ФК „Марек“ (Дупница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Марек (Дупница))
ФК „Марек“
Емблема на футболния клуб
Мач за Купата на УЕФА „Марек“ – „Байерн“ (Мюнхен) 2:0, 2 ноември 1977 г.
ПрозвищеДупничани
Основан1947 г.
ДържаваБългария
СтадионБончук
Капацитет16 000
Собственикобщина Дупница
ПрезидентВасил Василев
Старши треньорТанчо Калпаков
ПървенствоВтора Лига
2020/211-во (промотиран)
ЕкипировкаJako
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК „Марек“ в Общомедия

ФК „Марек“ е футболен клуб от град Дупница, България.

Участва в Югозападната трета лига. Основан е през 1947 г. след сливането на 3 местни клуба.[1] От 1952 г. играе домакинските си срещи на стадион „Бончук“ с капацитет от 16 000 места. Клубните цветове са червено, бяло и тъмно синьо.

В историята си „Марек“ има общо 29 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране е през сезон 1976/77, когато отборът завършва на 3-то място и се окичва с бронзовите медали. През сезон 1977/78 печели Купата на България, побеждавайки ЦСКА с 1:0 на финала.[2]

На международна сцена „Марек“ има участие в турнир за Купата на УЕФА, турнир за Купата на носителите на купи (КНК) и 5 пъти в летния турнир Интертото.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Б“ група:
    • Шампион (6): 1955 (Югозападна), 1956 (Югозападна), 1958 (Южна), 1967/68 (Южна), 1975/76 (Южна), 2013/14

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

До 1947 г. в Дупница са съществували редица футболни клубове, като най-популярни сред тях са Левски (основан 1922 г.), Атлетик (основан 1923 г.) и Славия (основан 1931 г.). Дупнишките отбори участват в учредяването на Югозападната футболна лига през 1923 г., а в периода 1935 – 1944 участват нерядко във финалите на републиканските шампионати. Най-големият успех постига Левски, който през 1925 г. достига до полуфинал на Държавното първенство, където отпада от Владислав (Варна).

Основаване на клуба[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. Левски, Атлетик и Славия се сливат, като обединеният клуб получава името Марек в чест на дупнишкия комунистически деец Станке Димитров, чийто псевдоним е именно Марек. Малко по-късно в клуба се влива и Локомотив (основан 1938 г.). През 1948 г. Марек достига до полуфинал в Републиканското първенство, където отпада от Левски (София).

През 1948/49 дупничани стават част от първото издание на новосформираната „А“ група, като успяват да запазят мястото си в групата, завършвайки на 8-а позиция от 10 отбора. През 1950 обаче изпадат, а до края на 50-те години на ХХ век участват в елита през 1953 и 1957 без да успеят да се утвърдят в първенството. Сред водещите играчи на отбора в този период е нападателят Димитър Исаков.

Утвърждаване в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

През 1960-те години Марек има по-сериозно присъствие в „А“ група. През 1960/61 под ръководството на треньора Любен Петров отборът заема пето място в крайното класиране. През 1965/66 нападателят на тима Трайчо Спасов става голмайстор на първенството с 21 попадения.

Изграден е стабилен състав с футболисти като Сашо Паргов, Георги Сапинев, Кирил Миланов, Борислав Манов, Георги Богданов, Кирил Белчински. Клубът допуска едно изпадане през 1967 г., но още на следващата година отново е в елита. Успява да се задържи в „А“ група до 1972 г. През 1970/71 под ръководството на треньора Иван Радоев Марек достига до полуфинал в турнира за националната купа, където обаче отпада от бъдещия носител на трофея Левски.

При треньора Янко Динков[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. на треньорския пост в Марек се завръща Янко Динков, под чието ръководство отборът изпада от „А“ група през 1971/72. Вторият му престой начело на клуба е далеч по-успешен. През сезон 1975/76 дупничани завършват на първо място в Южната „Б“ група и се завръщат в елитното първенство след 4-годишна пауза. На следващата година като дебютант в „А“ група отборът прави впечатляващ сезон, най-силният в дотогавашната си история. Марек завършва на 3-то място след Левски и ЦСКА, окичвайки се с бронзовите медали. Така печели за първи път правото да представя България в Купата на УЕФА. Лидер на тима в този период продължава да бъде Сашо Паргов, а край него в състава вече личат имената на Любен Севдин, Роман Караколев, близнаците Иван Петров и Венцислав Петров, Димитър Димитров-Мики, Асен Томов, вратарят Стоян Стоянов.

Първият съперник на Марек в Купата на УЕФА през сезон 1977/78 е унгарският Ференцварош. На 14 септември 1977 г. дупничани побеждават с 3:0 на стадион „Бончук“, след което губят с 0:2 реванша, но продължават напред в турнира. Във втория кръг се изправят срещу немския колос Байерн (Мюнхен). Немците печелят първия мач като домакини с 3:0, но във втората среща дупничани записват впечатляващ успех с 2:0 на 2 ноември, постигайки една от най-знаменитите победи в своята история.[3] Футболистите на Марек бележат двата си гола още през първото полувреме, като след почивката на няколко пъти пропускат да доведат сблъсъка до продължения.

През същия сезон 1977/78 Марек печели първи трофей в клубната история – националната купа, като на финала на 24 май 1978 г. побеждава с 1:0 ЦСКА с гол на защитника Любен Севдин. Така дупничани си осигуряват правото за втори пореден път да участват в евротурнирите, този път в Купата на носителите на купи (КНК). В първия кръг през сезон 1978/79 Марек се изправя срещу шотландския Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън. Дупничани отпадат от надпреварата след домакинска победа с 3:2 и загуба като гост с 0:3.

През 1980 г. и 1981 г. Марек представя България в груповата фаза на Купа Интертото. През първата година среща шведския ИФК Гьотеборг, австрийския Аустрия Залцбург и датския Б 93 Копенхаген, като постига 2 победи от 6 мача – с 4:2 срещу Аустрия и с 2:0 срещу Б 93 Копенхаген. През 1981 г. дупничани записват 6 загуби в група с немския Щутгартер Кикерс, норвежкия Викинг и холандския Вилем II.

Най-силната ера на Марек в клубната история приключва през сезон 1981/82. Отборът завършва на 13-о място в „А“ група и след загубен бараж от Розова долина (Казанлък), изпада във втория ешелон.

19 години извън „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1982/83 Марек завършва на 6-о място в Южната „Б“ група, а през 1983/84 финишира на 8-а позиция. През 1984/85 отборът се срива и след като се класира на 19-о място от 22 отбора изпада във „В“ група.

Само година по-късно клубът се завръща във втория ешелон под ново име. Преименуван е на Рила. След три години в долната половина на таблицата в „Б“ група (веднъж на 13-о и два пъти на 16-о място), през сезон 1989/90 отборът изпада отново в третия ешелон. Следва тежък период от 9 години, в който страда от остра липса на финанси и крета в аматьорския футбол.

С демократичните промени клубът си връща името Марек. През 1992 г. се преименува на АСЛ 1919, след това и на Дупница, а от април 1994 г. отново приема името Марек. Всичко това обаче не води до някакви ползи за отбора.

В елита, игри в Интертото[редактиране | редактиране на кода]

Ситуацията в Марек коренно се променя през 1999 г., когато финансовата издръжка е поета от бизнесмена Стефан Милушев, станал президент на клуба. През сезон 1999/2000 дупничани печелят промоция за „Б“ група, а през следващата кампания се класират на 2-ро място във втория ешелон и се завръщат в елита след 19-годишна пауза.[4] Управлението на Милушев се характеризира с честа смяна на треньорите, но въпреки това отборът успява да се укрепи в „А“ група. През състава минават качествени футболисти като Велизар Димитров, грузинецът Амиран Муджири, Любомир Любенов, Веселин Великов, Крум Бибишков.

Марек се задържа общо 7 последователни сезона в „А“ група, като най-доброто класиране на тима в този период е 7-о място през 2003/04. Клубът в три поредни години е представител на България в летния европейски турнир Купа Интертото – през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. През първата година отстранява два съперника – уелският Кайрсус и израелският Ашдод, преди да бъде елиминиран от хърватския Славен Белупо. През лятото на 2003 г. Марек се справя с унгарския Видеотон и стига до сблъсък с немския Волфсбург. Първият мач срещу германците завършва 1:1 на стадион „Бончук“,[5] но във втората среща е записана загуба с 0:2. През 2004 г. дупничани елиминират грузинския Дила Гори, но след това отпадат от белгийския Генк.

През лятото на 2005 г. Стефан Милушев се оттегля от Марек, а издръжката на клуба е поета от Йордан Андреев, който дотогава е президент на македонския Брегалница.[6] През сезон 2007/08 Марек завършва на последно място в „А“ група и изпада от елитната дивизия. През следващите две години клубът има сериозни финансови затруднения, но успява да се задържи в Западната „Б“ група.

ФК „Марек 2010“[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2010 г. заради липса на финанси Марек се отказва от участие в Западната „Б“ група. Клубът обявява фалит заради натрупани дългове от 1,5 млн. лева. През юли 2010 г. е създадено ново дружество под името Марек 2010, което започва участие от „А“ окръжна група.[7]

През сезон 2012/13 Марек става шампион на Югозападната „В“ група и печели промоция за професионалния футбол. През следващата кампания възходът на отбора продължава и във втория ешелон. През 2013/14 дупничани завършват на 1-во място в „Б“ група и се завръщат в елита след 6-годишна пауза.[8]

ФК „Марек 2015“[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2015 г. Марек за втори път в рамките на 5 години е обявен в несъстоятелност. Създадено е ново дружество, наречено Марек 2015. През сезон 2015/16 отборът печели промоция за Югозападната група на Трета лига, където участва през следващите години без особен успех.

Сезони в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Място М П Р З Г.Р. гол Т
2014/15 11 32 5 5 22 14:71 -57 20
2007/08 16 30 5 3 22 16:68 -52 18
2006/07 12 30 9 7 14 39:58 -19 34
2005/06 11 28 8 7 13 23:37 -14 31
2004/05 9 30 9 8 13 34:44 -10 35
2003/04 7 30 12 2 16 33:50 -17 38
2002/03 9 26 8 6 12 36:42 -6 30
2001/02 7 40 14 8 18 46:57 -11 38
1981/82 13 30 9 8 13 23:40 -17 26
1980/81 8 30 12 4 14 39:40 -1 28
1979/80 6 30 11 9 10 51:42 +9 31
1978/79 6 30 13 7 10 42:39 +3 33
1977/78 14 30 11 4 15 37:40 -3 26
1976/77 3 30 15 8 7 43:28 +15 38
1971/72 14 34 10 6 18 31:65 -34 26
1970/71 10 30 9 9 12 37:41 -4 27
1969/70 11 30 12 3 15 41:49 -8 27
1968/69 14 30 9 7 14 34:46 -12 25
1966/67 16 30 8 5 17 24:41 -17 21
1965/66 12 30 9 9 12 39:51 -12 27
1964/65 13 30 9 8 13 34:41 -7 26
1963/64 9 30 11 6 13 39:32 +7 28
1962/63 14 30 10 5 15 37:53 -17 25
1961/62 14 26 5 4 17 24:50 -26 14
1960/61 5 26 9 9 8 33:45 -12 27
1957 12 22 2 7 13 20:54 -34 11
1953 15 28 3 7 18 23:60 -37 13
1950 10 18 2 2 14 9:47 -38 6
1948/49 8 18 2 4 12 16:42 -26 8

Състав 2018/19[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 септември 2018 г.

Вратари
Пламен Младенов
Костадин Гоцев
Защитници
Кристиян Здравков
Страхил Заров
Кристиян Филипов
Евгени Гроздин
Александър Близнаков
Иван Влахов
Халфове
Димитър Владимиров
Джордж Николов
Даниел Георгиев
Росен Йорданов
Асен Васев
Емил Стоянов
Нападатели
Еньо Кръстовчев
Димитър Чечев
Виктор Анастасов
Даниел Димитров
Стойчо Недков

| | | Николай Ганчев

Почетни листи в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

С най-много мачове:

# Име Мачове
1 Сашо Паргов 289
2 Борислав Манов 242
3 Георги Сапинев 232
4 Димитър Куков 215
5 Георги Богданов 201
6 Сашо Костадинов 183
7 Любен Севдин 180
8 Кирил Белчински 169

С най-много голове:

# Име Голове
1 Сашо Паргов 72
2 Трайчо Спасов 65
3 Иван Петров 61
4 Венцислав Петров 46
5 Кирил Миланов 34
6 Борислав Манов 30
7 Димитър Исаков 29
8 Сашо Костадинов 28

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Никола Шулев 1967 1968
Иван Радоев 1968 1971
Янко Динков 1971 1973
Иван Радоев 1973 1973
Павел Владимиров 1974 1974
Янко Динков 1974 1981
Димитър Куков 1981 1982
Янко Динков 1984 1985
Димитър Куков 1985 1987
Марио Митев 1987 1988
Сашо Паргов 1988 1989
Роман Караколев 1989 1990
Георги Димитров март 2001 юни 2001
Петър Зехтински юни 2001 септември 2001
Янко Динков септември 2001 януари 2002
Димитър Алексиев януари 2002 юли 2002
Георги Димитров юли 2002 октомври 2002
Иван Кючуков октомври 2002 май 2003
Любомир Трайков май 2003 септември 2003
Георги Димитров септември 2003 октомври 2003
Румен Стоянов октомври 2003 август 2004
Име От До
Велислав Вуцов август 2004 април 2005
Войн Войнов април 2005 декември 2005
Стоян Коцев декември 2005 септември 2007
Юри Васев септември 2007 ноември 2007
Георги Димитров ноември 2007 март 2008
Стоян Коцев март 2008 април 2008
Альоша Андонов април 2008 юни 2008
Мануел Лопеш юли 2008 септември 2008
Илия Илиев септември 2008 ноември 2008
Атанас Джамбазки декември 2008 юни 2009
Анжело Кючуков юли 2009 юни 2010
Ивайло Паргов юли 2010 февруари 2012
Анжело Кючуков февруари 2012 юли 2012
Румен Стоянов юли 2012 август 2013
Ивайло Паргов август 2013 юни 2014
Антон Велков юни 2014 октомври 2014
Тенчо Тенев октомври 2014 юни 2015
Борис Кръстев юли 2015 септември 2016
Янек Кючуков септември 2016 октомври 2016
Цветан Видински октомври 2016 януари 2020
Светослав Георгиев януари 2020 -

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]