ФК Арис (Солун)

ФК Арис
	ФК Арис
Футболен клуб Арис (Солун)
Прозвище	Богът на войната
Основан	25 март 1914 г.
Държава	Гърция
Стадион	„Клеантис Викелидис“
Капацитет	23 400
Собственик	Амани Суисси
Президент	Ирини Карипидис
Старши треньор	Апостолос "Акис" Манзиос
Първенство	Гръцка Суперлига
2022/23	5-то
Екипи и цветове
	ФК Арис в Общомедия

ФК „Арис“ в Солун е сред най-големите гръцки футболни отбори. Основан е на 25 март 1914 г. Цветовете им – жълто и черно, представляват цветовете на Византия. Тимът е ставал 3 пъти шампион и 1 път е печелил Купата на Гърция. Отборът е наречен на Арес – гръцкия бог на войната. „Арис“ е сред 5-те най-подкрепяни клуба в Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1914 г. Цветовете на отбора са жълто и черно, напомнящи на Византия, а клубът е кръстен на Арес – богът на войната, чийто образ е представен в емблемата.

Арис е създаден от група от 22 млади приятели в кафе-бар в района на Вотси на 25 март 1914 г. Това е било вдъхновено от двете Балкански войни от 1912 – 1913 г., когато Гърция воюва срещу Османската империя преди да се влезе във война с България.

В гръцката митология Арис е божество, което е в противоречие с Херкулес. В началото клубът се намира на територия в близост до Арката и гробницата на Галерий, но след присъединяването на два малки футболни клуба през 1919 и 1921 г., той е преместен в близост до ул. "Флеминг”.

Първият официален мач на тима е през 1923 г. срещу друг солунски клуб Мегас Александрос. Тази година отбелязва и първата си титла, след като Арис е обявен за регионален шампион на Македония, нещо, което се повтаря през следващата година. Неговата първа национална титла е през 1928 г.

В ранния период на гръцкия футбол, поради липсата на професионална лига имало три малки лиги в Атина, Гръцка Македония и Пирея. Победителите в трите турнира играят помежду си за да определят шампионът на страната. Арис завършва 14 пъти първи в Солун и успява да спечели първата си титла през 1928, когато побеждава атинския първенец Атромитос два пъти, както и един път пирейския Етникос.

През тази година дебют прави и най-важният играч на отбора Клеантис Викелидис. Втората титла печели през 1932, надигравайки Олимпиакос и Панатинайкос.

Последната титла е през 1946 г., единственото първенство по време на гръцката цивилна война, надигравайки Олимпиакос и АЕК Атина. От основаването на Алфа Етники, отборът не е печелил титла, въпреки че завършва с равни точки с Олимпиакос през 1980 г., но Арис губи решителната среща.

Арис успява да задържи позицията си на силен отбор, класирайки за европейските турнири. След 80-те години клубът регистрира спад, а финансови проблеми тогава водят до изпадането на отбора два пъти – през 1997 и 2005 г. Но след връщането си и двата пъти успява да се класира за Европа.

Играчи с най-много попадения (и мачове):

Динос Куис – той е най-добрият играч в историята, носил фланелката на Полузащитник, играе за жълто-черните между 1975 и 1991 година. Вкарал е 141 гола в 473 мача за тима. Той е и рекордьор по изиграни срещи за Арис.
Александрос Алексиадис – е друга звезда на Арис през периода 1963 – 1975. Той е на второ място в голмайстори списък на Арис, след като вкарва 127 гола в 301 мача за клуба.

Фенове[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е 5-ият най-подкрепян в страната, има много фенове, най-вече в Беломорска Тракия и Македония.

Тяхното съперничество е с местните ПАОК и Ираклис, както и с атинските Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. Приятелски отношения се поддържат с привърженици на Борусия, Сент Етиен и Ботев Пловдив.

Най-голямата организация на привърженици на отбора се нарича SUPER 3, а другата голяма групировка е "Йеролохитес" и е с подчертано радикален политически уклон. Ултрасите на "Арис" са разположени на южната трибуна на клубния стадион "Клеантис Викелидис". Във финала за Националната купа на Гърция през 2010 година срещу "Панатинайкос" в Атина се изсипват 25 000 жълто-черни, което се счита от специалистите за най-голямата футболна миграция в Гърция.