Фабио Фонини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фабио Фонини
Фабио Фонини на Летни олимпийски игри 2012
Информация
Държава Флаг на Италия Италия
Роден
24 май 1987 г. (1987-05-24) (30 г.)
Живее в Таджа, Италия
Височина / Тегло 178 cm / 74 kg
Играе с дясна (бекхенд с 2 ръце)
Кариера
Професионална 2004
Пари от наградни фондове $3,738,487
Сингъл
Победи-загуби 270–251
Титли от ATP 2
Най-висока позиция No.16 (29 юли 2013)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия 2 кръг (2009)
Ролан Гарос Четвъртфинал (2011)
Уимбълдън 3 кръг (2010)
ОП на САЩ 3 кръг (2012)
Двойки
Победи-загуби 140–152
Титли от ATP 2
Най-висока позиция No.32 (20 юни 2011)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия Полуфинал (2013)
Ролан Гарос 2 кръг (2009, 2011)
Уимбълдън 1 кръг (2009, 2010, 2012, 2013)
ОП на САЩ Полуфинал (2011)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия 2 кръг (2013)
Уимбълдън 2 кръг (2012, 2013)
Отборно
Световна отборна купа Четвъртфинал (2013)
Информацията е актуална към 19.08.2013
Фабио Фонини в Общомедия

Фабио Фонини (роден на 24 май 1987 г. в Санремо, Италия) е професионален италиански тенисист.

Любимата му настилка е червеният клей, на която той спечели две ATP титли на сингъл в Щутгарт и Хамбург, достига четвъртфиналите на Ролан Гарос 2011 и полуфиналите на Монте Карло Мастърс през 2013 г.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Фонини е роден в семейството на Силвана и Фулвио, който е бизнесмен. Има и по-малка сестра, която се казва Фулвия. Започва да играе тенис, когато е на 4 години. Освен тениса, той е фен и на футбола и е привърженик на ФК Интер и ФК Дженоа. Харесва и мотоциклетизма и е почитател на Валентино Роси. Фонини владее Италиански, Английски, Испански и Френски език, а прякорът му е „Фогна“ ("Fogna").[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

2004 - 2006[редактиране | редактиране на кода]

Фонини започва професионалната си кариера с участия в много Фючърс и Чалънджър турнири. През 2005 г. той печели първите си два Фючърс турнира. През същата година стига и до още един финал на такова ниво. През 2006 г. влиза в основната схема на ATP турнир, провеждащ се в Буенос Айрес. След като преминава квалификациите, той отпада в първи кръг от евентуалния шампион Карлос Моя.

2007[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Фонини участва в първия си турнир от Големия Шлем. Той преминава квалификациите на Ролан Гарос 2007, но е отстранен в първи кръг от световният No.35 Хуан Монако в пет сета.

На турнирите Чалънджър той играе финали в Сантяго де Чиле, Санремо и Фюрт, като във всеки един от тях губи в три сета. Партнирайки си с Фредерико Жил, той отстъпва и във финала на двойки на Чалънджъра във Фюрт.

За първи път Фонини завършва сезон в топ 100 на света (под No.94).

2008[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Фонини стига до полуфиналите на турнирите, провеждащи се във Варшава и Умаг. Също така той печели и два Чалънджър турнира на клей в Торино и Генуа.

2009[редактиране | редактиране на кода]

През месец април 2009 г. Фонини стига до трети кръг на Монте Карло Мастърс 2009 като квалификант. Той побеждава последователно Томаш Бердих и Марин Чилич, но в трети кръг е спрян от световния номер 4 Анди Мъри в два сета 6–7(11–13), 4–6, след като Фонини изпуска преднина от 5–0 в първия сет.

2010[редактиране | редактиране на кода]

Фонини през 2010 г.

На Ролан Гарос 2010 Фонини записва две последователни петсетови победи над Николас Масу и 13-тия поставен Гаел Монфис. В трети кръг бива надигран от Станислас Вавринка в три сета.

През юни 2010 г. на турнира Уимбълдън 2010, Фонини отстранява 8-мия поставен в схемата Фернандо Вердаско в първи кръг, а след това и Майкъл Ръсел. В трети кръг губи от Жюлиен Бенето в четири сета.

2011[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Фонини стига до четвъртфинал на турнир от Големия шлем за първи път в своята кариера. Това става на Ролан Гарос 2011, където той побеждава Денис Истомин в първи кръг и квалификанта Стефан Робер във втори. В трети кръг Фонини надиграва поставения под No.30 в схемата Гилермо Гарсия–Лопес в четири сета. Фонини си извоюва място в четвъртфиналите на турнира след драматичен мач с испанеца Алберт Монтанес, продължил 4 часа и 22 минути.[2] Едва движещ се по корта в края на двубоя, Фонини в крайна сметка надделява и затваря мача с 11–9 в петия сет. В четвъртфиналната фаза го очаква световният номер 2 Новак Джокович, но още преди срещата Фонини обявява, че не може да излезе за мача, тъй като според докторите би било „опасно“ да играе.[3] Независимо от това, Фонини става първият италианец в четвъртфиналите на Ролан Гарос след 1995 г. и първият, стигнал тази фаза на турнир от Големия шлем след 1998 г.

Заедно със сънародника си Симоне Болели, Фонини стига до полуфиналите на Ю Ес Оупън 2011 за двойки мъже.

2012[редактиране | редактиране на кода]

Фонини на Ролан Гарос през 2012 г.

През месец април 2012 г. Фонини стига до първия си ATP финал. Това става на турнира БРД Настасе Тириак Трофи 2012, където той отстъпва на Жил Симон в мача за титлата с 4–6, 3–6.

Във втори кръг на Ролан Гарос 2012 Фонини побеждава Виктор Троицки в 5 сета след като спасява 2 мач бола. В следващия си мач губи от световния номер 5 Жо-Вилфрид Цонга.

На Уимбълдън 2012 Фонини се справя с Микаел Льодра в първи кръг, но във втори е отстранен от евентуалния шампион Роджър Федерер.

На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Фонини се изправя в първи кръг срещу Новак Джокович. Италианецът взима първия сет след като изостава с 3–5 и спасява два сет бола, но в крайна сметка Фонини отпада в три сета.

В края на август Фонини участва на Ю Ес Оупън 2012, където стига до трети кръг. В първия си мач, той побеждава Едуар Роже-Васлен в пет сета. В следващия си двубой надиграва Гилермо Гарсия–Лопес в три сета, но е спрян в трети кръг от представителя на домакините Анди Родик в четири сета, 5–7, 6–7(1–7), 6–4, 4–6.

През месец септември Фонини играе във втория си ATP финал за годината на турнира Санкт Петербург Оупън 2012, където отстъпва на Мартин Клижан с 2–6, 3–6.[4]

2013[редактиране | редактиране на кода]

Ролан Гарос 2013

В началото на годината на Аустрелиън Оупън 2013 Фонини отпада още в първи кръг след загуба от Роберто Баутиста-Агут.[5] На двойки обаче заедно с Болели, той стига до полуфиналите, където италианците са спрени от братята Боб и Майк Брайън.

В трети кръг на Ролан Гарос 2013 Фонини е отстранен от евентуалния шампион Рафаел Надал с 6–7(5–7), 4–6, 4–6.

Фонини на Уимбълдън през 2013 г.

На Уимбълдън 2013 Фонини отпада в първи кръг, губейки от Юрген Мелцер в четири сета, 7–6(7–5), 5–7, 3–6, 2–6.[6]

В турнира Мерцедес Къп 2013 в Щутгарт Фонини играе третия си финал, отстранявайки по пътя си Томи Хаас. В мача за трофея италианецът надиграва втория поставен Филип Колшрайбер в три сета, триумфирайки с първата си ATP титла. През следващата седмица на турнира Открито първенство по тенис на Германия 2013 Фонини увеличава успешната си серия на 10 поредни победи. Той преодолява последователно Алберт Рамос, Марсел Гранойерс и отново Томи Хаас, за да се класира за полуфиналите. Там той отстранява Николас Алмагро в два сета - с тази победа Фонини стига за втори пореден път ATP финал, първия на турнир от сериите 500. Фонини печели титлата след като побеждава квалификанта Федерико Делбонис, изоставайки с 1–4 във втория сет и спасявайки три мач бола в тайбрека на втория сет. В резултат на добрите си резултати в тези две седмици, италианецът влиза за първи път в топ 20 на света. Седем дни по-късно той отново стига до финал, този път в Умаг, като отстранява по пътя си Тимо де Бакер, Мартин Клижан и Гаел Монфис. Серията му от 13 поредни спечелени мача е прекъсната във финалния двубой от Томи Робредо.

Финали на турнири от ATP Тур[редактиране | редактиране на кода]

Сингъл: 5 (2–3)[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Турнири от Големия Шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–0)
Турнири от Сериите 500 (1–0)
Турнири от Сериите 250 (1–3)
Финали по настилка
Твърда (0–1)
Трева (0–0)
Клей (2–2)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Опонент Резултат
Финалист 1. 29 април 2012 Румъния БРД Настасе Тириак Трофи, Букурещ, Румъния Клей Франция Жил Симон 4–6, 3–6
Финалист 2. 23 септември 2012 Русия Санкт Петербург Оупън, Санкт Петербург, Русия Твърда (з) Словакия Мартин Клижан 2–6, 3–6
Победител 1. 14 юли 2013 Германия Мерцедес Къп, Щутгарт, Германия Клей Германия Филип Колшрайбер 5–7, 6–4, 6–4
Победител 2. 21 юли 2013 Германия Открито първенство на Германия, Хамбург, Германия Клей Аржентина Федерико Делбонис 4–6, 7–6(10–8), 6–2
Финалист 3. 28 юли 2013 Хърватия Вегета Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Испания Томи Робредо 0–6, 3–6

(з) = В зала

Двойки: 6 (2–4)[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Турнири от Големия Шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–0)
Турнири от Сериите 500 (0–2)
Турнири от Сериите 250 (2–2)
Финали по настилка
Твърда (0–0)
Трева (0–0)
Клей (2–4)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Партньор Опоненти Резултат
Финалист 1. 14 юли 2008 Хърватия Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Аржентина Карлос Берлок Словакия Михал Мертиняк
Чехия Петр Пала
6–2, 3–6, [5–10]
Финалист 2. 27 февруари 2010 Мексико Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей Италия Потито Стараче Полша Лукаш Кубот
Австрия Оливер Марах
0–6, 0–6
Победител 1. 30 юли 2011 Хърватия Студена Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей Италия Симоне Болели Хърватия Марин Чилич
Хърватия Ловро Зовко
6–3, 5–7, [10–7]
Финалист 3. 14 април 2012 Мароко Гран При Хасан Втори, Казабланка, Мароко Клей Италия Даниеле Брачали Германия Дъстин Браун
Австралия Пол Хенли
5–7, 3–6
Победител 2. 24 февруари 2013 Аржентина Копа Кларо, Буенос Айрес, Аржентина Клей Италия Симоне Болели Съединени американски щати Николас Монро
Германия Симон Щадлер
6–3, 6–2
Финалист 4. 2 март 2013 Мексико Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей Италия Симоне Болели Полша Лукаш Кубот
Испания Давид Мареро
5–7, 2–6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]