Фаза на Луната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Анимация на Луната, преминаваща през различните фази. Привидното люлеене на Луната се нарича либрация.

Фазите на Луната са непрекъснатите промени във външния ѝ вид. Те са следствие от това, че тя заема различни положения спрямо осветяващото я Слънце и Земята. Интервалът между две последователни еднакви фази е 29,5 денонощия и се нарича синодичен период.

Лунни фази[редактиране | редактиране на кода]

Четири от фазите са достатъчно ясно различими, за да имат имена.

  • Новолуние – Луната е обърната с тъмната си страна към Земята и обикновено не може да бъде видяна, тъй като се намира между Земята и Слънцето. Изключение е случая при слънчево затъмнение, когато Луната засенчва Слънцето.
  • Първа четвърт – дясната половина от лунната повърхност е осветена.
  • Пълнолуние – Когато Земята е между Луната и Слънцето. Целият лунен диск е видим, освен при лунно затъмнение.
  • Трета (последна) четвърт – лявата половина от лунната повърхност е осветена.

Опростено графично представяне на лунните фази чрез емоджита

  • 🌑 = новолуние
  • 🌒 = изгряващ полумесец
  • 🌓 = първа четвърт
  • 🌔 = растяща луна (наближаваща пълнолуние, млада луна)
  • 🌕 = пълнолуние
  • 🌖 = намаляваща луна (преминала пълнолуние, стара луна)
  • 🌗 = трета (последна) четвърт
  • 🌘 = залязващ полумесец

Когато Луната е тънък сърп, останалата ѝ част съвсем леко се откроява на фона на черното небе. Тази т.нар. „пепелна светлина“ е открита от Леонардо да Винчи и се дължи на това, че тъмната част на Луната се осветява от отразената от Земята слънчева светлина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]