ФК Рубин (Казан)
| Име на отбор | ФК „Рубин“ (Казан) | ||
| Прозвище | Татарите | ||
| Основан | 1936 / 1958 | ||
| Стадион | Централний | ||
| Капацитет | 30 000 | ||
| Президент | Валерий Соронкин | ||
| Старши треньор | Ринат Билялетдинов | ||
| Първенство | Руска Премиер Лига | ||
| 2013/14 | 9 | ||
|
|||
ФК „Рубин“ е руски футболен клуб от град Казан, Татарстан. От 2003 г. играе в Руската Премиер Лига. Двукратен шампион на Русия. През 2009/10 участва в Шампионската лига и побеждава Барселона с 2:1. Въпреки това, отпада още в груповата фаза. На следвщия сезон Рубин пак участва в Шампионската лига, но отново не преодолява груповата фаза. Отборът е носел имената „Искра“ (1958-1964) и „Рубин-ТАН“ (1992-1993), а от 1994 се казва Рубин.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Рубин е основан през 1958 под името Искра. В шампионата на Русия започва участието си в Първа дивизия, но през 1993 изпада във втора.
1996-2002[редактиране | редактиране на кода]
През 1996 съставът на казанци е подсилен, а треньор става Игор Волчок. Година по-късно отборът се връща в първа лига, след серия от 13 поредни победи. През 1998 отборът заема 7 позиция в лигата, но успехите са в купата на Русия, където Рубин достига 1/4 финалите. Въпреки това, Волчок е уволнен. На негово място идва Александър Ирхин, но скоро и той е уволнен, след разочароващото 7 място през сезон 1999. Закратко отбора поема Павел Садирин, но и той не се задържа много.
Преди началото на новия сезон отборът е напуснат от 15 играча. Новият треньор е Виктор Антихович трябва да вкара отбора в Премиер-лигата без някои от лидерите си. Отборът заема трето място, след Торпедо-ЗИЛ и Сокол Саратов. През 2001 след лош старт, Антихович подава оставка. Начело застава никому неизвестният тогава туркменистанец Курбан Бердиев. Отборът завършва на 8-ма позиция. В началото на 2002 отбора е подсилен с Михаил Синев и Давид Чаладзе.
2003-2005[редактиране | редактиране на кода]
С 22 победи от 34 мача Рубин печели първа дивизия и за първи път играе в Руска Премиер Лига. Освен звездите Роман Шаронов, Денис Бояринцев и Андрей Фьодоров, Рубин е подсилен с Орландо Калисто, Томаш Чижек, Макбет Сибая и Иржи Новотни. Отборът започва зле, след загуба 4:0 от ЦСКА Москва, но скоро след това татарите правят фурор в шампионата и завършват на трета позиция.
През 2004 в отбора пристигат аржентинецът Алехандро Домингес и вратарят на Сатурн Валерий Чижов. В първите 7 кръга казанци не побеждават нито веднъж, а в края на сезона отбора е чак на 10 място. Същата година участва в турнира за Купата на УЕФА, но отпада от Рапид Виена. След слабото представяне на Рубин в шампионата, отборът е напуснат от редица лидери. Най-сериозните нови попълнения са ветеранът Георгий Кинкладзе и Дмитрий Василев. Освен тях се налагат и младите Ленар Гилмулин и Александър Бухаров. Отборът успява да завърши на четвърта позиция и участва в купата на УЕФА, където достига до 3 кръг.
2006-2010[редактиране | редактиране на кода]
През 2006 Рубин завършва на 5-то място. На 22 юни 2007 умира Ленар Гилмулин. Той успява да отбележи 1 попадение през сезона, срещу Локомотив Москва. През 2007 Рубин разочарова и завършва чак на 10 позиция. В началото на 2008 са привлечени опитните бойци Сергей Семак, Сергей Ребров, Саво Милошевич и Роман Шаронов. На вратата застава привлеченият от Локомотив Сергей Рижиков,а състава се допълва от чуждестранните звезди Гьоркениз Карадениз и Кристиян Ансалди. Отборът тръгва много силно - 7 победи в първите 7 кръга. Татарският тим не изпуска лидерството до края на шампионата. В 27 кръг с гол на Саво Милошевич отборът си осигурява титлата предсрочно. Така Рубин за първи път става шампион на Русия.
През 2009 в отбора се връща Алехандро Домингес. Привлечени са Сезар Навас и Алан Касаев. Татарите отново стават шампиони на Русия, а през есента участват в Шампионската лига. Там Рубин побеждава Барселона с 2:1 насред Камп Ноу. Голове са дело на Карадениз и Александър Рязанцев. Отборът завършва на 3-то място в групата и участва в Лига Европа. Там достига до 1/8 финал, но отпада от Волфсбург.
През 2010 Рубин печели суперкупата на Русия и отново участва в Шампионската лига. Казанци са в една група заедно с отборите на Копенхаген, Панатинайкос и Барселона. Рубин записва равенство 1:1 срещу Барса, но отпадат от турнира завършвайки на 3-то място в групата и получавайки право на участие в Лига Европа 2010/11 където отпада от Твенте. В Премиер-лигата Рубин завършва 3-ти, след Зенит и ЦСКА Москва.
2011-до сега[редактиране | редактиране на кода]
През сезон 2011/12 Рубин Казан участва в Шампионската лига, където отпада от Олимпик Лион в плейофите. В групите на Лига Европа е в компанията на ПАОК, Тотнъм, и Шамрок Роувърс. Завършва на 2-ро място и продължава напред в турнира. На 1/16 финалите се изправя срещу Олимпиакос и губи на два пъти с по 0:1.
В началото на 2012 тимът е напуснат от вторият капитан Кристиян Нобоа, който преминава в Динамо. Рубин печели купата на страната в този сезон, като побеждава на финала Динамо Москва. Завършва на 6-то място в първенството, но благодарение на спечелената купа на страната си осигурява място в групите на Лига Европа за сезон 2012/13. На 14 юли 2012 Рубин побеждава Зенит в мача за суперкупата на страната.
Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]
„Рубин“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.
„Левски“[редактиране | редактиране на кода]
„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]
С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач. Мачът се играе на 22 януари 2014 г. в турския курортен град Белек и завършва 1-1 [1].
Състав 2014/15[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Руска Премиер Лига
- Шампион (2): 2008, 2009
- Бронзов медалист (1): 2003
- Руска Първа Дивизия
- Шампион (1): 2002
- Купа на Русия
- Носител (1): 2012
- Суперкупа на Русия
- Носител (1): 2010
- Купа на съдружествата
- Носител (1): 2010
Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]
- Сергей Семак (2008-2010)
- Сергей Ребров
- Денис Бояринцев (2001-2004)
- Макбет Сибая (2004-)
- Саво Милошевич (2008)
- Александър Бухаров (2003-2010)
- Алоизио
- Иржи Новотни
- Кристиян Нобоа
- Алехандро Домингес
- Томаш Чижек
- Роман Шаронов
- Михаил Синев
- Андреас Скоти
- Кристиян Ансалди
- Орландо Калисто
- Андрей Фьодоров
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|||||
