ФК Рубин (Казан)

ФК „Рубин“ (Казан)
	ФК „Рубин“ (Казан)
Муниципальное автономное учреждение «Футбольный клуб „Рубин“»
Основан	20 април 1958 г.; ; преди 65 години
Държава	Русия
Стадион	„Казан Арена“
Капацитет	45 379
Президент	Радик Шаймиев
Старши треньор	Юрий Уткулбаев
Първенство	ФНЛ
2021/22	15-то (-10) (Изпада в Първа лига)
Спонсор	КОС, НКНХ, АО „СИБУР-РТ“
Уебсайт	www.rubin-kazan.ru
Екипи и цветове
Домакин	Гост
	ФК Рубин в Общомедия

ФК „Рубин“ (на руски: Муниципальное автономное учреждение «Футбольный клуб „Рубин“ е руски футболен клуб от град Казан, Татарстан. От 2003 г. играе в Руската Премиер Лига. Двукратен шампион на Русия. През 2009/10 участва в Шампионската лига и побеждава Барселона с 2:1. Въпреки това, отпада още в груповата фаза. На следващия сезон Рубин пак участва в Шампионската лига, но отново не преодолява груповата фаза.

Предишни имена[редактиране | редактиране на кода]

Години	Име
1958 – 1964	„Искра“
1964 – 1992	„Рубин“
1992 – 1993	„Рубин-ТАН“
1994 –	„Рубин“

История[редактиране | редактиране на кода]

Рубин е основан през 1958 под името Искра. В шампионата на Русия започва участието си в Първа дивизия, но през 1993 изпада във втора.

1996 – 2002[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 съставът на казанци е подсилен, а треньор става Игор Волчок. Година по-късно отборът се връща в първа лига, след серия от 13 поредни победи. През 1998 отборът заема 7 позиция в лигата, но успехите са в купата на Русия, където Рубин достига 1/4 финалите. Въпреки това, Волчок е уволнен. На негово място идва Александър Ирхин, но скоро и той е уволнен, след разочароващото 7 място през сезон 1999. За кратко отбора поема Павел Садирин, но и той не се задържа много.

Преди началото на новия сезон отборът е напуснат от 15 играча. Новият треньор е Виктор Антихович трябва да вкара отбора в Премиер-лигата без някои от лидерите си. Отборът заема трето място, след Торпедо-ЗИЛ и Сокол Саратов. През 2001 след лош старт, Антихович подава оставка. Начело застава никому неизвестният тогава туркменистанец Курбан Бердиев. Отборът завършва на 8-а позиция. В началото на 2002 отбора е подсилен с Михаил Синев и Давид Чаладзе.

2003 – 2005[редактиране | редактиране на кода]

С 22 победи от 34 мача Рубин печели първа дивизия и за първи път играе в Руска Премиер Лига. Освен звездите Роман Шаронов, Денис Бояринцев и Андрей Фьодоров, Рубин е подсилен с Орландо Калисто, Томаш Чижек, Макбет Сибая и Иржи Новотни. Отборът започва зле, след загуба 4:0 от ЦСКА Москва, но скоро след това татарите правят фурор в шампионата и завършват на трета позиция.

През 2004 в отбора пристигат аржентинецът Алехандро Домингес и вратарят на Сатурн Валерий Чижов. В първите 7 кръга казанци не побеждават нито веднъж, а в края на сезона отбора е чак на 10 място. Същата година участва в турнира за Купата на УЕФА, но отпада от Рапид Виена. След слабото представяне на Рубин в шампионата, отборът е напуснат от редица лидери. Най-сериозните нови попълнения са ветеранът Георгий Кинкладзе и Дмитрий Василев. Освен тях се налагат и младите Ленар Гилмулин и Александър Бухаров. Отборът успява да завърши на четвърта позиция и участва в купата на УЕФА, където достига до 3 кръг.

2006 – 2010[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 Рубин завършва на 5-о място. На 22 юни 2007 умира Ленар Гилмулин. Той успява да отбележи 1 попадение през сезона, срещу Локомотив Москва. През 2007 Рубин разочарова и завършва чак на 10 позиция. В началото на 2008 са привлечени опитните бойци Сергей Семак, Сергей Ребров, Саво Милошевич и Роман Шаронов. На вратата застава привлеченият от Локомотив Сергей Рижиков, а състава се допълва от чуждестранните звезди Гьоркениз Карадениз и Кристиян Ансалди. Отборът тръгва много силно – 7 победи в първите 7 кръга. Татарският тим не изпуска лидерството до края на шампионата. В 27 кръг с гол на Саво Милошевич отборът си осигурява титлата предсрочно. Така Рубин за първи път става шампион на Русия.

През 2009 в отбора се връща Алехандро Домингес. Привлечени са Сезар Навас и Алан Касаев. Татарите отново стават шампиони на Русия, а през есента участват в Шампионската лига. Там Рубин побеждава Барселона с 2:1 насред Камп Ноу. Голове са дело на Карадениз и Александър Рязанцев. Отборът завършва на 3-то място в групата и участва в Лига Европа. Там достига до 1/8 финал, но отпада от Волфсбург.

През 2010 Рубин печели суперкупата на Русия и отново участва в Шампионската лига. Казанци са в една група заедно с отборите на Копенхаген, Панатинайкос и Барселона. Рубин записва равенство 1:1 срещу Барса, но отпадат от турнира завършвайки на 3-то място в групата и получавайки право на участие в Лига Европа 2010/11 където отпада от Твенте. В Премиер-лигата Рубин завършва 3-ти, след Зенит и ЦСКА Москва.

2011 –[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2011/12 Рубин Казан участва в Шампионската лига, където отпада от Олимпик Лион в плейофите. В групите на Лига Европа е в компанията на ПАОК, Тотнъм, и Шамрок Роувърс. Завършва на 2-ро място и продължава напред в турнира. На 1/16 финалите се изправя срещу Олимпиакос и губи на два пъти с по 0:1.

В началото на 2012 тимът е напуснат от втория капитан Кристиян Нобоа, който преминава в Динамо. Рубин печели купата на страната в този сезон, като побеждава на финала Динамо Москва. Завършва на 6-о място в първенството, но благодарение на спечелената купа на страната си осигурява място в групите на Лига Европа за сезон 2012/13.

На 14 юли 2012 г. „Рубин“ побеждава „Зенит“ в мача за суперкупата на страната.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Рубин“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.

„Левски“[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач. Мачът се играе на 22 януари 2014 г. в турския курортен град Белек и завършва 1 – 1.^[4]

Състав 2015/16[редактиране | редактиране на кода]

№	Националност	Пост	Играч
1	Русия	В	Сергей Рижиков
2	Русия	З	Олег Кузмин
3	Русия	З	Елмир Набиулин
4	Уругвай	З	Маурисио Лемос
5	Грузия	З	Соломон Квирквелиа
7	Русия	Н	Игор Потнягин
8	Русия	Х	Максим Батов
10	Бразилия	Х	Карлос Едуардо
11	Украйна	Н	Марко Девич
12	Русия	В	Александър Филцов
13	Иран	В	Алиреза Хагиги
14	Русия	Х	Диняр Билядетинов
15	Беларус	Х	Сергей Кисляк
20	Русия	Х	Владимир Соболев
21	Уругвай	З	Гилермо Котуньо
22	Русия	Н	Владимир Дядиун

№	Националност	Пост	Играч
27	Русия	Х	Магомед Оздоев
29	Русия	Х	Шота Бибилов
33	Русия	З	Инал Гетигежев
45	Русия	В	Тимур Акмурзин
49	Русия	З	Витали Устинов
61	Турция	Х	Гьокдениз Карадениз
63	Русия	Х	Алишер Джалилов
65	Русия	З	Максим Жестоков
77	България	Х	Благой Георгиев
80	Русия	З	Егор Сорогин
85	Русия	Х	Илзат Ахметов
88	Русия	З	Руслан Камболов
91	Русия	В	Юри Нестеренко
93	Русия	Х	Алберт Шарипов
99	Русия	Н	Максим Канунников

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Русия

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Руска Премиер Лига
- Шампион (2): 2008, 2009
- Трето място (2): 2003, 2010
Руска Първа Дивизия
- Шампион (1): 2002
Купа на Русия
- Носител (1): 2011/12
- Финалист (1): 2008/09
Суперкупа на Русия
- Носител (1): 2002