Фариш
| Фариш Фариш | |
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ | |
  Фариш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 336 m |
| Население | 41 души (2000) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Фариш в Общомедия | |
Фа̀риш (на македонска литературна норма: Фариш) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Фариш е разположено в историко-географската област Раец, на левия бряг на Селската река. Има изобилие от водни ресурси - Селище, Лилянина круша, Мицово и Янково кладенче. Селото има четири махали - Горна, Кръстевска, Долна и Ракатска.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано в XIX век, когато жителите на Вариш Дервен се изселват под албанския натиск.[1] В XIX век Фариш е чисто българско село в Тиквешка каза на Османската империя. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е записано като Фаришъ с 500 жители, всички българи християни.[2] Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Над нивите и лозята над селото са пасищата Койов рид, Прогон, Фалашково, Стража, Цървен камен, Смрадело, Дъброво дърво и други.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вариш (Variche) има 416 българи екзархисти.[3]
В двора на църквата „Света Богородица“[4] във Фариш е погребан изтъкнатият български революционер Пере Тошев, убит на 4 май 1912 г. в Дреновската клисура на път от село Градско за Прилеп.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Фариш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 70-те и 80-те години населението на Фариш мигрира в по-големите градове, предимно в Кавадарци и Прилеп, които предлагат по-добри условия за живот.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Фариш
Димо Недев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[6] и на Петър Ацев[7]- Христо Стефанов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Фариш на официалния сайт на Община Кавадарци.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648 и 885.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648.
| |||||||||||
