Фантазия (филм, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фантазия
Fantasia
Fantasia theatrical trailer.png
Режисьори Самуел Армстронг
Джеймс Алгар
Бил Робъртс
Пол Сатърфилд
Бен Шарпстийн
Дейвид Ханд
Хамилтън Лъск
Джим Хендли
Форд Бийб
Торнтън Хий
Норм Фъргюсън
Уилфред Джаксън
Продуценти Уолт Дисни
Сценаристи Джо Грант
Дик Хумър
В ролите Леополд Стоковски
Димс Тейлър
Музика Димс Тейлър
Оператор Джеймс Уонг Хау
Филмово студио Уолт Дисни Прадакшънс
Разпространител Уолт Дисни Прадакшънс
RKO Radio Pictures
Премиера 13 ноември 1940 г.
Времетраене 126 минути[1]
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $ 2,28 милиона
Приходи $ 76.4–83.3[2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Фантазия (на английски: Fantasia) е американски анимационен филм, продуциран от Уолт Дисни и реализиран от Уолт Дисни Прадакшънс през 1940 г., със сценарий от Джо Грант и Дик Хумър. Това е третият пълнометражен анимационен филм на Дисни. Филмът се състои от осем анимационни сегмента, върху които звучи класическа музика, дирижирана от Леополд Стоковски, седем партитури са изпълнени от оркестър Филаделфия. Музикалният критик и композитор Димс Тейлър действа като конферансие на филма, като представя въведението на всяка част. Една от частите е базирана на поемата Чиракът-магесник от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Фантазия за пръв път е излъчена като театрално шосейно шоу, представено в тринадесет града на САЩ от 13 ноември 1940 г. Макар че филмът е добре приет от критиците, не успява да реализира печалба поради Втората световна война, прекъсвайки разпространението на европейския пазар. През 1999 г. е премиерата на филма Фантазия 2000.

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Фантазия започва със сцена, в която членовете на оркестъра се събират на син фон и настройват инструментите си на приглушена светлина. Счита се, че водещ е Димс Тейлър, който излиза на сцената и представя програмата.

  • Токата и фуга в ре минор от Йохан Себастиан Бах. Оркестърът е осветен в синьо и златисто, като се наслагват сенки, които избледняват в абстрактни мотиви. Анимирани линии, форми и облачни образувания отразяват звука и ритмите на музиката.[3]
  • Лешникотрошачката от Пьотър Чайковски. Селекции от балетните сюити към сцените, изобразяващи промяната на сезоните от лято на есен към зима. Разнообразие от танци са представени с феи, риба, цветя, гъби и листа, включително „Танц на феята на захарната слива“, „Китайски танц“, „Арабски танц“, „Руски танц“, „Танц на флейтите“ и „Валс на цветята“.[4]
  • Чиракът на магьосника, симфония от Пол Дюка. Въз основа на поемата на Гьоте от 1797 г. „Чиракът-магесник“. Мики Маус, младият чирак на магьосника Йен Сид, опитва някои от магическите трикове на своя господар, но не знае как да ги контролира.[5]
  • Пролетно тайнство от Игор Стравински. Визуална история за началото на Земята е изобразена в избрани части от балетната партитура. Последователността прогресира от формирането на планетата до първите живи същества, последвана от царуването и изчезването на динозаврите.[6]
  • Пауза. Музикантите от оркестъра излизат и се разкрива заглавната идея на Фантазия. След антракта има кратка пауза от джаз музика, изпълнена от кларинетист, а след това оркестърът се завръща. Тогава се показва хумористично стилизирана демонстрация как звукът се възпроизвежда на филм. Анимационен звуков запис се променя в различни форми и цветове въз основа на изсвирените звукове.[7]
  • Симфония No. 6 от Лудвиг ван Бетховен. В музиката на Бетховен е изобразен митичен гръко-римски свят от цветни кентаври и „кентаврити“, купидони, фавни и други фигури от класическата митология. Фестивал в чест на Бакхус, богът на виното, е прекъснат от Зевс, който създава буря и насочва Вулкан да изковава мълнии, които да хвърля върху присъстващите.[8]
  • Танцът на часовете от Амилкаре Пончели. Комичен балет в четири части – Мадам Упанова и нейните щрауси (сутрин); Хиацинт Хипо и нейните слуги (следобед); Елефантин и нейната слонова трупа (вечер) и Бен Али Гатор и неговата войска от алигатори (нощ). На финала всички герои танцуват заедно, докато дворецът им се разпада.[9]
  • Нощ на Голия връх от Модест Мусоргски и Аве Мария от Франц Шуберт. В полунощ дяволът Чернабог се събужда и призовава зли духове и неспокойни души от гробовете си към Голия връх. Духовете танцуват и летят във въздуха, докато се задвижват обратно от звука на ангелски звънец, когато нощта избледнява призори. Чува се припев, който пее Аве Мария, докато е изобразена редица от монаси в роби, които вървят със запалени факли през гора и в руините на катедрала.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. FANTASIA (U). // British Board of Film Classification. July 21, 1941. Посетен на January 10, 2014.
  2. Fantasia Boxofficemojo. Посетен на 14 юли 2015 г.
  3. Culhane, стр. 35
  4. Culhane, стр. 45
  5. Culhane, стр. 79
  6. Culhane, стр. 107
  7. Culhane, стр. 128-132
  8. Culhane, стр. 133
  9. Culhane, стр. 161
  10. Culhane, стр. 181
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fantasia (1940 film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.