ФК Олимпик (Лион)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олимпик Лион
Olympique Lyonnais
Прозвище Les Gones (Хлапетата)
Основан 1950 г.
Стадион Парк Олимпик Лионе
Капацитет 59 186
Президент Flag of France.svg Жан-Мишел Ола
Старши треньор Flag of Brazil.svg Силвиньо
Първенство Лига 1
2018/19 3-то
Екипировка Adidas
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Олимпик в Общомедия

Олимпик Лион (на френски: Olympique Lyonnais, правилно Олимпѝк Лионѐ) е френски футболен клуб от град Лион. Основан е на 3 август 1950 г. През периода 2002 – 2008 печели Лига 1 последователно седем пъти, нещо което друг френски отбор не е постигал. В историята си имат спечелени седем пъти Суперкупата на Франция, четири пъти Купата на Франция, три пъти спечелена Лига 2 и седем участия в групите на Шампионската лига. Лион е сред съоснователите на Асоциацията на европейските клубове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 е сформиран Лион Олимпик Юниверситер (Lyon Olympique Universitaire), спортен клуб, участващ в множество спортни дисциплини. Разногласия през 1950 между футболното и ръгби отделение на Лион Олимпик Университе довеждат до отделянето на футболната секция и създаването на футболен клуб Олимпик Лион. Още като отделение на Лион Олимпик Юниверситер отборът има успехи, като през 1910 г. печелят Френския шампионат и два пъти Лига 2 – през 1951 и 1954. Прекарват известен период в лутане между Лига 1 и Лига 2. През 60-те и 70-те печелят три пъти Купата на Франция – през `64, `67 и `73, както и Суперкупата на Франция през 1973 г.

Жан-Мишел Ола и европейски амбиции[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Мишел Ола поема контрол над клуба през 1987. Ола инвестира в отбора с цел да превърне Лион във фактор в Лига 1 и на европейската сцена, за срок от не повече от петнадесет години. През 1989, с треньор Раймон Доменек, Лион печели Лига 2 за трети път. През следващия сезон завършват осми, далеч от изпадане обратно в Лига 2. В третия сезон на Доменек достига 5-то място, с което си осигуряват място в Купата на УЕФА.

Доменек решава да напусне след сезон 1992/1993. Олас назначава бившия френски национал Жан Тигана за треньор. Той превръща Лион в постоянен претендент за титлата в Лига 1 с помощта на играчи като Абеди Пеле, Мануел Аморос и Ален Кавелиа. След сериозен медиен натиск, Тигана напуска през 1995 година. Лион е поет от Ги Стефан, а след това от известния бивш играч на Лион Бернар Лакомб, като най-големият му успех са третите места през 1999 и 2000 г.

Успех след успех[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XXI век Лион доминира в Лига 1. След като завършват втори през 2001, печелят последователно седем пъти Лига 1. В Шампионската лига достигат до полуфинал.

През 2000 г. Жак Сантини е назначен за треньор на „Хлапетата“, като той полага основите на успеха на Лион във Франция. Въпреки успехите, той не успява да спечели доверието на феновете и през 2002 напуска. За мениджър е назаначен Пол Льо Гуен, който извежда отбора до три последователни титли в шампионата. За всеобаща изненада, той подава оставка през 2005. За негов заместник е избран Жерар Улие. Той продължава успешната домашна серия, на не постига желания международен успех и е заменен през 2007 от Ален Перин. Под негово ръководство Лион печели първият си дубъл – Лига 1 и Купата на Франция.

Поддръжници и съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Феновете на Лион (Bad Gones, „gones“ бивайки местна дума за „хлапе“) имат репутация в Лига 1 и Европа.

Отборът има дерби с Сент Етиен. По-ожесточени двубои има с водещите отбори от Франция, като Олимпик Марсилия, АС Монако и ПСЖ.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2 септември 2019 г.

Вратари
01 Flag of Portugal.svg Антони Лопеш
16 Flag of Switzerland.svg Антони Рачопи
30 Flag of Romania.svg Чиприан Татарушану
Защитници
02 Flag of France.svg Мапу Янга-Мбива
03 Flag of Denmark.svg Йоаким Андерсен
04 Flag of Brazil.svg Рафаел
05 Flag of Belgium.svg Джейсън Денайер Капитан
06 Flag of Brazil.svg Марсело
14 Flag of France.svg Лео Дюбоа
20 Flag of Brazil.svg Марсал
23 Flag of the Netherlands.svg Кени Тете
26 Flag of France.svg Умар Соле
28 Flag of Mali.svg Юсуф Коне
Халфове
08 Flag of France.svg Усем Ауар
12 Flag of Brazil.svg Тиаго Мендеш
17 Flag of France.svg Джеф Рейн-Аделаид
22 Flag of Brazil.svg Жан Лукаш
25 Flag of France.svg Максанс Какере
29 Flag of France.svg Люка Тузар
Нападатели
07 Flag of France.svg Мартин Терие
09 Flag of France.svg Муса Дембеле
10 Flag of Burkina Faso.svg Бертранд Траоре
11 Flag of the Netherlands.svg Мемфис Депай
19 Flag of France.svg Амин Гуири
27 Flag of Côte d'Ivoire.svg Максуел Корне
35 Flag of France.svg Бубакар Фофана


Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Жан Тигана

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]