Фараби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фараби
ابونصر محمد بن محمد فارابی
ирански философ
Al-Fārābī.jpg
Роден
около 870 г.
Починал
около 950 г. (80 г.)

Религия ислям
Философия
Интереси епистемология, метафизика
Текстове „Трактат за добродетелния град“
„За смисъла на разума“
Повлиян Аристотел
Повлиял Ибн Сина, Ал-Газали, Ибн Рушд, Бен Маймон, Тома Аквински
Фараби в Общомедия

Абу Насър Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби (на персийски: ابو نصر محمد بن محمد فارابی‎) е ирански философ, юрист и учен.[1]

Сведенията за живота му са оскъдни. Смята се, че е роден около 870 година във или около Фараб, често срещан топоним в Централна Азия и Хорасан. По-голямата част от живота си прекарва в Багдад, като пътува също в Дамаск и Египет. Той е една от основните фигури на ранната ислямска философия и в традицията често е наричан „Втория учител“ (след „Първия учител“ Аристотел). Изиграва важна роля за пренасянето на традициите на древногръцката философия и наука[2] в ислямската и западна философия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.iranicaonline.org
  2. ал-Фараби, Коментар към „Алмагест“ на Птолемей , ч.1 (прев. от рус. и предговор В. Шкодров), София : Наука и изкуство, 1983 (216 с.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кинг, Питър Дж., ”Сто философи”, изд. „Кибеа“, 2007 г.