ФК Кристъл Палас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of England.svg Кристъл Палас
Crystal Palace F.C.
Прозвище Орлите
Основан 10 септември 1905 г.
Стадион Селхърст Парк
Капацитет 25 456
Собственик Flag of England.svg Стив Париш
Flag of England.svg Мартин Лонг
Flag of the United States.svg Джошуа Харис
Flag of the United States.svg Дейвид Блитцер
Flag of England.svg Джереми Хоскин
Flag of England.svg Стивън Броует
Старши треньор Flag of England.svg Рой Ходжсън
Първенство Английска висша лига
2017/18 Green-Up-Arrow.svg 11-то
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Кристъл Палас в Общомедия

ФК Кристъл Палас (на английски: Crystal Palace Football Club) е английски футболен отбор от град Лондон. Създаден е на 10 септември 1905 г. от работници на Кристалната палата. Тимът играе домакинските си мачове на стадион Селхърст Парк от 1924 г. насам. Най-успешният период на отбора започва през сезон 1988 – 89 г. Тогава Палас печелят плейофите във Втора английска дивизия и получават промоция в най-високото ниво на футбола в Англия. През 1990 г. отборът играе финал за 'ФА Къп, но губи в преиграването от Манчестър Юнайтед. През 2016 г. отново достига до финал за 'ФА Къп, където губи отново от Манчестър Юнайтед с 1:2, след продължения (в редовното време 1:1). През сезон 1990 – 91 г. Кристъл Палас завършват трети в Първа английска дивизия. Клубът е един от основателите на Премиършип през 1992 – 93 г., но през този сезон отбора изпада от нея. През юли 2000 г. тимът почти банкрутира. През сезон 2004 – 05 отново се завръща в Премиършип, но изпада същия сезон. От януари 2010 г. отборът е във финансова администрация поради което му бяха отнети 10 точки от актива.

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболен клуб Кристъл Палас е създаден на 10 септември 1905 г., от работници на Кристалната палата и от начало играе своите мачове в първенството на нейните терени. Клубът се присъединява към Южната Втора дивизия и в дебютния си сезон печели промоция в Първа дивизия, коронован като шампион. Хенри Колклоу е първият футболист на клуба записал участие за Англия, срещу Уелс в Кардиф на 16 март 1914.

Избухването на Първата световна война води до извземане на Кристалната палата от адмиралството и клубът е принуден да се премести на терените на ФК Южен Норууд (Хърни Хил). Три години по-късно отбора отново се мести поради сливане с Croydon Common FC. Клубът се присъединява в Трета английска дивизия през сезон 1920 – 21, завършвайки на първо място и получва промоция за Втора английска дивизия. През 1924 г. отборът се мести на специално построения за тази цел стадион Селхърст Парк, където играе своите мачове и до днес. Първичт мач на новоткритият терен е срещу ФК Шефилд Уензди. Палас играят пред близо 25 000 хиляди души и губят с 0 – 1. Клубът завършва на 21 място през този сезон и изпада в Трета английска дивизия Юг, където остава до 1957 – 58, когато завършва в долната половина и е изпратен в новосформираната Четвърта английска дивизия.През 1960 – 61 Кристъл Палас се издига от най-ниското ниво на английския футбол и това се оказва повратен момент в историята му. През сезон 1963 – 64 отобрът се завръща във Втора английска дивизия, а през 1968 – 69 в Първа.

Въпреки, че оцелява през годините от 1969 до 1972, клубът отоново изпитва големи разочарования, след като изпада в два последователни сезона и през 1974 – 75 Палас играят в третото ниво на английския футбол. Това обаче се оказва краткотрайно, тъй като през 1976 – 77 и 1978 – 79 печелят промоции и се завръщат обратно във Първа английска дивизия. Ерата на новият собственик на отбора Рон Ноудс, започва с разочарование и отбора изпада от лигата през 1980. Орлите оставт там до 1988 – 89 когато печелят плейофите и се завръщат Първа дивизия. Също така през 1990 г. тимът достига до финал на ФА Къп, но губи след преиграване срещу Манчестър Юнайтед. Кристал Палас затвърждава успехите от предишния сезон и през 1990 – 91 постига най-доброто си класиране във лигата – трето място. Освен това се завъщат на Уембли за да спечелят Фул Мембърс Къп. Те побеждават Евертън с 4 – 1. Това остава единствената спечелена купа досега. Следващия сезон е по-слаб и отбора завършва десети. Това обаче му позволява да стане един от създателите на Премиършип през 1992 – 93.

Сезонът обаче е помрачен от скандали след като собственикат на Палас прави пренебрежителен коментар за трудовата етика на черните играчи в отбора, въпреки че той отрича това и насточва, че коментарите му са извадени от контекста. Скандалът води до напускане на няколко чернокожи играчи като Марк Брайт (играч на сезона за 1989 – 90). Последва изпадане на клуба. През следващия сезон отобра отново се завръща в елита. Но мениджърът Стив Копъл подава оставка. Помощникът му Алън Смит поема отбора, но той не успява да го запази в Премиършип. В един интересен развой на събитията Стив Копъл се връща на чело след като Алън Смит е уволнен. Въпреки това Копъл не успява да върне отбора във Висшата лига от пръв път. Палас губят плейофите от Лестър в добавеното време. През следващият сезон обаче се справя успешно и връща отбора в елита. Въпреки това отбора затвърждава впечатленията на отбор „асансьор“ и отново изпада и играе в Първа дивизия през сезон 1998 – 99. Тогава започват тревожни времена за Палас. Клубът изпада във финансова администрация, тъй като собственикът Марк Голдбърг не е в състояние да осигур финансова подкрепа. Предприемачът Саймън Джордан поема финансирането на тима. Но и той не е в състояние да постави здрава финансова основа за отбора и той изпада в администрация за втори път през януари 2010. За сега бъдещето на клуба остава неясно.

На 1 март 2010 г. мениджърът Нийл Уорнък напуска отбора за да поеме Куинс Парк Рейнджърс, с контракт за три и половина години. На поста го заменя Пол Харт. Той дебютира със успех на Селхърст парк срещу Шефилд Юнайтед с 1 – 0, гол за клуба бележи Алън Лий.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

към 10 август 2018 г.

Пост Играч
1 Flag of Argentina.svg В Хулиан Сперони
2 Flag of England.svg З Джоел Уорд
3 Flag of the Netherlands.svg З Патрик ван Аанхолт
4 Flag of Serbia.svg П Лука Миливойевич
5 Flag of England.svg З Джеймс Томкинс
6 Flag of England.svg З Скот Дан
7 Flag of Germany.svg П Макс Майер
8 Flag of Senegal.svg П Шейху Куяте
9 Flag of Norway.svg З Александър Сьорлот
10 Flag of England.svg П Андрос Таунзенд
11 Flag of Côte d'Ivoire.svg П Уилфрид Заха
12 Flag of France.svg З Мамаду Сако
13 Flag of Wales.svg В Уейн Хенеси
Пост Играч
15 Flag of Ghana.svg З Джефри Шлуп
17 Flag of Belgium.svg П Кристиян Бентеке
18 Flag of Scotland.svg П Джеймс Макартър
20 Flag of Wales.svg П Джони Уилямс
21 Flag of England.svg П Конър Уикам
23 Flag of Senegal.svg З Папе Суаре
25 Flag of England.svg П Съли Кайкай
29 Flag of England.svg З Аарън Уан-Бисака
31 Flag of Spain.svg В Висенте Гуайта
34 Flag of England.svg З Мартин Кели
42 Flag of England.svg П Джейсон Пънчън Капитан
44 Flag of Scotland.svg З Жайро Рийдевалд
- Flag of England.svg З Райън Инис

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Играч на годината (1972 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

Година Победител
1972 Flag of Scotland.svg Джон МакКормик
1973 Flag of Scotland.svg Тони Тейлър
1974 Flag of England.svg Питър Тейлър
1975 Flag of England.svg Дерек Джефрис
1976 Flag of England.svg Питър Тейлър
1977 Flag of England.svg Кени Сенсъм
1978 Flag of Scotland.svg Джим Кенън
1979 Flag of England.svg Кени Сенсъм
1980 Flag of England.svg Пол Хайншелууд
1981 Flag of England.svg Пол Хайншелууд
1982 Flag of England.svg Пол Барън
1983 Flag of Ireland.svg Джери Мърфи
1984 Flag of England.svg Били Гилбърт
1985 Flag of Scotland.svg Джим Кенън
1986 Flag of Scotland.svg Джордж Ууд
 
Година Победител
1987 Flag of Scotland.svg Джим Кенън
1988 Flag of England.svg Джиуф Томас
1989 Flag of England.svg Иън Райт
1990 Flag of England.svg Марк Брайт
1991 Flag of England.svg Джиуф Томас
1992 Flag of Ireland.svg Еди МакГолдрик
1993 Flag of England.svg Анди Торн
1994 Flag of Wales.svg Крис Колмън
1995 Flag of England.svg Ричард Шау
1996 Flag of England.svg Анди Робъртс
1997 Flag of Scotland.svg Дейвид Хопкин
1998 Flag of England.svg Марк Едуорти
1999 Flag of England.svg Хейдън Мълинс
2000 Flag of England.svg Andy Linighan
2001 Flag of the People's Republic of China.svg Фан Джию
 
Година Победител
2002 Flag of Scotland.svg Дъги Фрийдман
2003 Flag of England.svg Хейдън Мълинс
2004 Flag of England.svg Андрю Джонсън
2005 Flag of England.svg Андрю Джонсън
2006 Flag of Barbados.svg Емерсън Бойс
2007 Flag of Guyana.svg Лиън Корт
2008 Flag of Argentina.svg Жулиан Сперони
2009 Flag of Argentina.svg Жулиан Сперони
2010 Flag of Argentina.svg Жулиан Сперони
2011 Flag of England.svg Натаниъл Клайн
2012 Flag of Norway.svg Джонатан Пар

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Кристъл Палас има редица от съперничества като най-известните от тях са тези с ФК Брайтън анд Хоув Албиън и Милуол

ФК Брайтън анд Хоув Албиън[редактиране | редактиране на кода]

Палас и Брайтън се намират на 40 мили разстояние един от друг. Съперничеството на двата отбора започва през 1974 г. когато Палас изпадат в Трета дивизия. Клубовете са с най-много последователи в дивизията, а отношенията между Кройдън и Брайтън са добри и много фенове проявяват желание да пътуват за гостуванията. Съперничеството между двата отбора достига врънхата си точка през 1976 г., когато жребият ги среща в първия кръг на ФА Къп. Първият мач се провежда на 20 ноември на Голдстоун Граунд. Резервата Рашид Харкук изравнява резултата и води мача до преиграване след резултат 2 – 2. Преиграването на Селхърст Парк завършва 1 – 1, гол за Палас отново отбелязва Рашид Харкук. Решителният мач се провежда на Стамфорд Бридж. Срещата завършва 1 – 0 за Палас с гол на Фил Холдър, но след спорно изпусната дузпа от Брайън Хортън. Той бележи при първият опит, но съдията нарежда дузпата да бъде повторена. Феновете на Брайтън и мениджърът Алън Мълари остават в недоумение, когато виждат феновете на Кристъл Палас да тържествуват. Алън Мълари разваля репутацията на феновете на Палас. Акт, който няма да бъде забравен от феновете от онова време, и назначението му за мениджър след няколко години е много изненадващо. Двата тима не се срещат в лигата между 1988 г. и 2002 г. което води до затишие на съперничеството и феновете на Палас насочват вниманието към съседите от Милуол през 90-те. Въпреки това при завръщането си във втория ешелон Брайтън губят от Кристъл Палас с 5 – 0 в запомнящ се мач, където звездата на отбора Анди Джонсън вкарва хеттрик.

Милуол[редактиране | редактиране на кода]

Като най-близко разположен до Палас професионален клуб (6 мили), Милуол също е обект на дългогодишно съперничество. Намирайки се в непосредствена близост много играчи често се движат между двата отбора. Примери за това са Крис Армстронг, Анди Робъртс, Рики Нюман и Матю Лоурънс.

Също така има и някои вражди между всички клубове базирани в Лондон. Феновете на Чарлтън виждат като най-голям свой съперник Палас, но това не е реципрочно.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт

Неофициални сайтове

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Crystal Palace F.C.“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.