Фабио Фонини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фабио Фонини
Fabio Fognini
Фонини на Уимбълдън, 2019 г.
Фонини на Уимбълдън, 2019 г.
Информация
ДържаваFlag of Italy.svg Италия
Роден
24 май 1987 г. (1987-05-24) (36 г.)
Живее вТаджа, Италия
Височина / Тегло178 cm / 74 kg
Играе сдясна (бекхенд с 2 ръце)
Кариера
Професионална2004
Пари от наградни фондове$ 15 795 324
Сингъл
Победи-загуби405–364
Титли от ATP2
Най-висока позиция9 (15 юли 2019)
Настояща позиция29 (14 юни 2021)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияОсминафиналист (2014, 2018, 2020, 2021)
Ролан ГаросЧетвъртфиналист (2011)
Уимбълдън3 кръг (2010, 2014, 2017, 2018, 2019)
ОП на САЩОсминафиналист (2015)
Двойки
Победи-загуби216–216
Титли от ATP2
Най-висока позицияNo.32 (20 юни 2011)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияПолуфинал (2013)
Ролан Гарос2 кръг (2009, 2011)
Уимбълдън1 кръг (2009, 2010, 2012, 2013)
ОП на САЩПолуфинал (2011)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2 кръг (2013)
Уимбълдън2 кръг (2012, 2013)
Отборно
Световна отборна купаЧетвъртфинал (2013)
Информацията е актуална към 19.08.2013
Фабио Фонини в Общомедия

Фабио Фонини (роден на 24 май 1987 г. в Санремо, Италия) е професионален италиански тенисист.

Любимата му настилка е червеният клей, на която той спечели две ATP титли на сингъл в Щутгарт и Хамбург, достига четвъртфиналите на Ролан Гарос 2011 и полуфиналите на Монте Карло Мастърс през 2013 г.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Фонини е роден в семейството на Силвана и Фулвио, който е бизнесмен. Има и по-малка сестра, която се казва Фулвия. Започва да играе тенис, когато е на 4 години. Освен тениса, той е фен и на футбола и е привърженик на ФК Интер и ФК Дженоа. Харесва и мотоциклетизма и е почитател на Валентино Роси. Фонини владее Италиански, Английски, Испански и Френски език, а прякорът му е „Фоня“ ("Fogna").[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

2004 – 2006[редактиране | редактиране на кода]

Фонини започва професионалната си кариера с участия в много Фючърс и Чалънджър турнири. През 2005 г. той печели първите си два Фючърс турнира. През същата година стига и до още един финал на такова ниво. През 2006 г. влиза в основната схема на ATP турнир, провеждащ се в Буенос Айрес. След като преминава квалификациите, той отпада в първи кръг от евентуалния шампион Карлос Моя.

2007[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Фонини участва в първия си турнир от Големия шлем. Той преминава квалификациите на Ролан Гарос 2007, но е отстранен в първи кръг от световния No.35 Хуан Монако в пет сета.

На турнирите Чалънджър той играе финали в Сантяго де Чиле, Санремо и Фюрт, като във всеки един от тях губи в три сета. Партнирайки си с Фредерико Жил, той отстъпва и във финала на двойки на Чалънджъра във Фюрт.

За първи път Фонини завършва сезон в топ 100 на света (под No.94).

2008[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Фонини стига до полуфиналите на турнирите, провеждащи се във Варшава и Умаг. Също така той печели и два Чалънджър турнира на клей в Торино и Генуа.

2009[редактиране | редактиране на кода]

През месец април 2009 г. Фонини стига до трети кръг на Монте Карло Мастърс 2009 като квалификант. Той побеждава последователно Томаш Бердих и Марин Чилич, но в трети кръг е спрян от световния номер 4 Анди Мъри в два сета 6–7(11–13), 4–6, след като Фонини изпуска преднина от 5–0 в първия сет.

2010[редактиране | редактиране на кода]

Фонини през 2010 г.

На Ролан Гарос 2010 Фонини записва две последователни петсетови победи над Николас Масу и 13-ия поставен Гаел Монфис. В трети кръг бива надигран от Станислас Вавринка в три сета.

През юни 2010 г. на турнира Уимбълдън 2010, Фонини отстранява 8-ия поставен в схемата Фернандо Вердаско в първи кръг, а след това и Майкъл Ръсел. В трети кръг губи от Жюлиен Бенето в четири сета.

2011[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Фонини стига до четвъртфинал на турнир от Големия шлем за първи път в своята кариера. Това става на Ролан Гарос 2011, където той побеждава Денис Истомин в първи кръг и квалификанта Стефан Робер във втори. В трети кръг Фонини надиграва поставения под No.30 в схемата Гилермо Гарсия–Лопес в четири сета. Фонини си извоюва място в четвъртфиналите на турнира след драматичен мач с испанеца Алберт Монтанес, продължил 4 часа и 22 минути.[2] Едва движещ се по корта в края на двубоя, Фонини в крайна сметка надделява и затваря мача с 11–9 в петия сет. В четвъртфиналната фаза го очаква световният номер 2 Новак Джокович, но още преди срещата Фонини обявява, че не може да излезе за мача, тъй като според докторите би било „опасно“ да играе.[3] Независимо от това, Фонини става първият италианец в четвъртфиналите на Ролан Гарос след 1995 г. и първият, стигнал тази фаза на турнир от Големия шлем след 1998 г.

Заедно със сънародника си Симоне Болели, Фонини стига до полуфиналите на Ю Ес Оупън 2011 за двойки мъже.

2012[редактиране | редактиране на кода]

Фонини на Ролан Гарос през 2012 г.

През месец април 2012 г. Фонини стига до първия си ATP финал. Това става на турнира БРД Настасе Тириак Трофи 2012, където той отстъпва на Жил Симон в мача за титлата с 4–6, 3–6.

Във втори кръг на Ролан Гарос 2012 Фонини побеждава Виктор Троицки в 5 сета след като спасява 2 мач бола. В следващия си мач губи от световния номер 5 Жо-Вилфрид Цонга.

На Уимбълдън 2012 Фонини се справя с Микаел Льодра в първи кръг, но във втори е отстранен от евентуалния шампион Роджър Федерер.

На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Фонини се изправя в първи кръг срещу Новак Джокович. Италианецът взима първия сет след като изостава с 3–5 и спасява два сет бола, но в крайна сметка Фонини отпада в три сета.

В края на август Фонини участва на Ю Ес Оупън 2012, където стига до трети кръг. В първия си мач, той побеждава Едуар Роже-Васлен в пет сета. В следващия си двубой надиграва Гилермо Гарсия–Лопес в три сета, но е спрян в трети кръг от представителя на домакините Анди Родик в четири сета, 5–7, 6–7(1–7), 6–4, 4–6.

През месец септември Фонини играе във втория си ATP финал за годината на турнира Санкт Петербург Оупън 2012, където отстъпва на Мартин Клижан с 2–6, 3–6.[4]

2013[редактиране | редактиране на кода]

Ролан Гарос 2013

В началото на годината на Аустрелиън Оупън 2013 Фонини отпада още в първи кръг след загуба от Роберто Баутиста-Агут.[5] На двойки обаче заедно с Болели, той стига до полуфиналите, където италианците са спрени от братята Боб и Майк Брайън.

В трети кръг на Ролан Гарос 2013 Фонини е отстранен от евентуалния шампион Рафаел Надал с 6–7(5–7), 4–6, 4–6.

Фонини на Уимбълдън през 2013 г.

На Уимбълдън 2013 Фонини отпада в първи кръг, губейки от Юрген Мелцер в четири сета, 7–6(7–5), 5–7, 3–6, 2–6.[6]

В турнира Мерцедес Къп 2013 в Щутгарт Фонини играе третия си финал, отстранявайки по пътя си Томи Хаас. В мача за трофея италианецът надиграва втория поставен Филип Колшрайбер в три сета, триумфирайки с първата си ATP титла. През следващата седмица на турнира Открито първенство по тенис на Германия 2013 Фонини увеличава успешната си серия на 10 поредни победи. Той преодолява последователно Алберт Рамос, Марсел Гранойерс и отново Томи Хаас, за да се класира за полуфиналите. Там той отстранява Николас Алмагро в два сета - с тази победа Фонини стига за втори пореден път ATP финал, първия на турнир от сериите 500. Фонини печели титлата след като побеждава квалификанта Федерико Делбонис, изоставайки с 1–4 във втория сет и спасявайки три мач бола в тайбрека на втория сет. В резултат на добрите си резултати в тези две седмици, италианецът влиза за първи път в топ 20 на света. Седем дни по-късно той отново стига до финал, този път в Умаг, като отстранява по пътя си Тимо де Бакер, Мартин Клижан и Гаел Монфис. Серията му от 13 поредни спечелени мача е прекъсната във финалния двубой от Томи Робредо.

Финали на турнири от ATP Тур[редактиране | редактиране на кода]

Сингъл: 5 (2–3)[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Турнири от Големия шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–0)
Турнири от Сериите 500 (1–0)
Турнири от Сериите 250 (1–3)
Финали по настилка
Твърда (0–1)
Трева (0–0)
Клей (2–2)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Опонент Резултат
Финалист 1. 29 април 2012 Flag of Romania.svg БРД Настасе Тириак Трофи, Букурещ, Румъния Клей Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жил Симон 4–6, 3–6
Финалист 2. 23 септември 2012 Flag of Russia.svg Санкт Петербург Оупън, Санкт Петербург, Русия Твърда (з) Flag of Slovakia.svg Мартин Клижан 2–6, 3–6
Победител 1. 14 юли 2013 Flag of Germany.svg Мерцедес Къп, Щутгарт, Германия Клей Flag of Germany.svg Филип Колшрайбер 5–7, 6–4, 6–4
Победител 2. 21 юли 2013 Flag of Germany.svg Открито първенство на Германия, Хамбург, Германия Клей Flag of Argentina.svg Федерико Делбонис 4–6, 7–6(10–8), 6–2
Финалист 3. 28 юли 2013 Flag of Croatia.svg Вегета Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Flag of Spain.svg Томи Робредо 0–6, 3–6

(з) = В зала

Двойки: 6 (2–4)[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Турнири от Големия шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–0)
Турнири от Сериите 500 (0–2)
Турнири от Сериите 250 (2–2)
Финали по настилка
Твърда (0–0)
Трева (0–0)
Клей (2–4)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Партньор Опоненти Резултат
Финалист 1. 14 юли 2008 Flag of Croatia.svg Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Flag of Argentina.svg Карлос Берлок Flag of Slovakia.svg Михал Мертиняк
Flag of the Czech Republic.svg Петр Пала
6–2, 3–6, [5–10]
Финалист 2. 27 февруари 2010 Flag of Mexico.svg Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей Flag of Italy.svg Потито Стараче Flag of Poland.svg Лукаш Кубот
Flag of Austria.svg Оливер Марах
0–6, 0–6
Победител 1. 30 юли 2011 Flag of Croatia.svg Студена Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Flag of Italy.svg Симоне Болели Flag of Croatia.svg Марин Чилич
Flag of Croatia.svg Ловро Зовко
6–3, 5–7, [10–7]
Финалист 3. 14 април 2012 Flag of Morocco.svg Гран При Хасан Втори, Казабланка, Мароко Клей Flag of Italy.svg Даниеле Брачали Flag of Germany.svg Дъстин Браун
Flag of Australia (converted).svg Пол Хенли
5–7, 3–6
Победител 2. 24 февруари 2013 Flag of Argentina.svg Копа Кларо, Буенос Айрес, Аржентина Клей Flag of Italy.svg Симоне Болели Flag of the United States.svg Николас Монро
Flag of Germany.svg Симон Щадлер
6–3, 6–2
Финалист 4. 2 март 2013 Flag of Mexico.svg Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей Flag of Italy.svg Симоне Болели Flag of Poland.svg Лукаш Кубот
Flag of Spain.svg Давид Мареро
5–7, 2–6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]