ФК Байерн Мюнхен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Байерн (Мюнхен))
Направо към: навигация, търсене
Байерн Мюнхен
Fußball-Club
Bayern München e. V.
Емблема на Байерн Мюнхен
Герб на футболния клуб
Прозвище Баварците
Основан 27 февруари 1900 г.;
преди 116 години
 (1900-02-27)
Членове: 325 415
Фен клубове: 4 157[1]
Стадион Алианц Арена
Мюнхен, Германия
Капацитет 75 000[2]
Президент Flag of Germany.svg Карл Хопфнер
Flag of Germany.svg Карл-Хайнц Румениге изп. дир.
Старши треньор Flag of Italy.svg Карло Анчелоти
Първенство Първа Бундеслига
2015/16 Първа Бундеслига, 1-ви
Спонсор Дойче Телеком
Екипировка Адидас
Уебсайт fcbayern.de
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Байерн Мюнхен в Общомедия

Футболен клуб Байерн Мюнхен (на немски: Fußball-Club Bayern München e.V.), известен като Байерн Мюнхен (FC Bayern München) или с краткото Байерн (FC Bayern), е германски спортен клуб от Мюнхен, столицата на провинция Бавария. Клубът е познат най-вече с футболната си формация и е един от най-популярните отбори в света.[3]

Основан на 27 февруари 1900 г., Байерн е най-успешният немски футболен отбор и един от най-успешните в Европа, с множество международни отличия, сред които 5-кратен европейски шампион, както и континентален требъл. Отборът не е от основателите на германската Бундеслига, въпреки че печели първата си шампионска титла преди основаването ѝ, но от 1965 г. е неизменен участник и фаворит в Първа Бундеслига. На местно ниво основен съперник е Борусия Дортмунд (Германското Класико)[4], както и местното съперничество с Мюнхен 1860 (Мюнхенското дерби) и Нюрнберг (Баварското дерби).

Най-големият европейски съперник на Байерн Мюнхен е испанският Реал Мадрид (Европейското Класико).[5][6] Двата отбора са едни от най-успешните в Шампионска лига и често се изправят един срещу друг. Досега имат 22 мача помежду си, като Байерн е с положителен баланс от двубоите.[7]

От сезон 2005/06 Байерн играе домакинските си двубои на стадион Алианц Арена. Новопостроеният в северната част на Мюнхен стадион е 10 по големина футболен стадион в Европа.[8] Преди това в продължение на 33 години баварците играят мачовете си на мюнхенския Олимпийски стадион.

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2013/14 Байерн Мюнхен е на трето място в света и на първо в Германия с рекордния оборот от 528,7 млн. евро. [9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Начални години и първи отличия (1900 – 1965 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от двубоя между Байерн и Вакер през 1907 г.

Байерн Мюнхен е основан на 27 февруари 1900 г. от членове на Гимнастически клуб Мюнхен. Клубът играе първите си игри в местната Баварска Лига. Първият по-голям успех на Байерн идва през 1926 г. – шампион на Южна Германия, успехът е повторен отново две години по-късно. Първата им титла е спечелена през 1932 г. след победа над Айнтрахт Франкфурт с 2:0 на финала

С повишаването на подкрепата за националсоциалистическата работническа партия се слага край на развитието на клуба, защото президентът (Курт Ландауер) и старши треньорът на баварците, както и много от играчите са евреи. Клубът е заклеймен за еврейски (Jüdenclub), което попречва на развитието му. [10]

След войната Байерн става член на Южната Дивизия на немската Първа Дивизия, която е била разделена на пет части по това време, наричана още Оберлига. Баварците мизерствали и през 1955 изпитали унижението на отпадането в по-долна дивизия. Следващата година, обаче, клубът се завръща в Оберлига и дори печели първата си купа на Германия, биейки на финала Фортуна Дюселдорф с 1:0. Клубът се превърнал в един от водещите, но изпитал финансови трудности и банкрутирал в края на 50-те. Фабрикантът Роланд Едлер дал на клуба нужните пари и си спечелил президентството на клуба за четири години. През 1963 г. Оберлигите били разформировани и се сформирала Първа Бундеслига. Баварците били пренебрегнати от първоначалния състав, но си спечелили промоция в нея две години по-късно с тим, пълен с млади таланти като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Сеп Майер – бъдещите звезди на Байерн и Германия.

Златна ера (1965 – 1979 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Олимпиащадион използван от Байерн от 1972 до 2005 г.
Снимка от двубоя Магдебург – Байерн Мюнхен през 1974 г.

През първият си сезон в Бундеслигата отборът завършва трети и печели втората си купа на страната. На следващата година (1967) правят първото си европейско участие в Купата на носителите на купи. Те печелят първият си Европейски трофей след победа в драматичен финал над шотландския Рейнджърс, на който Франц Рот отбелязва решителния гол в продълженията. Същият сезон отборът от Мюнхен печели трета купа на Германия, но малкият прогрес сменя треньора като на поста идва Бранко Зебек. Той превръща отбора в дисциплинирана машина и става първия треньор направил дубъл – титла и купа на Германия през 1969 г.

През 1970 г. идва друг треньор на мястото на Зебек – Удо Латек. След като печели Купата на Германия през първият си сезон през втората си година начело печели трета титла след драматичен мач срещу Шалке 04, който е първият мач на новият Олимпийски стадион, а също и първият от Бундеслигата предаван по телевизията. Баварците печелят този мач с 5:1 и така затвърждават титлата и няколко рекорда като този за най-много голове в един сезон. Байерн печели и следващите две титли, но зенитът на отбора е през 1974 г., когато на финала на Купата на европейските шампиони побеждават испанският шампион Атлетико Мадрид с 4:0 в преиграването. На следващата година баварците не се представят убедително на местно ниво, но защитават Европейската си титла след финал срещу английския Лийдс Юнайтед след голове на Мюлер и Рот. На следващата година отборът побеждава френския шампион Сент Етиен на финала в Глазгоу, отново след гол на Франц Рот. Най-големият успех на това поколение идва същата година с финала за Междуконтиненталната Купа, спечелен срещу бразилския Крузейро.

„ФК Холивуд“ (1979 – 1998 г.)[редактиране | редактиране на кода]

80-те са период на неуспехи и провали за Байерн с много промени в организацията и финансови проблеми. Две титли били спечелени през 1980 и 1981 г., но следващите две години отборът не успява да спечели абсолютно нищо. След този период идва бившият треньор Удо Латек. През първият си сезон отборът печели купата на Германия през 1984 г., а в следващите години печелят 5 от 6 възможни титли на Германия.

Големи международни трофеи обаче убягват на немците след като те стигат до два загубени финала за КЕШ през 1982 срещу Астън Вила и през 1987 г. срещу ФК Порто. След титлата си през 1990 г. отборът попада в дупка. През сезон 1991/92 баварците завършват на 5 точки от линията на изпадане. През сезон 1993/94 на треньорския пост идва Франц Бекенбауер, който печели титлата на Германия след 4 години. Тогава Кайзера е избран за президент на Мюнхенци, но клубът не прави големи успехи. По това време играчите му се появяват по-често по жълтите вестници отколкото в спортните, което спечелва прякора ФК Холивуд. През 1996 г. Бекенбауер се връща на треньорския пост. Това повлиява моментално като клубът печели Купата на УЕФА същия сезон, побеждавайки на финала Бордо на Зидан.

Нови успехи (1998 г. – досега)[редактиране | редактиране на кода]

Оливер Кан е смятан за един от най-добрите вратари на Байерн

В периода 1998 – 2004 г. треньор на клуба е Отмар Хицфелд, който се оказва най-успешния в историята на Байерн. През първият си сезон Хицфелд печели титлата на страната и достига финал на Шампионската лига, изгубен в продълженията от Манчестър Юнайтед. През следващия сезон клубът печели трети дубъл, а през 2001 г. баварците печелят нова титла. На европейско ниво тимът спечелва нова титла в Шампионската лига след дузпи на финала срещу испанския Валенсия, а по-късно и Междуконтинентална купа. През 2002 г. баварците не печелят нищо, но на следващата година правят пореден дубъл. През 2004 клубът се проваля в трите турнира, в които участва – Шампионската Лига, Бундеслигата и Купата на Германия. Това довежда до до края на една ера след уволнението на Хицфелд.

На кормилото на Байерн застава Феликс Магат. През първите си два сезона той печели два дубъла, като води клуба до юбилейната 20 титла. Третият му сезон е провал и след зимната пауза е заменен от Хицфелд. Въпреки това баварците завършват на 4-то място и не успяват да се класират за Шампионска лига за пръв път от 12 години. В отбора се правят големи промени разделяйки се с половината играчи и привличайки девет нови попълнения.

Стадион Алианц Арена.

Междувременно през 2005 г. Байерн се мести на Алианц Арена, построен специално за Световното първенство през 2006 г.

Стадионът е споделян с местния отбор Мюнхен 1860, който по-късно фалира и изпада във Втора Бундеслига, като продава своя дял от стадиона на 20-кратните шампиони.

От началото на 2007 г. Байерн отново е поет от Отмар Хицфелд. Баварците не успяват да подобрят представянето си и след слаба серия в шампионата, завършват едва на четвърта позиция. Преди началото на сезон 2007/08 отборът се подсилва с Мирослав Клозе, Лука Тони и Франк Рибери. Отборът става шампион на страната и печели националната купа, както и Купата на лигата, а Тони става голмайстор на първенството. В Купата на УЕФА достигат полуфинал, но там са сразени от бъдещият носител на трофея Зенит. След края на сезона Хицфелд напуска, а легендата Оливер Кан слага край на кариерата си.

В началото на сезон 2008/09 начело на отбора застава бившият нападател на баварците Юрген Клинсман. Отборът започва колебливо с две равенства, а също така е разгромен от Вердер с 5:2. Все пак Байерн набира точки и на полусезона е втори след Волфсбург. През вторият полусезон вълците разгромяват Байерн с 5:1. След този неубедителен резултат считаният за заместник на Кан Михаел Ренсинг окончателно губи титулярното си място и е заменен от опитният Ханс-Йорг Бут. В Шампионската лига баварците записват 4 победи и 2 равенства. На 1/8-финалите побеждават Спортинг Лисабон със 7:1 и 5:0. В първият мач дебютира младият Томас Мюлер. В следващата фаза германците отпадат от състава на Барселона. Към края на сезона Клинсман е уволнен и временно за треньор е назначен Юп Хайнкес. След края на сезона Хайнкес поема Байер Леверкузен, а за постоянен треньор на отбора е назначен Луис ван Гаал.

Преди началото на сезона са привлечени класни играчи като Ариен Робен, Ивица Олич и Марио Гомес. Именно първият става моторът на отбора, заедно с Франк Рибери. В първенството Байерн записва 19 мача без загуба. В Шампионската лига са в една група с Ювентус, Бордо и Макаби Хайфа. В последният мач Байерн побеждава „Старата госпожа“ и се класира напред. На 1/8-финалите се срещат с Фиорентина. В първата среща Байерн побеждава с 2:1, а в реваншът губи с 3:2, но продължава напред поради повечето голове на чужд терен. В 1/4-финалната фаза съперник на баварците е Манчестър Юнайтед. В първия мач Байерн печели с 2:1 с гол на Ивица Олич в последната минута. Реваншът започва катастрофално за Байерн, след като отборът губи с 3:1 на полувремето. През втората част Ариен Робен засича топката след корнер и праща немците на полуфинал. Там те срещат Олимпик Лион. Байерн се класира на финал, побеждавайки французите с 1:0 и 3:0. Във вторият мач Ивица Олич вкарва хеттрик. На 22 май 2010 г. баварците губят финала от Интер с 2:0. Все пак печелят титлата, купата и суперкупата на страната.

В началото на сезон 2010/11 Байерн не започва добре, набирайки едва 8 точки в първите 7 кръга. През първият полусезон записват само две победи като гост. В Шампионската лига Байерн допуска една загуба в груповата фаза. След неубедителните резултати в първенството, отпадането на полуфинал в купата на Германия и отпадането на 1/8-финал в Шампионската лига, ван Гаал обявява, че ще напусне отбора след края на сезона. Холандецът обаче е уволнен преждевременно и начело до края на сезон застава сънародника му и помощник Андрис Йонкер. Под негово ръководство баварците разгромяват Байер Леверкузен с 5:1 и успяват да достигнат третото място в първенството, даващо им право на участие в Шампионската лига.

През сезон 2011/12 начело на Байерн отново застава Юп Хайнкес. Той залага на схема 4-5-1 с Марио Гомес в атака. Баварците са фаворити за спечелването на титлата на страната, но остават втори след Борусия Дортмунд. В Шампионската лига отборът достига финал, след победа с дузпи срещу Реал Мадрид. На финала Байерн играе с Челси на собствения си стадион, но губи след дузпи. През август 2012 г. печелят Суперкупата на Германия след победа над Борусия Дортмунд. Отборът е подсилен с Марио Манджукич, Джердан Шакири, Хави Мартинес и Клаудио Писаро. В първият кръг на сезон 2012/13 баварците побеждават Гройтер Фюрт, а Манджукич вкарва първият си гол за отбора. На 6 април 2013 г. Байерн печели титлата на страната 6 кръга преди края като е с 20 точки преднина пред втория Борусия Дортмунд.[11] В Шампионската лига баварците прескачат груповата фаза и преодоляват Арсенал на 1/8-финал и Ювентус на 1/4-финал. В полуфиналите играят с Барселона и побеждават испанският гранд с 4:0 в първата среща.[12] А в втората побеждава с резултат 0:3 насред Камп Ноу. Барселона остава на колене след общ резултат 7:0 за баварския тим. На финалът Байерн побеждава Борусия Дортмунд с 2:1 и печели за пети път в историята си Шампионската лига. Головете вкарват Марио Манджукич и Ариен Робен.

Играчите на Байерн празнуват дубъла от сезон 2013/14.

След края на сезона Юп Хайнкес се оттегля от професионална треньорска кариера. Още през януари 2013 г. Пеп Гуардиола е обявен като новия треньор на Байерн за следващите 3 сезона, като стъпва в длъжност от 1 юни 2013 г. На 26 юни провежда първата тренировка с отбора, а месец по-късно се изправя в първи официален мач срещу Борусия Дортмунд. За новия сезон в отбора са привлечени Марио Гьоце и Тиаго, а голмайсторът Марио Гомес е продаден на Фиорентина. На 27 юли в Дортмунд се провежда мачът за Суперкупа на Германия, който завършва с победа за Борусия Дортмунд с 4:2. На 30 август Гуардиола печели първата си титла с Байерн след успех над Челси в мач за Суперкупата на Европа. Мачът завършва 2:2 в редовното време, но след дузпи Байерн успява да вземе отличието. Новият сезон 2013/14 в Бундеслигата започва успешно за баварците и новия им треньор. Отборът поставя нов рекорд по последователни мачове без загуба в Бундеслигата. Серията от 53 мача без загуба започва в края на сезон 2012/13 и продължава до 5 април 2014 г., когато Аугсбург успява да сложи нейния край с домакинска победа с 1:0. В Шампионската лига поставя рекорд като първи отбор с 10 последователни победи. На 21 декември 2013 г. Байерн Мюнхен печели Световното клубно първенство, като във финалния мач се изправя срещу Раджа Казабланка и побеждава с 2:0. Байерн успява да подобри и собствения си рекорд от предишния сезон за най-бързо спечелена титла. На 25 март 2014 г. след победа като гост на Херта Берлин с 3:1 баварците печелят 23-тата си титла в Бундеслигата 7 кръга преди края. В края на сезона Байерн допуска най-тежката си домакинска загуба в европейските турнири, като отстъпва с 0:4 на Реал Мадрид в раванш от полуфиналите на Шампионската лига. С общ резултат от 0:5 Байерн отпадата от надпреварата и не успява да защити трофея си. Сезонът за баварците завършва с успех и дубъл след победа във финала за Купата на Германия, игран на 17 май 2014 г., с 2:0 над Борусия Дортмунд.

Седем от футболистите на Байерн завоюват 4–та световна титла за Германия на проведеното през лятото на 2014 г. Световно първенство. Преди началото на новия сезон баварците са напуснати от Тони Кроос и Марио Манджукич. А новото звездно попълнение е Роберт Левандовски. След четвъртия кръг на първенството Байерн заема 4–та позиция, но след това до края на шампионата оглавява класирането и става шампион с 10 точки разлика пред конкурента Волфсбург. За баварците сезонът е специален не само заради 25-ата титла, но и заради юбилейният си характер. За Байерн това е 50-ият сезон в Първа Бундеслига и заедно с Хамбургер не са отпадали в по-долна дивизия[13]. Сезон 2014/15 за Байерн не е толкова успешен в другите два турнира. За купата на страната отпада на полуфинал от Борусия Дортмунд след изпълнение на дузпи. Докато в Шампионска лига след успешни мачове срещу Манчестър Сити, Рома и Порто, баварците достигат полуфиналите на турнира, които отново не успяват да преодолеят. В сблъсък срещу испанския Барселона Байерн губи като гост с 0:3, а в реванша победата от 3:2 е недостатъчна.

През сезон 2015/16 баварците отново стигат до полуфинал в Шампионска лига, но отпадат с общ резултат 2:2, поради гол на чужд терен, от Атлетико Мадрид. На местно ниво за трети поред сезон Байерн успява да защити титлата си и по този начин се превръща в първия отбор в Бундеслигата, който успява да спечели сребърната салатиера в 4 поредни сезона. За Купата на Германия отборът достига до финал и успява да победи големият си конкурент през сезона Борусия Дортмунд с 4:3 на дузпи (след нулево равенство преди това).[14] Байерн завършва сезона с 11 дубъл. Пеп Гуардиола не подновява договора си с клуба и в края на сезона напуска, а на негово място е привлечен италианският наставник Карло Анчелоти.[15][16]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Празненства за спечелената титла през 2006 г. пред кметството в Мюнхен

Отборът е абсолютен рекордьор по отличия в Германия и един от най-добрите в Европа. Байерн е един от четирите отбора, които са печелили и трите големи титли на УЕФА (Шампионска лига, Купа на носителите на купи и Лига Европа). Както и последният отбор спечелил три поредни издания на Купата на европейските шампиони, затова получава трофея завинаги, а освен това има и право да носи значка отбелязваща множество победи на турнира. Байерн е единствения отбор в Германия който прави дубъл 11 пъти (Шампион на Германия, Купа на Германия). Баварците са единственият отбор в Германия който постига требъл (Шампион на Германия, Купа на Германия и Шампионска лига). Байерн Мюнхен е достигал 10 пъти до финал в КЕШ/Шампионска лига, като само отборите на Реал Мадрид и Милан имат повече.

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Трите последователни европейски трофея спечелени от Байерн Мюнхен между 1974 и 1976 г. Поставеният най-вдясно е оригиналният трофей, даден на баварците завинаги, а двата вляво са реплики.

Европейски[редактиране | редактиране на кода]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Регионални[редактиране | редактиране на кода]

Отличия на клуба от региона на Бавария и Южна Германия.

  • Футболно първенство на Южна Германия
    • Победител: 1925/26, 1927/28
  • Купа на Южна Германия
    • Победител: 1957
  • Осткрайс-лига (I)
    • Победител: 1910, 1911
  • Крайслига Зюдбайерн
    • Победител: 1920, 1923 (споделен рекорд)
  • Бециркслига Байерн
    • Победител: 1925/26
  • Безиркслига Зюдбайерн
    • Победител (6 пъти): 1927/28, 1928/29, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1932/33 (рекорд)
  • Гаулига Зюдбайерн
    • Победител: 1943/44
  • Регионаллига Зюд (II)
    • Победител: 1964/65

Професионален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 27 юли 2016 г.[17][18][19]

Забележка: Отбелязаните националности са според правилата на ФИФА и националните отбори, които представляват играчите. Един играч може да има повече националности.

Пост Играч
1 Flag of Germany.svg В Мануел Нойер
5 Flag of Germany.svg З Матс Хумелс
6 Flag of Spain.svg П Тиаго Алкантара
7 Flag of France.svg П Франк Рибери
8 Flag of Spain.svg П Хави Мартинес
9 Flag of Poland.svg Н Роберт Левандовски
10 Flag of the Netherlands.svg П Ариен Робен
11 Flag of Brazil.svg П Дъглас Коста
13 Flag of Brazil.svg З Рафиня
14 Flag of Spain.svg П Шаби Алонсо
17 Flag of Germany.svg З Джером Боатенг
18 Flag of Spain.svg З Хуан Бернат
21 Flag of Germany.svg З Филип Лам Капитан
Пост Играч
22 Flag of Germany.svg В Том Щарке
23 Flag of Chile.svg П Артуро Видал
25 Flag of Germany.svg Н Томас Мюлер
26 Flag of Germany.svg В Свен Улрайх
27 Flag of Austria.svg З Давид Алаба
28 Flag of Germany.svg З Холгер Бадщубер
29 Flag of France.svg Н Кингсли Коман (под наем от Ювентус)[20]
30 Flag of Germany.svg П Никлас Дорш
32 Flag of Germany.svg П Йозуа Кимих
35 Flag of Portugal.svg П Ренато Саншеш
37 Flag of the United States.svg Н Джулиън Грийн
40 Flag of Germany.svg П Фабиан Бенко

Отдадени под наем[редактиране | редактиране на кода]

Забележка: Отбелязаните националности са според правилата на ФИФА и националните отбори, които представляват играчите. Един играч може да има повече националности.

Пост Играч
Flag of Germany.svg П Джанлука Гаудино (във ФК Санкт Гален до 30 юни 2017 г.)
Flag of Morocco.svg З Мехди Бенатиа Ювентус до 30 юни 2017 г.)

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ треньорски екип[редактиране | редактиране на кода]

Карло Анчелоти – настоящият треньор на Байерн

Настоящият треньорски състав на Байерн Мюнхен е оглавяван от старши треньора Карло Анчелоти, с помощник-треньори Пол Клемент, Херман Герланд, Давиде Анчелоти и треньор на вратарите Тони Тапалович.[21]

Треньорите от влизането в Бундеслигата досега[редактиране | редактиране на кода]

Общо 20 различни имена са заемали поста на главен треньор на Байерн от влизането в Първа Бундеслига през 1965 г. досега. Като най-успешни треньори са Удо Латек и Отмар Хицфелд, които спечелват най-много големи отличия. Най-лошо представилият се е Сьорен Лерби, при когото отборът печели малка част от мачовете си и се насочва към зоната на изпадащите. Златко Чайковски започва работа като главен треньор през 1963 г. и две години по-късно спечелва промоцията на отбора в новосформираната тогава първа дивизия.[22]

Треньор От До Дни Успехи
1. Flag of SFR Yugoslavia.svg Златко Чайковски 1 юли 1963 г. 30 юни 1968 г. 1826 3 2х Купа на Германия, 1х КНК
2. Flag of SFR Yugoslavia.svg Бранко Зебец 1 юли 1968 г. 13 март 1970 г. 620 2 1х Бундеслига, 1х Купа на Германия
3. Flag of Germany.svg Удо Латек 14 март 1970 г. 2 януари 1975 г. 1755 5 3х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х КЕШ
4. Flag of Germany.svg Детмар Крамер 16 януари 1975 г. 30 ноември 1977 г. 1049 3 2х КЕШ, 1х Междуконтинентална купа
5. Flag of Hungary.svg Дюла Лорант 2 декември 1977 г. 28 февруари 1979 г. 453 0
6. Flag of Hungary.svg Пал Чернаи 1 март 1979 г. 16 май 1983 г. 1537 3 2х Бундеслига, 1х Купа на Германия
7. Flag of Germany.svg Райнхард Зафтиг* 17 май 1983 г. 30 юни 1983 г. 44 0
8. Flag of Germany.svg Удо Латек 1 юли 1983 г. 30 юни 1987 г. 1460 5 3х Бундеслига, 2х Купа на Германия
9. Flag of Germany.svg Юп Хайнкес 1 юли 1987 г. 8 октомври 1991 г. 1560 4 2х Бундеслига, 2х Суперкупа на Германия
10. Flag of Denmark.svg Сьорен Лерби 9 октомври 1991 г. 10 март 1992 г. 153 0
11. Flag of Germany.svg Ерих Рибек 11 март 1992 г. 27 декември 1993 г. 656 0
12. Flag of Germany.svg Франц Бекенбауер 28 декември 1993 30 юни 1994 г. 184 1 1х Бундеслига
13. Flag of Italy.svg Джовани Трапатони 1 юли 1994 г. 30 юни 1995 г. 364 0
14. Flag of Germany.svg Ото Рехагел 1 юли 1995 г. 27 април 1996 г. 301 0
15. Flag of Germany.svg Франц Бекенбауер* 29 април 1996 г. 30 юни 1996 г. 62 1 1х Купа на УЕФА
16. Flag of Italy.svg Джовани Трапатони 1 юли 1996 г. 30 юни 1998 г. 729 3 1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Купа на лигата
17. Flag of Germany.svg Отмар Хицфелд 1 юли 1998 г. 30 юни 2004 г. 2191 11 4х Бундеслига, 2х Купа на Германия, 3х Купа на лигата, 1х Шампионска лига, 1х Междуконтинентална купа
18. Flag of Germany.svg Феликс Магат 1 юли 2004 г. 31 януари 2007 г. 944 5 2х Бундеслига, 2х Купа на Германия, 1х Купа на лигата
19. Flag of Germany.svg Отмар Хицфелд 1 февруари 2007 г. 30 юни 2008 г. 515 3 1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Купа на лигата
20. Flag of Germany.svg Юрген Клинсман 1 юли 2008 г. 27 април 2009 г. 300 0
21. Flag of Germany.svg Юп Хайнкес* 28 април 2009 г. 30 юни 2009 г. 63 0
22. Flag of the Netherlands.svg Луис ван Гаал 1 юли 2009 г. 9 април 2011 г. 647 3 1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Суперкупа на Германия
23. Flag of the Netherlands.svg Андрис Йонкер* 10 арил 2011 г. 30 юни 2011 г. 81 0
24. Flag of Germany.svg Юп Хайнкес 1 юли 2011 г. 30 юни 2013 г. 730 4 1х Суперкупа на Германия, 1х Бундеслига, 1х Шампионска лига, 1х Купа на Германия
25. Flag of Spain.svg Пеп Гуардиола 26 юни 2013 г. 30 юни 2016 г. 1100 7 1х Суперкупа на Европа, 1х Световно клубно първенство, 3х Бундеслига, 2х Купа на Германия
26. Flag of Italy.svg Карло Анчелоти 1 юли 2016 г. настоящ 29

Бележка: * временен треньор

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Играчите с удебелен шрифт са били капитани на отбора през част от кариерата си в Байерн.

Носители на „Златната топка“

Фен клуб на Байерн Мюнхен в България[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври 2008 г. от е учреден официалния български фен клуб на баварците „Байерн-България“. Фен клубът организира събития свързани с Байерн в България и също така участва с аматьорски футболен отбор във Форумлигата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фен клубове
  2. Капацитет до 75 000 за домакинствата в лигата
  3. The 19 most popular rich-list football clubs on social media
  4. Хитцфелд: Байерн-Борусия е германското Ел Класико
  5. Европейското „Класико“ е тук
  6. Bayern Munich v Real Madrid: Champions League's greatest rivalry
  7. Bayern München record against Real Madrid
  8. Europe’s largest football stadiums
  9. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  10. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 210.
  11. Байерн шампион! (видео)
  12. Легендарен Байерн отсече главата на Меси и Барса (видео+галерия)
  13. 50 години от влизането на Байерн в Бундеслигата
  14. Байерн взе и купата, Гуардиола си тръгва с дубъл
  15. Карло Анчелоти заменя Гуардиола в Байерн Мюнхен
  16. ОФИЦИАЛНО: Анчелоти сменя Пеп в Байерн
  17. Байерн Мюнхен – Първи отбор
  18. Transfermark – Kader von FC Bayern München
  19. Летните трансферни планове на Байерн Мюнхен
  20. Прессъобщение: Кингсли Коман се присъединява към Байерн под наем от Ювентус
  21. Организация на Байерн Мюнхен
  22. Всички треньори на Байерн Мюнхен

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.