Фатимидски халифат
| Фатимидски халифат | |
| 909 – 1171 | |
.svg) | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официален език | арабски |
| Континент | |
| Столица | |
| Валута | |
| Население | |
| Религия | |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Фатимидски халифат в Общомедия | |
Фатимидският халифат (на арабски: الدولة الفاطمية, al-Dawla al-Fāṭimiyya) е исмаилитски шиитски халифат, управлявал части от Северна Африка, Близкия изток и Близкия Средиземноморски басейн в периода от 909 до 1171 година. Халифатът носи името си от Фатима аз-Захра, дъщерята на пророка Мохамед, и претендира, че неговите владетели са нейни преки потомци.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване
[редактиране | редактиране на кода]Фатимидският халифат е основан през 909 година в Ифрикия (днешен Тунис) от Абдула ал-Махди Билах, който се обявява за имам и халиф.[4][5] Той е водач на исмаилитското течение в шиитския ислям и претендира за божествено право да управлява мюсюлманския свят. Създаването на халифата е резултат от успешен бунт срещу династията на Аглабидите, подкрепен от берберското племе кутама.
Териториално разширение
[редактиране | редактиране на кода]През X и XI век Фатимидите разширяват своето влияние значително:
Основаване на Кайро
[редактиране | редактиране на кода]След завладяването на Египет, фатимидите основават град Кайро (на арабски: al-Qahira, „Победоносната“), който се превръща в политически, религиозен и културен център.[11][12] Те изграждат там джамията Ал-Азхар, която впоследствие става един от най-старите и престижни университети в ислямския свят.[13]
Религия и култура
[редактиране | редактиране на кода]Фатимидският халифат налага исмаилизма като официална религия. Въпреки това, той се характеризира с относителна религиозна търпимост към сунити, християни и евреи.[14][15][16] Управлението на Фатимидите е белязано от подем на науките, архитектурата, търговията и изкуствата. Под тяхно управление Кайро се развива като космополитен и модерен град.
Упадък и падение
[редактиране | редактиране на кода]През XII век халифатът започва да отслабва поради вътрешни борби, икономически проблеми и външен натиск. Сунитските селджуки и кръстоносците ограничават влиянието на Фатимидите в Леванта. През 1171 г., след смъртта на последния фатимидски халиф Ал-Адид, везирът Салах ад-Дин (Саладин) премахва халифата и основава династията на Айюбидите, като възстановява Абасидския халифат като религиозен авторитет в Египет и създава титлата „Султан на Египет“, която носят владетелите на Египет до османското завоевание през 1517 г.[17][18][19]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Фатимидите оставят траен отпечатък върху ислямския свят. Те са първата и единствена шиитска династия, която успешно установява халифат, конкуриращ сунитския Абасидски халифат. Архитектурата, системата на управление и религиозната им философия оказват влияние върху по-късните мюсюлмански държави. Исмаилитските общности днес, особено под духовното водачество на Ага Хан, се считат за наследници на фатимидското учение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hitti, Philip K. A Shi'ite Caliphate- Fatimids // History of The Arabs. Palgrave Macmillan, 1970. ISBN 0-06-106583-8.
- ↑ Nanjira, Daniel Don. African Foreign Policy and Diplomacy from Antiquity to the 21st Century. ABC-CLIO, 2010. ISBN 978-0-313-37982-6. p. 92. Посетен на 3 May 2021. (на английски)
- ↑ Fage, J. D. An Atlas of African History. E. Arnold, 1958. p. 11. Посетен на 3 May 2021. (на английски)
- ↑ Gall, Timothy L., Hobby, Jeneen. Worldmark Encyclopedia of Cultures and Daily Life: Africa. Gale, 2009. ISBN 978-1-4144-4883-1. p. 329. Посетен на 3 May 2021. (на английски)
- ↑ American University Foreign Area Studies. Algeria, a Country Study. Washington, D.C., Department of Defense, Department of the Army, 1979. p. 15. Посетен на 3 May 2021. (на английски)
- ↑ Raymond 1993, с. 44.
- ↑ Brett 2017, с. 77.
- ↑ Raymond 1993, с. 43 – 44.
- 1 2 Успенский, Фьодор. История на кръстоносните походи. София, Мария Арабаджиева, 2007. ISBN 9545843411. с. 275.
- ↑ Brett 2017, с. 81 – 84.
- ↑ Abbasid Belles Lettres. Cambridge University Press, 1990. ISBN 978-0-521-24016-1. с. 13. Посетен на 24 May 2018. ... it was at this time that an indigenous Arabic culture was developed in Egypt, and Arab Egypt, so to speak, came of age to the extent that it was able to rival older centres like Baghdad as a seat of learning and intellectual activity.
- ↑ Goldschmidt, Arthur. A concise history of the Middle East. Boulder, Colorado, Westview Press, 2002. ISBN 0-8133-3885-9. p. 84 – 86. (на английски)
- ↑ Daftary, Farhad. The Fatimid Caliphs: Rise and Fall // The World of the Fatimids. Toronto; Munich, Aga Khan Museum; The Institute of Ismaili Studies; Hirmer, 2018. ISBN 978-1926473123. p. 27. (на английски)
- ↑ Den Heijer, Johannes. Christian Art and Culture // The World of the Fatimids. Toronto; Munich, Aga Khan Museum; The Institute of Ismaili Studies; Hirmer, 2018. ISBN 978-1926473123. p. 190–217. (на английски)
- ↑ Fierro, Maribel. Dhimmīs in Fatimid Egypt: A View from the Islamic West // Medieval Encounters: Jewish, Christian, and Muslim Culture in Confluence and Dialogue 21 (4–5). 2015. с. 516 – 23.
- ↑ Yarbrough, Luke. Medieval Sunni historians on Fatimid policy and non-Muslim influence // Journal of Medieval History 45 (3). 2019. DOI:10.1080/03044181.2019.1612186. с. 331 – 46.
- ↑ Bosworth, Clifford Edmund. The Fatimids // The New Islamic Dynasties: A Chronological and Genealogical Manual. Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0748696482. p. 63–65. (на английски)
- ↑ Brett 2017, с. 294.
- ↑ Halm, Heinz. Fāṭimids // Encyclopaedia of Islam. 3rd. Brill Online, 2014. (на английски)
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Brett, Michael. The Fatimid Empire. Edinburgh, Edinburgh University Press, 2017. ISBN 978-0-7486-4076-8. (на английски)
- Raymond, André. Le Caire. Fayard, 1993. (на френски)
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Abun-Nasr, Jamil. A history of the Maghrib in the Islamic period. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. ISBN 0521337674. (на английски)
- Brett, Michael. The Rise of the Fatimids: The World of the Mediterranean and the Middle East in the Fourth Century of the Hijra, Tenth Century CE. Т. 30. Leiden, Brill, 2001. ISBN 978-9004117419. (на английски)
- Cortese, Delia, "Fatimids", in Muhammad in History, Thought, and Culture: An Encyclopedia of the Prophet of God (2 vols.), Edited by C. Fitzpatrick and A. Walker, Santa Barbara, ABC-CLIO, 2014, Vol I, pp. 187 – 91.
- Hofer, Nathan. Sufism in Fatimid Egypt and The Problem of Historiographical Inertia // Journal of Islamic Studies 28 (1). 2017. DOI:10.1093/jis/etw042. с. 28 – 67.
- Köhler, Michael A. Alliances and Treaties between Frankish and Muslim Rulers in the Middle East. Leiden, Brill, 2013. ISBN 978-90-04-24890-8. (на английски)
- Lev, Yaacov. Army, Regime, and Society in Fatimid Egypt, 358–487/968–1094 // International Journal of Middle East Studies 19 (3). 1987. DOI:10.1017/S0020743800056762. с. 337 – 365.
- Lev, Yaacov. The Fatimids and Byzantium, tenth–12th Centuries // Graeco-Arabica 6. 1995. OCLC 183390203. с. 190 – 208.
- O'Kane, Bernard. The Mosques of Egypt. American University of Cairo Press, 2016. ISBN 978-9774167324. (на английски)
- Richards, Donald Sidney. The Chronicle of Ibn al-Athir for the Crusading Period from al-Kamil fi'l-Ta'rikh. Part 1: The Years 491–541/1097–1146: The Coming of the Franks and the Muslim Response. Routledge, 2017. ISBN 978-1351892872. Посетен на 3 February 2023. (на английски)
- Runciman, Steven (1951). The History of the Crusades Volume I: The First Crusade and the Foundation of the Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press
- Sanders, Paula. Ritual, Politics, and the City in Fatimid Cairo. Albany, State University of New York Press, 1994. ISBN 0-7914-1781-6. (на английски)
- Walker, Paul E. Exploring an Islamic Empire: Fatimid History and its Sources. London, I.B. Tauris, 2002. ISBN 978-1860646928. (на английски)
|
