Фасада

Фасада от на френски: façade през на италиански: facciata, произлизащо от на латински: facies, означаващо „лице“, в архитеса елементи ктурата представлява външната страна (лицева или главна, странична или дворна) на сграда. Оформянето на фасадата е свързано с плана на сградата и нейното предназначение и характер, като например театър, библиотека, жилищна сграда и други. Фасадата като част от архитектурата, носи основните белези на епохата и съответния стил.[1]
В исторически план понятието се отнася за главната външна страна или видимата страна на една сграда. По правило това е страната обърната към улицата или към публичните места. Обикновено другите страни са много по-скромно оформени. При обществени сгради като например църкви, това могат да са западните фасади съгласно християнските традиции. При това отделните части на фасадата, като прозорци или колони се наричат фасадни елементи.
Типология[редактиране | редактиране на кода]
Оформление[редактиране | редактиране на кода]
- Фасада с отвори е създадена като масивна конструкция стена, в която за оформени отделни, ясно оформени отвори за врати и прозорци.
- Ламелна фасада означава фасада, при която ламелите са важен елемент от оформлението
- Стенни елементи на немски: wandvorlage са строителни елементи, които излизат извън повърността на стената и оформят по-ясно фасадата. Те могат да са корнизи, долна дъска на прозорец, конзоли и други.[2]
Функция[редактиране | редактиране на кода]
Материал[редактиране | редактиране на кода]
- Стъклени фасади са фасади, които са изработени предимно от стъкло.
- Дървени фасади, представляват фасади, изработени от профили и плочи от масивно дърво и различни дървени елементи.
- Фасади от естествен камък
- Фасади от метал например от горещо поцинкована стомана, изградана с помощта на свързващи елементи.
- Измазана фасада с мазилка, която предпазва от атмосферни влияния.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Конструкцията на фасадата е комплексно съоръжение и има различни варианти.
- Конструкция с вертикални и хоризонтални носещи елементи, представляваща една стъклена фасада, при която стъклените панели са закрепени между вертикалните колони и хоризонталните ригели.
- При структурираната остъклена фасада (Structural-Glazing-Fassade) стъклените панели са залепени или прихванати с профили между отделните стъклени панели, като при това се получава впечатление за цялостна стъклена конструкция без носещи части
- Вентилирана отзад външна облицовка
- "Фасада завеса" на английски: Curtain wall, състояща се от елементи с големи площи анкерирани към строителната конструкция
- Топлоизолационна фасада е фасадна система за външно топлоизолиране на стените на сградата, при което изолацията е закрепена към външната стена, има армиращ слой и накрая е измазана и боядисана.
Исторически примери[редактиране | редактиране на кода]
Фасада на на домус от 1-ви век в Помпей. Италия.
Част от Central University Library в Букурещ (Румъния)
Фасадата на Bletchley Park (UK) е смес от архитектурни стилове
Фасада на къща в Ansbach (Германия)
Атракционът Haunted Mansion в Disneyland, състоящ се от сграда и фасада отпред, като по-голямата част от маршрута е извън парка в свързани сгради.
Fantasy Gardens (Битанска Колумбия) was a theme park with an exterior designed to resemble many different medieval buildings
Фасада на типичанта сграда "Casa Chorizo" с различни орнаменти и цветово оформление в Буенос Айрес Аржентина.
Детайл от стъклената фасада на "Neues Kranzler Eck" от Helmut Jahn, намираща се в Берлин
Фасада на двореца Хава Махал, Джайпур, Раджистан, Индия
Фасади от 20-ти и 21-ви век[редактиране | редактиране на кода]
Стъклена окачена фасада на Bauhaus Dessau, от Валтер Гропиус
Църквата Hortenkachel от Egon Eiermann
Фасада на Библиотека на Висше училище за устойчиво развитие Еберсвалде, изпълнена с фотобетон, Herzog & de Meuron
Der Neue Zollhof, Дюселддорф, Франк Гери
Медийната фасада на Kunsthaus Graz
Фасада изпълнена със стъклени строителни елементи за сградата на фирма "Hermès" в Токио
Стъклена фасада без ортогонални елементи
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка българска енциклопедия, Издателство на БАН, София 1969 том 5 стр. 258
- ↑ f:data GmbH: Wandvorlagen, abgerufen am 7. Dezember 2018.