Фалшиви новини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Three running men carrying papers with the labels „Humbug News“, „Fake News“, and „Cheap Sensation“.
Журналисти с различни видове фалшиви новини – илюстрация от 1894 г. на Фредерик Опер.

Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“[1][2]) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги.[3] Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се по подобен начин на кликбейта и се разчита на приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини.[4]

Определение и история[редактиране | редактиране на кода]

Фалшивите новини са новини, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама и др.п.[3]

Фалшивите новини не се появяват едва в наши дни – посочената в началото на статията карикатура от Фредерик Опер е от 1894 г., примери за фалшиви новини има още от римско време. През 1 век пр.н.е. Октавиан Август провежда дезинформационна кампания срещу Марк Антоний, която приключва с неговото самоубийство. Редица примери от историята на фалшивите новини могат да бъдат открити в статии, посветени на темата.[5]

Разпознаване[редактиране | редактиране на кода]

„Как да разпознаваме фалшиви новини“ – таблица, публикувана от МФБАИ

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, в която определя осем начина за различаване на фалшивите новини в Интернет, а именно:

  • Кой е източникът – провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
  • Прочети повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Провери кой е авторът – потърси дали е действителен автор или измислен.
  • Източници – провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
  • Провери датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. Типичен пример – Анди Боровиц от сп. „Ню Йоркър“
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитай експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не.

В публикувана на 25 януари 2016 г. статия, „е-Вестник“ отбелязва някои от най-фрапиращите фалшиви новини в българското Интернет пространство и как могат да бъдат разпознати.[6] В допълнение на начините за откриване на фалшивите новини, в статията се посочват още няколко: „Огледайте наоколо“, „Търсете сходни новини“, „Проверете в сериозните медии“, „Съмнявайте се в снимките“ и др.п.

Популярност и борба с фалшивите новини[редактиране | редактиране на кода]

Темата за фалшивите новини стана особено популярна с изказванията на щатския президент Доналд Тръмп в началото на мандата му. Той използва Туитър и изказванията си пред годишната среща на консервативните републиканци,[7] пред ЦРУ[8] и др.п., за да обяви информацията от медиите, която не му харесва, за фалшиви новини. Нещо повече: Тръмп често назовава и конкретни пет медии като създатели на фалшиви новини: авторитетният вестник „Ню Йорк Таймс“ и сериозните телевизии Си Ен Ен, Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си.[9] Шепард Смит, телевизионен водещ в консервативната (и често давана от Тръмп като пример за обективна журналистика) телевизия Фокс нюз, използва ефира на предаването си, за да обясни на зрителите и на самия Тръмп какво са фалшивите новини:

Държа да отбележа, че фалшивите новини са истории, които се измислят, често от лица, претендиращи да са новинарски организации, предимно за да привличат кликвания и прочитания; те не са базирани на нищо съществено. Накратко, фалшивите новини са пълни глупости, които са създадени за финансова изгода. Предаванията на Си Ен Ен не са фалшиви новини.

— Фокс нюз, през Yahoo news[10]

Медиите и медийните организации в САЩ и по света използват изказванията на Тръмп, за да ги разнищят и посочат грешките и неточностите в тях. Проектът PolitiFact (носител на наградата Пулицър) е създаден от в. „Тампа Бей Таймс“ (осн. 1884 г.) и е сред признатите авторитетни проверители на факти и твърдения на щатски политици. Според него твърденията и изказванията на Тръмп за 2015 г. са спечелили анти-наградата „Лъжа на годината“, а общо от всички проверени негови изказвания 17 % са окачествени като откровени лъжи, 33 % – като лъжи, 20 % като по-скоро лъжи и едва 16 % като верни или по-скоро верни.[11]

По света[редактиране | редактиране на кода]

Хилъри Клинтън беше главната мишена на фалшивите новини по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. Според проучване на Центъра за изследвания „Пю“ от декември 2016 г., 64 % възрастните американци са признали, че фалшивите новини са предизвикали объркване в представите им за случващите се събития.[12]. Освен това, 23 % от отговорилите са признали, че лично са участвали в разпространението на фалшиви новини.

Според статия, публикувана от ДПА, специална работна група на ЕС е установила, че германският канцлер Ангела Меркел е била главната мишена на кампаниите с фалшиви новини в Европа.[13] Според ДПА най-честите теми на фалшивите новини са „предстоящото разпадане на Запада, рекламирането на Русия и представянето на Украйна като агресор в конфликта между двете страни“.

На 6 април 2017 г. Фейсбук обяви, че пуска инструмент за откриване на фалшиви новини,[14]

На 7 април 2017 г. Гугъл съобщи, че вече ще информира в резултатите от търсенето за това дали получените резултати не включват фалшиви новини.[15]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Както и по света, фалшивите новини в България се използват за увеличаване на посещаемостта (известно още като генериране на трафик) към публикуващите ги уеб сайтове, а също и като част от хибридната война. Сравнително лесно могат да бъдат разпознати, ако се използва таблицата, публикувана по-горе.

Красимир Гаджоков, консултант по киберсигурност в Канада, е автор на проекта „Медийно око“[16], който определя половината от новинарските сайтове на български език като анонимни или с недостатъчно публична информация за собствениците си.

На 4 април 2017 г. БТА публикува[17][18][19] материал, в който са описани различните начини, предмет на настоящата статия, с които се установява коя новина е фалшива; два дни по-късно и „Клуб Z“ публикува подробна и разширена информация, посветена на същата тема.[20] Би Ай Телевизия е излъчила поредица от предавания, посветени на темата.[21]

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Онлайн изданието ПИК публикува статия със сензационно заглавие „МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили“,[22] в която манипулативно се твърди, че смъртта на бившия руския постоянен представител в ООН Виталий Чуркин е в резултат на отравяне, организирано от щатските специални служби. Статията е превод от руското издание „Правда“[23] и започва с думите „Агенция АП съобщи, позовавайки се на прессекретаря на главния медицински експерт на Ню Йорк...“. Тези думи обаче нямат връзка с по-нататъшното твърдение „В световните медии, и особено в руските, все повече се лансира версията, че Чуркин би могъл да бъде убит (отровен) от спецслужбите на САЩ.“ Бърза проверка в „световните медии“ показва, че версията, цитирана от ПИК, се среща предимно в руски издания или в такива на английски език, но цитиращи отново руския оригинал. В английската версия на новината се цитира филипинската телевизия ABS-CBN, която уж била казала, че в бъбреците на Чуркин е открита отрова.[24]. Търсене в сайта на телевизията обаче показва, че такава новина там няма.[25]
  • Статията във в."Монитор" под заглавие „Дефект във фабриката за фалшиви новини“[26] съдържа твърдението, че „тенденцията, наречена фалшиви новини (fake news), е пропагандното оръжие за манипулиране на обществото, изобретено от медийните пипала на магната Джордж Сорос и употребявано в угода на интересите му по цял свят“. Статията не посочва нито един източник, не отговаря на публикуваните в сериозните западни издания изследвания на проблема, няма автор, а и е публикувана в издание, което е описано като пропагандиращо „агресивен национализъм, антисемитизъм и ксенофобия[27] – факти, които са достатъчни, за да се категоризира новината като фалшива. – все факти, които са достатъчни, за да се категоризира като фалшива новина.
  • Представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев обяснява пред Би Ай Телевизия как може да се разпознават фалшивите новини.[28]

Майтапи, приемани като истински новини[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. българското Министерство на външните работи отправя питане до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод уж негово изказване, „цитирано“ от Бъзикилийкс.[29] През 2012 г. измислено интервю с Умберто Еко, публикувано в същия сайт отново заблуждава хората, че е истинско.[30]

Борба с фалшивите новини и троловете[редактиране | редактиране на кода]

Във Фейсбук бе създадена страница „Чист интернет“, в която се разкриват автори или разпространители на фалшиви новини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Партенка Речник на думите в българския език
  2. думата партенка Според BGжаргон
  3. а б Hunt, Elle. What is fake news? How to spot it and what you can do to stop it. // в. „Гардиън“, 17 декември 2016. Посетен на 24 февруари 2017 г..
  4. Woolf, Nicky. How to solve Facebook's fake news problem: experts pitch their ideas. // The Guardian.
  5. The Long and Brutal History of Fake News. // POLITICO Magazine. Посетен на 10 април 2017 г..
  6. „Помощ! Информират ни!“ или как да оцелеем в хибридната война Статия от „е-Вестник“.
  7. Fact Check: Trump Blasts ‘Fake News’ and Repeats Inaccurate Claims at CPAC Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  8. With False Claims, Trump Attacks Media on Turnout and Intelligence Rift Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  9. Съобщение на Тръмп в Туитър (на английски)
  10. Fox News' Shep Smith attempts to explain 'Fake News' to Donald Trump „Шеп Смит от Фокс нюз се опитва да обясни на Доналд Тръмп какво са фалшиви новини“, статия на английски в Yahoo news.
  11. Donald Trump's file Папката за Доналд Тръмп (на английски).
  12. Barthel, Michael. Many Americans Believe Fake News Is Sowing Confusion. // 15 декември 2016 г.. Посетен на 26 февруари 2017 г..
  13. Меркел е най-честата жертва на фалшиви новини Статия в „Медиапул“
  14. Фейсбук пуска инструмент за различаване на фалшиви новини
  15. Fact Check now available in Google Search and News around the world Статия от официалния блог на Гугъл (на английски).
  16. Медийно око Списък на български новинарски сайтове и техния произход
  17. БТА: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в БТА
  18. Фалшивите новини и как да се борим с тях статия във в. „24 часа“.
  19. Dariknews: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в „Дарик нюз“.
  20. Фалшивите новини и как да се борим с тях Статия в „Клуб Z“.
  21. Архив на BiT търсене по ключова дума в сайта на BIT
  22. МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили Статия от „ПИК“.
  23. Смерть Чуркина: мнение судебно-медицинского эксперта Статия на руски език в „Правда“.
  24. Was Russia's Ambassador to UN Churkin poisoned? Статия в английската версия на „Правда“ със заглавие „Отровен ли е руският посланик в ООН Чуркин?“
  25. Търсене по ключова дума „Чуркин“ резултати от търсене в сайта на телевизия ABS-CBN (на английски)
  26. Дефект във фабриката за фалшиви новини Статия от в. „Монитор“
  27. ((en)) Mudde, Cas. Racist Extremism in Central and Eastern Europe. Psychology Press, 2005. ISBN 9780415355940. с. глава „България“.
  28. Как да разпознаваме фалшивите новини Коментар на Огнян Златев
  29. Невероятно! Премиерът опровергава шегаджийски блог, Външно пита Папандреу Статия в „е-Вестник“.
  30. Защо читатели продължават да се заблуждават с измисленото интервю с Умберто Еко Статия в „е-Вестник“.