ФК Арсенал (Лондон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Арсенал)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Arsenal.

Футболен клуб Арсенал
Arsenal logo at the Emirates Stadium.jpg
Име на отбор Футболен клуб Арсенал
Прозвище артилеристите, топчиите
Основан 1886
Стадион Емирейтс Стейдиъм, Лондон
Капацитет 60 355
Президент Сър Чипс Кезуик
Старши треньор France Арсен Венгер
Първенство Flag of England (bordered).svg Висша лига
2013/14 4-то
Домакин
Гост

„ФК Арсенал“ (на английски: F.C. Arsenal) е футболен отбор от Лондон (Англия). Клубът участва във Висшата лига на Англия и е един от трите най-успешни в историята на английския футбол. „Арсенал“ е спечелил 13 шампионски титли и рекордните 11 купи на Англия. През 2006 година Арсенал става първият отбор от Лондон класирал се за финал на Шампионската лига. Това е единственият английски отбор, който е правил цял сезон без загуба във Висшата лига, а след това продължава серията си до 49 поредни мача без загуба, като в този период отбора бива наричан „Непобедимите“. Големият враг на Арсенал е Тотнъм, а мачовете между тези два клуба са известни като „Дербито на Северен Лондон“. Прякорите на отбора са „Артилеристите“ и „Топчиите“.

История[редактиране | редактиране на кода]

„ФК Арсенал“ започва съществуването си на 1 декември, когато група работници от оръжейния завод „Улуич Арсенал“ (Woolwich Arsenal) решават да сформират футболен отбор през 1886 г. Отборът играе под името „Дайъл Скуеър“ (Dial Square). Първият мач на тима е победата с 6-0 над отбора на „Истърн Уондърърс“ на 11 декември 1886 г. Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал“ и продължава да играе в приятелските и местните състезания за следващите няколко години. През 1891 г. отборът получава професионален статут и сменя името си на „Улуич Арсенал“, най-накрая се включва във футболната лига през 1893 г.

След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и е гласувано „Арсенал“ да влезе в най-горната дивизия – позиция, която държи от тогава.

През 30-те години на 20 век „Арсенал“ печели пет пъти първенството на Англия и два пъти Купата на ФА и притежава едни от най-добрите играчи по онова време: Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига. По това време мениджър на отбора е Хърбърт Чапман, считан за един от най-успешните и влиятелни мениджъри в историята на английския футбол. Вече спечелил на 2 пъти първенството с „Хъдърсфийлд Таун“ през сезоните 1923/24 и 1924/25 г., Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Именно той привлича играчи като Алекс Джеймс и Клиф Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години. „Арсенал“ печели Купата на ФА през 1929/30 г. и печели първенството през 1930/31 и 1932/33 г. Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още три титли през сезоните 1933/34, 1934/35 и 1937/38, както и Купата на ФА през 1935/36.

През 1947 г. мениджър на отбора е Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/48 и 1952/53, както и Купата на ФА през 1949/50 и 1951/52.

Нов мениджър застава начело на „Арсенал“ – Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те. През сезон 1969/1970 Арсенал печели за първи път в своята история Купата на панаирните градове побеждавайки състава на „Андерлехт“ в изключително драматичен сблъсък в които състава на Арсенал изостава с 3:1 в първия двубой, за да спечели във втория с 3:0

През сезон 1970/71 Бърти Мий печели дубъл за пръв път в историята на „Артилеристите“, като печели едновременно шампионската титла и купата на страната. „Арсенал“ вдигат титлата на „Уайт Харт Лейн“ и побеждават „Ливърпул“ във финала за купата на Футболната Асоциация на стадион „Уембли“ след продължения. Отборът се завръща на „Уембли“ за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.

На 14 май 1980 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел, Белгия, се изправят един срещу друг отборите на „Валенсия“ и „Арсенал“ във финал за Купата на носителите на купи (КНК) където „Топчиите“ губят след изпълнение на дузпи (вж. и Купа на носителите на купи 1979/80).

През 1986 г. Джордж Греъм, играч от отбора който печели дубъл, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води „Арсенал“ до първи триумф за Купата на Лигата, побеждавайки „Ливърпул“ с 2:1 на финала. Две години по-късно „Топчиите“ спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на „Анфийлд“. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един единствен шампионатен мач. През 1992/93, Арсенал става първия отбор печелил двете местни купи в един сезон – Купата на Лигата и ФА Къп. „Шефилд Уензди“ е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена в следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на носителите на купи, вторият най-престижен турнир по онова време завършва с победа с 1:0 над „Парма“ в Копенхаген, благодарение на гол на Алан Смит. Следващият сезон „Арсенал“ не успяват да защитят купата си, като губят от „Реал Сарагоса“ след гол в края на продълженията – в 120. минута. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича великата легенда на Арсенал Денис Бергкамп.

През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер пристига на „Хайбъри“, ставайки първия чуждестранен треньор на клуба.

През 1997/98 г. е първият пълен сезон на Венгер начело на „Арсенал“ и тимът печели дубъл в Англия за втори път в клубната си история. Французинът печели званието „Мениджър на годината“, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Невероятният сезон завършва перфектно и за френските звезди на „Арсенал“ Еманюел Пти и Патрик Виейра, които печелят Световното първенство по футбол с националния отбор на своята страна Франция.

Клубът се сбогува с легендата си Иън Райт, който слага край на кариерата си с рекордните 185 отбелязани гола за „Арсенал“ във всички състезания. През сезон 1998/99 „Арсенал“ печели „Чарити Шийлд“ за девети път в своята история побеждавайки Манчестър Юнайтед на финала с 3:0, но не успява да защити титлата си.

С Тиери Анри и Давор Шукер сезон 1999/2000 започва добре за тима с победата над „Манчестър Юнайтед“ за Чарити Шийлд осигурявайки 10 купа на Арсенал в турнира, но завършва с разочароващото поражение на финала за Купата на УЕФА от тима на „Галатасарай“.

През сезон 2001/2002 „Артилеристите“ написват нова глава в клубната история, печелейки третия си дубъл побеждавайки Челси във финала за Купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на „Олд Трафорд“. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е избран за Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA.

На следващата година тимът не успява да защити титлата си но печели за девети път Купата на Футболната асоциация. „Топчиите“ стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкамп с повече от 100 отбелязани гола за Арсенал. Сезон по-късно става първият (и към сезон 2013/2014 единствен) отбор в Англия, достигнал до шампионската титла без загуба, заради този си рекорд те са наричани „Непобедимите“. Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клубът през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач – само на 16 години и 177 дни.

През 2004/2005 лондончани печелят десетата си Купа на ФА, побеждавайки Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи, а в през сезон 2005/06 стават първият клуб от Лондон, достигнал финал на Шампионската лига, който е загубен от състава на Барселона. Това е и последната година в която отбора играе на „Хайбъри“.

Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм капитанът на „Топчиите“ Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на националния отбор на Франция да стигне до финал на Световните футболни финали в Германия през лятото на 2006 г. Юли месец същата година, „Арсенал“ напуска „Хайбъри“ след 93 години славна история и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на „Емирейтс“ за „Арсенал“.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав

Пост Играч
1 Flag of Poland.svg В Войчех Шчезни
2 Flag of France.svg З Матийо Дебюши
3 Flag of England.svg З Кийрън Гибс
4 Flag of Germany.svg З Пер Мертезакер (втори капитан)
5 Flag of Brazil.svg З Габриел Паулища
6 Flag of France.svg З Лоран Косчелни
7 Flag of the Czech Republic.svg Х Томаш Росицки
8 Flag of Spain.svg Х Микел Артета (капитан)
10 Flag of England.svg Х Джак Уилшър
11 Flag of Germany.svg Х Месут Йозил
12 Flag of France.svg Н Оливие Жиру
13 Flag of Colombia.svg В Давид Оспина
14 Flag of England.svg Н Тио Уолкът
15 Flag of England.svg Х Алекс Окслейд-Чембърлейн
Пост Играч
16 Flag of Wales.svg Х Аарън Рамзи
17 Flag of Chile.svg Н Алексис Санчес
18 Flag of Spain.svg З Начо Монреал
19 Flag of Spain.svg Х Санти Касорла
20 Flag of France.svg Х Матийо Фламини
21 Flag of England.svg З Калъм Чеймбърс
23 Flag of England.svg Н Дани Уелбек
24 Flag of France.svg Х Абу Диаби
27 Flag of Germany.svg Н Серж Гнабри
34 Flag of France.svg Х Франсис Коклен
35 Flag of Germany.svg Х Гедион Зелалем
36 Flag of Poland.svg Х Кристиан Биелик
39 Flag of Spain.svg З Ектор Белерин
42 Flag of England.svg З Айзък Хейдън

Под наем[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
9 Flag of Germany.svg Н Лукас Подолски (под наем в Интер до края на сезон 2014/15)
22 Flag of France.svg Н Яя Саного (под наем в Кристъл Палас до края на сезон 2014/15)
25 Flag of England.svg З Карл Дженкинсън (под наем в Уест Хям до края на сезон 2014/15)
26 Flag of Argentina.svg В Емилиано Мартинес (под наем в Родъръм Юнайтед до края на сезон 2014/15)
28 Flag of Costa Rica (state).svg Н Джоел Кембъл (под наем във Виляреал до края на сезон 2014/15)
31 Flag of Japan.svg Н Рио Мияичи (под наем в Твенте до края на сезон 2014/15)
38 Flag of England.svg Н Чуба Акпом (под наем в Нотингам Форест до края на сезон 2014/15)

Титулярен състав[редактиране | редактиране на кода]

Soccer.Field Transparant.png
Flag of Colombia.svgОспина 13
Flag of France.svg Дебюши 2
Flag of France.svg Косчелни 6
Flag of Germany.svg Мертезакер 4
Flag of Spain.svg Монреал 18
Flag of France.svg Коклен 34
Flag of Wales.svg Рамзи 16
Flag of Chile.svg Санчес 17
Flag of Germany.svg Йозил 11
Flag of France.svg Жиру 12
Flag of England.svg Чембърлейн 15

Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]


Отличия[редактиране | редактиране на кода]


Младежки отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • ФА Къп за младежи — 7 пъти — 1966, 1971, 1988, 1994, 2000, 2001, 2009

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Голове за отбора[редактиране | редактиране на кода]

Голове[редактиране | редактиране на кода]

Мачове за отбора[редактиране | редактиране на кода]

До 17 ноември 2006 г. Само официалните мачове (без контролите), включително и появяването като резерва.

Име Мачове Голове
1 Дейвид О'Лиъри 722 14
2 Тони Адамс 668 48
3 Джордж Армстронг 621 68
4 Лий Диксън 618 25
5 Найджъл Уинтърбърн 584 12
6 Дейвид Сиймън 563 10
7 Пат Райс 528 22
8 Питър Стори 501 29
9 Джон Радфорд 481 1000
10 Питър Симсон 477 15
11 Боб Джон 470 13
12 Рей Парлър 467 32
13 Греъм Рикс 464 51
14 Мартин Кион 449 8
15 Пол Дейвис 447 37
16 Еди Напгоод 440 2
17 Пол Мърсън 425 99
18 Патрик Виейра 407 33
19 Франк Маклинток 403 32
20 Денис Бергкамп 424 121

Мачове[редактиране | редактиране на кода]

  • Първите играчи на „Арсенал“, които играят за Световната купа – Дейв Боуен и Джак Келси (за Уелс срещу Унгария, 8 юни 1958)
  • Първите играчи на „Арсенал“, които играят за Световната купа за отбора на АнглияГреъм Рикс и Кени Сейнсъм (срещу Франция, 16 юни 1982)
  • Първите играчи на „Арсенал“, които печелят Световната купа – Емануел Пети и Патрик Виера (като смени) (за Франция срещу Бразилия, 12 юли 1998)
  • Най-много спечелени мача в Лигата за един сезон – 29 от 42 мача, (Първа дивизия, 1970/71)
  • Най-малко спечелени мача в Лигата за един сезон – 3 от 38 мача, (Първа дивизия, 1912/13)
  • Най-много загуби в Лигата за един сезон – 23 от 38 мача, (Първа дивизия, 1912/13)
  • Най-малко загуби в Лигата за един сезон – 0 от 38 мача, (Английска висша лига 2003/04)

За първи път[редактиране | редактиране на кода]

Рекордни победи[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма победа в Лигата – 12-0 срещу „Локбро Таун“ у дома, (Втора дивизия, 12 март 1900)
  • Най-голяма победа в турнира за Купата на ФА – 12-0 срещу „Ашфолд Юнайтед“ у дома (14 октомври 1893)
  • Най-голяма победа в Първа Дивизия – 9-1 като домакин срещу „Гримзби Таун“ (28 януари 1931)
  • Най-голяма победа във Висшата лига – 7-0 срещу „Евертън“ като домакин (11 май 2005)
  • Най-голяма победа в турнира за Купата на Лигата – 7-0 като домакин срещу „Лийдс Юнайтед“, (4 септември 1979) и 6-3 като гост срещу „Ливърпул“ (9 януари 2007)
  • Най-голяма победа като гост и в европейските турнири – 7-0 срещу „Стандарт“ (Лиеж, Белгия), (КНК, 3 ноември 1993)
  • Най-голяма победа като домакин в европейските турнири – 7-0 срещу „Славия (Прага)“, (ШЛ, 23 октомври 2007)

Рекордни загуби[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма загуба в Лигата – 0-8 като гост на „Локбро Таун“, (Втора дивизия, 12 декември 1896)
  • Най-голяма загуба като домакин – 0-6 срещу „Дарби Каунти“, (Купата на ФА, 28 януари 1899)
  • Най-голяма загуба в турнира за Купата на ФА – 0-6 у дома срещу „Дарби Каунти“, (Купата на ФА, 28 януари 1899) и като гост срещу „Уест Хям Юнайтед“ (5 януари 1946) със същия резултат
  • Най-голяма загуба в Първа дивизия – 0-7 (4 пъти от „Уест Хям Юнайтед“, 5 януари 1927)
  • Най-голяма загуба във Висшата лига – 2-8 като гост на „Манчестър Юнайтед“, (28 август 2011)
  • Най-голяма загуба в турнира за Купата на Лигата – 0-5 у дома от „Челси“, (11 ноември 1999)
  • Най-голяма загуба в Европейските турнири – 2-5 като гост на „Спартак (Москва)“, (Купата на УЕФА, 29 септември 1982)

Посещаемост на мачовете на „Арсенал“[редактиране | редактиране на кода]

Национални рекорди[редактиране | редактиране на кода]

„Арсенал“ държи много рекорди в Английския футбол, включително за:[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-много поредни мачове във Висшата лига без загуба – 49. За този си рекорд отбора е наричан „Непобедимите“.
  • Най-много поредни победи във Висшата лига — 14
  • Най-много поредни сезони в английския елит без да изпадне — от сезон 1919/20 до днес
  • Най-дълъг период без загуба като гост в Английската лига – 27
  • Най-много последователни победи като гост във Висшата лига – 8
  • Най-много играчи от един клуб в националния отбор на Англия – 7 (14 ноември 1934, срещу Италия)
  • Завършват сезон 2003/2004 без загуба и стават вторият отбор в историята на Англия, който е завършвал сезон без загуба след Престън и първия отбор, който го е правил в ерата на Висшата лига.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]