ФК Тича

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тича
Ticha logo.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище „тичанци“
Основан 24 май 1914 г.[1]
Разформирован 18 февруари 1945 г.[2]
Екипи и цветове
Домакин
Гост

СК Тѝча е български футболен отбор от Варна, съществувал в периода 1914 – 1945.[3] През 1930-те години клубът е един от грандовете в България. Шампион на България през 1938 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Спортен клуб „Тича“ е основан на 24 май 1914 г., когато „Река Тича“ се обединява със „Спортист“.

В края на 1915 г. „Тича“ участва в първия международен футболен мач, провел се в България. Съперник на „тичанци“ е 21-ви Померански полк – отбор, съставен от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. По това време Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български език. На 21 януари 1919 г. отборът е преименуван на „Тича“.[4]

През 1925 г. тимът е поканен на традиционния и много силен великденски турнир Купа на Букурещ. Надпреварата се провежда от 19 до 21 април. На полуфинала „тичанци“ елиминират с 4:3 домакините от „Трикольор“ (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни – 3:0 срещу „Спортул“ и влизат в историята като първия български футболен клуб, спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов – Найденката, а играч на „Спортул“ си вкарва автогол.

През 30-те години „Тича“ сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов, Атанас Аврамов – Кафето, Георги Радев – Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. „Тичанци“ стават вицешампиони на България в два последователни сезона – 1935 и 1936. На финала на шампионата през 1935 г. те губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-рата минута вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а „варненци“ доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи, този път с 0:2 от Славия. През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през сезона и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.

  • Шампионски състав от 1938 г.
    • Вратари: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов
    • Защитници: Гарабед Гарабедов, Иван Неофитов, Никола Ризов, Георги Сотиров, Оник Харипян
    • Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, Вили Петков (капитан)
    • Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, Илия Дончев, Борис Кирилов, Владимир Пинзов, Панайот Розов, Никола Халачев

След промените в България, настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт обединява „Тича“ с „Владислав“ под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „Черно море“.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първенство на България по футбол

  • Шампион1938
  • Вицешампион (2 пъти) – 1935 и 1936
  • Бронзов медалист1939

Шампионат на ВОСО

  • Победител (3 пъти) – 1935, 1936, 1943

Градска купа на Варна

  • Носител (5 пъти) – 1932, 1937, 1938, 1939, 1940

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Екипи[редактиране | редактиране на кода]

Екип 1914 – 1919

Първоначалният екип на „Тича“ е черни гащета, бели ризи и вратовръзки. От 1919 г. гащетата и чорапите са черни, а фланелките лилаво-бежови, като цветовете са разположени диагонално. Първият си червен екип „тичанци“ получават след 1920 г. Той им е подарък от капитан на английски кораб, с чийто екипаж „Тича“ провежда приятелска среща. Оттогава до края на своето самостоятелно съществуване, клубните цветове на отбора са червено и бяло.

По време на шампионската си 1938 г., „Тича“ играе с червени гащета и бяло-червени фланелки на хоризонтално райе. Екипът е закупен преди началото на сезона от текстилна фабрика в Габрово за 100 долара. Парите са осигурени от тичалията Никола Тодоров, който по това време живее и работи в Сан Франциско.

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Хайде, тичанци, ние да вървим,
към нашето мило игрище.
Там ни чака наш'та мила топка,
там ни чака наш'та мила топка.

Лаври и победи да берем,
бъдещето ние да ковем.
Знамето на „Тича“ нек се вее,
Варна нек да се гордее.

Да издигнем ние на висота
туй красиво име на спорта.
В здраво тяло, здрав дух да калиме,
на България да го подариме.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29
  2. http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29
  3. „История на Спортен клуб Тича“, 2010 г., автор Валентин Свраков
  4. „Футболна Варна“, 2007 г., автори Ст. Янев, Д. Димитров, Ив. Карабаджаков

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]