ФК „Дженоа“
![]() | |||
---|---|---|---|
Genoa Cricket and Football Club SpA | |||
Прозвище | „Грифоните“ (The Griffin[1]) „Червено-сините“ (I Rossoblu) „Старият глупак“ (Il Vecchio Balordo)[2] | ||
Основан | 7 септември 1893 г. (на 130 г.) | ||
Държава | Италия | ||
Стадион | „Стадио Луиджи Ферарис“ | ||
Капацитет | 36 599 | ||
Собственик | 777 Партнърс | ||
Президент | ![]() | ||
Старши треньор | ![]() | ||
Първенство | Серия А | ||
2022/23 | 2-ро ![]() | ||
Уебсайт | Официален сайт | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ФК „Дженоа“ в Общомедия |

„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.
Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на Английския национален отбор. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе.
Постепенно започва развитието на футбола в Италия – през 1898 г. се основава Италианска футболна федерация и се провежда първият официален турнир Италиански футболен шампионат. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа печели втората си поредна титла, като побеждава ФБК Торинезе с 3:1.
Същата година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии, известни като „бианкоблу“. През 1900 г. година Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия, след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник Сампдория със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите, като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град Ница, Франция срещу местния отбор. Следващите години отборът бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на Първата световна война, когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след Първата световна война отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия.
През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на Лацио с 6:1. През следващата година отборът, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели Скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от Бенито Мусолини и фашисткия му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“.

През този период отборът се състезава в Европейската купа, като стига до четвъртфинал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят Купата на Италия, но в първенството остават едва 6-и.
След края на Втората световна война, Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г.
През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на Луиджи Симони, Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия.
През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в Серия Б. През 2005 г. отбора печели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А.
Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големият успех на отбора е достигането до полуфинал за Купата на УЕФА през сезон 1991/92.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Национални[редактиране | редактиране на кода]
Серия А
Купа на Италия:
- Серия Б:
- Серия С/Серия С1:
Международни[редактиране | редактиране на кода]
Купа на УЕФА:
- 1/2 финалист (1): 1991/92
Купа Митропа:
- Купа на Алпите:
- Англо-Италианска купа:
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Последна актуализация: 24 август 2018
Вратари | |
---|---|
1 | ![]() |
25 | ![]() |
97 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
2 | ![]() |
3 | ![]() |
4 | ![]() ![]() |
5 | ![]() |
14 | ![]() |
32 | ![]() |
33 | ![]() |
87 | ![]() |
Халфове | |
---|---|
8 | ![]() |
15 | ![]() |
18 | ![]() |
22 | ![]() |
24 | ![]() |
27 | ![]() |
30 | ![]() |
40 | ![]() |
45 | ![]() |
88 | ![]() |
Нападатели | |
---|---|
9 | ![]() |
10 | ![]() |
11 | ![]() |
19 | ![]() |
26 | ![]() |
39 | ![]() |
Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]
Луиджи Симони
Роберто Донадони
Франческо Гуидолин
Български футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Гълъбинов: 2017 – 2018
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ griffin. // dictionary.com, 3 March 1909. Архивиран от оригинала на 28 May 2009.
- ↑ Gianni Brera. // Circolo Gianni Brera. Архивиран от оригинала на 25 February 2009. Посетен на 3 March 2009. Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|