ФК Олимпик (Тетевен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпик.

Олимпик е български футболен клуб от град Тетевен.^[1] Счита се за приемник на ФК Олимпик от село Галата и на ФК „Тетевен“, който до 1978/79 г. се е наричал „Бенковски“, а от 1979/80 до 1983 г. – „Елпром“ и за кратко „Горски техник“. От 1983 г. отново се казва ФК „Тетевен“. Клубните цветове на отбора са зелено и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Олимпик (Галата)[редактиране | редактиране на кода]

Възходът на футболния отбор от ловешкото село Галата започва през 1993 г. Тогава ръководството му поемат бившите борци Страхил Димчев и Станислав Танев – Камилата, свързвани с групировките ВИС и СИК.^[2] Двамата развиват частен бизнес, за който е известно, че включва продажбата на бяла техника и кока-кола, като в същото време играят футбол за удоволствие в отбора. През сезон 1993/94 Олимпик (Галата) завършва на 1-во място в Областна група - Ловеч и придобива правото на участие в Северозападната „В“ група.

През лятото на 1994 г. за старши треньор е назначен Ферарио Спасов, а ръководител става Ангел Бончев. Димчев и Танев наливат сериозни средства в отбора. Привлечени са няколко футболисти, сред които Юлиян Манев и вратарят Димитър Топалов. Целта е Олимпик да се класира в професионалния футбол. През сезон 1994/95 тимът преминава победоносно през третия ешелон и печели промоция за „Б“ група. Ферарио Спасов остава наставник на тима и за дебютния сезон във втора дивизия. В отбора пристигат ловешката легенда Емил Цанев, Андриян Гайдарски и редица други футболисти. През сезон 1995/96 Олимпик завършва на 7-о място в „Б“ група. Печели си славата на корав и агресивен тим, който играе на ръба на допустимото. За мачовете в Галата се носят различни легенди.

През лятото на 1996 г. Ферарио Спасов напуска отбора за да поеме Литекс (Ловеч), чиято издръжка вече е в ръцете на Гриша Ганчев. За старши треньор на Олимпик е назначен бившият защитник на Левски Пламен Николов. Клубът от Галата се превъплъщава в сателит на Литекс, като двата отбора вървят заедно към „А“ група. През сезон 1996/97 печелят едновременно промоция за елита – Литекс завършва на 1-во място в „Б“ група, а Олимпик е втори в крайното класиране.^[3] Тимът влиза в историята като първият от село, който получава правото да участва в елитната футболна група.

1997/98 – сезонът в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като стадионът в село Галата няма как да получи лиценз за „А“ група, през лятото на 1997 г. ръководството на Олимпик извършва ремонт на стадион „Георги Бенковски“ в Тетевен, като отборът се премества да играе там домакинските си мачове. За дебютното участие в елита са привлечени ветераните Запрян Раков и Марин Бакалов. От Литекс са изпратени нападателят Христо Терзиев и халфът Ивайло Петев. В състава пристигат също 18-годишният Христо Янев, както и Иван Гемеджиев. Сред другите играчи в отбора са Живко Желев, Димитър Ралчев, Господин Мирчев, Милчо Сирмов, Иван Рачев, Цветомир Първанов, Йонко Пейков, Стелиян Попчев, Койчо Иванов, вратарят Ивайло Петров.

Още във 2-рия кръг Олимпик надиграва с 3:1 у дома вицешампиона от предходния сезон Нефтохимик (Бургас). В 4-тия кръг на стадиона в Тетевен е победен с 2:1 и Левски (София).^[4] Пред 15 000 зрители головете за успеха бележат Терзиев и Бакалов от дузпа. До края на есента Олимпик постига победи също над Добруджа, Миньор и Локомотив (Пловдив). Така преди началото на пролетния полусезон отборът дели 10-12-о място във временното класиране, като има равен брой точки с Добруджа и Локо (Пд).

През втория полусезон Олимпик побеждава на своя стадион Металург, Левски (Кюстендил), Локомотив (София), Спартак (Плевен), Етър и Спартак (Варна), а освен това печели точка от ЦСКА (0:0). По време на цялата кампания губи само три домакински мача от Литекс, Славия и Ботев (Пловдив). Като гост обаче взема една-единствена точка, която е спечелена във Велико Търново. Така се стига до последния 30-и кръг, в който отборът гостува на Локомотив (Пловдив) в директен спор за оставане в „А“ група. Олимпик се нуждае от победата за да си гарантира мястото в елита за сметка на съперника. В дните преди двубоя ръководството решава да подсили отбора, като картотекира за един мач няколко ветерани като Васил Тинчев и Георги Ташев. Това обаче не дава резултат. Отборът губи с 0:1 и изпада от „А“ група след само един сезон.

През 1998/99 Олимпик (Тетевен) завършва на 3-то място в „Б“ група и за втори път печели промоция за елитната дивизия.

Олимпик-Берое[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1999 г. ръководството на клуба решава да го премести в Стара Загора. Олимпик се обединява с Берое под името Олимпик-Берое. Клубът продължава да бъде регистриран в Тетевен, но играе домакинските си мачове на стадион „Берое“. След края на сезон 1999/2000 Олимпик е погълнат от Берое.

В същото време в Тетевен е регистрирано ново дружество с името Олимпик, което участва в Северозападната „В“ група.

През 2002 г. Олимпик завършва на първо място в Северозападната „В“ група и се класира за втори път в „Б“ група. През 2003 г. завършва на 10 място във втория ешелон и се спасява, но преди началото на сезон 2003/04 се отказва от участие в първенството. От 2005 г. играе в „А“ ОФГ-Ловеч. Играе домакинствата си на стадион „Бенковски“, който е с капацитет 8000 зрители. Основните цветове на клуба са жълто, синьо и бяло. С най-много голове в „А“ група е Христо Терзиев с 9 гола (6 през 1997/98 и 3 през 1999/00), а в „Б“ група Юлиян Манев с 23 гола.