ФК Рубин (Казан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ФК „Рубин“ (Казан)
Муниципальное автономное учреждение «Футбольный клуб „Рубин“»
Rubin-kazan-vs-zenit.png
Емблема на футболния клуб
Основан 1958
Стадион Казан Арена
Капацитет 45 379
Президент Радик Шаймиев
Старши треньор Туркменистан Курбан Бердиев
Първенство Руска Премиер Лига
2016/17 9
Спонсор Група компании ТАИФ, Ак Барс Банк
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Рубин“ (Казан) в Общомедия

ФК „Рубин“ е руски футболен клуб от град Казан, Татарстан. От 2003 г. играе в Руската Премиер Лига. Двукратен шампион на Русия. През 2009/10 участва в Шампионската лига и побеждава Барселона с 2:1. Въпреки това, отпада още в груповата фаза. На следващия сезон Рубин пак участва в Шампионската лига, но отново не преодолява груповата фаза. Отборът е носел имената „Искра“ (1958-1964) и „Рубин-ТАН“ (1992-1993), а от 1994 се казва Рубин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рубин е основан през 1958 под името Искра. В шампионата на Русия започва участието си в Първа дивизия, но през 1993 изпада във втора.

1996-2002[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 съставът на казанци е подсилен, а треньор става Игор Волчок. Година по-късно отборът се връща в първа лига, след серия от 13 поредни победи. През 1998 отборът заема 7 позиция в лигата, но успехите са в купата на Русия, където Рубин достига 1/4 финалите. Въпреки това, Волчок е уволнен. На негово място идва Александър Ирхин, но скоро и той е уволнен, след разочароващото 7 място през сезон 1999. Закратко отбора поема Павел Садирин, но и той не се задържа много.

Преди началото на новия сезон отборът е напуснат от 15 играча. Новият треньор е Виктор Антихович трябва да вкара отбора в Премиер-лигата без някои от лидерите си. Отборът заема трето място, след Торпедо-ЗИЛ и Сокол Саратов. През 2001 след лош старт, Антихович подава оставка. Начело застава никому неизвестният тогава туркменистанец Курбан Бердиев. Отборът завършва на 8-ма позиция. В началото на 2002 отбора е подсилен с Михаил Синев и Давид Чаладзе.

Курбан Бердиев превръща Рубин от второразряден отбор във водещ тим в Русия.

2003-2005[редактиране | редактиране на кода]

С 22 победи от 34 мача Рубин печели първа дивизия и за първи път играе в Руска Премиер Лига. Освен звездите Роман Шаронов, Денис Бояринцев и Андрей Фьодоров, Рубин е подсилен с Орландо Калисто, Томаш Чижек, Макбет Сибая и Иржи Новотни. Отборът започва зле, след загуба 4:0 от ЦСКА Москва, но скоро след това татарите правят фурор в шампионата и завършват на трета позиция.

През 2004 в отбора пристигат аржентинецът Алехандро Домингес и вратарят на Сатурн Валерий Чижов. В първите 7 кръга казанци не побеждават нито веднъж, а в края на сезона отбора е чак на 10 място. Същата година участва в турнира за Купата на УЕФА, но отпада от Рапид Виена. След слабото представяне на Рубин в шампионата, отборът е напуснат от редица лидери. Най-сериозните нови попълнения са ветеранът Георгий Кинкладзе и Дмитрий Василев. Освен тях се налагат и младите Ленар Гилмулин и Александър Бухаров. Отборът успява да завърши на четвърта позиция и участва в купата на УЕФА, където достига до 3 кръг.

2006-2010[редактиране | редактиране на кода]

Рубин с титлата на Русия.

През 2006 Рубин завършва на 5-то място. На 22 юни 2007 умира Ленар Гилмулин. Той успява да отбележи 1 попадение през сезона, срещу Локомотив Москва. През 2007 Рубин разочарова и завършва чак на 10 позиция. В началото на 2008 са привлечени опитните бойци Сергей Семак, Сергей Ребров, Саво Милошевич и Роман Шаронов. На вратата застава привлеченият от Локомотив Сергей Рижиков,а състава се допълва от чуждестранните звезди Гьоркениз Карадениз и Кристиян Ансалди. Отборът тръгва много силно - 7 победи в първите 7 кръга. Татарският тим не изпуска лидерството до края на шампионата. В 27 кръг с гол на Саво Милошевич отборът си осигурява титлата предсрочно. Така Рубин за първи път става шампион на Русия.

През 2009 в отбора се връща Алехандро Домингес. Привлечени са Сезар Навас и Алан Касаев. Татарите отново стават шампиони на Русия, а през есента участват в Шампионската лига. Там Рубин побеждава Барселона с 2:1 насред Камп Ноу. Голове са дело на Карадениз и Александър Рязанцев. Отборът завършва на 3-то място в групата и участва в Лига Европа. Там достига до 1/8 финал, но отпада от Волфсбург.

През 2010 Рубин печели суперкупата на Русия и отново участва в Шампионската лига. Казанци са в една група заедно с отборите на Копенхаген, Панатинайкос и Барселона. Рубин записва равенство 1:1 срещу Барса, но отпадат от турнира завършвайки на 3-то място в групата и получавайки право на участие в Лига Европа 2010/11 където отпада от Твенте. В Премиер-лигата Рубин завършва 3-ти, след Зенит и ЦСКА Москва.

2011-до сега[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2011/12 Рубин Казан участва в Шампионската лига, където отпада от Олимпик Лион в плейофите. В групите на Лига Европа е в компанията на ПАОК, Тотнъм, и Шамрок Роувърс. Завършва на 2-ро място и продължава напред в турнира. На 1/16 финалите се изправя срещу Олимпиакос и губи на два пъти с по 0:1.

В началото на 2012 тимът е напуснат от вторият капитан Кристиян Нобоа, който преминава в Динамо. Рубин печели купата на страната в този сезон, като побеждава на финала Динамо Москва. Завършва на 6-то място в първенството, но благодарение на спечелената купа на страната си осигурява място в групите на Лига Европа за сезон 2012/13. На 14 юли 2012 Рубин побеждава Зенит в мача за суперкупата на страната.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Рубин“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.

„Левски“[редактиране | редактиране на кода]

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач. Мачът се играе на 22 януари 2014 г. в турския курортен град Белек и завършва 1-1 [1].

Състав 2015/16[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
1 Русия В Сергей Рижиков
2 Русия З Олег Кузмин Капитан
3 Русия З Елмир Набиулин
4 Уругвай З Маурисио Лемос
5 Грузия З Соломон Квирквелиа
7 Русия Н Игор Потнягин
8 Русия Х Максим Батов
10 Бразилия Х Карлос Едуардо
11 Украйна Н Марко Девич
12 Русия В Александър Филцов
13 Иран В Алиреза Хагиги
14 Русия Х Диняр Билядетинов
15 Беларус Х Сергей Кисляк
20 Русия Х Владимир Соболев
21 Уругвай З Гилермо Котуньо
22 Русия Н Владимир Дядиун
Пост Играч
27 Русия Х Магомед Оздоев
29 Русия Х Шота Бибилов
33 Русия З Инал Гетигежев
45 Русия В Тимур Акмурзин
49 Русия З Витали Устинов
61 Турция Х Гьокдениз Карадениз
63 Русия Х Алишер Джалилов
65 Русия З Максим Жестоков
77 България Х Благой Георгиев
80 Русия З Егор Сорогин
85 Русия Х Илзат Ахметов
88 Русия З Руслан Камболов
91 Русия В Юри Нестеренко
93 Русия Х Алберт Шарипов
99 Русия Н Максим Канунников

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]