Подкрепям назначаването на хора в бъдеще, след години, когато придобием опит в управлението на финанси с малки суми, но тези хора да са на позиции като секретар/ка и ръководител/ка на проекти, специалист/ка по връзки с обществеността а не като изпълнителни директори и управители. Ако позволим уикипедианец да стане платен работник в сдружението, неминуемо ще се стигне до въпроса „защо той/тя получава пари за това, което аз правя доброволно“.
Подкрепям идеята за редовни виртуални срещи в едноседмичен или двуседмичен ритъм като нямам предпочитания за софтуера.
--Лорд Бъмбъри (беседа) 21:05, 18 април 2016 (UTC)
„Фронтална атака“, „изключително нередно, агресивно, грешно, манипулативно и цинично [изказване]“, „пренебрежително и обидно отношение“, „неоправдан предразсъдък“... Също слагаш в устата ми думи, които не съм изричал – поне не по този начин, а това напълно изкривява смисълът им. Ще е вредно обаче да отговарям на тези неща, затова конкретно по съдържанието...
Относно наложителността понякога човек да е физически на място. Отново ще дам пример как за един прост данък МПС (поне в София) трябва лично да ходиш до общината – заради прословутия „стикер“. Да, на теория може да става по Интернет – и преди ставаше. Но партийните каси също трябва да се пълнят от нещо. Въобще, много е хубаво и дори ценно човек да вярва в доброто и да вижда преди всичко позитивните неща. Но също е хубаво от време на време да слиза и на земята. Сигурно навсякъде има проблеми, но в случая конкретно говорим за България и нейните особености. А тях си ги има, харесва ли ни или не.
Относно заплащането. Никога не съм предлагал да се плаща на цял управителен съвет. Смятам обаче, че може да е разумно поне да се обмисли вариант да се плаща на един или двама (по половин заплата примерно) човека, които да имат задължението да вършат всички тези неща, при неизпълнението на които (в срок) биха следвали парични или други санкции от страна на държавата. Щото санкциите може и да ги платим, но накърнената репутация далеч по-трудно се възстановява. Освен това наистина мисля, че е несправедливо да се разсъждава „нали има кой да свърши тази работа“, когато в ролята на „кой“ все се оказват най-изпълнителните и въобще жертвоготовни наши колеги. Най-малкото защото има хора, които по-скоро ще се гътнат от пренапрежение, отколкото да откажат. Аз поне такъв грях не искам да си слагам на душата. Затова дори нямам проблем част от тая заплата лично да я плащам, ако се наложи.
Едноседмичен или двуседмичен ритъм на срещите? Хайде да не превръщаме тази чудесна възможност в Уикипедия човек да прави неща, които му доставят удоволствие колкото и когато поиска в нещо като корпоративен проект, с надничащи зад рамото мениджъри, следящи дали пък за секунда не си се отклонил от работата, и графици на срещи, дедлайни и други подобни хубавини от реалния живот. За мен спорадични срещи, когато се насъберат достатъчно теми за обсъждане, както и желаещи да обсъждат, са повече от достатъчни.
Относно срока за офиса. Затова се ядосвам, когато чуя „хайде да се учредим“, а в същото време няма никакъв план: колко време ще отнеме всяка стъпка, с какви разходи ще бъде свързана, какви са рисковете и т.н. Защото офисът няма да е единственият разход, който явно ще трябва да платим със свои пари. На мен лично такъв спонтанно-хаотичен подход не ми допада, но разбирам също, че има колеги, за които педантичното планиране и подготовка са твърде досадни и затова ги смятат за излишни. В крайна сметка обаче хубаво ще е да се реши веднъж завинаги как ще се действа, за да не се получават подобни недоразумения, когато аз например агитирам хората да дават пари (както бях обещал на семинара), но се оказва, че обстоятелствата били всъщност различни.
— Luchesar • Б/П 22:04, 18 април 2016 (UTC)
В България имаме един проблем, не знам откъде е дошъл, но го имаме. Този проблем е с парите. Все едно това е нещо мръсно и ако някой получава пари за нещо, което всички приемат за доброволно участие и веднага ще има вой, ама как, ама защо и т.н. В крайна сметка правим нещата доброволно, но обикалянето по институции, подаване на документи, отнемане на свободното време на човек в тази връзка изисква той да получи някаква сума пари, за да бъде спокоен. Това хората на Запад са го разбрали отдавна и никой няма да ти каже нищо, за това че получаваш пари. Ние сме все някой да не се мине евентуално, не иска да обикаля по институции, ама ако чуе, че друг може да вземе пари за това и веднага се сменят нещата (Лъчо тези неща ги казвам в подкрепа на казаното от теб за малката сума пари). Хайде да не превръщаме създаването на чаптър в някаква псевдоидеалистическа организация, в която всички работим безплатно все едно сме в светлия комунизъм, който втълпяваше на хората, че всичко е безплатно и ти го вземаш безплатно. В крайна сметка имаме контакти с други чаптъри, пък да вземе някой да се свърже и да попита кое как е там, а не да се правим на по-големи светци и от папата.--Ilikeliljon (беседа) 22:28, 18 април 2016 (UTC)
Добре казано. Това са в общи линии нещата, които ми се въртят и на мен в главата, и е хубаво, че успяваш да ги формулираш по-ясно от мен. Доколкото съм чувал от Спири, има действително чаптъри, където всички работят доброволно, но има и чаптъри (мисля, че в Уикимедия Сърбия е така), където си има човек на щат, който получава заплата. Действително, основната разлика спрямо познатата ни работа в Уикипедия е това, че сдружението вече предполага работни задължения. А щом има задължения, от които човек не може да се отметне и да излезе в уикипочивка, щото примерно е „прегорял“, значи е редно да има и определена парична компенсация. — Luchesar • Б/П 22:37, 18 април 2016 (UTC)
И само още един пример. Как например би наел този офис от чужбина? Ти сам каза, че няма да имаш време и да го погледнеш. Електронният подпис може и да ти приемат, но доколкото познавам наемодателите, повечето от тях ще искат да те видят лице в лице и няма да се съгласят на сделка „по Интернет“. Как също би събирал доброволческите вноски за наема от чужбина? Всеки от нас да ги праща с банков или пощенски превод? Впрочем, дори няма да се учудя някои наемодатели да искат плащане в кеш – по най-различни причини.
И въобще, така и не разбрах какво толкова те обиди оня ден. Единственото, което казах, е че има неща, които просто се налага да се вършат на място. И че е хубаво затова да има поне двама човека наблизо, така че поне един от тях да бъде на разположение, ако изникне нещо подобно. Какво обидно има в това? Преди известно време колеги, които се занимават с географски карти, избраха да вземат интересуващи ги карти от една шотландска библиотека вместо от нашите архиви, защото там се оказаха с по-добро качество. Помогна им племенникът на единия от тях, който учи там. Трябваше ли аз да се обидя, че не съм могъл да свърша това, понеже живея в „чужбина“ спрямо Шотландия?
Наистина съжалявам, че думите ми е възможно да са били изтълкувани неправилно и да са разстроили някои от вас напълно незаслужено. Но също и не се извинявам, защото действително не смятам, че има за какво. Не само не съм целял да обидя или принизя участието на когото и да е, но дори не виждам как въобще думите ми биха могли да се тълкуват по подобен начин.
Цялата тази вербална агресия по-горе честно казано ме кара да се замисля доколко бих искал да продължавам своето участие в това дело. Защото ако по този начин ще работим и в бъдеще, бихме могли да си хабим нервите и без това допълнително усилие.
— Luchesar • Б/П 22:32, 18 април 2016 (UTC)
Бих се радвал да прочета и други мнения относно възможната роля на живеещите извън София в бъдещето в проекти на Уикимедия България. В защита на възможността организационна дейност да бъде извършвана от извън София привеждам като примери ЦИЕ Пролет, УОЗ и в по-малко степен Състезание Архиви. Който е следил дейностите на потребителската група знае в кой град колко организационна работа е свършена през изминалата година. Без Бърно и Копенхаген, например, УОЗ нямаше да има.
Офисът бих го наел от чужбина, купувайки си самолетен билет преди това, в случай, че няма кой друг да го наеме. А плащането на наема по банков път е добра практика и помага на отчетността независимо от местоживеенето на плащащия. Достъп до общата банкова сметка, която Вася и аз имаме с цел възможност за получаване на финансиране за потребителската група имам и от извън София.
@Ilikeliljon: Плащането на хора в сдружения в други страни води до проблема, който описах. Не съм си го измислил аз и не е така само в България. Вася потвърди в събота, че е така и че темата е обсъждана на няколко международни конференции. Сърбите имат секретар на заплата, не член на управителния съвет, а имат и много лош опит с назначаване на хора. Ние не сме готови за това и няма да бъдем готови години наред.
Агресията поражда агресия. Когато се твърди, че хора давали по над 30-40 часа седмично за УОЗ (Асен например) не са подходящи за работа в сдружението в бъдеще, лекичко ми причернява. Не искам в международен проект като нашия да се делим на българи и чужденци и няма да го позволя.
Ако има достатъчно хора, желаещи да участват в редовни срещи, такива ще има. Иначе няма да има. Според мен редовните срещи придават чувство за принадлежност и повишават мотивацията на доброволците. --Лорд Бъмбъри (беседа) 06:05, 19 април 2016 (UTC)
Сега всички спрете. Поемете дъх и помислете отново! Вие сериозно ли?!? Аз съм най-малкия тук, не вие, айде не ми взимайте ролята.
  • Аз съм за наемането на офис. Склонен съм да отделям до 30 -40 лв. месечно за тази цел, които мога да превеждам електронно всеки месец или да дам кеш за дълъг период от време! И да мога да си хвана самолета и да подпиша договор с човека, бих се обадил също по телефона, но до колкото знам @Spiritia: вече има някаква идея как могат да се случат нещата, та кото се върне от уики почивка ще каже.
  • Относно наемането на хора, просто си го избийте от главата в първите 2-3 години, след основаването на сдружението. Отделно ако си говорим за бюрокрация, наемането на човек ще е писане и правене ще отнеме 3-4 пъти повече време от цялото писане на сдружението. Отделно ние хубаво ще имаме 1/2 щат, ама това са +40% за осигуровки и (нямам идея колко е минималната работна заплата) ама на 400 лв половината са 200 + 40% прави 280 + още 200 за офис... Хич не виждам как това ще се случи, а и нека слезе на земята би било обидно да дадем на някога тези пари за да върши каквото и да е било работа. А и предполагам, че някои от нас ако бъдат избрани за подобна длъжност ще дарят тези пари обратно в сдружението, което просто ще е загуба на време в писане на документи.
  • Относно живота в чужбина и това колко актинвни могат да са хората, смятам че НИЕ, защото аз съм един от тях, сме доказали колко време можем да отделим и колко често можем да си позволим да се приберем до България за да отделим време да движим нещо. И като цяло тази тема ми е доста чужда, защото не разбирам къде е проблема. В смисъл никога не съм предполагал, че може да се обсъжда в общество, което е базирано online и живите срещи са нещо, което се случва рядко. ... Вижте също Електронен подпис
  • Много ми се иска просто да спрете да взимате нещата лично и да започнем да работим заедно, а не да си караме. До края на деня ще имам списък на всички документи, които трябва да се подават от страна на сдружения към институции и ще си направя труда да видя колко от тях трябва да се подават на живо, а не може по електронен път. Ще предоставя повече информация за това, когато успея да приключа с това проучване, като за източни на изискваните документи ще използвам „НУМИЗМАТИЧНО ДРУЖЕСТВО – ФИЛИПОПОЛ”.
  • И последно за оптимизма... Ясно е, че в първите 2-3 години няма да започенем сътрудничества с 200 музея и няма да наемем 350 човека. Но джафкайки се за това, какво теоретично може да се случи и колко хиляди проблеми може да има няма да стигнем до никъде. Защото ние всички вярваме в една идея. И ако това не е достатъчно да ни обедини, няма какво. На всяко нещо можем да намерим 300 причини защо да не го правим, защо е извън нашата комфортна зона, а на нас ни е удобно да си стоим в нея, но ако не се опитаме никога няма да разберем дали ще стане или не. Малко положението изглежда сега „много баби, хилаво бебе”... А и правенето на сдружение не е писане на документация за огромна компания с 20 ядрени реактора, та я се стегнете малко. Колкото и да е няма да отнеме цялото време да света, а има и дори сами хора, които го правят и ходят на работа.VladislavNedelev (беседа) 09:16, 19 април 2016 (UTC)
Влади, ти би ли поел тази роля, за която пиша по-долу: човек, който да организира подготовката по сдружението, като координира работата на останалите доброволци, направи план за стъпките и разпределението им във времето, включително и след като сдружението започне работа, калкулира всички разходи, които биха се появили и начините за финансирането им според наличните към съответния момент финансови средства? Това наистина е нещо, което спокойно би могло да се извършва от където и да е по света, и аз лично много бих се радвал ако се заемеш. Както вече казах, ще помагам с удоволствие – макар и според възможностите си, които са по-малки, отколкото бих искал. — Luchesar • Б/П 11:51, 19 април 2016 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Това е отговор на репликата на Лорд Бъмбъри от 06:05, 19 април 2016 (UTC).

Твърдял съм, че хора като Водното конче, Влади или ти „не сте подходящи“ за работа в сдружението? Ще оставя на останалите присъствали на семинара, сред които беше и самият Влади, да потвърдят или отрекат това – ако им се намесва в тоя вече много некрасив и безпочвен конфликт. Под достойнството ми е да отговарям на лъжи, а и няма защо да отвращаваме излишно колегите ни с подобни препирни. Тези, които явно се опитваш да настроиш против мен, пък съм сигурен, че и сами могат да си преценят какво е отношението ми към тях и съответно какво трябва да бъде тяхното към мен.

От всичко, което съм видял и чул, разбирам, че сдружението е от изключително голямо значение за теб, и че също много държиш да имаш водещата или поне решаваща роля в него. Уважавам тази ти амбиция и се радвам, че имаш толкова голям ентусиазъм, защото подобни хора действително са нужни. Единственото, което леко ме притеснява, е настървението, с което атакуваш, когато няколко пъти просто повдигнах въпроси от чисто практическо естество. При това явно не съвсем безпочвени, след като например се потвърди опасението, че не сме били подготвени за учредяване онзи ден.

Мисля, че наистина трябва да спрем да нагнетяваме тази токсична атмосфера. Затова, както преди казах, че няма да участвам в никакви ръководни или контролни органи на сдружението с надеждата това да разсее всякакви съмнения и предпоставки за конфликти, сега казвам, че ще давам мнение само ако ми бъде поискано. Иначе, ще продължа да помагам с каквото мога, както и досега съм правил. Ще продължа заради останалите колеги.

Смятам също, че е разумно да се определи човек, който да координира дейностите по сдружението. Този човек трябва да бъде наясно с конкретните стъпки и срокове, които предстоят, така че да може да се планират действията – нещо, което в момента се разхвърля хаотично между различни хора, като всеки знае или си мисли, че знае някаква част. По този начин могат също да бъдат организирани (конкретното изпълнение може да стане от различни доброволци) вече обсъжданите офис, счетоводител, подготовка на документацията, планиране на разходите и т.н. Лично аз нямам нищо против този човек да е и Лорда. Но мисля, че наистина е важно да се внесе малко повече ред и организираност – с което пък ще се избегнат силно демотивиращи конфликти като настоящия.

В заключение, и в контекста на желанието за ред и организация, през идната седмица ще прехвърля Устава в Google Docs, както бях обещал, и също ще се опитам и аз да събера информация колко струва счетоводното обслужване на подобен тип сдружения.

— Luchesar • Б/П 10:11, 19 април 2016 (UTC)

Момчета, моля ви, спрете се, започва да става грозно и излагащо. Всички сте умни и разбрани хора, със сигурност можете да решите проблемите по-спокойно. --Молли (беседа) 10:19, 19 април 2016 (UTC)
Между другото, имам едно предложение, с което обаче ще трябва да се съгласят още десетина човека. Като награден фонд за Уикимедия ЦИЕ Пролет 2016 са отпуснати 400 евро. Ако всички, които участват, се откажат от него, тази сума може да отиде за наемане на офис и за каквото друго е необходимо. Ако сте съгласни, ще пусна такова предложение на беседата на състезанието. --Молли (беседа) 10:29, 19 април 2016 (UTC)
Няма да е честно към участниците да се „пренасочва“ фонда а и не е никак добра практика пари отпуснати за едно нещо да се харчат за друго. Това ще е фалстарт за сдружението поне според мен. Мисля, че е много по-реалистично да се съберат парите от желаещи, но пък на предишния семинар чух доста солидни доводи против събирането на дарения. --Сале (беседа) 16:15, 19 април 2016 (UTC)
Не виждам защо да е нечестно, ако всички са съгласни. Просто трябва да попитаме. Ако и един не приеме идеята, тя отпада. Предложих го, защото наградите ще са във вид на „книги и други възможни източници“ и ако някой иска да дари наградата си, няма да може. По отношение на доводите против дарения, нямам представа какви са, за да мога да реагирам адекватно. --Молли (беседа) 20:01, 19 април 2016 (UTC)
Потребител:Iliev, Лъчо, аз възприех изказването ти в събота точно така, че не сме подходящи за работа в сдружението. Възможно е да съм го възприел грешно, нека останалите трима присъстващи кажат те как са го възприели. Определено не се опитвам да настройвам никого против теб. Във всеки случай шестте часа без интернет днес ме накараха да си помисля, че ще е по-добре да спрем да се държим както се държим, защото може би и двамата сме за блокиране :-).
Да, сдружението е важно за мен, защото виждам ползите от съществуването му. За две седмици в ЦИЕ Пролет постигнахме резултатите от целите десет седмици миналата година благодарение на малкия награден фонд. Церемонии по връчване на наградите в Уики обича Земята, Уики обича паметниците и други състезания водят до привличане на нови уикимедианци, раждане на нови лидери и повече свободно достъпно знание в други страни и се надявам да е така и при нас.
Нямам нищо против да имам водещата или решаваща роля в сдружението, но само ако общността ми гласува доверие за това. От декември 2014 г. участвах изключително активно в организацията на локалната ЦИЕ Пролет и Уики обича Земята, по-малко активно в Уики обича паметниците и Състезание Архиви, в различни фази повече или по-малко в популяризирането на Уикипедия в социалните мрежи и медиите (интервюта за „Тема“ и БНР, блогът, страницата във Фейсбук). Понастоящем ръководя международната ЦИЕ Пролет и одобреният проект е на името на потребителската ни група, въпреки че Фондация Уикимедия първоначално предложи да е личен. Настоях да бъде на потребителската група, за да можем да покажем втори финансиран проект след този със зоопарка, което е условие за получаване на статут на чаптър. Освен това съм в международния екип на Уики обича Земята. Общността ме избра за администратор и бюрократ и представител на две конференции на Уикимедия. Поправи ме ако греша, но понастоящем ролята ми в общността е водеща и без да имаме сдружение.
Онзи ден не бяхме подготвени за учредяване, защото миналия месец решихме, че няма да се учредяваме онзи ден.
Считам идеята ти за определяне на човек или група за координиране дейностите по основаването на сдружението за добра. След основаването му групата ще бъде тази, която бъде избрана за управителен съвет. Как бихме могли да определим такава група? Може би да направим списък на желаещите и след това да обсъдим дали общността им гласува доверие или не?
Относно устава, преди да го обсъждаме трябва да вземем решение дали ще правим движение в обществена или частна полза, защото от това зависи как ще изглежда той. Тази дискусия тече на друго място.
И за завършек, @Молли:, този отговор е в ролята ми на международен организатор на ЦИЕ Пролет: международните правила на състезанието изрично изброяват за какво могат да бъдат използвани наградите фондове и това са само материали, които могат да бъдат ползвани за източници за писане на статии като книги, абонаменти за библиотеки и т.н. Проектът беше одобрен при тези правила и промени по тях не са възможни. Вече отказвах на други страни подобни молби, тъй като фискалният спонсор на проекта, Уикимедия Полша, постави това изискване поради полското законодателство, спрямо което всякакви парични награди биха били предмет на данъчно облагане, което те не искат да имат. Предлагам да направим един списък с разходи, за да видим колко пари ще са ни необходими. Предвид, че по-горе няколко души писаха, че биха подпомогнали сдружението с лични средства, може би е възможно да се справим с това. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:30, 19 април 2016 (UTC)
Вашата последна реплика е прочетена от:   — Luchesar • Б/П 18:49, 20 април 2016 (UTC)

На Конференцията на Уикимедия говорих с Асаф от Фондация Уикимедия (най-големият фен на сътрудничеството Уикимедия Централна и Източна Европа, активен уикипедианец, нърд, експерт по стипендии, практически най-готиният човек във Фондацията (цитат: Вася)) относно дискусиите ни за прехода от потребителска група към сдружение и той предложи да ги разширим като включим него и членове на Affiliations Committee в тях. Те имат опит с организации в целия свят и региона и са виждали такива преходи много често. Мислите ли, че това би ни помогнало и коя платформа би била най-подходяща според вас? За избор се предлагат мейлинг лист и дискусионни страници в уикипроект по избор. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:02, 20 април 2016 (UTC)

# За офис - мнението ми е, че е добре да има офис. Предложеният е добро решение.
  1. Ще се включа в подпомагането със сума, само трябва да знам на коя сметка да я изпратя.
  2. Провеждането на срещи също е добро нещо, но мога да участвам само във виртуалните, за съжаление.
  3. За органицзационно-административните дела - съгласен съм, че е желателно да е човек на място, тоест от София, но това не изключва възможността в организационните дела, които не изискват физическо присъствие, да участват и хора извън страната в момента. Организационната дейност може да се извършва отвсякъде, административната - по-скоро от София. Управителният съвет трябва да е балансиран откъм това. Не съм привърженик на заплащането на УС, дори и на сръбския вариант на човек на половин ден.--Vodnokon4e (беседа) 15:42, 26 април 2016 (UTC)
Боя се, че споменатият по-горе офис явно вече не е свободен. Заслужава може би внимание също следващото писмо в нишката. — Luchesar • Б/П 15:57, 26 април 2016 (UTC)

Гласуване за администратор в Уикиизточник[редактиране на кода]

До 30 април 2016 г., 23h (UTC) в Уикиизточник се провежда гласуване за даване на администраторски права на Спири.
— Luchesar • Б/П 22:44, 16 април 2016 (UTC)

@Iliev, ANRH, Молли, Zhoxy, Ket, Drzewianin, Sim:@Лорд Бъмбъри, Ilikeliljon, Александър, Алиса Селезньова, Спасимир, CvetanPetrov1940, V111P:@Мико, Петър Петров: Благодаря на всички ви за подкрепата в това начинание. Дадени са ми временни права на администратор за 4 месеца, до 2 септември, което от обяснение до друг потребител разбирам, че е основно резултат на липсата на активна редакторска общност в проекта, нещо, което и аз бях писала, че искам да се промени. :) Смятам тук на Разговори и на страница в Уикиизточник (s:Уикиизточник:Администратори/Spiritia/Отчет) да оставям месечен отчет на свършеното като администратор, което да даде по-добра представа и на вас, и на стюардите дали и как се развива Уикиизточник на български. Благодаря отново за доверието! Спири ··· - - - ··· 06:34, 2 май 2016 (UTC)
Може би е хубаво нашата общност да знае, че въпросните гласували редактори бяхме наречени от стюарда „a bunch of users“, които според него се опитваме да превземем собствения си Уикиизточник, за да можем да тормозим нещастното „местно къмюнити“. Затова на Спири беше отказано – поне от въпросния стюард – да бъде бюрократ, и ѝ се позволяват максимум четири месеца като администратор. След това явно пак ще трябва да се молим да ни бъде разрешено да помагаме на Уикипедия. Изглежда по върховете някои хора наистина са започнали да се самозабравят и да мислят повече за 28-те си RfC-та (искане за коментар, демек нещо като тълкувателно решение от самия Конституционен съд) и „усъвършенстваните си в продължение на години“ правила, отколкото за това, че без въпросните „bunch of users“ Уикипедия щеше да види днешното си съдържание, а оттам авторитет и влияние, през крив макарон.
— Luchesar • Б/П 09:47, 2 май 2016 (UTC)
Справедливо ще е да отбележа, че стюардът в крайна сметка ни се извини. — Luchesar • Б/П 18:03, 2 май 2016 (UTC)
А в най-крайна сметка, може би дори ще успеем да си извоюваме и постоянни администратор(и) и евентуално бюрократ(и) на следваща итерация. :-) Но това разбира се ще зависи от активността ни в този проект. — Luchesar • Б/П 18:36, 2 май 2016 (UTC)
Ехааа! Толкова голяма промяна от първоначалната позиция не съм се и надявала, че е възможна! Благодаря ти, че доведе нещата до такава положителна развръзка, и добре, че и от другата страна все пак е имало човек, с който може да се води диалог :) Аз пък от своя страна, днес актуализирах скриптове, класове, джаджи, превеждах системни съобщения... все с идеята на разглезения от благините тук уикипедианец да му стане по-познато и уютно в Уикиизточник ;) Спири ··· - - - ··· 19:14, 2 май 2016 (UTC)

Връзка „За контакти“[редактиране на кода]

На семинара вчера беше даден пример как някакви хора (може би бяха от музей) не могли да открият как да се свържат с нас. Обсъдихме, че връзката „За контакти“, която стои в менюто под логото вляво, действително може да не привлича вниманието, защото повечето хора са свикнали да търсят подобна информация или в заглавната ивица най-отгоре, или пък накрая на страницата.

По тази причина, експериментално реших да променя досегашната връзка „За Уикипедия“ в края на страниците, като тя вече е озаглавена „За контакти с Уикипедия“. Промених също връзките в менюто, но тъй като кешът на сървърите на Уикипедия се обновява доста бавно, засега и сам не мога да видя как изглеждат реално тези промени.

Ще се радвам да чуя мнения.

— Luchesar • Б/П 10:00, 17 април 2016 (UTC)

Добре е – и на двете места.--Zhoxy (беседа) 08:30, 18 април 2016 (UTC)

Що е то енциклопедична значимост в Уикипедия ?[редактиране на кода]

Цитатът: " Разделят се през 1991 г., тъй като той искал дете, а Лили Иванова не можела да ражда, признава в телевизионно интервю през 2013 г. певецът и допълва, че след раздялата ѝ предложил да основат продуцентска къща „Лили Иванова“, но певицата отказала. За 60-годишния си юбилей поискал от Лили разрешение да издадат най-добрите си песни в албум, но тя отказала. В последствие той забранява на певицата да изпълнява песните му, тъй като не плащала авторски права, а тя забранява гласа си върху песните." от статията за Асен Гаргов е доста смущаващ,дори стряскащ, че да присъства в Уикипедия. Мисля, че мястото на същия е в жълтата преса. Какво ще кажете? Musicbg (беседа) 11:17, 17 април 2016 (UTC)

Целта на Уикипедия е да отразява факти, подкрепени с благонадеждни източници. Ако действително тези думи са казани в телевизионно интервю (съжалявам, но нямам време да го гледам), не виждам причина те да не присъстват и в статията. Но ако не са казани въобще, или ако са цитирани неправилно, тогава статията следва да се поправи. — Luchesar • Б/П 11:55, 17 април 2016 (UTC)
Странно! Това са клюкарски факти, взети и цитирани от жълти източници, чиято достоверност не е ясна, а и да е, не смятам, че личният живот на даден творец или личност трябва да присъства в Уикипедия и това да се води като енциклопедична значимост. Простете, но има нещо , което дълбоко ме смущава и демотивира! Ако това минава тук за енциклопедична значимост, и никой не вземе мерки, аз спирам да пиша за Уикипедия и ще повярвам на масовото твърдение, че на Уикипедия не може да се вярва, защото се списва грешно и от всеки! Musicbg (беседа) 12:22, 17 април 2016 (UTC)

Единствено изразът "Разделят се през 1991 г." е ециклопедичен. Останалото - жълти дрънканици, дори нещо подобно да е казано от една от страните. По отношение на „правата“, значимост би имало само, ако има съдебно решение. Без специална дискусия всеки може да промени текста. --Rumensz (беседа) 12:47, 17 април 2016 (UTC)

@Rumensz, да благодаря, знам, но с автора на статията не може да се води диалог, поне аз , затова реших, че е по-добре да питам тук, а и не ми се иска тук да бъда обвинен в реваншизъм и нарушител на правилата. Musicbg (беседа) 13:23, 17 април 2016 (UTC)
Съвсем правилно отбелязваш, че е неенциклопедичен и по същество клюкарски текстът „Разделят се през 1991 г., тъй като той искал дете, а Лили Иванова не можела да ражда“. Причината е, че едно твърдение се представя като факт. Правилно е да се напише – ако думите действително са казани – „в свое интервю за ..., Гаргов твърди, че причината за раздялата им с Лили Иванова е ...“. Същото важи и за останалите твърдения. Нека подчертая дебело: тук фактът представлява изказването на определени мисли. Изключително неправилно е картината, формирана от тези мисли, да бъде представяна като част от реалността („разделят се, тъй като...“), защото това е просто едно лично виждане, което може да е едностранчиво, непълно и дори манипулативно. Но изказването на мнение („Гаргов твърди, че...“) представлява факт и само̀ по себе си – който факт, подкрепен от благонадеждни източници, вероятно има място в Уикипедия. Доколко информацията е съществена за статията наистина може да се спори, но според мен щом става дума за интервю за една от националните телевизии, важността е достатъчно голяма, най-малкото защото публичността относно тази информация вече е налице. — Luchesar • Б/П 13:15, 17 април 2016 (UTC)
@Luchesar, абсолютно не съществен. Ако е, то тя трябва да засегне творческата проблематика на твореца Асен Гаргов и Лили Иванова като дует, а не личният им живот и пространство, последното е за пейките пред блока.Musicbg (беседа) 13:27, 17 април 2016 (UTC)
Musicbg, моят аргумент е, че всяка информация, намерила място в национална медия, е достатъчно важна, стига да е свързана с обект, който сам по себе си е значим за Уикипедия. Читателите се интересуват от личния живот на популярните личности, независимо дали това Ви харесва или не. И когато дадена информация относно този личен живот отговаря на следните грубо нахвърляни изисквания, тя има място в Уикипедия: 1) документирана е в авторитетен източник, 2) представлява или отразява нетривиален факт (твърдението „вчера разхождах кучето си“ е тривиално, но „любимото ми ястие е пица“ не е), 3) не накърнява добрите нрави (подробно и натуралистично описание от педофил как е изнасилил жертвата си би накърнило добрите нрави, но изказването на твърдение „Х е простак“, стига да е представено правилно – „У изказва мнение, че Х е простак“, а не „Х е простак, защото У го казва“ – не накърнява никакви нрави). Боя се, че не разбирам какъв е Вашият аргумент личният живот и пространство на публичните личности да бил „само за пейките пред блока“. И, най-вече, кой определя дали едно нещо е личен живот или не, и следователно дали има място в Уикипедия или не, независимо от източниците, които биха го подкрепяли? Впрочем, не знам дали сте запознат също с ефекта на Страйсънд.
— Luchesar • Б/П 13:45, 17 април 2016 (UTC)
@Luchesar, категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, изложено по-горе, категорично! Вие много добре знаете какво имам предвид, убеден съм, и хич, ама хич не ми се иска да вярвам, че причините да защитавате тази теза са някакви - други. Всеки може да каже всичко за всеки, да напише всичко, особено в интернет. Тук става дума за енциклопедичност, а не за жълти хроники. Енциклопедия - научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Musicbg (беседа) 13:56, 17 април 2016 (UTC)
Абсолютно съм съгласна с Лъчезар. За повечето личности, представяни в У, се дават данни за личен живот (ако такива има). И това е не само в У. Например, в енциклопедия Британика [2] можете да срещнете подробности за сексуалния живот на Чайковски . Статията, за която се води тази дискусия, просто не е написана правилно - няма точен източник (кой канал, коя телевизия, коя дата) с интервюто на Гаргов. Освен това причините, заради които те са се разделили могат да бъдат съвсем други и трябва повече независими мнения. Затова според мен най-неутрално би било да се напише "Гаргов твърди, че са се разделили поради лични причини" и да се цитира точно, къде твърди това.--Mmm-jun (беседа) 14:16, 17 април 2016 (UTC)
Не, просто трябва да се изтрие цитирания текст! Musicbg (беседа) 14:19, 17 април 2016 (UTC)

Абе имаше едно-две изречения, които вярно звучаха махленски, но сега статията изглежда по-добре. @Musicbg:, уверете се сам. И имайте предвид, че всички статии тук се пишат от хора като мен и вас, така че качеството на написаното зависи от общите ни усилия.--Rebelheartous (беседа) 15:37, 17 април 2016 (UTC)

Благодаря за разбирането, @Rebelheartous! Не съвсем! Аз съм музикант и разбирам от музика, тук пиша само за музика. Лошото е, че всички разбират или си мислят, че разбират от музика Musicbg (беседа) 17:26, 17 април 2016 (UTC)

Whoever backs his tenets with authority is ready to style it impudence in any one who shall stand out against him. --Мико (беседа) 12:34, 18 април 2016 (UTC)

"Знаете, во нашиот крај има жито, пченица како дренки". Што жито, каманаци и чукари! Musicbg (беседа) 12:47, 18 април 2016 (UTC)

Процесът на редактиране в Уикипедия трябва да е независим от предполагаемата специална компетентност на отделните редактори - и за това си има основателни причини. --Спас Колев (беседа) 13:00, 18 април 2016 (UTC)

Това и да, и не! Но да пише (пишеше)в Уикипедия, че симфонията е музикален стил, а е жанр, да не се прави разлика между аранжимент и оркестрация, симфония и симфонична поема, соната и сонатна форма, че Лили Иванова е вкарала в лудницата Асен Гаргов и още, още, още, би трябвало да е сигнална лампа, че процесът на редактиране в Уикипедия ТРЯБВА да е зависим от предполагаемата специална компетентност на отделните редактори. Е, тук дипломи все още не са ни поискали, но си личи, кой е наясно и кой не в дадената проблематика, която избира да пише. Musicbg (беседа) 13:11, 18 април 2016 (UTC)

Не. Това единствено e поредното потвърждение колко са важни източниците и тяхното качество. Всичко, което е нужно да умеят редакторите, е да могат да боравят с въпросните източници и да мислят критично. — Luchesar • Б/П 13:27, 18 април 2016 (UTC)

@Luchesar, разбирам добре, но не мога да съглася и с източниците, от които бе взета тая глупост, че симфонията е музикален стил, и благодарение на тях глупостта "симфонията е музикален стил" бе вкарана в статията музикална форма, която аз редактирам дори и в момента.Musicbg (беседа) 13:38, 18 април 2016 (UTC)

Прав сте по принцип, че е от значение какви са източниците. В тоя смисъл съм пропуснал по-горе да отбележа също умението да се дискутират различни въпроси с останалите редактори. — Luchesar • Б/П 13:52, 18 април 2016 (UTC)

Шаблон[редактиране на кода]

Напоследък изключително често ми се налага да ползвам шаблон:cite journal и си мислим, че може би не само на мене. В тоя смисъл според мен би било полезно да пада от менюто работни шаблони? Тая версия - {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = '''REQUIRED''' | journal = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }} и ако може бе това рикуайърд, което постоянно се налага да се трие. Благодарим. Ако не става - не е драма. --Мико (беседа) 12:37, 18 април 2016 (UTC)

Аз това меню съм си го предефинирал напълно. Ако не ти е много сложно, може да ползваш нещо: Потребител:Nk/common.js. --Спас Колев (беседа) 13:08, 18 април 2016 (UTC)
Това го копирам цялостно и го слагам къде? --Мико (беседа) 13:12, 18 април 2016 (UTC)
В Потребител:Мико/common.js. Предимството е, че можеш да го редактираш - при мен примерно има един текущ източник, по който работя в дадения момент, и от време на време го сменям: [3]. --Спас Колев (беседа) 13:37, 18 април 2016 (UTC)
Благодарско. --Мико (беседа) 14:58, 18 април 2016 (UTC)
Ok Като „Цитат периодика“. — Luchesar • Б/П 13:23, 18 април 2016 (UTC)
Благодарско. --Мико (беседа) 14:58, 18 април 2016 (UTC)

Какво мисли Джимбо за...[редактиране на кода]

Jimmy Wales at Wikimania 2014 closing ceremony - annoying user good content (cropped).jpg

...една позната дилема. Снимката ми попадна случайно, докато разглеждах беседата му. Реших да я споделя, защото може да е интересна и за други колеги. За тези, които не разбират английски достатъчно добре, ето приблизителен превод:

Досаден потребител,
Добро съдържание

  • Съществува определена група потребители, известни като създаващи добро съдържание И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА притежаващи изключително отровен характер.
  • Това е тежка за разрешаване дилема, но моето виждане е много просто: повечето от тези редактори струват на общността повече, отколкото носят полза, и затова би трябвало да бъдат окуражавани да напуснат (може би биха могли да пишат под свободен лиценз в свои собствени сайтове?)

Държа да подчертая много ясно, че не правя никакви намеци и нямам никого предвид. Но се сещам, че сме имали случаи в миналото, когато подобни редактори са напускали, и сме се питали дали не сме постъпили неправилно като сме позволили (или спомогнали) да напуснат, и дали не е трябвало вместо това да бъдем по-търпеливи и издръжливи. Сещам се за поне един случай, в който аз лично защитавах такъв редактор, и може би това също беше причина този слайд на Джимбо да ми направи впечатление.

— Luchesar • Б/П 19:23, 18 април 2016 (UTC)

То имаше и една приказка, че по-умният отстъпва :-) Така, че в тези случаи винаги има някой редактор, който напуска --ikonact (беседа) 09:24, 20 април 2016 (UTC)
Харесвам! — Luchesar • Б/П 18:46, 20 април 2016 (UTC)
Това е неправилен подход и нагласи. Бил съм администратор на няколко форума. Едно от най-важните качества е търпението. Припомням си афоризма: Американски форум - питаш и ти отговарят. Руски - питаш и те те питат. Български - питаш нещо и ти обясняват колко си прост. Българското интернет общество още не е съзряло (е колко години трябват още!?) да разбере, че принципа на интернета е взаимна полезност. Ако някой те дразни и е язвителен извън каузата, защото се споменава в примера за добрите приноси, тогава това е твой проблем. Не е редно да правиш проблема на онзи, който не ти носи вътрешен комфорт, с деликатното "окуражаване да напусне". Представям си примерно Александър Македонски как "окуражава да напуснат" армията му онези, които не ползват нож и вилица. Изобщо, бърка се личното отношение с професионалните изяви. Може да сложите и фейс контрол за онези, които пишат. А метода на пъдене не само противоречи на всичко възпитано и доброволческия принцип, но и си припомням, че това е нечия бащиния. Ani♛saj 07:07, 11 май 2016 (UTC)
Подкрепям мнението на Ani♛saj. Първо какво означава токсичен характер ? На пръсти се броят хората, които обиждат, назидават или заплашват в Уикипедия и същевременно допринасят качествено. Единствено тези три действия приемам за крайно неприемливи. Не искам Уикипедия да се превръща в света на днешните ученици, които си създават вражди за нещо казано в интернет. Още по-абсурдно е това да се пренася в среда като Уикипедия. В Уикипедия винаги е имало хора, които създават спорове сякаш за тяхно удоволствие, но винаги са се държали цивилизовано. Не мога да приема това за токсично поведение. Само в много крайни случаи трябва да се стига до приканване за напускане, а те наистина са изключения.--Ģiverņ (беседа) 07:59, 11 май 2016 (UTC)
Точно за „изключителните изключения“ става дума. Подходящ пример за мен е Ангел Иванов Ангелов, когото от известно време се каня да предложа за повторно отнемане на правата, този път безсрочно. Неотдавна дори на У:ЗА имаше поредни оплаквания от него (и според мен напълно основателни). Макар този човек да има и някои полезни приноси, за себе си съм абсолютно убеден, че огромната му иначе активност е по-скоро във вреда на енциклопедията, както и на работната среда въобще. Да, ето той е точно такъв „токсичен“ характер според мен, и например въобще не бих се съгласил, ако обещанията му „скоро да намери и да цунка“ редактори, с които е влизал в конфликт, бъдат определени като проблем на последните, защото да кажем имали нисък праг на раздразнителност. Ако се позволят подобни прецеденти, тормозът над други редактори неизбежно ще стане широко разпространен, защото той е високоефективен метод за водене на спор от гледната точка на прилагащия го. Сигурен съм обаче, че когато накрая събера достатъчно нерви да довърша и пусна предложението, отново ще има колеги, които да защитават позицията, че всеки трябва да бъде свободен да редактира Уикипедия така, както намери за добре. Точно за такива дискусии и събирам нерви и търпение.
Разбирате ли, проблемът съвсем не е, че някой е различен, особен и прочие. Това е разбираемо и дори полезно за развитието на общността: понякога изглеждащите ексцентрично хора може просто да са първите лястовички на бъдещето и носител на положителната промяна и прогреса въобще. Това също е добра възможност да се научим да намираме общ език с различните от нас. Случва се дори с хора, с които сме се карали, накрая да станем приятели – защото просто не сме се разбирали взаимно, а всъщност не сме принципно несъвместими. Но това също не означава, че всички „различни“ са по дефиниция полезни за общността. Има такива хора, с които намирането на общ език се оказва невъзможно, защото поведението им е системно конфронтационно. Едно е да се сдърпаме двама редактори, дори да се разгорещим и да кажем или напишем неща, за които после да съжаляваме. Рано или късно, когато емоциите утихнат, все пак можем отново да говорим разумно и конструктивно. Става дума за тези случаи, в които, след като 10 пъти си молил отсрещната страна да обсъдите използването на източници, накрая тя ти обещава да те намери и да те цунка.
Почти съм сигурен, че Джимбо е визирал точно този тип хора – а аз съвсем определено.
— Luchesar • Б/П 18:45, 12 май 2016 (UTC)
Не съм запознат с приносите на споменатия потребител за да ги коментирам, но все още ми е неясно кое точно е отровното на отровните полезни потребители? Имат хаплив език, не носят на критика, генерират съдържание изискващо форматиране или източници. Това ли е? От всичко това аз съзирам пак това за което говорих - третирането на потребители спрямо личния комфорт. Това е дискриминация спрямо онези с по-ниски възможности, по-ниска мотивация (мързел) или по-ниско възпитание дори. При положение, че се посочва, че същите са полезни, в аргумента да се "окуражават да напуснат", което е нежния израз за "пъдят" и отвращават от Уики проекта, аз виждам единствено егоцентризъм и саморазправа.
Въпросът, който трябва да се задава е "Този човек на кого пречи - на мен или на Уики", защото аз настоявам, че това е проблем на дразнения, а не на дразнещия и в случая има интерес и кауза по-важни от личния комфорт. Ani♛saj 18:38, 13 май 2016 (UTC)
Ако би имал нерви да се запознаеш, Animsaj, вероятно най-добре би ме разбрал.
Въпреки, че с теб имахме една глупава конфронтация – за която искрено съжалявам – не смятам, че ти например си проблемен редактор (както се надявам и ти да не мислиш за мен). Не, че въобще не е имало причина, но тя беше несъществена, а може би дори и неоснователна, и тук действително осъзнавам грешката си: факт е, че постъпих дребнаво, като се заядох с теб. И ти се извинявам за това. Мисля, че с теб най-вероятно бихме могли да намираме общ език, или най-малкото да дискутираме спокойно, както в момента. Впрочем, мисля, че много добре разбирам реакцията ти. Също както разбирам и онези редактори, които навремето защитиха въпросния Ангел Иванов Ангелов. Защото, да, ако се започне с „пъдене“, къде въобще ще се спре, нали така? Днес е някой действително по-проблемен, но утре може да е някой просто неудобен. И все пак също е показателно, че точно един от колегите, които тогава активно защитиха АИА, последно го предложи, даже настоятелно, за блокиране на У:ЗА. Значи ли това, че въпросният колега преди е бил примерно глупав или наивен, и сега изведнъж е поумнял. Не, разбира се. Предполагам просто, че наблюдавайки с времето как се развива ситуацията, си е дал сметка, че балансът в този случай все пак е негативен. Да, опасно е да се създават подобни прецеденти (и затова имаме май само три приети досега отнемания на права за цялата ни вече 13 годишна история), но все пак има някаква граница на допустимо поведение, която не трябва да допускаме да се прекрачва.
В крайна сметка, същото е и в реалното ни общество, нали? Хлъзгава плоскост е да започнеш да пращаш хора в затвора: днес, защото са набили някого – утре обаче, защото просто са го напсували, а някой ден може и само защото не са били достатъчно любезни. Това не е толкова абсурдно, защото се случва, най-малкото в тоталитарните и авторитарни държави. Трябва ли обаче заради тези иначе не съвсем лишени от основание опасения въобще да не се предпазваме от хора, които вършат неща, приемани за вредни от основната част от обществото? Тук става дума именно за тези крайни случаи. И дори за тях, разбира се, абсолютно поддържам тезата, че трябва да им бъде осигурено това, което в правото се нарича „справедлив процес“. Именно по тая причина аз самият вдигнах (малко може би също излишно) скандал на последното гласуване за отнемане на права на друг редактор, защото беше блокиран за периода на гласуването и по този начин беше лишен дори от елементарната възможност да се защити.
Едно важно уточнение: може да се каже „ама в Уикипедия никой никого не е убил, затова няма логика да гоним хората само заради обиди“. Първо, все пак ние никого също не пращаме на бесилото, нито дори в затвора, за да се твърди, че „наказанието“ не съответства на деянието. Второ, „пъденето“ всъщност въобще няма за цел да наказва. То има същата цел, каквато е една от целите на изпращането на хора в затвора: да предпази обществото от тях. Ако един редактор системно упражнява психически тормоз над други редактори, особено пък ако си позволява дори само завоалирани заплахи за някакви физически действия („скоро ще те намеря и ще те цункам“), въпросът въобще не опира до личен комфорт. Това подчертах и в предишната си реплика и предполагам, че ще се съгласиш с мен: агресията, дори само вербална, не бива да бъде толерирана. Не мисля, че трябва да правим каквито и да е компромиси също, от типа „айде пък ти какво му се връзваш“ или „е, много си докачлив(а), човекът просто се е пошегувал“. Неприятно ще ми е, ако сме на различни позиции, но не мисля, че бих могъл да отстъпя от своята, защото просто не виждам какви рационални аргументи могат да бъдат изложени против нея.
Извинявам се, ако пиша донякъде очевидни неща, по които всъщност няма спор, но факт е, че всички мислим различно, и затова, говорейки иначе за едно и също нещо, всеки от нас може да го вижда по свой си начин. Не, това не е зловредна конспирация за „разкарване“ на неудобни, неприятни и т.н. под претекста, че са „токсични“. Става дума за съвсем други неща, които се случват. Може да не е често, но се случват. И точно защото не е често, по принцип е хубаво да сме наясно къде начертаваме границите на допустимото поведение. Така че тази дискусия всъщност може би ще е по-полезна, отколкото си представях в началото. Благодаря за което.
— Luchesar • Б/П 19:38, 13 май 2016 (UTC)
П.С. Понеже впоследствие беше добавил втората си реплика и стана конфликт на редакции, харесва ми това представяне на проблема като въпрос „този човек на кого пречи: на мен, или на Уикипедия“. В случая става въпрос за хора, които пречат на Уикипедия – най-малкото, защото пречат на огромна част от редакторите, а с поведението си също разрушават добрата работна атмосфера. Особено става въпрос за хора, които проявяват агресия. Отново подчертавам, че вербалната агресия не трябва да бъде подценявана. Това е огромна грешка, която нерядко се прави и в училищата – и после има много чудения „ама какво им става на тези деца“ като, да пази Господ, ама се стигна и до случаи на застреляни неотдавна. Агресията няма място в Уикипедия. Без всякакъв коментар и условия. Съжалявам, че трябва да съм толкова категоричен, но, да, вярвам, че това е изключително важно. А предполагам, че повечето колеги мислят същото, макар за всеки вероятно дефиницията какво е агресия, и какво не, да е донякъде различна.
— Luchesar • Б/П 19:38, 13 май 2016 (UTC)
Преди 7-8 години в Уикипедия имаше един Потребител: ИнжИнера, светла му памет. Той беше интернет трол още преди повечето хора да знаят какво означава това. Няма да описвам поведението му, но то включваше и трите действия, които бях изредил по-горе. За въпросния Ангел Ангелов не съм запознат конкретно, но само тези двамата ми изкачат в съзнанието като системни нарушители тук, въпреки че съм отсъствал от проекта доста години. Малко встрани от темата : уважавам всички потребители в Уикипедия и знам, че всички, които допринасят са ценни, но мисля, че винаги са ни липсвали генератори на съдържание. Под това имам предвид потребители, чиято основна дейност е генериране на нови качествени статии и съдържание. Това е и причината да изоставаме от сръбската и някои други уикипедии, които като брой хора говорещи езика не се различават особено от българския народ.--Ģiverņ (беседа) 07:27, 14 май 2016 (UTC)
Ако мога да се включа, бих само казал, че причините не са само тези. Главната причина е нееднаквостта на статиите тук и практиката да се създават статии наполовина. Знам, че повечето Уикипедии са отворени за всекиго, който по един или друг начин иска да допринася, но конкретно за някой Уикипедии в топ 10 има изградени правила, които всички следват. Знам, че не можеш да задължиш никого да допълва тези наполовина статии, но в един момент става банално, ако само такива се създават. Така кадърните редактори отделят повече време за прилагането им в енциклопедичен вид, отколкото да създават нещо ново. Причина за намаляване броя на редакторите може да бъде също определен брой администратори, които искат да ни внушат, че начинът ни на редактиране не е правилен и при всяко ново предложение да гледат с без интерес и негативизъм. Аз също, в повечето си случаи на редактор, съм се палел и ядосвал, но това не е променило нищо, а само по един или друг начин ми е навредило. Предполагам има и други редактори, които се палят, защото дълбоко в себе си искат да видят промяна в начина, по който се развива българоезичната Уикипедия. -- Denis Marinov (беседа) 09:15, 14 май 2016 (UTC)
Не е вярно, че броят редактори намалява. Източник: https://stats.wikimedia.org/EN/TablesWikipediaBG.htm. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:14, 14 май 2016 (UTC)
Общия брой е 6k, пък аз от месец срещам се едни и същи имена в последни промени. Да не би тези нови 52 потребители да редактират през нощта, когато аз спя? -- Denis Marinov (беседа) 11:44, 14 май 2016 (UTC)

Само за администратори / Не само![редактиране на кода]

Едно изказване, извадено от конкретиката и контекста, едва ли следва да се приеме за световен постулат.

Но, ако администраторите направят сравнение между статиите Нуне Сиравян и изтритата Йона Тукус, дали ще могат да направят колеблив извод откъде идва „отровата“? Защото тази отвара се забърква в общия котел. --Rumensz (беседа) 11:48, 14 май 2016 (UTC)

Все пак реших всички да видят разликата, като възстанових статията. Защото не е правилно „кмета, попа и даскала на Бела черква“ да решат, а „кръчмарят и бирникът“ да си траят на принципа „Гарван гарвану ...“. А после некакви отрови, магии, бири, и пр. --Rumensz (беседа) 06:31, 16 май 2016 (UTC)

Текущи доклади от конференцията на Уикимедия[редактиране на кода]

Какво се случва на конференцията на Уикимедия можете да четете ежедневно на Уикипедия:Конференция на Уикимедия 2016. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:25, 19 април 2016 (UTC)

Превод в Уикиданни[редактиране на кода]

Как ви звучи по-добре (Wikimedia template): „шаблон на Уикимедия“, „шаблон в Уикимедия“ или „Уикимедия шаблон“? Питам понеже предстои да се вкара като описание в над половин милион Wikidata Items. --Termininja 07:06, 20 април 2016 (UTC)

„Шаблон на Уикимедия“ според мен. --Лорд Бъмбъри (беседа) 07:11, 20 април 2016 (UTC)
Аз съм за по-краткото „Уикимедия шаблон“--Ket (беседа) 08:44, 20 април 2016 (UTC)

Надявам се да не се подвеждате по текущия превод, който аз съм правил преди време. Също да отбележа че всички имена на страници в Уикиданни е прието да започват с малка буква (отнася се за всички езици; за да могат да се използват директно при образуването на изречения за в бъдеще заедно с препратката), като разбира се останалите правила за употреба на главни букви в българския език остават.

Също ме интересува и мнението ви за:

  • Wikimedia category (над 2 млн. страници) - „категория на Уикимедия“ (повечето са изписани вече така), ... или?
  • Wikimedia disambiguation page (над 1 млн. стр.) - „пояснителна страница на (в) Уикимедия“ или само „пояснителна страница“? --Termininja 07:48, 20 април 2016 (UTC)
Шаблон:Уикимедия, Категория:Уикимедия, Уикимедия (пояснение). Както би било и тук.--Rebelheartous (беседа) 08:21, 20 април 2016 (UTC)
Ако ще превеждаш интерфейса на Уикиданни, задачата е доста-по-всеобхватна. Според мен така: Уикимедия шаблон, Уикимедия категория, Уикимедия (пояснение)--Ket (беседа) 08:44, 20 април 2016 (UTC)
Няма проблем да помагаме. Давай следващите питанки, ако има такива, @Termininja.--Rebelheartous (беседа) 08:49, 20 април 2016 (UTC)
Харесвам! И на мен кратко ми харесва. — Luchesar • Б/П 18:58, 20 април 2016 (UTC)
Тия със скобите и двоеточията нещо не ми се връзват..., сигурни ли сте, понеже самото описание си е пояснение, а именните пространства се подразбират от името на шаблона или категорията. Нали е ясно, че този текст ще се появява като допълнително описание към основното име на страниците при търсене. Например, ако търсим "Рила" резултатите ще бъдат:
  • Rila: Wikimedia disambiguation page
  • Rila: national park
  • Category:Rila: Wikimedia category
  • Template:Rila: Wikimedia template
  • Rila: town in Bulgaria
  • и т.н.
т.е, при търсене на български ще стане:
  • Рила: Уикимедия (пояснение)
  • Рила: национален парк
  • Категория:Рила: Уикимедия категория
  • Шаблон:Рила: шаблон:Уикимедия
  • Рила: град в България
  • и т.н.

--Termininja 21:26, 20 април 2016 (UTC)

Хм, аз друго си представих първоначално. В такъв случай с предлози ще е по-добре – Пояснение в Уикимедия, Категория в Уикимедия, Шаблон в Уикимедия. Може и безпредложно, де: Уикимедия категория, Уикимедия шаблон, ама звучи малко разговорно. Но ако ще ползваш предлози – „в“ пред „на“.--Rebelheartous (беседа) 21:56, 20 април 2016 (UTC)
Това „Уикимедия“ мени ли се според проекта или се отнася до всички проекти? Ако освен „Уикимедия“ има също „Уикипедия“, „Уикиречник“ и т.н., тогава и аз мисля, че „Шаблон в Уикипедия“, „Категория в Уикиречник“ и т.н. е по-добре. Но ако „Уикимедия“ се повтаря навсякъде (в смисъл като нещо, което е част от проектите на Фондацията), тогава си оставам на мнението, че предложението на Кет беше най-добро: Уикимедия шаблон, Уикимедия категория и т.н. Just my 2¢. — Luchesar • Б/П 22:06, 20 април 2016 (UTC)
Виж например Шаблон:Инфокутия (Q5626735), описанието в Уикиданни е едно за цялата страница (на съответния език). Тази страница е асоциирана с почти всички проекти. И предполагам точно затова са избрали Уикимедия, така описанието обхваща всички подпроекти. Помня до преди 2 години на английски се използваше Wikipedia, но наскоро ги сменихме всичките на Wikimedia. Сега предстои да пусна бота да оправи и българските..., но ще изчакам около седмица-две, че са няколко милиона. --Termininja 18:12, 21 април 2016 (UTC)
Мисля, че разбирам, да. В такъв случай действително Уикимедия шаблон, Уикимедия категория и т.н. изглежда най-подходящо. Ако използвахме предлог, той също по-скоро щеше да е бъде „на“, както ти беше писал, защото „Уикимедия“ не описва просто къде се намира съответния обект, а интегрална част от какво е. — Luchesar • Б/П 19:20, 21 април 2016 (UTC)

Включвам още 3, с което обхващаме всички типове Уикимедия страници. Ако спазваме един и същ шаблон (логика), би трябвало да изглеждат така:

Ако имате идея за по-добър превод казвайте, след седмица ще пусна бота. --Termininja 07:34, 22 април 2016 (UTC)

Аз съм за Уикимедия категория, Уикимедия шаблон и т.н. Включването на предлози не дава повече яснота, а само утежнява текста. --Молли (беседа) 08:01, 22 април 2016 (UTC)
Според мен тези последните са супер, Нинджа. — Luchesar • Б/П 12:22, 22 април 2016 (UTC)

Селата в обл. Русе днес[редактиране на кода]

Родена съм в Русенско село и искам да знам за състоянието на селата днес!!! --Предният неподписан коментар е направен от Nadka0204 (беседа • приноси) 13:34, 20 април 2016 (UTC) (проверка)

И ние искаме да знаем повече за селата. Тъй като сте от там, предполагам имате източници на информация. Не се колебайте да обогатявате съдържанието на статиите. --Спасимир (беседа) 14:05, 20 април 2016 (UTC)
Състоянието на селата в Русенско е подобно на състоянието на селата в останалите области в България (може би като изключим Северозападна България, която не съм посещавал и не мога да говоря за нея). И аз имам корени там и съм имал възможността през годините да посещавам няколко села в община Сливо Поле. Както е и в общия случай, населението им лека-полека се топи, но в същото време се и модернизират. ShockD (беседа) 14:49, 20 април 2016 (UTC)

Искам да разбера как мога да направя страница, която мога само аз или администратор да я редактират.[редактиране на кода]

Добър ден! Искам да разбера как мога да направя страница, която мога само аз или администратор да я редактират. Защото в английската версия на сайта има шаблон за това. Но в българската версия има само шаблон {редактирам}, който само моли потребителите да не редактират. Но понеже направих страница за едни известен български ютюбър и някакви тролове постянно писаха простотии и след това репортваха страницата. Благодаря предварително за отговора и се надявам да има начин това да се случи.
BeckMega (беседа) 20:50, 20 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, BeckMega!
В Уикипедия всички страници, с изключение на някои служебни, могат да бъдат редактирани от всеки един потребител. Това е смисълът на Уикипедия: свободната енциклопедия, в която всеки може да редактира. Ако определена страница стане обект на вандализъм, тя може да бъде защитена за редактиране за определено време, но това е максимумът. Ако конкретно обаче питате за статията Aethelthryth, моето мнение като администратор е, че за съжаление тя няма място в Уикипедия, тъй като обектът ѝ не отговаря на изискванията за значимост.
— Luchesar • Б/П 20:57, 20 април 2016 (UTC)
На мен обаче ми е познат този влогър не само от YouTube, но и от NEXT TV и смея да твърдя, че статията има значимост предвид списъци като този. Тази ниша е много слабо застъпена в БГ Уикипедия.
@BeckMega:, ще махнеш ли шаблон Редактирам, за да поразчистя това-онова?--Rebelheartous (беседа) 21:14, 20 април 2016 (UTC)
ОК, ако има източници, които да са подходящи и за У:БЖХ, няма проблем значи. — Luchesar • Б/П 21:59, 20 април 2016 (UTC)
Махнах шаблона редактирам,но може ли някой да ми каже как да отговарям на съобщенията които се пишат тук?BeckMega (беседа) 08:27, 21 април 2016 (UTC)
BeckMega, просто щраквате върху връзката [редактиране на кода], която излиза до заглавието на раздела в страницата (в случая разделът е Искам да разбера как мога да направя страница, която мога само аз или администратор да я редактират.). След това добавяте репликата си отдолу, като не пипате чуждите реплики. Накрая избирате Съхраняване, като преди това можете да проверите как ще изглежда репликата Ви чрез Предварителен преглед. За по-подробна информация вижте помощната страница Уикипедия:Дискусионна страница. — Luchesar • Б/П 11:13, 21 април 2016 (UTC)

Мерси. А може ли да попитам дали Rumensz е администратор и защо е написал че Aethelthryth е влогър като е ютюбър и стримър--BeckMega (беседа) 17:01, 21 април 2016 (UTC)

Разяснете, ако обичате какво значи „ютюбър“ и „стримър“! Може да създадете страници за тези думички, особено за първата, която е смешна, за разлика от „блогър“ или „влогър“. --Rumensz (беседа) 17:29, 21 април 2016 (UTC)
А и имената на статиите за биографиите на личностите се записват с имената им на кирилица, а не латински никнеймове! --Rumensz (беседа) 17:39, 21 април 2016 (UTC)
Еми по-добре е да пиша Content Creator за YouTube обаче на кратко е Ютюбър. А влогър е човек, който прави видео блогове. А Aethelthryth прави само gameplay коментар.--BeckMega (беседа) 17:43, 21 април 2016 (UTC)
Ами напишете го на български - рецензент на игри, коментатор, режисьор на видео за YouTube. Писането на латиница или с английски термини не прави лицето по-велико. Трябват и постижения, а не само описание. --Rumensz (беседа) 17:55, 21 април 2016 (UTC)
По повод на „ютубър“ и подобни простотии искам да припомня, че Уикипедия не допуска т.нар. оригинални изследвания. В конкретния случай това означава, че за такъв „термин“ са необходими убедителни и надеждни източници, че той е установен в българския език като например да е включен в правописния речник. Това, че ние в махалата на ей тва му викаме те тъй няма никакво отношение към Уикипедия. --Сале (беседа) 21:55, 21 април 2016 (UTC)
@Сале, вчера открих този линк преди да редактирам въпросната статия. Има доста чуждици, които навлизат постоянно в езика и изсква време да се добавят в речниците.
@Румба, не би трябвало Aethelthryth да е на кирилица, тъй като е потребителско име както Rumensz и Rebelheartous.--Rebelheartous (беседа) 08:24, 22 април 2016 (UTC)
Става въпрос за името на статията. Практиката е статията да е с името на човека, а псевдонимът да е описан в текста и бокса (евентуално препратка). Слагането на латиницата в заглавието, в този случай, си е чиста реклама. --Rumensz (беседа) 10:15, 22 април 2016 (UTC)
Може ли да пиша за нещо като партньорите с които работи Aethelthryth?--BeckMega (беседа) 08:39, 22 април 2016 (UTC)
А защо не мога да пиша колко гледания има като в Уинипедиа страницата на Емил Конрадо пише : "През пролетта на 2015 г. по данни на издателство „Егмонт България“ има над 200 хиляди фена във Facebook, над 161 хиляди абоната в YouTube и над 18 хиляди във VBox7."?
Ако партньорите са под формата на рекламодатели, по-скоро не тъй като ще се счете за реклама, виж т.6.
Относно абонатите, все още си стои в статията числото абонати, което е ОК. Но бройката на всеки отделен стрийм не е значима информация.--Rebelheartous (беседа) 09:00, 22 април 2016 (UTC)

Както казахте не може да се направи страница, която не може да се редактира, но на английската версия на сайта на един ютюбър в началото има шаблона "{{pp-protected|reason=Persistent [[WP:Disruptive editing|disruptive editing]]|expiry=20 November 2016|small=yes}}", който не дава право на обикновени потребители да променят страницата. Има ли такъв шаблон и в българската версия и ако не, защо?--BeckMega (беседа) 18:43, 22 април 2016 (UTC)

Има шаблон, вече ви беше отговорено още в първия отговор, прочетете го пак. --V111P 19:06, 22 април 2016 (UTC)

А относно това че слагането на латиницата в заглавието е чиста реклама : Защо да е реклама като имената на страниците на английски ютюбъри като en:PewDiePie и en:Jacksepticeye са с псевдонимите им от YouTube?--BeckMega (беседа) 18:54, 22 април 2016 (UTC)

Триенето на текст от чужди мнения, както направихте тук е тежко провинение. --V111P 19:06, 22 април 2016 (UTC)
Извинете,но просто исках да копирам текста. Не съм искал да го трия.--BeckMega (беседа) 19:12, 22 април 2016 (UTC)

Може ли някой да ми ми каже как може да съединя 2 еднакви шаблона, но да имат различна информация и заглавие?--BeckMega (беседа) 19:41, 23 април 2016 (UTC)

Какво ще рече два еднакви шаблона и в какво трябва да се състои съединяването им? --V111P 20:53, 23 април 2016 (UTC)

Еми примерно как да сложа един под друг два шаблона Шаблон:Личност/Влогър?--BeckMega (беседа) 13:31, 24 април 2016 (UTC)

Както се слага един шаблон, така и два шаблона. Личност/Влогър обаче е вложка в шаблона Личност и се копира цялостно след показателя „вложки =“. Може да се копира два пъти един след друг, но какъв ще е смисъла - вероятно различни дейности, канали и пр. --Rumensz (беседа) 14:34, 24 април 2016 (UTC)

Не знам защо но на мен не ми работи това.--BeckMega (беседа) 19:26, 24 април 2016 (UTC) Изписва ми : Warning: Aethelthryth is calling Шаблон:Личност with more than one value for the "вложки" parameter. Only the last value provided will be used. Warning: Aethelthryth is calling Шаблон:Личност with more than one value for the "подпис" parameter. Only the last value provided will be used. Warning: Aethelthryth is calling Шаблон:Личност with more than one value for the "сайт" parameter. Only the last value provided will be used. Warning: Aethelthryth is calling Шаблон:Личност with more than one value for the "общомедия" parameter. Only the last value provided will be used.--BeckMega (беседа) 19:28, 24 април 2016 (UTC)

Сложих втората вложка за попълване. Надявам се да е ясно. --Rumensz (беседа) 20:34, 24 април 2016 (UTC)

Ютюбъри[редактиране на кода]

В резултат на тази дискусия би следвало да вземем някакво решение - да приемем определението "ютюбър" и съответно категория:Ютюбъри (en:Category:YouTubers). Според enУ тези личности са влогъри, така че ако има статия за влогър, ще има пренасочка и за ютюбър. --Rumensz (беседа) 19:27, 22 април 2016 (UTC)

Винаги може да преместим дадена категория по-нататък при наличие на по-добро наименование. А ти когато ти се намери време може да създадеш Шаблон:Ютюб личност, който да замени забърканото от BackMega в статията. Иначе аз съм изумен от видяното в en:PewDiePie, но не знам дали в добър или лош смисъл.--Rebelheartous (беседа) 20:53, 22 април 2016 (UTC)
Нищо по-лесно – Шаблон:Личност/Влогър. Само някой да напише статия за „влогър“. --Rumensz (беседа) 06:30, 23 април 2016 (UTC)
Супер, чудесно.--Rebelheartous (беседа) 08:54, 23 април 2016 (UTC)

Мерси, че добавихте шаблона Ютюбър! Сега ще го използвам за статията на Aethelthryth!--BeckMega (беседа) 12:46, 23 април 2016 (UTC)

Забравяте, че в Уикипедия няма място за оригинални изследвания което в случая означава, че докато една дума не е официално приета в българския език тя няма място в Уикипедия. Наясно съм, че има хора, които не смятат, че българският език е отживелица, но поне до момента това е Уикипедия на български а не Уикипедия на интернет-жаргон-използван-от-някоЙ-българи. Може би е добре първо да изясним това положение всъщност. --Сале (беседа) 15:42, 23 април 2016 (UTC)

Статиите за България в списъците за ЦИЕ Пролет[редактиране на кода]

Днес Микола и Антанана ми казаха, че в списъците ни за ЦИЕ Пролет, например този за учените има ... абе, с хубави думи глупости, например en:List of Bulgarian inventors and discoverers, където пише, че Илия Вълков е измислил Брауновия газ, което наистина е малко странно. Също така отбелязаха, че Димитър Греков (учен) е важен като политик, но според тях може би не достатъчно значим учен. За Владимир Чуков също се питат дали е достатъчно значим, за да го поставим сред най-значимите български учени. Освен това относно статиите, които съществуват само и единствено на български отбелязаха, че практически никой няма да ги преведе от български на друг език, за което са прави. Мислите ли, че има нужда да преработим списъка така, че да съдържа най-важните статии, които бихме искали да има за България в Уикипедия на всички езици или мислите, че и така си е добре? --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:14, 20 април 2016 (UTC)

Аз съм „за“ и не само за българския списък. Ако може да насочиш къде се дискутират предложенията?--Rebelheartous (беседа) 22:23, 20 април 2016 (UTC)
Силно казано се „дискутират“. Миналата година, когато цялото състезание беше организирано на юруш, писах на У:Р, че всеки може да добави каквото счита за добре и накрая се озовахме с повече от 100-те необходими предложения за статии, без някой, включително аз, да обръща (голямо) внимание на това кои статии са в списъка. Състезанието се проведе и така и беше готино и успешно. Тази година Асен и Вася се занимаха с локалната организация на състезанието и взеха миналогодишните списъци, Молли и Спасимир добавиха няколко нови теми, аз също добавих една-две нови теми, но до снощи не ми беше хрумвало да проверя списъците за качество. Така че можеш да започнеш обсъждане на Уикипедия беседа:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2016 според мен. А аз ще повдигна темата на международната страница на състезанието. --Лорд Бъмбъри (беседа) 06:16, 21 април 2016 (UTC)
Като главен виновник за допълване на списъците, правих това с идеята, че ще бъдат редактирани. Някои от статиите, които са само на български, са написани и на руски покрай състезанието. Разбира се има нужда от редактиране и колкото повече хора се включат, ще има и по-добър резултат. --Спасимир (беседа) 07:17, 21 април 2016 (UTC)
Да, досега добавяхме теми, включително аз. Искате ли да си разпределим списъка по някакъв начин? И веднага ли да ги променим или за догодина? --Лорд Бъмбъри (беседа) 07:24, 21 април 2016 (UTC)
Може би за догодина, но от по-рано, за да не се налага да действаме в последния момент. Ако има голямо желание може и сега. --Спасимир (беседа) 07:25, 22 април 2016 (UTC)
Аз имам желание още сега да попроменим списъка. Хрумват ми конкретни предложения за секциите Култура, Политика, Спорт, Жени, Образование и Хора, родени в България. Тук ли да ги дискутираме или в другата беседа?--Rebelheartous (беседа) 08:31, 22 април 2016 (UTC)
Бих се радвал да е на другата беседа, за да може да се търси по-лесно след няколко месеца, когато започнем да организираме следващата пролет на ЦИЕ. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:01, 22 април 2016 (UTC)
Моето предложение е за беседата на списъка в мета.--Спасимир (беседа) 14:22, 22 април 2016 (UTC)
Наистина е добре да прегледаме списъка много подробно, но да не правим корекции в официалната страница сега. В момента тече седмицата на България и просто ще станем смешни, променяйки списъка в движение. Нека бързо, но внимателно го подготвим за следващата година. --Молли (беседа) 14:52, 22 април 2016 (UTC)
Спасимире, само ми уточни на английски или български се поства там? Няма да е лошо и една бърза регистрация да си направя. :-)--Rebelheartous (беседа) 15:29, 22 април 2016 (UTC)
Не ти трябва отделна регистрация за Мета, глобалният ти акаунт за Уикипедия си го имаш. В случая се пише на български. Когато има международна дискусия по възможност се пише на английски. --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:47, 22 април 2016 (UTC)

Администриране на Сдружението[редактиране на кода]

Току-що създадох: Уикипедия:Сдружение
Който има желание да помага с регистрацията, организационните и административните въпроси, моля да се запише в приложената таблица. Моля пишете кой има скенер, принтер, фотоапарат, летяща чиния и други ресурси, които могат да са полезни. Ако прецените, може да преименувате страницата или да преместите таблицата другаде и да изтриете страницата по бързата процедура. Засега мога да помогна, като инвестирам време и присъствие. → Иван (беседа) 11:43, 21 април 2016 (UTC)

Какво представлява това сдружение?--Спасимир (беседа) 07:33, 22 април 2016 (UTC)
Това, дето евентуално ще го регистрираме, ама още не сме се разбрали кой какво и защо ще го прави, а горе дискусията стана много космата и затова направих нова и засега чиста нишка тук. → Иван (беседа) 08:09, 22 април 2016 (UTC)

Поп-фолк албуми[редактиране на кода]

Тъй като изтрих над 100 статии за поп-фолк албуми, бих искал да кажа защо. Тези статии в повечето случаи включват само списък на песните, по-голямата част от тях имаха шаблони за без източници, паун, реклама, обработка от повече от 14 дни (дори доста повече). Тези статии не покриват и критериите за значимост, като обект на множество независими и нетривиални публикации, част от Националната музикална класация, сертифициран е като златен, излъчва се на национално ниво от почти всички радио и телевизионни канали, използван е в киното. --Спасимир (беседа) 07:23, 22 април 2016 (UTC)

Отдавна имах желание да го направя, благодаряǃ --Молли (беседа) 08:02, 22 април 2016 (UTC)
Браво, Спасе, имаш една бира от мен в завидение в София по избор, само ми се обади кога да излезем :) → Иван (беседа) 08:12, 22 април 2016 (UTC)
Вероятно сега искаш да си успокоиш съвестта, а отговорността да стане обща. Да, ама не! Сега можем да очакваме нови над 100 статии, с които да си губим времето. --Rumensz (беседа) 12:42, 22 април 2016 (UTC)

Няма нужда да си губим времето, колега! Ако се появи нова статия за албум инфото отива в страницата на певеца (или на певачката), а статията се пуска за бързо триене, освен ако наистина не отговаря на критериите за значимост. Процедурата е проста и поп-фолка е прост, значи ще се разберем, както казва един държавник у нас. :) → Иван (беседа) 13:23, 22 април 2016 (UTC)

Сегашното действие на колегата пък изобщо не отговаря на правилата за триене на статии. Отношението към определен вид статии, като тези, е същото както и „войните“, които се развихрят по отношение на политици, история ... напълно неприемливо е - АЗ РЕШИХ и толкоз! Затова има въпроси от рода - Абе кой ги е избрал тия администратори? С „геройски бели“ нищо не се постига. Ако беше ги слял със статиите за певците, Евала! --Rumensz (беседа) 13:42, 22 април 2016 (UTC)
По-скоро тези статии не отговарят на критерия за значимост. Въпросът, който трябва да си задаваш е защо въобще трябва да се създават списъци на песните, защото те това представляват. Относно кой ги избира тия администратори можеш да се поразровиш. --Спасимир (беседа) 13:50, 22 април 2016 (UTC)
Няма да мога да обясня защо вредата е повече от ползата, правя го от 3 години. Действието щеше да е приемливо, ако лицата бяха примерно умрели и нямат тийн-фенове. --Rumensz (беседа) 14:04, 22 април 2016 (UTC)
Това го написах, за да се знае какво се е случило. Не мисля, че трябва да се превръщаме в роби на страховете си - да придаваме значимост на албумите, защото ще ги напише някой пак. С много малко изключения, тези статии са изтривани през годините по няколко пъти. Нямат значимост и пак ще бъдат изтрити. И няма никакво значение поп-фолк или нещо друго. Относно бирата, благодаря, но няма нужда. :-) --Спасимир (беседа) 13:36, 22 април 2016 (UTC)

А информацията безвъзвратно изтрита ли е ? Защото най-малкото можеше да се премести някъде в статии "Дискография на ..." или поне да бъде предупредена общността, за да може да бъде изнесена на друго място. Не че нещо, но съм виждал в Уикипедия статии за ретро чалга албуми с изнесени песни, които човек може да намери само в обложките на старите касетки и никъде другаде. Или щото е чалга и е подривно, дайте да трием ?--Ģiverņ (беседа) 15:11, 22 април 2016 (UTC)

Ģiverņ, не. Администраторите имат достъп до съдържанието на изтрити страници. — Luchesar • Б/П 15:30, 22 април 2016 (UTC)
Миналата година Станислав Николаев/Stolz пък триеше списъците с песните от статиите на изпълнителите, тъй като според него били само пълнеж. Тогава никой друг не каза нищо, но може и това да е довело до създаването на някои излишни отделни страници за албуми. --V111P 18:19, 22 април 2016 (UTC)

Албуми на Лили Иванова[редактиране на кода]

Е, сега чакам да изтриеш и този - Лили Иванова – Дова (албум). Със същите мотиви - Няма значимост. --Rumensz (беседа) 15:32, 24 април 2016 (UTC)

Албуми на Росица Кирилова[редактиране на кода]

Следващият - Учителко, целувам ти ръка - само списък на песни, при това от предишни албуми. Или да почна да ги предлагам масово за изтриване, ако не се възстановят изтритите. --Rumensz (беседа) 05:31, 28 април 2016 (UTC)

Харесвам, когато някой поставя ултиматуми. --Спасимир (беседа) 06:55, 28 април 2016 (UTC)
Аз пък знам, че омразата е най-движещата сила на света, и когато напсуваш някого нещата се раздвижват. Това, че има администратори, които злоупотребяват с правата си, не ги прави по-велики. Добави си останалото. --Rumensz (беседа) 07:28, 28 април 2016 (UTC)
Не съм свикнал омразата да е движеща сила, пък и няма нужда да проверявам. Нещата могат да се раздвижат и без псувни, всъщност с псуване до никъде не стигат. Ако се смятах за велик нямаше да се занимавам с Уикипедия. Тези албуми могат да отидат в статия Дискография на Росица Кирилова и да не са в отделни статии, защото няма нужда. Поздрави, Спасимир (беседа) 09:09, 28 април 2016 (UTC)
Изтриването на статиите за албумите на поп-фолка е нищо повече от омраза и лични комплекси, и освен това е абсолютно неуважение към труда на тези, които са ги писали, каквито и да са те. Преди година пък се триеха статиите за певците. И каква полза? Няма фолк ли? С това Уикипедия стана по-четена? Някой реши да субсидира дейността? Както казват - Секстът е в главата. Триенето само в главата е полезно, само там е удоволствието. Да не говорим, че са погазени правилата за триене на статии.
Освен това с подобни мотиви може да изтрием и доста статии за картини, които с нищо не са емблематични в историята на изкуството, и могат да са към биографията на художника. --Rumensz (беседа) 09:57, 28 април 2016 (UTC)
Много моля само по-внимателно с вменяването на вина и личните нападки. Ако смяташ, че доста статии за картини са за триене, можеш да ги предложиш. Успех! --Спасимир (беседа) 10:24, 28 април 2016 (UTC)
И ти можеше да ги предложиш статиите, ама Не! Триеш. Явно и за администратори трябва да има мандат, защото Уикихолизма и умората си казват думата. --Rumensz (беседа) 10:38, 28 април 2016 (UTC)
 Явно и за администратори трябва да има мандат 
...и съответно избирателни кампании, предизборни обещания на кило, и най-вече раздаване на кебапчета. YES!!! Харесвам! :-)
</sarcasm> — Luchesar • Б/П 11:04, 28 април 2016 (UTC)

За възстановяване[редактиране на кода]

Статии_за_албуми_на_поп-фолк_изпълнители - Във връзка с горното стартирам процедурата, съответно нейните продължения. --Rumensz (беседа) 16:25, 8 май 2016 (UTC)

Дворец на пионерите[редактиране на кода]

Здравейте на всички. Сблъсках с едно недоразумение (според мен). Има синя връзка за Дворец на пионерите и тя се пренасочва към Софийска духовна семинария. В текста за семинарията се споменава дворецът на пионерите, който е пак син и пак пренасочва към семинарията. С една дума става затворен кръг. Не мога да разбера има или няма статия за двореца на пионерите: ако има, как да стигна до нея; ако няма, може ли някой да направи линка да е червен. --Mmm-jun (беседа) 14:40, 22 април 2016 (UTC)

Привет, Mmm-jun. Отделна статия за Двореца на пионерите наистина няма. Страницата Дворец на пионерите е просто пренасочване. Няма техническа пречка връзка към нея да бъде включена и в самата страница, към която тя пренасочва – което именно е станало в случая, и както правилно отбелязвате, това води до затворен кръг, или както биха му казали програмистите, рекурсия. Възможно е авторът на този текст в статията за Семинарията да е имал идея да създаде отделна статия за Пионерския дворец и затова да е сложил линка, но така или иначе, в случая беше неправилно да го има, и затова го махнах. — Luchesar • Б/П 14:58, 22 април 2016 (UTC)

Лъчо, бях изтрила пренасочването към духовната семинария. Виждам, че си го възстановил, но не ми е ясно защо. Има статия за Централен дворец на пионерите „Георги Димитров“, предполагам че става за въпрос за същия дворец. --Молли (беседа) 15:15, 22 април 2016 (UTC)

Молли, не знаех за тази страница. Ще оправя значи и трите препратки, които досега сочеха към „Дворец на пионерите“. Благодаря! — Luchesar • Б/П 15:22, 22 април 2016 (UTC)
Всъщност, мисля, че пренасочването „Дворец на пионерите“ е по-хубаво да остане, но просто да сочи към статията, която ти спомена. — Luchesar • Б/П 15:23, 22 април 2016 (UTC)
Сега вече и връзката в Софийска духовна семинария, за която писа Mmm-jun, сочи към правилното място. Още веднъж благодаря, че си обърнала внимание на съществуването на такава статия, Молли. — Luchesar • Б/П 15:26, 22 април 2016 (UTC)
Благодаря и на двамата. А за рекурсията - старая се да не използвам такива думички, защото не знам, кой ще ги чете. По този повод погледнах статията за рекурсия. Кой знае защо този похват се свързва само с програмиране, а това си е термин от математиката (например, дефиницията на факториела). Хубави събота и неделя.--Mmm-jun (беседа) 15:43, 22 април 2016 (UTC)
Да, боя се, че ми е лош навик да украсявам излишно обясненията си. И действително ще ми е полезно да си опресня познанията по математика. Може би тайният ми мотив е именно този: да се накарам малко да прочета. )) Слънчев (поне като настроение) уикенд и от мен! — Luchesar • Б/П 16:07, 22 април 2016 (UTC)

Критерии за бързо изтриване[редактиране на кода]

Неотдавна Лъчезар реши да използваме критериите изброени на Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Бързо изтриване и редактира текстовете, които се появяват като коментар в „Последни промени“, а аз го накарах и допълнително да ги съкрати, понеже резюметата са ограничени по дължина. Непредвиден разултат е, че администраторите сега гледаме и избираме от тези съкратени причини. Останалите редактори също може би гледат тези съкратени причини и си създават впечатление, че това са правилата. А например т.2 („без независими източници, вкл. реклама“) сега може да се интерпретира и като че се отнася до всяка статия без източници в нея (примерно статията Домат), а не само рекламни или за които не могат да се намерят източници. Информирам тук, понеже първоначалната дискусия беше на страница за заявки към администраторите, която не всички следят, така че всеки да може да изкаже мнение или да даде идеи сега. Ето ги мотивите за изтриване, от които избираме: МедияУики:Deletereason-dropdown. Можем да сложим и пълния тест на причините над менюто за избиране на причина за изтриване, това ще е едно подобрение. --V111P 20:05, 22 април 2016 (UTC)

Последното е действително интересна идея, която заслужава да се обмисли. Понеже едно е да си го представяш, а друго е да го видиш на практика, направих нужните промени в МедияУики:Confirmdeletetext (която не съществуваше, защото се ползва съответния запис от езиковия файл) и МедияУики:Deletereason-dropdown. И според мен това ще намали значително възможните недоразумения, но пък може би ще е по-неудобно и не толкова прегледно за администраторите. Ще помисля как може поне да се съкрати дължината на страницата, за да се избегне необходимостта да се скролира до бутона Изтриване. — Luchesar • Б/П 21:34, 22 април 2016 (UTC)
Направих причините в две колони и с по-малък размер шрифт (колоните може да не работят на по-стари браузъри; сигурно има начини да се оправи, но в случая това е само тест). — Luchesar • Б/П 21:42, 22 април 2016 (UTC)
Хм, може би би било готино, ако с кликване върху съответната причина от списъка се избира необходимата опция от менюто. Може би не е невъзможно да се реализира с JS, но не знам дали би си заслужавало усилието. — Luchesar • Б/П 21:45, 22 април 2016 (UTC)
Харесва ми как лаконично сега изглежда резюмето в дневника: X изтри страницата Y (бързо изтриване, т.N, автор: Z, текст: бла-бла).
— Luchesar • Б/П 21:53, 22 април 2016 (UTC)
Благодаря, чудесна е страницата с менюто. Ако трябва може да се сложат и в скриваща се таблица, пак ще е удобно за проверка. Все пак не бих махнал текста от Deletereason-dropdown, въпреки недостатъка му. Удобно е за да подсеща за коя точка става дума, за да не трябва всеки път да проверяваш (админ триещ страница и потребител четящ причината за изтриване в Посл. промени). Може би може да се ползва още по-къс текст за тази цел - грешка/упражнение, източници/реклама, предназначение, ... --V111P 22:11, 22 април 2016 (UTC)
Сложих по-къс текст, както предлагаш – това наистина е разумно, въпреки, че не съм много убеден колко ми харесва постигнатия от мен резултат. Относно скриването, може би засега да не го правим. — Luchesar • Б/П 22:21, 22 април 2016 (UTC)
Сега се замислих за това стандартно предупреждение от езиковия файл (което копирах в МедияУики:Confirmdeletetext; подчертаванията в случая са мои): „На път сте безвъзвратно да изтриете страница или файл, заедно с цялата прилежаща редакционна история, от базата от данни. Потвърдете, че искате това, разбирате последствията и правите това в съответствие с линията на поведение.“ Твърдението, че изтриването е безвъзвратно, всъщност не е вярно – поне не за страниците, тъй като тяхната пълна история, както и текущото им съдържание, могат да бъдат съвсем лесно възстановени. Може би трябва да го махнем или редактираме? — Luchesar • Б/П 15:09, 23 април 2016 (UTC)
Изтрих „бъзвъзвратно“ и „от базата от данни“ в translatewiki. „или файл“ също липсва там. --V111P 17:59, 23 април 2016 (UTC)
Изтрих и „или файл“ (и „прилежаща“), тъй като за файлове се ползва друго съобщение. [4] Не знам трябва ли да има запетайка предви „заедно“. --V111P 18:06, 23 април 2016 (UTC)
Ако ще ползваме езиковите настройки (което вероятно е по-правилното по принцип, наистина), тогава да преместя там и останалото съдържание от страницата МедияУики:Confirmdeletetext, която в момента ги овъррайдва? От друга страна, при положение, че в translatewiki може да редактира всеки, не знам дали непременно ще е добра идея. Струва ми се, че клоня засега по-скоро да си останем с локално МедияУики:Confirmdeletetext. Междувременно го ъпдейтнах с твоите промени и малко още от мен.
— Luchesar • Б/П 18:26, 23 април 2016 (UTC)
Да, трябва локално, защото в translatewiki превода е за софтуера МедияУики, който се използва от много сайтове. --V111P 18:33, 23 април 2016 (UTC)

Изтриване на снимка на паметник в Уикимедия[редактиране на кода]

Преди години направих фотография на паметника на Методи Шатаров в Пазарджик и я качих в Уикипедия, а по-късно в Уикимедия. Преди известно време с учудване видях, че снимката е предложена за изтриване, поради нарушени авторски права на скулптора. Обясних в съответната дискусия, че това не е нарушение и съгласно действащия Закон - чл. 24. (1) т. 7: Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, (без тяхното механично контактно копиране), както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна, образователна или друга нетърговска цел. Независимо от това днес видях, че файлът е изтрит без смислени обяснения. Предложих го за възстановяване тук, но бих желал да чуя и вашето мнение. Поздрав! Jingiby (беседа) 07:41, 24 април 2016 (UTC)

Нетърговска цел, значи такива снимки не са свободни и не ги приемат в Общомедия. Може би ще е добре да върнем локалното качване само за сгради и паметници, защото много такива ни изтриха от Общомедия. Ще има злоупотребяващи качващи други видове снимки и ще трябва да преглеждаме всяка снимка и да трием, както и да разследваме дали качилият снимката е авторът ѝ. Освен това много редактори тук принципно са против да използваме несвободни снимки. --V111P 08:07, 24 април 2016 (UTC)
Тоест в Общомедия приемат, че снимките качени там с опознавателна и образователна цел, могат да се изпълзват и с търговска цел, като поради това не са свободни? Jingiby (беседа) 08:43, 24 април 2016 (UTC)
Имах предвид, че щом не се разрешава използване с търговска цел, снимките не се считат за свободни. --V111P 09:20, 24 април 2016 (UTC)
Доста ограничително тълкуване. Това, че не са свободни за търговска употреба, не означава, че не са свободни за друг вид употреба, като опознавателна и образователна, например, но явно това странно тълкуване има константна практика и е наложено в Общомедия. Jingiby (беседа) 09:30, 24 април 2016 (UTC)
Е хайде сега да се връщаме в първи клас! И Общомедия и Уикипедия разрешават ползването на всичко качено в тях за всякаква употреба включително и търговска. Съответно когато качваш снимка в Общомедия изрично се съгласяваш тя да бъде използвана с търговска цел и съответно нарушаваш правата на скулптора по въпросния чл. 24. Същото се отнася и за всичко качено в Уикипедия. Няма възможност да ограничиш използването на текст или файл само до „информационна, образователна или друга нетърговска цел“ нито в Уикипедия нито в Уикимедия. --Сале (беседа) 09:48, 24 април 2016 (UTC)
Стига демагогия. В много уикипедии е пълно с „несвободни“ снимки. Така че пускайте локалния склад в действие. --Stanqo (беседа) 10:23, 24 април 2016 (UTC)
Този Закон, който цитираш, откога е? Защото, ако паметникът е от преди това, това не важи. --Rumensz (беседа) 12:40, 24 април 2016 (UTC)

Статия "Гранд хотел „Пловдив“"[редактиране на кода]

Понеже от години не бях цъкал в уикито, а гледам брой апартаменти, стаи, сауни, парни бани, вани, джакузита и на знам си ко .. та да попитам, това сериозно ли е енциклопедично значимо или Уикипедия се е превърнала накъм Цветница'2016 в търговски рекламоприемател ?

Новотелът може и да е някаква забележителност на Филибето, но чак пък таквоз престараване /ако е така, разбира се/ е много грозно ! Сигурно трябва и такава енциклопедична /не туристическа/ инфо-статия, обаче ми прави впечатление след години, че енциклопедията е обърната на един вид ООД. Имаше навремето един езиковед, но гледам човекът може би се е отвратил от „писателите“ – Хари Стоянов. И аз съм много разочарован от качеството на това което само инцидентно погледнах, а и най-вече от значимостта в съдържанието на статиите. Дано да греша, обаче нови редактори няма да имате при това положение ... редактори на Уикипедия. А човекът и преводач, който е помагал в началото на българското уики, явно е прозрял накъде отиват нещата и е решил да оползотворява по-пълноценно свободното си време.

89.215.139.12 11:47, 24 април 2016 (UTC) Виктор Колев съм аз.

Здравейте, качеството на Уикипедия зависи от всички редактори, включително и от вас. Вярно, че времето днес е мрачно, но може да се усмихнете и да започнете с подобряване на качеството. След като имате забележки, очаква се да имате и идеи за подобряване. Добре дошъл сте! --Спасимир (беседа) 11:54, 24 април 2016 (UTC)
Нямам време Спасимире ! Иначе с удоволствие. Просто обръщам внимание на страницата „Разговори“ върху факти които лично на мен ми направиха недобро впечатление. Градивната критика винаги е от полза, стига да има кой да я проумее. Гледам активно редактираш, ми не виждаш ли, че това си е чиста търговска реклама на платформата „уики“. Честит ти християнски празник, но дано да има кой да проумее, че след „осанна“ идва и .... 89.215.139.12
За съжаление не мога да видя, това се отнася и за всеки друг редактор, всички статии и да им обърна специално внимание. За това е полезно, когато някой забележи нередност да я коригира. Със сигурност има доста недоразумения, но всеки е тук през свободното си време. „Служители на щат“ няма. --Спасимир (беседа) 12:13, 24 април 2016 (UTC)
Спасимире, на зная дали осъзнаваш, че с последното само вкарваш в моето подсъзнание съмнение. Аз също нямах това предвид, обаче /сега сме април/ май доста от редакциите като цяло са "великденски" /като за през Страстна седмица/. А това е лошо. Гледам и разни медийни публикации от последно време за уикито. Така че, недей повече само да затвърждаваш .. надявам се - пресилените съмнения в моето подсъзнание ! 89.215.139.12
Колега Ангел Иванов Ангелов, защо са нужни тези „Виктор Колев съм аз“, „от години не бях цъкал в уикито“... Подобни неща не само не помагат да се възвърне доверието, но напротив – добавят още една капка към вече и без друго препълнената чаша на търпението. Въпреки това, от страна на останалите редактори винаги е имало и продължава да има желание за диалог с Вас. Не бихме ли могли наистина да зачеркнем миналото – било, каквото било – и да си подадем ръце? Чувал съм високи оценки от колеги за Вашата ерудиция, и сигурно бихте могли да бъдете дори един от най-ценните редактори в енциклопедията. Много ще се радвам, ако постъпите достойно и смело и заслужите тази роля не само с интелекта си, но и със своето поведение. — Luchesar • Б/П 13:03, 24 април 2016 (UTC)
Просто не проумявам за какъв ангел става въпрос в навечерието на Страстната седмица, ако може инфо ! 89.215.139.12
Е, както предпочитате. — Luchesar • Б/П 13:38, 24 април 2016 (UTC)
За сведение на всички "ангели" и други "дяволи" съм коригирал статията. 89.215.139.12
Пак за Сведение - В английската Уикипедия има снимки на новотела, пък в българската НЯМА! Ей те това е проблем, а не толкова текста. --Rumensz (беседа) 21:06, 24 април 2016 (UTC)

Чаптър[редактиране на кода]

На Конференцията на Уикимедия научих, че въпреки че мораториумът върху приемане на нови чаптъри е изтекъл през февруари, Affiliations Committee няма да приема нови чаптъри поне в следващите четири месеца. Мануел Шнайдер и Емили Темпъл-Уд, членове на комитета, ми обещаха да ми дадат до сряда груб план със стъпките за създаване на чаптър, а комитетът работи по създаването на официален такъв план за всички кандидати. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:56, 24 април 2016 (UTC)

Уикисреща[редактиране на кода]

Има ли желаещи за уикисреща между Разпети петък и понеделник? --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:51, 24 април 2016 (UTC)

За в петък съм на линия. --Спасимир (беседа) 17:00, 24 април 2016 (UTC)
Ами избери си час, Спасимире, изглежда ще се виждаме само двамата :). --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:48, 26 април 2016 (UTC)
Аз съм с 80% вероятност. --Спас Колев (беседа) 12:15, 27 април 2016 (UTC)
Аз също има вероятност да дойда--Ilikeliljon (беседа) 19:09, 27 април 2016 (UTC)
Петък, след 15:00 ч. в „Перото“, НДК.--Спасимир (беседа) 19:46, 27 април 2016 (UTC)
Може и аз да намина. Добавете я и тук да се записваме.--Rebelheartous (беседа) 19:53, 27 април 2016 (UTC)
Добавих я. Нали знаеш, че и ти имаш права да редактираш страницата с уикисрещите ;-) . --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:24, 28 април 2016 (UTC)

IRC канал[редактиране на кода]

Само за инфо, като администратор преди малко си изпросих статут на founder в #wikipedia-bgуебчат канала във Freenode мрежата на IRC. Тоя канал на практика въобще не го поддържаме от години, но покрай други свои неща реших, че може да е добре да не го изоставяме напълно. Използвах възможността да оправя онова съобщение за добре дошли със счупената кодировка, както и да настроя някои други параметри на канала. Ще съм също вече постоянно в него, макар и разбира се не непрекъснато активен. В крайна сметка, значението на всичко това е може би само символично, предвид на практика нулевата активност, но все пак. — Luchesar • Б/П 20:57, 24 април 2016 (UTC)

А, да, забравих да напиша, че аз съм kerberizer там, ако някому потрябвам за нещо. Ако имаме добре познати колеги с опит в IRC, мисля, че няма да е зле да добавим и поне още един наш човек със същия статут (иначе лицата за връзка между WMF и Freenode също остават като най-краен резервен вариант: именно те бяха и единственият founder на канала в последните години). Мисля, че Сале беше споменавал нещо такова, но може и да не помня правилно. — Luchesar • Б/П 23:02, 24 април 2016 (UTC)
Като съм тръгнал, актуализирах и страницата Уикипедия:IRC, въпреки, че със сигурност би имало още много какво да се дописва. — Luchesar • Б/П 01:17, 25 април 2016 (UTC)

Имаме право да трием чужди коментари от личните си беседи?[редактиране на кода]

Rebelheartous‎‎ обърва внимание, че в английската Уикипедия е позволено да триеш коментари от личната си беседа – en:Wikipedia:User_pages#Removal of comments, notices, and warnings. Според тях, разни предупреждения отправяни към потребителя остават в историята на страницата, така че не се губят. Така ще трябва да преглеждаме и историята на беседите когато преценяваме предупреждения и блокирания, така че нашата работа се усложнява значително, и по принцип етично ли е да се трият чужди коментари пък било то и от беседата ни? Лъчезар също е на мнение, че не е проблем. Litexfan е против. Ако повечето хора са на мнение че имаме право, ще го запишем на Уикипедия:Беседа, че е позволено, за да е ясно за всички. --V111P 08:05, 25 април 2016 (UTC)

За мен да се трият чужди или собствени коментари от личната беседа е твърде неетично. Разговорите са на някаква тема, която най-вероятно интересува и други редактори и те я следят. Следят се и самите беседи, за да могат редакторите да са в течение на проблемите, ако възникнат такива в някаква област. Ако имат познания по въпроса могат да се намесят и да помогнат. Или поне да изразят мнение. Да се рови по историите за да се открие кой какво е написал и кой какво е изтрил е губене на време и нерви. Аз съм твърдо за забрана на триене от която и да е беседа. Дори и написаното там да не е лицеприятно. --Молли (беседа) 08:19, 25 април 2016 (UTC)
Аз го виждам повече като въпрос на стил. Потребителската беседа е преди всичко за кратки известявания. Дискусиите на определена тема си имат място и то е на беседите на съответните статии или другаде из именните пространства. --Уанфала (беседа) 09:44, 25 април 2016 (UTC)
Понеже името ми беше споменато, нека сложа връзка към изказаното от мен мнение на У:ЗА, защото то не е напълно еднозначно, и да поясня допълнително някои неща. За мен проблемът има както принципна, така и практична страна.
  • Принципно, наистина не е препоръчително да се изтриват съобщения от личните беседи. Ако всички съблюдават правилата, това би гарантирало, че беседите са точно отражение на протеклите на тях дискусии. Ако...
  • На практика няма как технически да гарантираме прилагането на подобна забрана. Това означава, че за да се убедим, че забраната е била спазена, ще трябва така или иначе да проверим историята. С други думи, няма да си спестим това усилие, което администраторите би трябвало всъщност да полагаме и в момента, ако искаме да сме пределно добросъвестни.
  • Промяната на чужди, а дори и на свои реплики, включително и разместването им, или пък изтриването само на отделни реплики от една дискусия – когато това може да промени смисъла на дискусията – е отделен случай. Според мен, към тези действия наистина трябва да подхождаме безкомпромисно. Разликата е в това, че подобни постъпки практически няма как да бъдат добросъвестни – докато изтриването на единствен критичен коментар действително може да бъде възприето като „прочетох написаното и го вземам предвид“.
  • В продължение на последното, когато един редактор наистина си е взел бележка от отправени към него критики, от психологическа гледна точка би било непродуктивно да бъде заставян беседата му да стои като своеобразна „стена на срама“. Тези неща действително вредят.
  • Изтриванията на определени служебни шаблони от беседите също са особен случай, и често не биха били допустими – както, впрочем, е и по правилата в английската Уикипедия.
  • И най-сетне, но не на последно място, ако започнем да обръщаме прекалено много внимание на някакви формални и не непременно полезни правила, най-вероятно ще започнем да обръщаме прекалено малко внимание на създаването на енциклопедично съдържание. А все пак „това е нещото, на което сме се посветили“.
— Luchesar • Б/П 12:47, 25 април 2016 (UTC)
По принцип няма голяма разлика между линка, който бях паснал на V111P към en wiki и това, което пише тук. Може би обаче трябва да се формулира по-разбираемо, защото в момента оставя поле за тълкувания. Към Счита се, че не е редно да се изтрива съдържание от нея, защото това може да се тълкува от другите потребители, като нетърпимост към критики. може да се добави: но общността по никакъв начин не забранява това действие. Освен това „нетърпимост към критика“ ще е удачно да се премахне, тъй като една разчистване/архивиране на личната беседа не спада към горното. Също и преместването на даден пост към беседа на друг юзър, какъвто беше моят случай, но Потребител:Litexfan изтълкува погрешно.
А и да обърна внимание на Лъчо, че не техническите затруднения са аргумент да се остави редакторът да борави както намери за добре с беседата си. Всъщност идеята е и е дефинирана отлично в en wiki: If a user removes material from their user page, it is normally taken to mean that the user has read and is aware of its contents. А малко по-надолу пише: If a user asks you not to edit their user pages, it is sensible to respect their request. Това се отнася и за беседите и също е добре да се разшири, за да не стават излишни конфликти.--Rebelheartous (беседа) 14:04, 25 април 2016 (UTC)
„Собственост“ на редактора е само личната му страница, където може да пише каквото си иска. Но не и беседата му. Тя е на всички, които искат да контактуват с него. Продължавам да твърдя, че да се трие каквото и да е от нея, е сериозно неразбиране на етиката. Така всеки, на когото не му хареса някаква реплика, ще може да я изтрие с чиста съвест. Например ако се разисква някаква тема и част от текста се изтрие, може да се получи съвсем неправилно тълкуване от четящия. Беседата не трябва да се възприема като „стена на срама“. Всеки греши, обясняват му, коригира се, или не. Нормално и естествено е да се случва с всички, не сме роботи. За да определим дали изтриването е добросъвестно или не, пак трябва да се проверява историята. По-лесно е, когато патрулите забележат промяна в някоя беседа, просто да погледнат какво представлява. Ако напишем, че триенето не е препоръчително, но не е и забранено, се опитваме да постигнем непостижимото - "хем вълкът сит, хем агнето цяло".
Трябва да сме съвсем конкретни и точни. И моето предложение е да напишем, че триенето в собствени беседи е забранено, с изключение на няколко случая:
* Ако част от беседата основателно е прехвърлена на друга страница и това е отбелязано в тази беседа.
* Ако текстът е неморален и се споменават майка ти, сестра ти и други роднини от женски пол и т.н.
Със сигурност има и още изключения, за които в момента не мога да се сетя.
--Молли (беседа) 14:31, 25 април 2016 (UTC)
Прехвърлянето на част от беседата в Архива на Беседата, на практика е „изтриване“ от беседата. Напълно приемливо.
Може да се „скрие“, ако не искаш да се вижда. И накрая може изобщо да се изтрие от администратор, ако е вандалщина. --Rumensz (беседа) 14:43, 25 април 2016 (UTC)
Едните аргументи не изключват другите. На най-първа итерация бих предложил например такъв текст:
 Беседата на един редактор е основно средство за комуникация с него или нея. Добра практика е съществуващото съдържание на тези беседи да не бъде променяно, освен когато биват архивирани. Изтриване без архивиране все пак е допустимо, но единствено ако по този начин не се променя смисълът на оставащото на беседата съдържание. С други думи, недопустимо е да се изтриват само отделни пасажи от коментари – независимо дали чужди или свои – или пък отделни реплики от една обща дискусия. Изтриването е също индикация, че потребителят е прочел съответните коментари и е запознат с тях. Категорично не се допуска изтриване на служебни шаблони, свързани с блокирания на сметки (освен когато срокът на блокиране е изтекъл), марионетки, изтриване на страници, и важни съобщения свързани с дадената сметка (например принадлежност към дадена IP мрежа на институция). 
— Luchesar • Б/П 14:54, 25 април 2016 (UTC)
Виждам, че дискусията се води паралелно на две места, затова ще го напиша и тук, отговарайки и на горните коментари. Пак казвам не е редно да се трият забележки на други юзери от личната беседа. Това, че някой има нетърпимост към критики си е негов проблем, а суетата няма място тук. Защо не се трият положителните коментарии например, нали и тях сме ги прочели? По тази логика всеки един може да мине като модератор от форум и с гъбата да изтрие всичко което не му изнася. Всички сме правили грешки, моя милост също. Критиката помога да си вземем бележка, друг е въпроса кой как го възприема спрямо егото си. И нека „стена на срама“ както се изрази един друг потребител не се бърка със „стената на плача“. Мисля, че има има огромна разлика. Относно мнението на @ Молли, съгласен съм но с едно малко изключение. „„Собственост“ на редактора е само личната му страница, където може да пише каквото си иска.“!? Тук опираме до етиката. Нормално ли е Потребител:Rebelheartous на страницата си да изброява в специарен раздел „Потребители за наблюдение“ имена на потребители при положение, че същите си ги е добавил в отметките за наблюдение. И това не е наблюдение а преследване на конкретни потребители. В качеството на какъв обаче се вживява? Не е редно още да има политически и етнически послания. По памет мисля че на момчето от Полша му бе направена скоро подобна забележка. @ Rumensz, съгласен съм с теб, но когато се архивира беседата, архивира се цялата страница нали така? За период от-до, а не се трият конкретно избрани мнения? --Litexfan (беседа) 16:48, 25 април 2016 (UTC)
Архивиране се извършва по преценка на потребителя - изминала година, липса на актуалност и приключил въпрос, тази Беседа тук, примерно, се архивира по месеци. За това няма правила. --Rumensz (беседа) 17:28, 25 април 2016 (UTC)
Лъчо, не е лош твоят вариант с изключение на това изречение: С други думи, недопустимо е да се изтриват само отделни пасажи от коментари – независимо дали чужди или свои – или пък отделни реплики от една обща дискусия. Или да се махне, или „недопустимо“ да смени с „не е желателно“. Смятам, че в една свободна енциклопедия много малко неща трябва да се забранени, а по-скоро пожелателни. Хубаво ще е да се включи и: If a user asks you not to edit their user pages, it is sensible to respect their request. За да не се получава перифраза на предходния вариант на правилото, а да стане по-ясно какво се има предвид.--Rebelheartous (беседа) 20:38, 25 април 2016 (UTC)
Да, този текст от английската може да е добре да се добави наистина: той е едно умно пожелание да не се влиза в излишни препирни. За избирателното изтриване на информация обаче ми е трудно да разбера логиката. Мога сравнително лесно да си представя как редактор иска да премахне цяла една дискусия (или пък единствена и самостоятелна реплика), тъй като я намира за безполезна, неприятна или просто ненужна. Защо обаче би искал да изтрие само отделни реплики от една по-голяма дискусия, или пък части от тях? С подобно действие останалото съдържание от въпросната тема вече ще бъде така или иначе недостоверно, а най-вероятно и също волно или неволно подвеждащо. Определено ми се струва, че тук вредата би била твърде голяма, за да бъде оправдана с иначе добрия аргумент да не налагаме излишни забрани, когато не са нужни. — Luchesar • Б/П 21:18, 25 април 2016 (UTC)

Advisor на беседите?[редактиране на кода]

Тези и тези замествания на несекаеми интервали със съответната HTML мнемоника Advisor ли ги прави? Ако е той, може ли да се изключи използването му по беседите и „беседоподобните“ страници (като У:ЗА и У:Р)? Ако не е той, знае ли някой какво друго го прави? Макар и дребни, мисля, че тези корекции по дискусии са излишни и създават също толкова излишни поводи за напрежение. — Luchesar • Б/П 15:10, 25 април 2016 (UTC)

Не знам какво ги прави, но не е Advisor. Питах и Litexfan, но и от него не можах да разбера. Бутона, който той сочи не поставя &nbsp;, а невидим несекаем интервал. --V111P 20:05, 25 април 2016 (UTC)
Тнх! Хм, това е странно. Мисля, че на oficialniat също му се случваха подобни замествания. Може да е нещо специфично за браузърите им. Ще имам предвид значи да следя и в бъдеще за такива случаи, та евентуално да намерим какво ги обединява. — Luchesar • Б/П 20:57, 25 април 2016 (UTC)
И на мен до едно време есента редакторът ми вмъкваше тихомълком такива интервали. Не е от advisor, защото тогава не ми беше включен. Чудел съм се дали не е от комбинацията на WikiEd с версията на файърфокс, която използвах тогава, --Уанфала (беседа) 21:47, 26 април 2016 (UTC)
Уанфала, най-вероятно е някаква такава комбинация. Може да е полезно Litexfan да каже какъв браузър и кой редактор използва. — Luchesar • Б/П 21:54, 26 април 2016 (UTC)
Изглежда това продължава да се случва при мен. --Уанфала (беседа) 16:00, 8 май 2016 (UTC)
Уанфала, т.е. под основно подозрение е WikiEd (евентуално в комбинация с Файърфокс)? — Luchesar • Б/П 17:02, 9 май 2016 (UTC)
Проблемът изглежда е в WikEd: en:User talk:Cacycle/wikEd#Non-breaking space chars – ways of preserving?, en:User talk:Cacycle/wikEd#wikEd bug report: The new version add non breaking space on wikitext. --Уанфала (беседа) 18:50, 9 май 2016 (UTC)
Браво, Уанфала! Хмм, явно наистина също е свързано и с Файърфокс, все пак: гледам, че се споменават и негови бъг репорти. Ти всъщност разбра ли какви са препоръките в крайна сметка, поне към момента? (сорри, в момента ми е много напрегнато с работа и затова не можах да отделя време да чета подробно и най-вече да осмисля напълно написаното) — Luchesar • Б/П 14:08, 10 май 2016 (UTC)
Доколкото разбирам, ако не е включен WikEd, nbsp се заместват с обикновени интервали. Ако пък е включен, в сегашната версия по подразбиране се заместват с &nbsp;. Същестува WikEd patch, който може да приложим тук, ако искаме да имаме нстройка, позволяваща заместване с обикновени интервали. Функционалността на този пач ще бъде включена в основната версия по някое време. Запазването на тези специални интервали изглежда, поне при настоящата версия на файърфокс, не е е възможно. Не съм напълно сигурен, че това се отнася единствено до файърфокс. --Уанфала (беседа) 21:08, 10 май 2016 (UTC)

За сдруженията и потребителските групи според Комитетът за партньорите[редактиране на кода]

На молба за подготвяне на списък с неща, свързани с подготовката на сдружение Уикимедия България получих следния отговор от Мануел Шнайдер от Комитета за партньорите (AffCom) [1]

AffCom отбелязва намерението на потребителска група „Български Уикимедианци“ да се превърне в чаптър. Политиките за създаване на чаптър понастоящем не са дефинирани, тъй като старите политики имат нужда от проверка. През 2014 г. управителният съвет на Фондация Уикимедия наложи мораториум, че няма да бъдат признавани нови чаптъри заедно с въвеждането на новите партньорски модели, като потребителските групи. С този мораториум, изтичащ тази година, ние със сигурност сме на път да поставим нови политики, да изясним разликите, ползите и ограниченията на всеки модел на партньорство.

Ще се опитам да опиша разликите между потребителски групи и чаптъри, но моля вземете под внимание, че всичко това е чернова, политиките не са формулирани правилно и дори не са одобрени от управителния съвет на Фондация Уикимедия. Въпреки това искам да предоставя на групата ви поглед и съвети относно дискусиите, в които понастоящем се намирате.

  • Потребителски групи са най-лесният и прост модел. Не е необходимо създаване на формална организация; те могат да бъдат създавани и разпускане лесно и бързо.
  • Потребителски групи могат да използват генералната политика за запазените марки, която им позволява да ползват имена и емблеми на проекти на Уикимедия при некомерсиалното им разпространение
  • Потребителски групи са признати от Фондация Уикимедия и съответно имат разрешение да използват име, с което са признати, което показва тяхната връзка с Уикимедия и/или уикипедиански проекти
  • Потребителски групи имат достъп до финансиране посредством стипендии за проекти и събития (PEG Grants)
  • Потребителските групи не са ограничени относно регистрацията на юридическо лице, членство или управление на пари от външни източници
  • Потребителските групи трябва да бъдат подновявани ежегодно и трябва да предоставят ежегоден доклад (не се изисква специален формат)
  • Чаптърите трябва да са регистирани като юридически лица с членове
  • Чаптърите имат географска ексклузивност
  • В резултат на това, чаптърите имат отговорност за движението в техния регион:
    • Очакваме от тях да поддържат целия географски регион, за който са назначени
    • Очакваме от тях да поддържат обществени, интерактивни комуникационни канали (напр. пощенски списъци, които могат да бъдат осигурени от Фондация Уикимедия) в техния език, където те информират общността относно дейностите им и новините от по-широкото движение
    • Очакваме от тях да поддържат обществен уебсайт с редовни новини относно дейностите им (уебсайт с МедияУики може да бъде предоставен от Фондация Уикимедия)
    • Ще имаме мерки за дейността, които ще очакваме от чаптър (определен брой дейности годишно, различни видове активности, онлайн, офлайн, участие в Конференцията на Уикимедия и т.н.)
  • Уставът на чаптъра биват проверявани от AffCom, за да бъде осигурено съответствието на целите на юридическите лица с движението на Уикимедия
  • Чаптърите имат договор с Фондация Уикимедия относно годишните си доклади, разширено ползване на запазени марки (като марката Уикимедия и емблемата)
  • Името на чаптър е „Уикимедия <географски регион>“
  • Чаптърите са юридически независими от Фондация Уикимедия, не управляват проектите и не им е позволено да използват проектите на Уикимедия за събиране на дарения
  • Статутът на чаптър бива подновява ежегодно.
  • Чаптърите могат да кандидатстват за годишни стипендии за проекти (APG) след изпълнение на другите критерии на Комитета за разпределение на средствата (FDC)

За да станете чаптър:

  • трябва да сте били потребителска група поне в продължение на две години
  • трябва да предоставите на AffCom чернова на устава си, който ние ще оценим
  • след като AffCom и управителният съвет на Фондация Уикимедия са се разбрали и потвърдили кандидатурата за статут на чаптър, вие се регистрирате като чаптър на Уикимедия с одобрен устав и новото ви име
  • веднага след регистрацията трябва да подпишете Съгласията за чаптъри (Chapters Agreements) и Съгласието за запазените марки (Trademark Agreement), които ще ви бъдат предоставени от Фондация Уикимедия

Както споменах, детайлите все още се обработват и имат нужда от одобрението на управителния съвет на Фондация Уикимедия, но това трябва да дава обща представа за темата. Можете да се регистрирате като юридическо лице като потребителска група и да се превърнете в чаптър по-късно; тогава ще трябва да ви бъде прегледан уставът и да бъде променен и ще трябва да промените името на юридическото си лице

Най-важното, което искам да отбележа е, че структурата винаги трябва да следва дейността – регистрирайте юридическо лице или променете статута след като сте извършили дейности, които правят тези промени необходими.

Коментари[редактиране на кода]

Мисля, че тези насоки дават добра основа за водене на дискусия относно бъдещето на уикимедианската общност в България. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:59, 25 април 2016 (UTC)

Доколкото схванах - сега не можем да направим чаптър, преди 2 години дейност като потр. група (все още нямаме 2 години). И да имаме поне няколко дейности зад гърба си (ако може по PEG - по-добре). Останалите неща мисля, че не са проблем - устав, комуникационни канали, уебсайт с МедияУики, последващото подписване на Chapters Agreement и Trademark Agreement.--Vodnokon4e (беседа) 16:45, 26 април 2016 (UTC)
Я виж ти... накрая ще вземе да се окаже, че съм била права да настоявам да си изчакаме двете пълни години като потребителска група, както и да не регистрираме прибързано сдружение под име, което нямаме право да ползваме докато не получим право на чаптър. Очаквам на следваща итерация да се окаже, че и скандалите и трясканията на врати са били излишни. Спири ··· - - - ··· 09:07, 28 април 2016 (UTC)

Конфликтът е железен симптом на развитието и от тресканията на врати винаги има некъв смисъл - най-малкото показват, че има хора, на които им пука, имат некви визии и са готови да правят неща с вживяване, щото само тия неща оцеляват. :-) --Мико (беседа) 12:15, 8 май 2016 (UTC)

УОЗ 2016, предложение за финансиране[редактиране на кода]

Уикипедия:Уики обича Земята/Предложение за финансиране 2016 Ако някой има нещо да казва, че до петък трябва да сме готови VladislavNedelev (беседа) 08:33, 26 април 2016 (UTC)

Вече публикувано и отворено за разглеждане в Мета: m:Grants:PEG/UG BG/WLE 2016. Спири ··· - - - ··· 06:25, 1 май 2016 (UTC)

село ЧУБРА[редактиране на кода]

КМЕТА НА СЕЛО ЧУБРА Е ДРУГО ЛИЦЕ, МОЛЯ РЕДАКТИРАЙТЕ


31.13.227.237 12:59, 26 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Оправено е, благодаря Ви (както и на колегата Rumensz, който реално е нанесъл корекцията). — Luchesar • Б/П 13:16, 26 април 2016 (UTC)

Не съм чувал да са аболирали пълния определителен член за мъжки род, поради което - "Кметът е" (подлог). :-) Dino Rediferro (беседа) 21:17, 26 април 2016 (UTC)

Пак добре, че е друго лице, а не друг задник, щот' на некои места кметовете са баш второто. Намигам — Luchesar • Б/П 21:57, 26 април 2016 (UTC)
Все пак има "моля", което е добре. --Rumensz (беседа) 05:51, 27 април 2016 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

  1. The AffCom has noted the intention of the Wikimedians of Bulgaria to become a chapter. The policies for creating a chapter are currently not defined as the old policies need thorough review. In 2014 the board of the Wikimedia Foundation has set a moratorium that no new chapters are being recognized, along with the implementation of new affiliate models, such as the usergroups. With this moratorium ending this year we are currently on our way to set new policies, make clear the diffences, benefits and limitations of each affiliate model. I will no go and try to describe the differences between usergroups and chapters but please note that this is all in a draft status, the policies have not yet been properly worded or even approved by the WMF board. Still I want to give your group some insight and guidance for the discussions you are currently in.
    • Usergroups are the easiest and simplest model. No incorporation is needed, they can be set up and wound down easily and quickly.
    • Usergroups can make use of the general trademark policy which allows them to use Wikimedia project names and logos when promoting these non-commercially.
    • Usergroups are recognized by the Wikimedia Foundations and thus are allowed to use a name they have been recognized under which shows their affiliation with Wikimedia and / or the Wikimedia projects.
    • Usergroups have access to funding through PEG.
    • Usergroups are not restricted regading incorporation, membership or handling money from external sources.
    • Usergroups need to be renewed every year and must provide an annual report (no special format required).
    • Chapters must be incorporated, legal entities and member organisations.
    • Chapters have geographical exclusivity.
    • As a result, chapters have a responsibility for the movement in their area:
      • we expect them to support the whole geographical area they have been assigned
      • we expect them to run public, interactive communication channels (eg. mailinglists, can be provided by WMF) in their language where they inform their community about their activities and news of the broader movement
      • we expect them to run a public website with regular news about their activities (a MediaWiki site can be provided by the WMF)
      • we will have some measurements of activity which we will expect from a chapter (a certain number of activities per year, different types of activities, online, offline, participation in the Wikimedia Conference etc.)
    • Chapter bylaws are reviewed by the AffCom to make sure the goals of the legal entities is in line with the Wikimedia movement
    • Chapters have a contract with the WMF regarding annual reporting, expanded use of trademarks (such as the Wikimedia brand and logo)
    • a chapter is named "Wikimedia <geographical area>"
    • Chapters are still legally independant from the WMF, do not run the projects and are not allowed to do fundraising on the Wikimedia projects.
    • Chapter status is also renewed every year.
    • Chapters can, after fullfilling the other eligibility criteria of the FDC, apply for APGs.
    to become a chapter:
    • you must have been a usergroup for at least two years
    • you must provide the AffCom with a draft of your bylaws, which we will review
    • after the AffCom and the WMF board has agreed and approved the chapter application, you incorporate as Wikimedia chapter with the approved bylaws and your new name
    • immediately after incorporation you need to sign the Chapters Agreements and the Trademark Agreement as provided by the WMF
    As I said, the details are still being honed and need approval by the WMF board but this should roughly be the outline. You can still incorporate as a usergroup and become a chapter later, then you will have your bylaws reviewed and may need to adjust them and you will need to change the name of your legal entity. The most important point I want to stress is that the structure should always follow the activity – incorporate or change the status after you have done activities that make these changes neccessary.

Блокиране на 3 акаунта[редактиране на кода]

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/03#Блокиране на 3 акаунта. — Luchesar • Б/П 13:43, 27 април 2016 (UTC)
Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/17#Блокиране на 3 акаунта. — Luchesar • Б/П 19:58, 27 април 2016 (UTC)

Уважаеми, Лъчезар, искам да доведа до вашето знание, че лицето "ребелх.." отново се е захванал с обсесията си, статиите за ФК "Влдислав" и футболистите му. Отново без дискусия, факти и аргументи. Просто триене и налагане на личните му интерпретации. Съзирам опит за започване на нова редакторска война, отново без аргументация от другата страна. Не виждам и смисъла в налепването на тагове за точни източници за събития от преди стотина години. Дадени са референции със стотици, ако не хиляди страници, но той искал повече. С уважение Okalinov (беседа) 13:29, 27 април 2016 (UTC)

Обсесията е единствено ваша и лесно може да се забележи от приносите ви. Редактирате единствено и само статии, свързани с Черно море и отборите, от чието обединение се ражда въпросният.
Ако не виждате смисъл от източниците, ще трябва да прочетете Уикипедия:Цитиране на източници, където ясно се казва защо всяко твърдение трябва да се доказва. Източник от типа Вестник "Варненска поща", издание 1920-1944 год. не означава абсолютно нищо. Какво се опитвате да кажете с този 25-годишен период?
В тази връзка държа да кажа, че Okalinov извършва разрушителни редакции, премахвайки например напълно валидни категории в статията ФК Владислав като Категория:Несъществуващи варненски футболни отбори. Изтрива изречението „Владислав е съществувал в периода 1916-1945“, както и друго изречение: „През 1945 г. Владислав прекратява самостоятелното си съществуване, след като е обединен с Тича. Така се ражда настоящият футболен клуб Черно море.“
Т.е. това, което прави, е тотално да подменя историята на футболните клубове, пренаписвайки я по свой собствен начин. И както той сам казва, не вижда смисъл да подплатява с източници каквито и да било твърдения. На практика извършва оригинално изследване и грубо погазва правилата на Уикипедия.
И ще е хубаво да използва потребителското име, с което съм регистриран и да не си служи с епитети, защото се всичко това се превръща в лична нападка.
--Rebelheartous (беседа) 19:39, 27 април 2016 (UTC)

Преместено от Потребител беседа:Iliev. — Luchesar • Б/П 10:53, 2 май 2016 (UTC)

Уважаеми господин Илиев, не очаквам да приемате моята лична позиция, а по-скоро тази на читателите на уикипедия. Дал съм като източници книги на уважавани писатели и журналисти. Не очаквам да знаете имената на Стефан Янев, Петър Герчев, Силвестър Мирчев, Иван Пиндиков, Валентин Свраков. Някои от тях вече не са между живите , а другите са стари хора и сигурно не четат уикипедия. Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Лично аз, съм дълбоко разочарован от начина по който се работи тук, като са дават неограничени права на някой да налага собственото си мнение, отразено само в един футболен сайт с подчертано анти-варненска политика. Беседата се заобикаля, не се представят аргументи и често сме подлагани на провокации и заплахи. За съжаление, единственото което мога да направя е да спра да плащам лептата си за развитието на уикипедия, защото за мен тя не е източник на информация, а по-скоро на лични интерпретации. Бях прочел някъде на страницата на един администратор: "Уикипедия никога не е достоверен източник". Сега го разбирам. С уважение. Okalinov (беседа) 04:47, 2 май 2016 (UTC)

Okalinov, вие не разбрахте един основополагащ принцип в Уикипедия – няма моя, ваша или на трети човек позиция, а се дава неутралната гледна точка. По този начин не се влияе на читателите на Уикипедия, които вие споменавате. Не разбрахте и че Уикипедия не е арена на лично творчество. А вие през цялото време правихте точно това.
Другото, което „услужливо“ предлагате също е недопустимо. Уикипедия не работи на принципа „доведи другарчето“. Имаме безброй примери за конфликт на интереси, в които дадена личност или организация започва да пише или редактира статията за себе си. След намесата на администратори тези статии отиват в кошчето. Въпросният Стефан Янев не може да редактира статията за Стефан Янев или Черно море. Или пък Потребител:Vtd „да работи“ за вас във ваше отсъствие. Ето какво се казва в Уикипедия:Конфликт на интереси, който принцип също се съмнявам, че ще прочетете:
 Всяка ситуация, в която могат да се развият силни взаимоотношения, може да предизвика конфликт на интереси. Конфликтът може да бъде личен, религиозен, политически, академичен, финансов и правен. Не се определя от конкретна тема, а от отношенията, които включат същественo лично обвързване или зависимост от личност, тема, идея, традиция или организация. Близостта с темата не означава, че не можете да бъдете неутрални, но би могла да ви подведе към предразсъдък. Осланяйте се на съветите на другите сътрудници. Ако ви намекнат, че сте в конфликт на интереси, опитайте се да откриете и да сведете до минимум пристрастията си. 
За чии неограничени права говорите по-точно? Та нали вие се изявявате като последна инстанция и постоянно връщате редакции (и то без никакви корекции). Моите и вашите права са абсолютно еднакви. Аз наистина съжалявам, че в БГ уики няма админ, интересуващ се от футболна история, който отдавна щеше да ви сложи на мястото, както това се случи в EN уики (а пък Потребител:Vtd беше блокиран).
Относно беседата на Черно море, там всичко може да се види черно на бяло. Снощи ви предложих да вкарате няколко изречения от т.нар. предистория, доколкото виждам нищо не сте направили. Просто сте върнали моята редакция, защото... така е по-лесно. Между впрочем изобщо правите ли си труда да забележите промените, които извършвам в последната седмица? Хубаво ще е да проверите.
А и последно, Уикипедия се разработва на доброволни начала. Ако смятате, че вече не може да допринасяте в нея, сте свободен да я напуснете. Никой не е опрял пистолет на главата ви.--Rebelheartous (беседа) 09:26, 2 май 2016 (UTC)
Моля да не използвате беседата ми за разговори, които не ме касаят пряко. Ако е нужна намеса на администратор по някакъв въпрос, правилното място за подобни заявки е Уикипедия:Заявки към администраторите. Ако имате нужда да споделите някакви проблеми, много по-разумно е да го сторите тук, на Уикипедия:Разговори. — Luchesar • Б/П 10:58, 2 май 2016 (UTC)

Уикипедия:Източници[редактиране на кода]

За удобство направих пояснителна страница Уикипедия:Източници, с различните страници, шаблони и категории отнасящи се до източници. Сложих и препратка У:И, въпреки че това можеше да е и препратка за изтриване, за което също има няколко страници, категории и шаблони, но все пак по-малко. --V111P 12:14, 28 април 2016 (UTC)

Чудесно, благодаря.--Rebelheartous (беседа) 14:46, 28 април 2016 (UTC)

Community Village на Уикимания[редактиране на кода]

Това пристигна по пощенските списъци на Уикимедия днес и засяга хората, които ще участват на Уикимания:

Dear all,
this is a quick reminder: The registration for the community village at Wikimania 2016 is open until the 5th of May.
You have the possibility to become part of this years community village by registering at https://docs.google.com/forms/d/1LPMrLuKfwDDudfH63ch_atBJyphruGeSBSTkzh76zhM/viewform
Last but not least you can get more information about the community village on https://wikimania2016.wikimedia.org/wiki/Community_village
Best wishes,
Muriel

Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:48, 29 април 2016 (UTC)


Това ли е "нашата" Уикипедия?[редактиране на кода]

Защо за кмет на село Стойките е посочен НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ? Това ме е вярно!Лъжа е!Кмет е Георги Захариев Георгиев! Жалкото е,че не може да се променя... ГЕРБ ли нареди това? Това ли е "нашата" Уикипедия?


Harmansky (беседа) 14:08, 29 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Ако обичате, не драматизирайте! Посочен е избраният кмет на община Смолян и, доколкото виждам от сайта на ЦИК, това действително е „Николай Тодоров Мелемов, ПП ГЕРБ“. Никаква лъжа няма.
Спасе, на сайта на ЦИК изглежда да има данни за избор на кмет на кметство, но пък в ekatte.com кодът за кметство е SML31-00. Понеже не ми се връзва цялата тази работа (сигурно просто нещо съм пропуснал), оставям на теб да прецениш има ли някакъв проблем и трябва ли нещо да се прави.
— Luchesar • Б/П 15:35, 29 април 2016 (UTC)
Сега видях, че в сайта на НСИ всъщност има собствен код, SML31-33. Ще пробвам да направя сам необходимите промени.
— Luchesar • Б/П 15:38, 29 април 2016 (UTC)
Мисля, че стана. Спасе, би ли проверил като имаш време, плс, дали всичко е точно: редакция 7246941, редакция 7247647.
— Luchesar • Б/П 15:43, 29 април 2016 (UTC)
В случая всичко е точно. Но по принцип тези данни трябва да се върнат в статиите - при положение, че не се актуализират, по-добре е да могат да се редактират ръчно. Лошото е, че нямам време за сравнително големи проекти. --Спас Колев (беседа) 16:41, 29 април 2016 (UTC)

Г-н Harmansky, като вече каза и колегата Лъчезар - не е необходимо да се драматизира излишно (последната дума е мое допълнение). Идеята на "нашата" Уикипедия се състои точно и именно в това, че и сам можехте да направите съответната корекция. Да го повторя ли пак - САМ, без да да чакате разрешението на някоя висша инстанция (защо не и дядо Господ)! Dino Rediferro (беседа) 17:49, 29 април 2016 (UTC)

Не виждам как начинаещ потребител сам би могъл да си проправи път през серия от недокументирани шаблони, за да стигне до страницата, на която е грешката. --Уанфала (беседа) 19:38, 29 април 2016 (UTC)
Не съм казал, че е лесно - аз самият все още, основно поради липса на време не съм разнищил всички възможности за редактиране. Фундаменталното е в това, че никой не ти го забранява! Dino Rediferro (беседа) 17:05, 1 май 2016 (UTC)
И това е "нашата" Уикипедия - свободна статия, от свободен редактор, за свободни хора - Рон Джереми. Христос Воскресе! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.135.184 (беседа • приноси) 17:18, 1 май 2016‎ (UTC) (проверка)

Скрит текст[редактиране на кода]

Имам въпрос как да направя скрит текст като този? Какъв е кодът? http://i.imgur.com/ciVLFHa.png
IMM (беседа) 20:43, 30 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, IMM, можете да използвате шаблоните {{скриване}} или {{collapsible list}}. За съжаление не са особено добре документирани, но може да се ориентирате от следния пример:
Уики код:
{{скриване|List of languages|English, Arabic, Chinese, Danish, Dutch, French, Romanian, German, Greek, Italian}}
Резултат:
List of languages
English, Arabic, Chinese, Danish, Dutch, French, Romanian, German, Greek, Italian
Успех! — Luchesar • Б/П 20:32, 1 май 2016 (UTC)

Тематична седмица със специални награди в ЦИЕ Пролет[редактиране на кода]

В понеделник започва специална тематична седмица в ЦИЕ Пролет – за жени, свързани с науката и образованието от региона. Има три награди за региона. Вж. тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:15, 30 април 2016 (UTC)

@Лорд Бъмбъри: В статията е Зутнер, със „з“. Проверих и спрямо писмен източник, енциклопедия „Нобелови лауреати“ на БАН. Можеш ли да поправиш в блога? Спири ··· - - - ··· 21:38, 30 април 2016 (UTC)
Изложих се като кифладжия. Разбира се, че е Зутнер. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:00, 30 април 2016 (UTC)
@Spiritia:, искаш ли права за писане в този блог като локална организаторка? @Vodnokon4e:, а ти? --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:02, 30 април 2016 (UTC)
Благодаря, но по-скоро не. Май не се справям достатъчно и като локална организаторка, и за нашия си блог. :) Спири ··· - - - ··· 08:50, 2 май 2016 (UTC)
Не, нямам права там.--Vodnokon4e (беседа) 16:07, 4 май 2016 (UTC)
Че нямаш – знам. Въпросът е искаш ли (за www.ceespring.eu става въпрос) :)? --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:27, 5 май 2016 (UTC)
Засега не. Не сварвам и с другите. След време ще ти напомня.--Vodnokon4e (беседа) 13:05, 18 май 2016 (UTC)

MENA Artists Month[редактиране на кода]

В случай, че на някой му е интересно: MENA Artists Month is an online edit-a-thon for Middle East and North Africa (MENA) artists during May 2016. This edit-a-thon aims to work on the artist articles relevant to these countries, namely artists that either don't have Wikipedia articles, or have poor articles, or are missing articles in some languages. This edit-a-thon would be held in collaboration with the Guggenheim.

Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:35, 30 април 2016 (UTC)

Кмет на с. Вълково[редактиране на кода]

Здравейте, има неточност в статията ви за с. Вълково, общ.Сандански.Сегашен кмет е Антон Ханджийски,партия БОС. Благодаря!
MilaPetrova (беседа) 16:37, 1 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, Мила, информацията е коригирана. Благодаря Ви за помощта! — Luchesar • Б/П 20:21, 1 май 2016 (UTC)

Военният парад на 6 май[редактиране на кода]

В София ще има даже тежка техника - БТР и БМП, и евентуално някой танк може да изкарат. Има ли някой ентусиаст да отиде в 09,30 най-късно на пл. Княз Александър I и да направи снимки? → Иван (беседа) 21:52, 3 май 2016 (UTC)

Премахване на категории Личности (Град)[редактиране на кода]

Някакъв анонимен (например) упорито премахва категориите Личности (Град) и ги заменя с „Родени в Град“ или „Починали в Град“. Да го възпираме ли? --V111P 07:35, 5 май 2016 (UTC)

Самите категории „Личности (Град)“ не са премахнати, а вместо тях слага подкатегориите. --Rumensz (беседа) 07:39, 5 май 2016 (UTC)

Я след Ж[редактиране на кода]

В понеделник си купих „Официален правописен речник на българския език“ и в идните седмици и месеци ще ви тормозя с въпроси като следния: Правило 1.3.6 гласи „Не се пише буква я след буквите ж, ч, ш“. Забравили са да напишат какво се пише. Има такива случаи в енциклопедията, например „Еугениуш Бажяк“. Какво да го правя – Бажак, Бажиак или Бажияк? -Лорд Бъмбъри (беседа) 22:02, 5 май 2016 (UTC)

Тези правила не се ли отнасят само за думите от българския език? Според мене чуждите имена и въобще имената би трябвало да са изключение. Ако някой се казва (или реши да се прекръсти на) Бажяк не мисля че имаме право да му променяме името тука.
Но това може да се използва за да се коригират правописните грешки: „чялото“, „чяст“, „шярлатани“, ... ([5]). --Termininja 05:50, 6 май 2016 (UTC)
А името му как се пише, защо не на бг: Евгений, Евгениуш, Евгенюш, на пл: Еугенюш? Джевянин (беседа) 07:18, 6 май 2016 (UTC)
Това правило се отнася до всички думи. Има правила, които се отнасят до имена, до тях ще стигна по-късно. Речникът казва, че тези три комбинации не са позволени по никакъв повод в българския език, затова търся с какво да заменя „жя“ в този случай. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:13, 6 май 2016 (UTC)
Можеш да видиш Беседа:Арнолд Шьонберг. Конкретно по въпроса, ако не можеш да отбележиш предходната буква като мека от я остава само а (я след съгласна = ь + а според традиционната теория). --V111P 09:03, 6 май 2016 (UTC)
„Теглото“ на това правило трябва да подобно на това за ъ в края на дума. --Termininja 10:55, 7 май 2016 (UTC)
Ъ в края на думата се среща в чужди имена (напр. турски, китайски) когато е под ударение, това се казва в речника и не се забранява. --V111P 23:14, 9 май 2016 (UTC)
Най-добре да звъннеш на езикови справки на БАН. Аз лично ги ползвам често и съм доволен.--Rebelheartous (беседа) 09:26, 6 май 2016 (UTC)

Нов вариант за организация на ref-овете[редактиране на кода]

Попаднах на :mediawiki:Extension:Cite#Separating_references_from_text. Тествах примера, работи супер. Замислих се, че е добре да го включим, най-малкото като алтернатива в Уикипедия:Цитиране на източници, а защо не и да започнем да го прилагаме като масова практика. На пръв поглед изглежда много по-приветливо решение (което не значи, че може би няма своите слабости).

Работен превод (коментарите в счупени скоби са мои): Референциите [събирателно за източници и бележки] размесени с текста правят лесно копирането на текста на друга страница; от друга страна обаче те правят текста труден за четене [в режим на редактиране на уикикод]. Референциите, съдържащи много данни, цитати или усложнени шаблони за цитиране може да се окаже, че заемат чувствително по-голяма част от кода, в сравнение с [кода на] текста, който е видим на екрана [в режим на четене]. За да се избегне това, скорошните версии на разширението [Cite] позволяват изместването на част или всички референции в секцията <references /> на мястото, където те всъщност се визуализират за читателя. Така записът по-долу ще има същия резултат като [запис при който референциите са размесени с текста], при все че номерирането и редът на референциите в общия случай няма да е същият.

According to scientists, the Sun is pretty big.<ref name="miller" />
The Moon, however, is not so big.<ref name="smith" />

==Notes==
<references>
<ref name="miller">E. Miller, The Sun, (New York: Academic Press, 2005), 23-5.</ref>
<ref name="smith">R. Smith, "Size of the Moon", Scientific American, 46 (April 1978): 44-6.</ref>
</references>

На мен ми харесва и смятам да го ползвам. Спири ··· - - - ··· 07:33, 6 май 2016 (UTC)

Ами те/то отдавна го ползват за повтарящ се източник, има го и в доста преводни статии в БгУ, копирани от там. И е вариант на начина с поставяне на източника най-накрая в поредицата. И мисля, че номерацията не се променя, защото зависи от първото посочване в текста. --Rumensz (беседа) 09:39, 6 май 2016 (UTC)
Повтарящ се източник е отдавна известен и го има в помощната страница. За това изнасяне на рефовете между < references> </ references> казвам, че е ново, защото не съм го виждала досега в статии, мисля, че не е и обсъждано, и със сигурност го няма на помощната страница. Спири ··· - - - ··· 10:13, 6 май 2016 (UTC)
Посипвам си главата с пепел, защото бях ти обещал аз да го напиша още преди 5-6 години. Междувременно обаче бях забелязал един проблем: когато се редактира отделен раздел, фактът че източниците не присъстват в него създава известно неудобство. От друга страна, наскоро май с приятна изненада пък бях установил, че МедияУики разпознава подобни случаи и не вади зловредни съобщения при предварителен преглед. Може би ще е добре все пак тези неща да бъдат тествани по-подробно и най-вече целенасочено. — Luchesar • Б/П 13:36, 6 май 2016 (UTC)
Подобен ефект може да се постигне и с използването на шаблон като този. --Уанфала (беседа) 20:53, 6 май 2016 (UTC)
Аз ползвам Шаблон:hrf, който е подобен. --Спас Колев (беседа) 11:00, 9 май 2016 (UTC)

Снимка на деня[редактиране на кода]

Преместено от Уикипедия беседа:За контакти. — Luchesar • Б/П 13:29, 6 май 2016 (UTC)

Здравейте! Не мога да се сетя -- как (през коя страница) мога да се свържа с дежурния редактор на титулната страница. Конкретният повод е, че "картинка на деня" е за река КарА-КобА в Алтай, а Link'ът в подписа под снимката в действителност сочи към река КАра на север от Урал.--Вятич / Пт.Анат.Д / 13:03, 6 май 2016 (UTC)

Привет, ВятиЧ! Благодаря Ви, че обръщате внимание. Напълно сте прави: това са две съвсем различни реки. Грешката всъщност в случая е направена в Общомедия, но тъй като страницата е защитена, пуснах молба към администраторите там да я коригират. За всеки случай пингвам и нашия български админ там. — Luchesar • Б/П 13:29, 6 май 2016 (UTC)
Грешката е поправена. Благодаря Ви още веднъж, колега ВятиЧ. :-) — Luchesar • Б/П 14:11, 6 май 2016 (UTC)
Малко избързах, защото грешката е била оправена в Общомедия, но при нас сме имали локално копие, което сега вече също оправих. — Luchesar • Б/П 17:06, 6 май 2016 (UTC)
И аз благодаря, Лъчезаре--Вятич / Пт.Анат.Д / 22:11, 6 май 2016 (UTC)

Апостроф[редактиране на кода]

Искам да попитам кой от символите в режим на редактиране е апостроф по БДС? Благодаря.--Rebelheartous (беседа) 16:01, 6 май 2016 (UTC)

Не съм много сигурен какво разбираш под „БДС“, но ако имаш предвид типографския апостроф или единични кавички, в Линукс в стандартната X11 подредба на кирилица (по БДС) можеш да ги избереш чрез селектора за трето ниво (по подразбиране AltGr или десен Alt) в комбинация с клавиша ,/ы – в зависимост от използването и на Shift излиза съответно и . Нямам представа как става в Уиндоус, сорри. Струва ми се, че също липсват в допълнителната ни лента със знаци и може да ги добавя, ако наистина би било полезно (и ако действително липсват, а не съм просто твърде кьорав да ги забележа). — Luchesar • Б/П 16:59, 6 май 2016 (UTC)
Добавих апострофа вдясно от типографските български кавички в основната лента, както и – в ролята му на единична кавичка, заедно със затварящата такава – в блока символи Още на реда след *. Ако някой друг админ сметне, че това не е нужно или правилно направено, да се чувства свободен да върне или поправи редакцията ми. — Luchesar • Б/П 17:35, 6 май 2016 (UTC)
О, идеално е. Беше много нужно, както направихте преди време и с кавичките по БДС. Добре, в такъв случай да смятам този и този апостроф за неправилни?--Rebelheartous (беседа) 09:06, 7 май 2016 (UTC)
Считай ги. Можеш ли да измислиш регулярен израз, с който да ги заменим поголовно? --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:45, 7 май 2016 (UTC)
Мисля, че по-правилният термин наистина е „типографски“, или евентуално „ръкописни“. Правите кавички, ", както и правият апостроф (или единична кавичка), ', от своя страна пък са „машинописни“. Както добре може да се види на тази снимка, точно такива прави кавички стоят като горен регистър на клавиша 4 в популярния модел български пишещи машини „Марица 12“. Не мисля, че начертанието на тези символи някога е било предмет на български държавен стандарт (ако някой знае за такъв, моля да ме поправи), но клавиатурната подредба със сигурност е описана в прословутия БДС 5237:1978. Разбира се, една причина да се наложат такива „универсални“ кавички в клавиатурата на пишещите машини е чисто механичното ограничение за броя литери (металните блокове с отпечатъци на знаците), но втора, не по-малко важна причина е било оптимизирането с цел по-бърз набор от страна на машинописеца. Всъщност, голямата гордост на БДС подредбата е именно нейната оптимизация, както е описано в нашата статия по темата. Разбира се, в Уикипедия за нас приоритетите са съвсем различни: важно е не да можем да пишем бързо, а читателите да могат да четат по-удобно. А пък завъртулките в писмените знаци съществуват не само заради естетиката, но и защото – това най-вече си проличава при серифните шрифтове – по този начин буквите и пунктуацията се разпознават по-бързо и лесно от нашия мозък. Затова в статиите действително е добре да използваме типографските видове. Но, така или иначе, правите кавички и апостроф не са „незаконнородени“ знаци – просто те си имат други места на употреба. Намигам — Luchesar • Б/П 16:13, 7 май 2016 (UTC)
На мен тези неща винаги ми бодат очите и ми затрудняват четенето. Ще ми се да не беше така. :-) Особено латински или руски кавички вместо БГ. :-) Ще се звъни в БАН за сверка, видяло се е.--Rebelheartous (беседа) 17:16, 7 май 2016 (UTC)
Ако от 2002 година насам нещо не се е променило, отговорът от Секцията за съвременен български език в ИБЕ относно кавичките го има и тук. Препоръчва се използването на отварящи долни кавички и затварящи горни, но се допуска използването и само на горни кавички. За това всъщност спор няма. Въпросът е за различните графични начертания на символа кавички – в този отговор не се коментира въобще как изглеждат кавичките, а само къде се поставят спрямо нивото на реда – и леко се съмнявам, че в ИБЕ има специалисти по въпроса с начертанията, защото тяхната специалност е езикознание, а не типография. По-скоро в случая могат да бъдат полезни хора, занимаващи се с печат, но дори сред познатите ми предпечатари всъщност имаше само един, който наистина владееше тънкостите на типографията и знаеше например какви са правилата, които трябва да се съблюдават при създаване на ново шрифтово начертание, за да бъде то лесно четимо и естетически приятно за окото. За съжаление, не е вече между живите, иначе щях да използвам случая да го питам. Не мисля също, че е много точно да говорим за „латински“ и „руски“ кавички. Правите, във всеки случай, със сигурност не са „латински“ (те са си просто универсални машинописни двойни кавички), а пък традиционните руски в печатните издания са всъщност френските шеврони. Добри примери са дадени в руската статия за кавичките, където впрочем се вижда, че „българските“ кавички са всъщност „немски“ (което не би трябвало да е учудващо). Намигам Въобще, мисля, че най-важното е в Уикипедия да се спазва еднакъв стил и в случая поне за типа кавички, които се използват, мисля че няма никакъв спор. Струва ми се, че и за апострофа също няма, въпреки, че той е доста по-рядко използван символ в нашия език, и действително е хубаво, дето повдигна тоя въпрос. — Luchesar • Б/П 18:09, 7 май 2016 (UTC)
Всъщност, като се зачетох сега в руската статия по-надолу, замислих се дали е вярно описаното там за вътрешните кавички в българския език. Въпросът за вмъкването на едни кавички в други е доста важен, всъщност: например „Петър се усмихна и ми рече „Ха! Вярвай ти на такива като този „професор“!““ в случая определено (и съзнателно) е неправилно записано. Ако се вярва на руснаците, правилото е вътрешните кавички да бъдат със същата форма и разположение като външните, но единични, вместо двойни. Би било интересно да се провери наистина – било в най-новите издания на правописния речник, било да се пита БАН директно – дали това действително е така. Ако е, тогава следващ интересен момент е коя е единичната отваряща кавичка, защото руснаците де факто са използвали запетая за целта. Т.е. горният пример би изглеждал като „Петър се усмихна и ми рече ,Ха! Вярвай ти на такива като този „професор“!‘“ (разбира се, тук съм усложнил още повече конструкцията, защото има двойно влагане на кавички едни в други и затова използвам редуване на единия с другия тип). Всички тези неща може да е полезно да почнем да ги записваме в ръководството ни по стил. — Luchesar • Б/П 21:00, 7 май 2016 (UTC)
Според речника на БАН се вграждат пак същите двойни кавички, интересното е, че ако двата цитата завършват заедно, накрая се пишело само една затваряща кавичка, но правилото не ми е съвсем ясно, изглежда ако вътрешния цитат е част от изречение от външния тогава не се пише, но ако е отделно изречение тогава се слага точка между две затварящи кавички. Точка 127.1.3 от речника. --V111P 21:40, 7 май 2016 (UTC)
Супер, тнх! Всъщност, не знам дали да се радвам чак толкова, защото май някои правила в нашия език не са хубаво обмислени. Сещам се например за коментарите на Любомир Николов в предговора му към първото българско издание на „Властелинът на пръстените“ относно разликите в предаването на дълга (няколко абзаца) пряка реч в английския и българския език... Но това е дълга и странична тема. ;) — Luchesar • Б/П 22:52, 7 май 2016 (UTC)
Много правилно казва V111P относно затварянето на кавичките. По принцип отварящи могат да са n на брой кавички, но в края на изречението се пише само 1 бр.
Иначе, Лъчо, погледнах и отговорите на ИБЕ, ама за съжаление не са споменали апострофа. От друга страна имаме статията Апостроф, според която чертичката също може да влезе в употреба. Т.е. Кот д'Ивоар си е ОК изписване. Хубаво е да потърсим съвет от лингвисти.
А в същия линк с 10-те страници най-долу се говори се за Международната система единици и как изписването на кирилица е напълно валидно (ha и ха, м и m). Ако това наистина продължава да е актуално (2005 г.), заслужава си отделен раздел тук, за да обърнем внимание на юзърите, както и да се коригира в статията, че латинските изписвания са препоръчителни, но не и задължителни.--Rebelheartous (беседа) 18:19, 8 май 2016 (UTC)
Единиците не се регулират от Института за български език при БАН, а са международен стандарт – има и наредба. Имаш неразбиране що е то лингвистика и типография. --V111P 18:49, 8 май 2016 (UTC)
Абе това е малко като търговските марки. Не можело да се изписват на кирилица, защото... били търговски марки. Интересен е раздел VIII на тази наредба:
 Кратната единица „100 а“ на единицата „ар“ се нарича „хектар“ и се означава с „ha“. 
 (3) За изразяване и обявяване площта на земеделската земя и на земя в строителството се допуска използването на единица „декар“, която се равнява на 1000 m2, няма международно означение и се изписва с пълното си наименование на български език. 
Иди ми-дойди ми.--Rebelheartous (беседа) 19:06, 8 май 2016 (UTC)
Не разбирам какъв е въпросът за апострофа, че чак и справка до БАН искате да правите. Преди няколко години поставих въпроса за типографския апостроф тук и за несъответствието в ползването на типографски кавички, но прав апостроф. Апостроф не се среща често в българския, но се среща много често в английския и съответно го има на хиляди страници в българската Уикипедия, включително в заглавия. --V111P 21:40, 7 май 2016 (UTC)
Да, точно за разликата между типографското и машинописно (право) начертание иде реч – и всъщност няма никакъв въпрос: действително е хубаво (почти) навсякъде из статиите да се използват типографските знаци, щото са по-лесни за възприемане от читателите, естетически по-приятни са, и не сме ограничени като едно време с пишещите машини. Само дето аз съм злостен педант и обичам да си изяснявам терминологията, включително и най-вече за самия себе си, та затова тръгна по-дълъг разговор. :) Впрочем, като педант също да отбележа, че няма да е добра идея да се сменят директно правите кавички и апострофи с типографски: най-малкото из статиите тук-там се среща цитиран програмен код, който ще бъде особено зловредно счупен при подобна промяна, а може да има и други случаи, изискващи да си стоят машинописните варианти. — Luchesar • Б/П 22:52, 7 май 2016 (UTC)

Уикипедианци в Русе[редактиране на кода]

Привет! Има ли уикипедианци в Русе? Поводът да попитам е, че от Регионалния исторически музей в Русе пристигна на пощенския списък неофициално запитване за съвместна работа и би било много практично да имаме уикипедианец от региона. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:19, 6 май 2016 (UTC)

Това наистина е много хубаво предложение и чудесна възможност.--Спасимир (беседа) 18:08, 6 май 2016 (UTC)
Аз съм от Русе, но през работни дни ще ми е трудно да се разхождам до музея, освен ако не е сутрин рано за 2-3 часа максимум. През уикендите съм по-свободен. --Стан (беседа) 19:35, 6 май 2016 (UTC)
А утре сутрин (събота) имаш ли време да се чуем :)? --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:14, 6 май 2016 (UTC)
@Извора: Съдейки по съдържанието на писмото, може би представлявало интерес и за теб? Не е и твърде далече може би? :) Спири ··· - - - ··· 08:45, 7 май 2016 (UTC)
Ще се опитам да се свържа с господина. Бих помогнал в създаване (ако все още няма статия) и разширяването на видовите статии. --Izvora (беседа) 05:21, 8 май 2016 (UTC)
Също така, може би ще е полезно да пусна пак линк към презентацията, която изнесох на 8 април пред музейните служители, защото има вероятност и по този канал да са научили за възможните сътрудничества с Уикипедия: File:20160408 Wikipedia and Museums.pdf. Ето и линк към отчета, който писах по повода: m:Wikimedians of Bulgaria/2016 Report/Volunteers in Bulgarian museums. Ако не друго, поне за вдъхновение ;) Спири ··· - - - ··· 08:52, 7 май 2016 (UTC)

Видеа за Уикипедия с възможност за превод на субтитрите на български[редактиране на кода]

Има две хубави видеа на Фондация Уикимедия, които бихме могли да преведем.
Има ли някой желаещ? После можем да си ги споделим през Фейсбук, дори през акаунта на Фондация Уикимедия с таргетиране на България. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:40, 6 май 2016 (UTC)
Мога да се пробвам, ама все пак искам някой да мине след мен.--Ilikeliljon (беседа) 18:47, 6 май 2016 (UTC)
Едното е готово - https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_Wikipedia.webm.bg.srt --Ilikeliljon (беседа) 18:55, 6 май 2016 (UTC)
Второто също, но ме затрудниха 23-25 ред, така че помощ е добре дошла. Освен това добавих още един ред на български език, ама ако не е уместно да се махне - ред 34. https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_the_Wikimedia_Foundation.webm.bg.srt --Ilikeliljon (беседа) 19:08, 6 май 2016 (UTC)
По-добре остави „и ремиксиране“, „и за различни версии“ не става. --V111P 20:01, 6 май 2016 (UTC)
Готово, махнах и българския ред, защото няма как да го има според клипа.--Ilikeliljon (беседа) 20:28, 6 май 2016 (UTC)
Благодаря, @Ilikeliljon:! Нанесох някои малки корекции, но преводът си го биваше и можем да споделим видеата скоро. --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:11, 6 май 2016 (UTC)
Писах в Wikimedia Foundation social media huddle за това да споделят видеата от главния акаунт на Уикимедия с таргетиране за България. --Лорд Бъмбъри (беседа) 00:07, 7 май 2016 (UTC)
Във Фейсбук беше повдигнат въпроса дали е добре Bonjour de Montreal! / Estem editant a Valencia! / Ankara'dan selamlar! / Hi from Minneapolis! да бъдат преведени на български или не. Според мен е добре да си останат в оригинал, защото това показва, че говорим различни езици, но от друга страна текстът е написан на тези езици и отгоре. Споделете мнения. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:27, 7 май 2016 (UTC)

Тези приноси рекламни ли са?[редактиране на кода]

Специални:Приноси/87.121.76.59 --Лорд Бъмбъри (беседа) 00:06, 7 май 2016 (UTC)

За мен - да --Молли (беседа) 08:46, 7 май 2016 (UTC)
Ти или аз ще ги изтрием? --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:48, 7 май 2016 (UTC)
Някой вече беше трил от тях, но не обърнах внимание кой. Ще ги изтрия. --Молли (беседа) 08:54, 7 май 2016 (UTC)
А, Спири вече го е направила. Ако продължи с тези фуражни магазини, ще се включа. --Молли (беседа) 08:57, 7 май 2016 (UTC)
Нда, сутринта погледнах, отмених редакциите и продължих да тичам по други писти, забравяйки да пиша тук. Чистокръвна реклама. Спири ··· - - - ··· 10:21, 7 май 2016 (UTC)

Редовни срещи в Скайп[редактиране на кода]

Предлагам редовни срещи в Скайп всяка сряда от 21:00. Ще публикувам препратка към обществен чат малко преди това тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:38, 7 май 2016 (UTC)

  • Чудесно, аз съм за. --Спасимир (беседа) 17:44, 7 май 2016 (UTC)
  • 11 сутринта при мен, става... само дето не знам как да се включа в този чат.--Радостина 00:55, 8 май 2016 (UTC)
  • За мен всяка сряда е прекалено много, но мога да се включа на всеки 2 седмици, като до Уикимания малко нещата са ми хаотични и не гарантирам нищо. VladislavNedelev (беседа) 21:45, 8 май 2016 (UTC)
  • За, и когато мога ще участвам. Бих искала да пробваме https://meet.jit.si/ , който Лъчо предложи веднъж: свободен софтуер, изглежда супер лесен за ползване, няма нужда от сваляне и инсталация, върви си с заедно с Етерпад. Спири ··· - - - ··· 06:01, 9 май 2016 (UTC)
  • Имаше един общ чат в Скайп, който Uroboros беше направил и доста време го ползвахме. Обаче изчезна някъде. Може би просто трябва да се възстанови? --Молли (беседа) 06:22, 9 май 2016 (UTC)

Линкът към срещата е https://meet.jit.si/WMBG. Начало – в 21:00. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:34, 11 май 2016 (UTC)

Този софтуер не работи, нека опитаме тук: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:12, 11 май 2016 (UTC)
Основно стана дума за Уики обича Земята, затова резюме от разговора има тук. Спири ··· - - - ··· 20:21, 11 май 2016 (UTC)

Линкът за тазседмичната среща е същият: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. До след 40 минути! --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:22, 18 май 2016 (UTC)

Статии за култура[редактиране на кода]

Как смятате, че е по-добре да се озаглавени статиите за култура на страните в света? Преди няколко дни създадох Култура на Хърватия по подобие на Култура на Унгария и още две-три. В същото време имаме статията Българска култура, където във секцията Вижте също са статиите Българска литература, Български фолклор, Българска музика. При категориите пък се срещат Западна култура (вместо Култура на Запада) и Балканска култура (вместо Култура на Балканите). Та какво е вашето мнение?--Rebelheartous (беседа) 17:28, 7 май 2016 (UTC)

Струва ми се, че няма единно правило, а трябва да се избира подходящото за всеки случай според конкретния смисъл и съдържание на статията. Например за мен „култура на СССР“ и „съветска култура“ са леко различни понятия, като второто в моите уши има леко по-силен идеологически подтекст. „Култура на Русия“ и „руска култура“ също звучат за мен различно: първото го схващам като съвкупността от културите на всички народности, населяващи Руската федерация, докато „руска култура“ е по-тясно свързано конкретно с етническите руснаци. Това донякъде е и тънък лед, щото по идея би трябвало да има руска нация с обща култура, но който например е ходил в Северен Кавказ, ще знае, че нещата са леко по-различни, отколкото би трябвало да бъдат. Един съвсем краен пример пък би бил „корейска култура“, което може да се противопостави едновременно на „култура на Република Корея“ и „култура на КНДР“. Според мен дори би имало място за три отделни статии, доколкото в културата на Корейския полуостров има както много общи черти, така и драматични различия днес между севера и юга – и тези особености вероятно ще се запазят дълго време след евентуално обединение в незнайно бъдеще. Може би отговорът ми не е особено полезен, но нали питаш за мнения, та това са моите две стотинки. ;) — Luchesar • Б/П 18:32, 7 май 2016 (UTC)

Changing the photo of the page Elesnitsa[редактиране на кода]

Здравейте Бих искал да сменя снимката на СТРАНИЦАТА НА СЕЛО Елешница община Разлог. Тъй като снимката е грозна и не отговаря на истината. Не успявам да се свържа с администратора и не мога аз да я премахна така че се нуждая от вашата подкрепа. Поел съм маркетингова програма за развитие на селото и снимката е неподходяща. Аз съм photograph и съм направил снимки и бих иска правото да качвам и редактирам снимката. Моя за съдействие.
Georgi Mitsin (беседа) 19:51, 7 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Тази снимка едва ли ще остане, защото не е лична и има етикет за автор. --Rumensz (беседа) 05:37, 8 май 2016 (UTC)

разкриване на сметка в уикипедия[редактиране на кода]

Какво означава разкриване на сметка? Какво се изисква от мене след разкриването на сметка тук?
212.233.174.23 02:07, 8 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Нищо не се очаква от вас. Вижте тук: Уикипедия:Защо да се регистрираме? Поздрави. --V111P 02:18, 8 май 2016 (UTC)

This Month in GLAM: April 2016[редактиране на кода]

This month in GLAM logo.png




Headlines
Read this edition in fullSingle-page

To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 12:53, 10 май 2016 (UTC)

Две похвали от мен – Вася влезе в бюлетина с материала си за срещата на доброволците в музеите, а Спасимир – с изключително активното си участие в „Европеана 280“. Аз имам също имам мъничко участие като редактор на текста за Европеана покрай ЦИЕ Пролет. Останалите текстове също са вдъхновяващи. Приятно четене! --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:49, 10 май 2016 (UTC)

Здравейте, всеки може да се включи в състезанието Европеана 280, което има за цел да разшири познанието за изкуството в Европа, подбирайки повече от 300 произведения на изкуството от всяка държава-членка на Европейския съюз и Норвегия. За сега България се представя добре, но ще е хубаво да се включат още редактори. Повече информация тук. Това е доклада за резултатите към началото на май. А това е материала, който публикувахме в блога ни. Състезанието продължава до края на май.--Спасимир (беседа) 16:13, 10 май 2016 (UTC)

Редакция за проверка[редактиране на кода]

Тази редакция окей ли е? Не съм лингвист, а промени по шаблоните често минават незабелязани. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:48, 11 май 2016 (UTC).

Само местата на езиците са разместени, в текста не виждам разлика--Ket (беседа) 10:14, 11 май 2016 (UTC)
Върнах го - не е само разместване на местата, сърбохърватският беше станал вариант на хърватския. --Спас Колев (беседа) 11:12, 11 май 2016 (UTC)

Копиране на уеб адрес с кирилица[редактиране на кода]

За да не бъдат кодирани кирилските букви при копиране на адреса от адресното поле на браузъра, просто добавете (например) един интервал накрая на адреса преди да го копирате.
Напомням и за настройката във Файърфокс която прави горния трик ненужен: Въведете в адресната лента about:config, след което, в новопоказалото се поле за търсене (Search) въведете utf8. Сега с двойно щракване променете стойността на показалата се опция network.standard-url.escape-utf8 от true на false. --V111P 00:04, 12 май 2016 (UTC)

Защо е блокиран източник „vestnikataka.bg“[редактиране на кода]

Днес започнах да редактирам статията за Безсмъртен полк и когато реших да се позова на вестник „Атака“ като източник, системата не ми позволи и ми каза, че „vestnikataka.bg“ е блокиран??? Защо??? Докога??? → Иван (беседа) 14:45, 12 май 2016 (UTC)

Сигурно, защото е много читав. --Спасимир (беседа) 15:01, 12 май 2016 (UTC)
Сериозно питам за критериите и срока за блокирането. → Иван (беседа) 16:23, 12 май 2016 (UTC)
А ти сериозно ли смяташ, че такъв тип вестници покриват критериите за благонадеждност? — Luchesar • Б/П 16:57, 12 май 2016 (UTC)
Не искам да разгорещявам излишно страстите, още повече, че темата за източниците може да се дискутира безкрайно, но вероятно постижим е консенсусът по твърдението, че медиите и пресатата като такива - и това се отнася за всички, независимо от държавата, политическата принадлежност и нивото - по принцип не са благонадежден източник на информация и винаги може да се намери информационен продукт, който е манипулативен, пропаганден или направо дезинформиращ. Със същия успех в тях могат да се намерят обективни, интересни и верни факти и информация. Моят случай с блокиран източник в това отношение е много показателен. Като правих няколко статии за руски балетни звезди попаднах на едно явно политизирано блокиране на сайта на руската новинарска агенция ria.ru. На него бяха публикувани доста подробни биографични статии за споменатите балетни звезди. Не можах да ги използвам като източници. За късмет една от тях бе публикувана и на украинския сайт на същата новинарска агенция (rian.com.ua) - нея използвах за цитиране. Беше и смешно и тъжно да се констатира русофобско настроение (нечие или общо?) в бг У. Уважаеми Иван - не се ядосвайте, такъв е животът, а У е негово отражение. Вижте от добрата страна - все пак никой не ви изтри статията под предлог, че служи на руската пропаганда. --Mmm-jun (беседа) 16:58, 14 май 2016 (UTC)
Сериозно ли е блокиран РИА Новости? Никога не съм го цитирал, но това е смешно. А Вестник Атака е същият като Дума и Демокрация. Ако те не са блокирани, не виждам логика той да е. Къде може да се видят блокираните източници?--Rebelheartous (беседа) 17:20, 14 май 2016 (UTC)
МедияУики:Spam-blacklist. --Спас Колев (беседа) 12:41, 16 май 2016 (UTC)

Повод за гордост[редактиране на кода]

Не знам за Евровизия, с която напоследък ни продъниха ушите, но в Тематичната седмица за жените с приноси в науката и образованието в рамките на ЦИЕ Пролет 2016 наистина имаме повод за гордост – защото победителката е нашата Алиса. Браво! — Luchesar • Б/П 16:09, 12 май 2016 (UTC)

Браво! Напълно заслужена победа. Да ѝ е честита наградата и нека все така да служи за пример. --ShockD (беседа) 17:52, 12 май 2016 (UTC)

За четиригодишната война[редактиране на кода]

След като се опитах да бъда безпристрастен и се поинтересувах по темата предлагам своето разрешение на редакторската война в статията за футболен клуб Черно море. Смятам, че на всички им дотегна от нея (войната). --Izvora (беседа) 17:21, 12 май 2016 (UTC)

Поздравления и голямо браво от мен за проучването! По принцип не се интересувам от футбол, но около тази редакторска война, честно казано, почна да ми става интересно. Сега трябва само добре да се упоменат въпросните източници в статията. Честито на Черно море, честито и на българското уики! --ShockD (беседа) 17:42, 12 май 2016 (UTC)
Харесвам! Тази материя ми е безкрайно далечна, но включително и заради това ти благодаря, че си поел иначе неблагодарната роля на медиатор и неутрална трета страна. Мога само да се възхитя на нервите ти да проследиш спора през годините и да изчетеш всичко изписано, както и на ентусиазма ти в цялата бъркотия (поне за страничен наблюдател като мен) да се опиташ да помогнеш за намиране на полезно за енциклопедията и читателите решение. — Luchesar • Б/П 17:46, 12 май 2016 (UTC)
Невероятна гадост е. Следя войната по принуда и тя ме отврати още повече от футбола, а и от самия футболен клуб. Но вече съм категоричен в мнението си. Благодаря за поздравите.--Izvora (беседа) 18:17, 12 май 2016 (UTC)

Още гордост[редактиране на кода]

Този път от мъжката ни половина: Уикипедия на български има най-големия ръст в състезанието Европеана 280, благодарение на Спасимир. — Luchesar • Б/П 22:13, 12 май 2016 (UTC)

Липващи статии за 100 НТО[редактиране на кода]

Покрай популяризирането на „Уики обича Земята 2016“, се свързах с вестник „Ехо“ на Българския туристически съюз, където в юнския брой вече имаме обещание да излезе публикация. Но междувременно, говорейки си с хората, разбрах, че движението „100 национални туристически обекта“ е основано през 1966 година и тази година прави 50 години. Така имаме хубав повод да си напишем липсващите около 30 статии за обекти, за които в статията има червени препратки (плюс още 8 от времето допреди 1989). Както и да си прегледаме вече написаните с цел отстраняване на проблеми. Би ли представлявало това интерес за повече хора и дали да не го направим отново под формата на състезание (тип „Архиви“, „Европеана 280“, ЦИЕ) и кога би било най-подходящо? Спири ··· - - - ··· 05:40, 13 май 2016 (UTC)

Харесвам! — Luchesar • Б/П 09:08, 13 май 2016 (UTC)
-1 Исторически музей (Перущица)
Добре, нека е през август. :) Спири ··· - - - ··· 08:43, 18 май 2016 (UTC)

Cross-wiki notifications[редактиране на кода]

В настройките, в раздел „Известия“ вече има „Cross-wiki notifications“ – между името и беседата горе вдясно вече може да се появяват известия от други уикита. Много е удобно за хора, които са активни тук и, да речем, в Общомедия. Ползвах го по време на бета версията и наистина помага. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:36, 14 май 2016 (UTC)

Да, добро е, и аз го ползвам. --Спасимир (беседа) 10:35, 14 май 2016 (UTC)
На мен ми показа welcome message-и от други Уикипедии, за които дори не подозирах. :-)--Rebelheartous (беседа) 15:01, 14 май 2016 (UTC)

A new "Welcome" dialog[редактиране на кода]

Hello everyone. Apologies for using English on this page. Please help translate to your language. Благодарим ви!

This is a heads-up about a change which is going to be announced in Tech News: Add the "welcome" dialog (with button to switch) to the wikitext editor.

In a nutshell, this will provide a one-time "Welcome" message in the wikitext editor which explains that anyone can edit, and every improvement helps. The user can then start editing in the wikitext editor right away, or switch to the visual editor. (This is the equivalent of an already existing welcome message for visual editor users, which suggests the option to switch to the wikitext editor. If you have already seen this dialog in the visual editor, you will not see the new one in the wikitext editor.)

  • I want to make sure that, although users will see this dialog only once, they can read it in their language as much as possible. Please read the instructions if you can help with that.
  • I also want to underline that the dialog does not change in any way current site-wide and personal configurations of the visual editor. Nothing changes permanently for users who chose to hide the visual editor in their Preferences or for those who don't use it anyway, or for wikis where it's still a Beta Feature, or for wikis where certain groups of users don't get the visual editor tab, etc.
    • There is a slight chance that you see a few more questions than usual about the visual editor. Please refer people to local documentation or to the feedback page, and feel free to ping me if you have questions too!
  • Finally, I want to acknowledge that, while not everyone will see that dialog, many of you will; if you're reading this you are likely not the intended recipients of that one-time dialog, so you may be confused or annoyed by it—and if this is the case, I'm truly sorry about that. Please feel free to cross-post this message at other venues on this wiki if you think it will help avoid that users feel caught by surprise by this change.

If you want to learn more, please see https://phabricator.wikimedia.org/T133800; if you have feedback or think you need to report a bug with the dialog, you can post in that task (or at mediawiki.org if you prefer).

Thanks for your attention and happy editing, Elitre (WMF) 12:53, 15 май 2016 (UTC)

Вътрешни препратки към други уикипедии[редактиране на кода]

prntScr1
prntScr2

Защо когато има дадена статия в Уики на чужд език (не на български), и искам да дам вътрешна препратка от българската статия към тази на чуждия език, ми дава че няма такава страница (от EDIT и search pages в съответната секция)? Не желая да оформям препращането като Външна препратка, искам да го направя точно като вътрешна препратка. Само статии на един и същи език ли може да са с вътрешни препратки, и ако е така - защо е това ненужно ограничаване? Никой няма да седне да превежда маловажни статии на кирилица, при положение, че ги има на английски?

--Chyenne (беседа) 10:06, 16 май 2016 (UTC) Chyenne 13:01, 16 май 2016 (EET)

Вид - Английска уикипедия, съответно [[:bg:Име на статията|Име на статията]]. Но не е за предпочитане. --Rumensz (беседа) 10:19, 16 май 2016 (UTC)

Йордан Пеев (поет)[редактиране на кода]

Здравейте, казвам се Йордан Пеев и съм автор на няколко книги .Изпращам Ви кратка био- библиографска справка за себе си за информация на моите читатели:Йордан Пеев е роден през 1968, завършил е „Българска филология“ в Софийския университет. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. В съавторство с Пламен Дойнов издава през 1990г.първата си книга„Сълзите на гнева“,в която негови стихотворения са обединени под заглавието :"Каруцата на ветровете ",за което получава награда „Златно перо”от вече несъществуващото ЦК НА ДКМС,а през месец януари 2014г.издава самостоятелен сборник със стихове "Когато смъртта ми прогледне ", с редактор Камелия Кондова. Наскоро /22,02,2016г/излезе от печат сборника със стихове „Стъклена кожа” в издателство „Български писател” с художник на книгата Валентин Дончевски ,а редактор е Петър Анастасов.В края на 2015г.,с редактора Георги Николов издаде и първия си роман”Пощальонът” и книгата за деца и възрастни „Последният Адам” Баща е на двама сина : Алек на 13 г. и Йоан –Симеон на 7г.

Носител е на награди и поощрения от различни конкурси-втора награда в конкурса "Веселин Ханчев",втора награда в Международния конкурс на БНР и фондация "Буквите"на 10 езика"По стъпките на лятото",трето място в Международния конкурс на 5 езика "Жени и вино-2014г".Лауреат от Осми Национален литературен празник "Доброслов 2014",трета награда от Национален поетичен конкурс "Николай Лилиев-2014",първа награда от Национален конкурса поезия "Пролет моя 2014",награда от поетичен конкурс „Срещу вятъра”.Лауреат на Специалната награда на СБП в Четвърти Национален конкурс"Георги Давидов"И награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия”Добромир Тонев”2014г. гр.Пловдив.Носител на втора награда от Националния конкурс „Биньо Иванов -2015 „ и на специалната награда от националния конкурс „Николай Лилиев -2015 г.”.Втора награда на „Солени ветрове2015”. Лауреат на „Майсторски клас” в конкурса „Жени вино -2015”.Носител е на втора награда в конкурса „Магията любов -2015”Казанлък,както и на трета награда от Националния Литературен Конкурс „Пролет моя -2016”, и на втора награда от Международния Литературен Конкурс „Белоцветни вишни 2016”Казанлък.Трета награда в конкурса „150 години от рождението на Пенчо Славейков” 2016. Член на Международното движение”Поетите на Света”. Член на Съюза на българските писатели.

Има участия в различни сборници и списания- алманаха „Съвременна българска поезия 2013“,”Световен алманах поезия 20015” на Poetas del mundo,публикации в Литературен глас,Литературен свят ,Словото и др.,като в изданието на 9.10.2014 е поместен негов цикъл. През месец октомври излезе юбилейното издание на” алманах Съвременна българска поезия 2014",в което участва с пет стихотворения,както и в „Антология 2015”на СБП.С помощта на поетесата Виолета Бончева ,като преводач ,няколко негови стихотворения са преведени и публикувани на испански език в различни литературни списания в Испания .Негови стихове са преведени и публикувани през 2015 на английски във вестник „Будилникъ”в Лондон
Jordandimitrovpeev (беседа) 07:06, 18 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, г-н Пеев. За човек с толкова много литературни награди демонстрирате впечатляващо слаби познания по пунктуация и правопис (а именно къде се слагат главни букви). Също така мисля, че интервалът на клавиатурата ви заяжда и е добре да я смените. Спири ··· - - - ··· 08:35, 18 май 2016 (UTC)
Ok Градски, к`во да го правиш. --Rumensz (беседа) 10:39, 18 май 2016 (UTC)
Това ли е насърчаващият уикипедански подход на търпението за който Luchesar приканваше. Със сигурност това е подход на отблъскване на потребители, и това за съжаление е факт. Не един и два са случаите на оттеглили се вече редактори след такова подигравателно отношение на администратори относно граматика и правопис, които дори и те не спазват. Засрамете се най накрая. Ако този цитат не ви напомня нищо, нищо друго няма да има смисъл и оттеглящите се от bg.wikipedia потребители ще се множат, а това едва ли е принципът на проекта.
То имаше и една приказка, че по-умният отстъпва :-) Така, че в тези случаи винаги има някой редактор, който напуска

— ikonact

--64.53.217.196 12:38, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

Аз редактор в лицето на Jordandimitrovpeev не виждам, съжалявам. Потребител на ресурсите на Уикипедия – да. Редактор – не. И ако идваше с нагласата да създава енциклопедично съдържание, сигурно имаше и доста други теми, от които да започне. Информира ни за биографията си и после, хоп!, някой се смилява и му създава статията. Категорично против съм да се толерира този кукувичи подход. Спири ··· - - - ··· 12:55, 18 май 2016 (UTC)
Написах биографията, защото се съмнявам Jordandimitrovpeev да е Йордан Недев Пеев. Обикновено автобиография се пише с - роден на дата, роден място, а дадената информация е повече от Интернет. Съединяването на г.-то след годината също е присъщо на съвременната младеж. --Rumensz (беседа) 17:49, 18 май 2016 (UTC)
Спири споделям напълно мнението ви че споменатият потребител не е (засега) с нагласата да създава енциклопедично съдържание, но съм категорично против начина по който му обяснявате това. Не е ли по добре да сте по учтива, макар и към такива потребители. Е, в края на краищата изборът си е ваш, но е важен само крайният резултат от такова отношение. Не мислите ли така. Предлагам да спрем до тук защото е "офтопик" --64.53.217.196 13:21, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител
За да приключим с „офтопика“, наистина, аз пък използвам случая да Ви уведомя – защото вероятно сте пропуснали да забележите – че редактирането в Уикипедия през отворени и анонимизиращи проксита е забранено, а писането по беседи от такива адреси е проява на лош вкус и основателен повод за съмнения сред четящите защо е нужно да се криете в сенките. Потребителските сметки също скриват самоличността Ви, ако това Ви притеснява, но все пак дават възможност на останалите редактори да разговарят с някого, пък бил той и виртуална самоличност, вместо с тайнствен глас от близките храсти. — Luchesar • Б/П 13:53, 18 май 2016 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Разбирам и одобрявм насърчителният характер на коментара Ви за Потребителските сметки Luchesar, но като вече (бивш) регистриран потребител в bg.wikipedia предпочитам да ползвам (оpen proxy hosting) въпреки забраната за което се извинявям. Разбирам сложноста на доброволният Ви администраторски труд и нямам ни най малкото намерение да укорявам когото и да е, но ако все пак Спири се е обидила от коментара ми /да ме прощава/. Опитах се да съм учтив и..... затова сега съм (бивш). Желая на вас и всички други много уики-успехи. --172.96.129.8 20:41, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

Благодаря Ви за хубавите думи. Понеже наистина зад анонимизиращо прокси съвсем няма как да знам кой сте и доколко сте искрени, моля да ме извините и мен за това, че ще остана сдържан. Който и да сте обаче, мисля, че всеки има право на „нов живот“ в Уикипедия с нова сметка. Ако разбира се наистина изпитва нужда да се завърне, защото, честно казано, понякога добре разбирам и обратните чувства. Благодаря и за пожеланията, и желая и на Вас успех в делата Ви извън Уикипедия. — Luchesar • Б/П 21:25, 18 май 2016 (UTC)
И аз Ви благодаря --198.143.2.130 21:58, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

WikiProject UNESCO/Create Biosphere Reserve Wikipedia articles from UNESCO descriptions[редактиране на кода]

Особено на вниманието на хората, които създават статии с бот и организаторите на Уики обича Земята – ЮНЕСКО публикува информация за биосферни резервати в световен мащаб под свободен лиценз. Интересни неща има и в Уикиданни. WikiProject UNESCO/Create Biosphere Reserve Wikipedia articles from UNESCO descriptions. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:13, 20 май 2016 (UTC)

Спорове около Стара Загора[редактиране на кода]

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/20#Вандализъм.
Бих искал да помоля да се включат в обсъжданията и други колеги, които се интересуват от статиите за градове и въобще за населени места.
— Luchesar • Б/П 18:35, 21 май 2016 (UTC)

Ако според вас вандализъм не е извършен, то за съжаление е нарушен Wikipedia Принципа на позоваване на благонадеждни източници. Rumensz отново си позволи безцеременно да изтрие 3 благоданеждни източници от НСИ, ГРАО и Оперативна програма "Регионално развитие", цитирани в статия Стара Загора. В неговите коментари относно случая долавяме липса на благоданеждни източници за сметка на негови оригинални изследвания и личните му гледни точки. Моля за съблюдаване на принципите на Wikipedia. Благодаря. --Gralt (беседа) 17:42, 21 май 2016 (UTC)

Според мен нарушаване на принципите няма, защото важни са не само самите източници, но и начинът, по който биват цитирани и интерпретирани в контекста на статията. Премествам обаче обсъждането тук, за да може, надявам се, да се включат по-голям брой колеги. Повече глави (почти) винаги мислят по-добре. — Luchesar • Б/П 18:40, 21 май 2016 (UTC)
Това не дава основание за триене на 3 официални източника. Изказът може да се модифицира, ако на някого случайно не му харесва, но не и да се изтрива напълно, защото това е лишаване на статията от принципа на различните гледни точки, според 3 официални източника. --Gralt (беседа) 19:39, 21 май 2016 (UTC)
Така погледнато сте прав. Възможно е в такъв случай причина за изтриването да е станал фактът, че Вие сами сте премахнали други, също официални източници, замествайки ги със своите, както и че сте подредили текста по начин, който може би не е подходящ за енциклопедия – за което вече Ви бях писал и на беседата (и Вие, наистина, изразихте съгласие). Но действително не бих искал да взимам повече отношение: първо, защото не смятам, че имам нужната компетентност (а също и време, за да се запозная детайлно с темата), и второ, защото като администратор не би било добре да взимам страна в спора – освен по някои очевидни и принципни положения, които вече съм изтъкнал на беседата. — Luchesar • Б/П 20:10, 21 май 2016 (UTC)

Самият факт, че ми вменявате вина, показва, че взимате отношение. Погледнете примерна версия от 2010 г. и ми обяснете накратко на какво основание Румен изтрива тази информация? По-скоро неговите действия са неенциклопедични и в случая е необходимо поправяне на едно своеволие, извършено преди 2 седмици, когато въпросните официални източници са премахнати от статията. --Gralt (беседа) 21:10, 21 май 2016 (UTC)

Първо, това изглежда по-различно от Вашата последна редакция. Второ, не Ви вменявам вина, а просто се опитвам да Ви насоча към обяснение какви може да са били мотивите на другата страна, защото те може да не са толкова зловредни, колкото е възможно да Ви изглеждат на пръв поглед. Затова помолих и двама ви да се оттеглите за известно време, за да можете да се откъснете от емоциите, които са неизбежни при един все по-нажежаващ се спор. Целта е в крайна сметка да погледнете по-хладнокръвно и рационално на обсъждания проблем, и същевременно да се опитате да разберете по-добре и позицията на другата страна. Rumensz изглежда като да се вслуша в тази молба, надявам се да го направите и Вие. Бих препоръчал на двама ви и още нещо, което е добър способ за постигане на по-добра комуникация. Като се върнете след известно време, опитайте се да спорите наобратно. Нека всеки от вас да защитава възможно най-добросъвестно позицията на другата страна за известно време. Това е трудно за постигане, но ако се вземе наистина присърце, ще позволи и на двете страни да „почувствате“ логиката на опонента си. Ако като резултат не сближите позициите си, най-малкото ще се научите взаимно да уважавате (още) повече своя партньор в дискусията. — Luchesar • Б/П 21:52, 21 май 2016 (UTC)
Ами неговата позиция е тотално оборима, защото не е достатъчно информиран по темата. Както аз не се натискам да редактирам американски автори, просто защото по темата не съм достатъчно компетентен, така и се надявам дадени редактори, които очивидно не познават добре дадена тема, да отстъпят, ако не на по-компетентните автори по дадена тема, то да отстъпят поне пред официалните източници. Дълбоко се съмнявам той да се е вслушал в думите, просто засега неговата версия стои и му е изгодно. Дори на 2 пъти спомена, че иска статията просто да се заключи и отказва всякакъв диалог.
Иначе благодаря за предложението за ролеви игри, но наистина би било по-подходящо за по-субективни теми. В случая имаме проста статистика и математика, подкована с официални източници, оперативни програми и законодателство. 2+2=4 --Gralt (беседа) 22:06, 21 май 2016 (UTC)
Случаят очевидно не е толкова прост и Rumensz далеч не е единственият, който Ви опонира, но действително ще оставя други колеги, които имат интерес, да изкажат мнението си – най-добре на съответните теми в беседата:
Всъщност, цялата беседа е доста „гореща“. :-)
— Luchesar • Б/П 22:13, 21 май 2016 (UTC)

Според мен е чиста загуба на време за 2 изречения с официална информация да се изписват неспирни папируси. Колегите могат да представят по-достоверни официални източници от изтритите, ако не са съгласни с нещо, защото аз от тях досега аргумент, различен от лично мнение, не съм прочел. Тук не спорим за литература, където всяка гледна точка може да е вярна, а за чиста и проста фактология и статистика. --Gralt (беседа) 22:29, 21 май 2016 (UTC)

Уикипедия:Консенсус — Luchesar • Б/П 22:36, 21 май 2016 (UTC)
Моля по-компетентните да вземат отношение по следните въпроси:
* да има ли „класация“ в резюмето на статията;
* по кой „източник“ да се вземе броя на жителите на града, посочения или друг;
* да се ползва ли старата ОП "Регионално развитие" 2007-2013, или вече новата ОП "Региони в растеж" 2014-2020, където няма измислени сравнения;
Сравненията в официалните източници са реални, а вашите твърдения неревантни. От мащаба на агломерацията зависи и търговския потенциал и за ваше сведение в Стара Загора функционират 8 мола и търговски центъра, срещу 2 в Русе[6]. Това е благодарение на по-голямата агломерация и по-висока покупателна способност на Стара Загора.--Gralt (беседа) 11:50, 23 май 2016 (UTC)
* информациите за агломерации, по принцип, в статията за централния град ли да се дават или към статиите за областите.
--Rumensz (беседа) 07:18, 22 май 2016 (UTC)

Писах много подробно в беседата на статията. Предлагам разговорите да се водят само там, за да не утежняваме Разговори. --Молли (беседа) 09:32, 22 май 2016 (UTC)

Молли достатъчно ясно е обяснила отговорите на въпросите. --Rumensz (беседа) 09:51, 22 май 2016 (UTC)
Аз също отговорих в беседата.--Gralt (беседа) 11:50, 23 май 2016 (UTC)
За да няма неяснота и спорове по населението - Сравнителна таблица за населението на градовете в България. --Rumensz (беседа) 19:47, 24 май 2016 (UTC)

Поп-фолк албуми II[редактиране на кода]

Във връзка с обсъждането по-рано и в резултат от проведеното гласуване бяха възстановени следните статии. Оттук насетне може да се обсъди бъдещата им съдба, както по принцип, така и поотделно. Една статия („Джабули ентъртеймънт“) беше отново изтрита, тъй като вероятно е попаднала в списъка по грешка. Друга статия, Огън в кръвта, пък не е възстановена, тъй като на нейно място има вече създадена друга. Проучвам дали има начин да се раздели интелигентно историята – ако някой знае как, моля нека да пише (или директно да го направи). Още веднъж изказвам специална благодарност на Uanfala за създаването на списъка.

Списък с възстановените статии
0-9
A-Z
А
Б
В
Г
Д
Е
З
И
К
Л
М
Н