Фалос

Фреска на бог Меркурий от Помпей

Фалос идва от гръцки: φαλλóς (phallos или phallus), което в превод означава еректирал мъжки полов член. Обикновено фалос като термин се използва, за да се покаже, че пенисът е обожествен под някаква форма. Например индийците обожествявали фалоса на бог Шива, защото от там произлиза „семето на живота“. Естествено има и много други примери за обожествяване на пенисa. Фасцинус е древноримският символ против урочасване.

• Културната антропология (етнология) въвежда понятието итифаличен култ (за фалическия култ), за да представи ритуалната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много култури – древна Гърция, Древен Рим, Индия.

• Психоанализата (текстовете на Зигмунд Фройд, Жак Лакан) представя под фалос един свръхсимвол.

• Културен модел, при който в центъра на обществото се поставя доктрина на поведение, диктувана от мъжките норми (патриархат), се окачествява като фалоцентризъм. С фалически символизъм са натоварени всички вещи с продълговата форма като оръжия изобщо всички символи на сила.

Литература

• Бурдийо, Пиер, Мъжкото господство, София, Лик, 2002.
• Киняр, Паскал, Секс и ужас, София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5.
• Фрийдман, Дейвид, Другата глава. Културна история на пениса, София, ИК Кибеа, 2006 ISBN 954-474-403-7.