Фалшиви новини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“[1][2]) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги[3].

Това са новини, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама и др. под.[3]

Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се по подобен начин на кликбейта и се разчита на приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини[4].

„Журналисти с фалшиви новини“, илюстрация от Фредерик Опер, 1894 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Фалшивите новини не са ново явление – посочената в началото на статията карикатура от Фредерик Опер е от 1894 г., а примери за фалшиви новини има още от римско време. През 1 век пр.н.е. Октавиан Август провежда дезинформационна кампания срещу Марк Антоний, която приключва с неговото самоубийство. Редица примери от историята на фалшивите новини могат да бъдат открити в статии, посветени на темата[5].

„Как да разпознаваме фалшиви новини“, таблица от МФБАИ

Разпознаване[редактиране | редактиране на кода]

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (IFLA) предлага 8 начина за различаване на фалшивите новини в Интернет.

  • Проверете източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му, публикувал ли е други фалшиви новини и т.н.
  • Не се ограничавайте със заглавието – често то самото е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Проверете автора, ако е посочен – дали е действителен или измислен; ако няма автор, това често се прави, за да се избяга от отговорност.
  • Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали заслужават доверие и дали не са използвани превратно.
  • Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е? – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. Типичен пример е Анди Боровиц от сп. „Ню Йоркър“
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитайте експертите – потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, както и дали тълкуването ѝ не е тенденциозно.

В публикувана на 25 януари 2016 г. статия „е-Вестник“ отбелязва някои от най-фрапиращите фалшиви новини в българското Интернет пространство и как могат да бъдат разпознати[6]. В допълнение на начините за откриване на фалшивите новини в статията се посочват още няколко: „Огледайте наоколо“, „Търсете сходни новини“, „Проверете в сериозните медии“, „Съмнявайте се в снимките“ и др.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Темата за фалшивите новини стана особено популярна с изказванията на щатския президент Доналд Тръмп в началото на мандата му. Той използва Туитър и изказванията си пред годишната среща на консервативните републиканци,[7] пред ЦРУ[8] и др.п., за да обяви информацията от медиите, която не му харесва, за фалшиви новини. Тръмп често назовава 5 медии като създатели на фалшиви новини: вестник „Ню Йорк Таймс“ и телевизиите Си Ен Ен, Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си[9]. Шепард Смит, телевизионен водещ в консервативната (и често давана от Тръмп като пример за обективна журналистика) телевизия „Фокс нюз“, използва ефира на предаването си, за да обясни на зрителите какво са фалшивите новини:

Държа да отбележа, че фалшивите новини са истории, които се измислят, често от лица, претендиращи да са новинарски организации, предимно за да привличат кликвания и прочитания; те не са базирани на нищо съществено. Накратко, фалшивите новини са пълни глупости, които са създадени за финансова изгода. Предаванията на Си Ен Ен не са фалшиви новини.

„Фокс нюз“, през Yahoo news[10]

Медиите и медийните организации в САЩ и по света използват изказванията на Тръмп, за да ги разнищят и посочат грешките и неточностите в тях. Проектът PolitiFact (носител на наградата Пулицър) е създаден от в. „Тампа Бей Таймс“ (осн. 1884 г.) и е сред признатите авторитетни проверители на факти и твърдения на щатски политици. Според него твърденията и изказванията на Тръмп за 2015 г. са спечелили антинаградата „Лъжа на годината“, а общо от всички проверени негови изказвания 17 % са окачествени като откровени лъжи, 33 % – като лъжи, 20 % като по-скоро лъжи и едва 16 % като верни или по-скоро верни[11].

Хилъри Клинтън е главната мишена на фалшивите новини по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. Според проучване на Центъра за изследвания „Пю“ от декември 2016 г. 64 % възрастните американци смятат, че фалшивите новини са предизвикали объркване в представите им за случващите се събития[12]. Освен това 23 % от отговорилите са признали, че лично са участвали в разпространението на фалшиви новини.

По света[редактиране | редактиране на кода]

Според статия, публикувана от ДПА, специална работна група на ЕС е установила, че германската канцлерка Ангела Меркел е главната мишена на кампаниите с фалшиви новини в Европа[13]. Според ДПА най-честите теми на фалшивите новини са „предстоящото разпадане на Запада, рекламирането на Русия и представянето на Украйна като агресор в конфликта между двете страни“.

В края на 2019 е разкрита мрежа от 265 сайта от 65 страни, претендиращи да са на новинарски медии, които са разпространявали заедно с новините материали, целящи да настроят общественото мнение срещу Пакистан. Според EU Disinfo Lab сайтовете се ръководят от индийска компания и целят да повлияят процесите на вземане на решения в ЕС[14].

България[редактиране | редактиране на кода]

Както и по света, фалшивите новини в България се използват за увеличаване на посещаемостта (известно още като генериране на трафик) към публикуващите ги уеб сайтове, а също и като част от хибридната война. Сравнително лесно могат да бъдат разпознати, ако се използва таблицата, публикувана по-горе.

Красимир Гаджоков, консултант по киберсигурност в Канада, е автор на проекта „Медийно око“[15], който определя половината от новинарските сайтове на български език като анонимни или с недостатъчно публична информация за собствениците си.

На 4 април 2017 г. БТА публикува[16][17][18] материал, в който са описани различните начини, предмет на настоящата статия, с които се установява коя новина е фалшива; два дни по-късно и „Клуб Z“ публикува подробна и разширена информация, посветена на същата тема.[19] Би Ай Телевизия е излъчила поредица от предавания, посветени на темата.[20]

Отвъд „фалшивите новини“ – 10 вида подвеждащи новини

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Онлайн изданието ПИК публикува статия със сензационно заглавие „МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили“,[21] в която манипулативно се твърди, че смъртта на бившия руския постоянен представител в ООН Виталий Чуркин е в резултат на отравяне, организирано от щатските специални служби. Статията е превод от руското издание „Правда“[22] и започва с думите „Агенция АП съобщи, позовавайки се на прессекретаря на главния медицински експерт на Ню Йорк...“. Тези думи обаче нямат връзка с по-нататъшното твърдение „В световните медии, и особено в руските, все повече се лансира версията, че Чуркин би могъл да бъде убит (отровен) от спецслужбите на САЩ.“ Бърза проверка в „световните медии“ показва, че версията, цитирана от ПИК, се среща предимно в руски издания или в такива на английски език, но цитиращи отново руския оригинал. В английската версия на новината се цитира филипинската телевизия ABS-CBN, която уж била казала, че в бъбреците на Чуркин е открита отрова.[23]. Търсене в сайта на телевизията обаче показва, че такава новина там няма.[24]
  • Статията във в."Монитор" под заглавие „Дефект във фабриката за фалшиви новини“[25] съдържа твърдението, че „тенденцията, наречена фалшиви новини (fake news), е пропагандното оръжие за манипулиране на обществото, изобретено от медийните пипала на магната Джордж Сорос и употребявано в угода на интересите му по цял свят“. Статията не посочва нито един източник, не отговаря на публикуваните в сериозните западни издания изследвания на проблема, няма автор, а и е публикувана в издание, което е описано като пропагандиращо „агресивен национализъм, антисемитизъм и ксенофобия[26] – факти, които са достатъчни, за да се категоризира новината като фалшива. – все факти, които са достатъчни, за да се категоризира като фалшива новина.
  • Представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев обяснява пред Би Ай Телевизия как може да се разпознават фалшивите новини.[27]

Шеги, приемани като истински новини[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. българското Министерство на външните работи отправя питане до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод уж негово изказване, „цитирано“ от Бъзикилийкс.[28] През 2012 г. измислено интервю с Умберто Еко, публикувано в същия сайт отново заблуждава хората, че е истинско.[29]

Противодействие[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 2017 г. „Фейсбук“ обявява, че пуска инструмент за откриване на фалшиви новини[30].

На 7 април 2017 г. „Гугъл“ съобщава, че вече ще информира в резултатите от търсенето за това дали получените резултати не включват фалшиви новини[31].

Във Фейсбук бе създадена страница „Чист интернет“, в която се разкриват автори или разпространители на фалшиви новини.

От март 2019 г. в Русия действа наказание за разпространение на неистински обществено значима информация.[32]

Откриване и противодействие на фалшивите новини и дезинформацията.[33].

Инструмент за разпознаване на фалшивите новни с ръководство за борба с тях. [34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Партенка Речник на думите в българския език
  2. думата партенка Според BGжаргон
  3. а б Hunt, Elle. What is fake news? How to spot it and what you can do to stop it // в. „Гардиън“, 17 декември 2016. Посетен на 24 февруари 2017 г. (на английски)
  4. Woolf, Nicky. How to solve Facebook's fake news problem: experts pitch their ideas // The Guardian. (на английски)
  5. The Long and Brutal History of Fake News // POLITICO Magazine. Посетен на 10 април 2017 г.
  6. „Помощ! Информират ни!“ или как да оцелеем в хибридната война, статия от „е-Вестник“
  7. Fact Check: Trump Blasts ‘Fake News’ and Repeats Inaccurate Claims at CPAC Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  8. With False Claims, Trump Attacks Media on Turnout and Intelligence Rift Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  9. Съобщение на Тръмп в Туитър ((en))
  10. Fox News' Shep Smith attempts to explain 'Fake News' to Donald Trump („Шеп Смит от Фокс нюз се опитва да обясни на Доналд Тръмп какво са фалшиви новини“), статия на английски в Yahoo news
  11. Donald Trump's file (Папка за Доналд Тръмп), на английски
  12. Barthel, Michael. Many Americans Believe Fake News Is Sowing Confusion // Pew Research Center's Journalism Project. 15 декември 2016 г. Посетен на 26 февруари 2017 г.
  13. Меркел е най-честата жертва на фалшиви новини, статия в „Медиапул“
  14. Vast pro-Indian 'propaganda' network exposed // BBC News. Посетен на 18 декември 2019. A global network of pro-Indian fake websites and think-tanks is aimed at influencing decision-making in Europe (на английски)
  15. Медийно око Списък на български новинарски сайтове и техния произход
  16. БТА: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в БТА
  17. Фалшивите новини и как да се борим с тях статия във в. „24 часа“.
  18. Dariknews: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в „Дарик нюз“.
  19. Фалшивите новини и как да се борим с тях Статия в „Клуб Z“.
  20. Архив на BiT Архив на оригинала от 2017-04-10 в Wayback Machine. търсене по ключова дума в сайта на BIT
  21. МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили, статия от „ПИК“
  22. Смерть Чуркина: мнение судебно-медицинского эксперта, статия на руски език в „Правда“
  23. Was Russia's Ambassador to UN Churkin poisoned? Архив на оригинала от 2017-03-01 в Wayback Machine., статия в английската версия на „Правда“ със заглавие „Отровен ли е руският посланик в ООН Чуркин?“
  24. Търсене по ключова дума „Чуркин“ – резултати от търсене в сайта на телевизия ABS-CBN ((en))
  25. Дефект във фабриката за фалшиви новини Архив на оригинала от 2017-06-27 в Wayback Machine. Статия от в. „Монитор“
  26. Mudde, Cas. Racist Extremism in Central and Eastern Europe. Psychology Press, 2005. ISBN 9780415355940. p. глава „България“. (на английски)
  27. Как да разпознаваме фалшивите новини Архив на оригинала от 2017-04-10 в Wayback Machine., коментар на Огнян Златев
  28. Невероятно! Премиерът опровергава шегаджийски блог, Външно пита Папандреу Статия в „е-Вестник“.
  29. Защо читатели продължават да се заблуждават с измисленото интервю с Умберто Еко Статия в „е-Вестник“.
  30. Фейсбук пуска инструмент за различаване на фалшиви новини
  31. Fact Check now available in Google Search and News around the world, статия от официалния блог на Гугъл ((en))
  32. Закони за „Фалшиви новини“ и неуважение към властта и обществото.
  33. „Как да откриваме и противодействаме на фалшивитв новини и дезинформацията“
  34. Postvai. Разпознаване на фалшивите новини // Посетен на 24.04.2021.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]