Фаларис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фаларис затваря художника Перилай в бронзовия бик (16 век)

Фаларис (на старогръцки: Φάλαρις, Phalaris), син на Леодам от Родос, е от ок. 570 до 555 пр.н.е. тиран на гръцката колония Акрагант (днешен Агригент, Акрагент) в Сицилия.

Според Аристотел той е първо генерал (strategos autokrator). Той получава задачата да построи храм на Зевс и предприема заговор. Когато в града празнуват един празник, той напада жителите с войската си от наемници и въоръжени затворници и завзема властта. С помощта на своите наемници той управлява града и води успешни походи против сиканите.

Фаларис е жесток тиран. Според древни източници, скулптор на име Перилай му изработва кух бронзов бик, в който да пече на бавен огън противниците си. Във вътрешността на бика се е намирала тръба за въздух стигаща до муцуната му, като през нея изгаращият е крещял. Първата му жертва е самият Перилай.

Фаларис управлява 16 години и след заговор бива свален от власт. Умира от хвърлените по него камъни от населението.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]