Фаза на Луната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анимация на Луната, преминаваща през различните фази. Привидното люлеене на Луната се нарича либрация.

Фазите на Луната са непрекъснатите промени във външния ѝ вид. Те са следствие от това, че тя заема различни положения спрямо осветяващото я Слънце и Земята. Интервалът между две последователни еднакви фази е 29,5 денонощия и се нарича синодичен период.


Лунни фази[редактиране | edit source]

Четири от фазите са достатъчно ясно различими, за да имат имена.

  • Новолуние - Луната е обърната с тъмната си страна към Земята и обикновено не може да бъде видяна, тъй като се намира между Земята и Слънцето. Изключение е случая при слънчево затъмнение, когато Луната засенчва Слънцето.
  • Първа четвърт - дясната половина от лунната повърхност е осветена.
  • Пълнолуние - Когато Земята е между Луната и Слънцето. Целият лунен диск е видим, освен при лунно затъмнение.
  • Последна четвърт - лявата половина от лунната повърхност е осветена.


Когато Луната е тънък сърп, останалата ѝ част съвсем леко се откроява на фона на черното небе. Тази т.нар. "пепелна светлина" е открита от Леонардо да Винчи и се дължи на това, че тъмната част на Луната се осветява от отразената от Земята слънчева светлина.

Външни препратки[редактиране | edit source]