Фатма Алийе Топуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фатма Алийе Топуз
турска писателка

Родена
Починала
13 юли 1936 г. (73 г.)
Националност Флаг на Турция Турция
Литература
Псевдоним Бир Ханъм
Период 1889–1915
Семейство
Съпруг Мехмед Фаик Бей
Деца 4
Фатма Алийе Топуз в Общомедия

Фатма Алийе Топуз (на турски: Fatma Aliye Topuz), позната също като Фатма Алийе или Фатма Алийе Ханъм, е турска писателка, есеистка, активистка за женски права и колумнистка.

Макар още в 1877 г. да е публикуван роман от турската авторка Зафер Ханъм[1], Фатма Алийе с нейните 5 романа е смятана от литературните кръгове за първата романистка в турската литература и в ислямския свят[2][3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Истанбул на 9 октомври 1862 г. Тя е 2-ро дете на османския историк Ахмед Джевдет паша (1822 – 1895)[4], който е роден в Ловеч[5] и съпругата му Адвийе Рабия Ханъм[6]. Фатма има брат Али Седат и сестра Емине Семийе (1864)[3].

Поради позицията на баща си като валия на Египет и по-късно на Гърция тя прекарва от 1866 до 1868 г. в Алеп, 6 месеца в Янина през 1875 г. Живее със семейството си 9 месеца в Дамаск през 1878 г.

Фатма Алейе се обучава вкъщи, тъй като по онова време не е прието момичета да учат в училище, въпреки че няма забрана момичета да учат. Поради високата си интелектуална любознателност достига високо ниво на говорене и разбиране на арабски и френски езици[6][7].

През 1879 г., когато е на 17 години, баща ѝ урежда брака ѝ с капитан Мехмед Фаик Бей, адютант на султан Абдул Хамид II и племенник на гази Осман паша (героя от Обсадата на Плевен). Тя ражда 4 деца: Хатидже (родена 1880), Айше (родена 1884), Нимет (роден 1900) и Зюбейде Исмет (родена 1901)[6]. Съпругът ѝ през първите години на брака им не ѝ позволявал да чете книги на чужди езици.[6].

Писателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тя се появява на литературното поприще през 1889 г. с превода на новелата на Жорж Оне „Волонте“. Фатма я превежда от френски на турски език под заглавието „Мерам“ с позволението на съпруга си 10 години след брака им. Книгата е публикувана под псевдонима Бир Ханъм (Една жена)[6]

Известният писател Ахмед Мидхад е толкова впечатлен от нея, че я обявява за негова почетна дъщеря във вестник „Tercüman-ı Hakikat“. Фатма Алийе е привлечена от бащинското му внимание и той я наставлява и обменя идеи с нея. След първия си превод използва псевдонима Мютерджиме-и Мерам (Mütercime-i Meram: буквално: Женският преводач на Волонте) в следващите преводи, които прави[7][8].

През 1894 г. Фатма и Ахмед Мидхад пишат новелата Hayal ve Hakikat („Сън и истина“). Тя пише частите за героинята, а частите за мъжкия герой са писани от Мидхад. Книгата е издадена от името на „Bir Kadın ve Ahmet Mithat“ (Една жена и Ахмед Мидхад)[9] След тази новела, двамата автори разменят дълги писма, които по-късно са публикувани във вестник „Tercüman-ı Hakikat“[9].

Фатма Алийе публикува първата си самостоятелна новела Muhazarat („Полезна информация“) през 1892 г. под истинското си име. В новелата се опитва да отхвърля убеждението, че жената не може да забрави първата си любов. Това е първата новела в Османската империя, написана от жена. Книгата е преиздадена през 1908 г.

Втората ѝ новела Udi („Свирачът на лютня“), публикувана през 1899 г., разказва за жена, свиреща на уд, която Фатма среща в Алеп. В тази новела разказва на обикновен език житейската история на Бедия, която има нещастен брак[8][9]. Известният новелист Решад Нури Гюнтекин наржеда Udi сред най-важните творби, които привличат интереса му към литературата[10].

Другите ѝ новели са Raf'et (1898), Enin (1910) и Levaih-i Hayat. В нейните произведения се засягат темите за брака, хармонията между съпрузите, любовта и привличането и важността на ухажването спрямо уговорените бракове. Освен това поставя като централна тема индивидуализма чрез създаването на независими и разчитащи на себе си героини, които работят и изкарват свои пари, без да се нуждаят от мъж[11].

През 1893 г. нейната известност расте след публикуването на книгата на Ахмед Мидхад Bir Muharrire-i Osmaniye'nin Neşeti („Раждането на османската писателка“), в която се съдържат писмата на Фатма Алийе. В тези писма тя изразява неспирния си ентусиазъм да учи.

Есето ѝ Nisvan-ı İslâm е преведено на френски език под заглавието Les femmes muselmannes и също така на арабски език, а новелата ѝ „Уди“ – на френски език. Нейни работи са включени в каталога на женската библиотека на Световното колумбийско изложение в Чикаго през 1893 г. Въпреки своята известност тя изпада в забрава до втория конституционен период[9].

През 1914 г. публикува книгата Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı(„Ахмед Джевдет паша и неговото време“), за да защити баща си от политически атаки. В тази книга тя възнамерява да представи политическата сцена след втория конституционен период[10] Противоречивостта обаче на написаното спрямо официалните исторически тези води до изключване на книгата от литературата[12].

Активистка за женски права[редактиране | редактиране на кода]

Освен литературната си работа между 1895 и 1908 г. Фатма Алийе списва колона в списание Hanımlara Mahsus Gazete („Собствен вестник на жените“) за правата на жените, без да се отказва от своите консервативни възгледи. Сестра ѝ Емине Семийе Онасия (1864 – 1944) е сред първите турски феминистки[3] и също е сред интелектуалките на редакторския екип на излизащото 2 пъти седмично списание.

През 1896 г. Фатма издава книгата Nisvan-ı İslam („Жените на исляма“), в която обяснява на западния свят положението на мюсюлманските жени. В книгата защитава консервативните традиции в противоположност на съвременните герои, които създава в своите новели.

Хуманитарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ф. Алийе се занимава с благотворителност. След Гръцко-турската война от 1897 г. основава благотворителната организация „Nisvan-ı Osmaniye İmdat Cemiyeti“ („Асоциация на османските жени за помощ“), която да подкрепя семействата на войниците. Тя е сред първите женски организации в страната. За хуманитарните си усилия е наградена с Орден за благотворителност от султан Абдул Хамид II през 1899 г.[13]

Фатма Алийе е първата жена-член на „Osmanlı Hilal-i Ahmer Cemiyeti“ Османския Червен полумесец. Нещо повече тя работи за „Müdafaa-i Milliye Osmanlı Kadınlar Heyeti“ (Комитет на османските жени за национална защита) основан след Итало-турската и Балканските войни.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Най-малката ѝ дъщеря Зюбейде Исмет приема християнството през 1926 г. и напуска Турция, за да стане римокатолическа монахиня[4]. Фатма Алийе също пътува през 1920-те години няколко пъти до Франция поради здравословни причини и в търсене на дъщеря си[6]. През 1928 г. губи съпруга си. Фатма Алийе приема фамилното име Топуз след въвеждането на закона за фамилните имена в Турция от 21 юни 1934 г. Последните години от живота си прекарва в лошо здраве и финансови трудноси. Умира в Истанбул на 13 юли 1936 г.[7] Погребана е в гробището Ферикьой.

Признание и оспорване[редактиране | редактиране на кода]

Макар че Зафер Ханъм написва новелата си Aşk-ı Vatan („Любов към родината“) през 1877 г. – години преди Фатма Алийе, тя не се смята за първата турска авторка поради това, че е публикувана една-единствена работа[7].

Портретът на Фатма Алийе е изобразен на обратната страна на банкнота от 50 турски лири, издадена през 2009 г.[14] Решението на Централната банка на Турция да избере нея като първата жена, която е толкова почитана, и като първата турска авторка създава спорове между писателите и историците[2]. Критиците твърдят, че авторките от републиканския период като Халиде Едип Адъвар или Айше Афет Инан са по-подходящи да бъдат поставени на банкнота заедно с портрета на Ататюрк, отколкото Фатма Алийе, която развива идеи за правата на жените в контекста на шериата и се противопоставя на реформите на Ататюрк[4].

Фатма Алийе Топуз на банкнота от 50 лири (2009)

Избрани творби[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Muhazarat (1892) („Полезна информация“)
  • Hayal ve Hakikat (1894) („Сън и истина“)
  • Raf'et (1898)
  • Udi (1899) („Свирачът на лютня“)
  • Enin (1910) („Groaning“)
  • Levaih-i Hayat („Scenes from Life“)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Meram (1890) от френски език („Волонте“, Жорж Оне, 1888)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Namdaran-ı Zenan-ı İslamıyan (1895) („Известни мюсюлмански жени“)
  • Osmanlıda Kadın: „Cariyelik, Çokeşlilik, Moda“ (1895) („Жените в Османската империя: Одалиски, полигамия, мода“)
  • с Махмуд Есад, Taaddüd-i Zevcat („Полигамия“)
  • Nisvan-ı İslam (1896) („Жените на Исляма“) френски превод Les femmes muselmannes
  • Teracim-i Ahval-ı Felasife (1900) („Биографии на философи“) (2006) Çizgi Kitabevi, Konya. Reprint. 153 pages ISBN 975-8867-84-9[15]
  • Tedkik-i Ecsam (1901) („Изследвания на обекти“)
  • Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı (1914) („Ахмед Джевдет Паша и неговото време“)
  • Kosova Zaferi / Ankara Hezimeti: Tarih-i Osmaninin Bir Devre-i Mühimmesi (1915) („Победата при Косово / Загубата при Анкара: Важен период в османската история“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zafer Hanim’in Ask-i Vatan Romani. // Архив на оригинала от 26 февруари 2012. Посетен на 5 март 2016.
  2. а б 50 lira edebiyat dünyasını ikiye böldü. // Hürriyet, 24 януари 2009. Посетен на 26 април 2009. (на турски)
  3. а б в Fatma Aliye'nin gölgesinde kalan kardeşi. // Haber7. 2009. Посетен на 23 април 2009. (на турски)
  4. а б в Bayer, Yalçin. Paralardaki Aliye Hanım.... // Hürriyet, 11 януари 2009. Посетен на 26 април 2009. (на турски)
  5. Налбант, Мукаддес. „Една дама” – първата жена-философ на Турция, сп. Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 11/2016
  6. а б в г д е Yunus, Ceyda. Fatma Aliye kime uzak?. // Milliyet, 28 март 2008. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
  7. а б в г E-9 Fifty Turkish Lira. // TC Merkez Bankası. Посетен на 3 май 2009.
  8. а б Fatma Aliye Hanım. // Edebiyat Öğretmeni. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
  9. а б в г Fatma Aliye Hanım´ın Vefatının 70. Yılı. // Türkiye Yazarlar Birliği. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
  10. а б Zavallı Fatma Aliye Hanım. // Zaman. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
  11. Barbarosoğlu, Fatma K.. TURKISH PIONEER 'Fatma Aliye Hanım' The first generation of Turkish female writers-2. // Today's Zaman, 31 октомври 2008. Посетен на 3 май 2009.
  12. Barbarosoğlu, Fatma K.. Turkish pioneer 'Fatma Aliye Hanım' A book without a table of contents-1. // Today's Zaman, 30 октомври 2008. Посетен на 3 май 2009.[мъртъв линк]
  13. Ottoman medal for 'compassionate' British lady to go under the hammer. // Hurriyet Daily News, 24 януари 2015.
  14. TL banknotes to be in circulation in 2009. // Turkish Daily News, 15 септември 2006. Архив на оригинала от 30 септември 2007. Посетен на 28 септември 2006.
  15. Çizgi Kitabevi Yayınları, Konya, Mayıs 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fatma Aliye Topuz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.