Фаузия Байрамова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фаузия Байрамова
Фәүзия Аухади кызы Бәйрәмова
татарска общественичка, поетеса и писателка
Фаузия Байрамова, 2011 г.
Фаузия Байрамова, 2011 г.

Родена
Сабай, Сабински район, Татарска АССР, СССР

Националност Татарстан,
 СССР/ Русия
Учила в Казански университет
Работила в писател, поет, политик
Литература
Период 1986 -
Жанрове драма, исторически роман, лирика, детска литература, публицистика, документалистика
Награди За 1000 години от създаването на Казан, СССР
Политика
Партия Иттифак
Убеждения национализъм
партия „Иттифак“
председател 1989 – ? г.
Върховен съвет на Република Татарстан
депутат 1990 – 1995 г.
Семейство
Съпруг Кадиров
Деца Зулфия, Сюлейман
Фаузия Байрамова в Общомедия

Фаузия Байрамова (на татарски: Фәүзия Аухади кызы Бәйрәмова) е видна татарска общественичка, активистка за правата на човека и на татарското националистическо движение, председател на партия „Иттифак“ и политически опозиционер в Татарстан, поетеса и писателка на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман, публицистика и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Фаузия Аухадиевна кизи Байрамова е родена на 5 декември 1950 г. в село Сабай, Сабински район на Татарстан, Татарска АССР, СССР. След като завършва гимназия, продължава образованието си първо в театралното училище в Казан през 1971 г. В периода 1973 – 1975 г. работи като помощник-режисьор в телевизионното студио Казан.

В периода 1983 – 1989 г. следва във Филологическия факултет на Казанския държавен университет. В периода 1987 – 1990 г. е редактор на отдела за изящна литература в Татарстанското книгоиздателство. Като журналист и редактор пише в много вестници и списания.

През 1986 г. е издаден първият ѝ сборник с разкази „Болын“ (Ливада). През същата година е приета в Съюза на писателите на СССР. В периода 1994 – 1998 г. е член на Президиума на Съюза на писателите на Татарстан.

През 1988 г. участва в първия конгрес на Татарския обществен център и се включва в политическите дейности. През 1989 г. се включва в инициативния център на Народния фронт на Татарстан, но скоро се оттегля от него поради политически различия. От 1989 г. участва в дейността на Татарския обществен център и става един от основателите на партия „Иттифак“ – първата не-комунистическа партия в Татарстан, чиято цел е постигане на независимостта на Татарстан и установяване на демократична политическа система. На първия конгрес на партията е избрана за неин председател, преизбрана е през 1997 г. Издава вестник „Златна орда“ преди закриването му от властите на Татарстан. В периода 1990 – 1995 г. е депутат във Върховния съвет Република Татарстан. Редовен участник е годишната политическа кампания „Ден на възпоменание и скръб на татарския народ“ провеждана в Казан по повод годишнината от превземането на столицата на Казанското ханство от Иван Грозни.

В руските медии е определена като активен противник на „руския колониализъм“. Счита се за лидер на радикалното крило на татарското национално движение, макар в последните години политическата ѝ активност намалява поради влошаване на здравето.

През 2010 г. съдът на Набережните Челни я осъжда на 1 година условно за разпалване на етническа омраза и разпространение на текста на резолюцията на сесията на Мили Меджлиса от 20 декември 2008 г., на която е утвърден съставът на „правителството на Татарстан в изгнание“ и молбата към ООН да бъде признат държавния суверенитет на Татарстан. През 2014 г. отново е осъдена на 1 година условно за разпалване на етническа омраза и публикуване в социалните медии на статиите ѝ „Звери и жертвы“ и „Заявления милли меджлиса татарского народа по ситуации на Украине и в Крыму“.

През 1992 г. посещава Саудитска Арабия и изпълнява хадж.

Фаузия Байрамова живее със семейството си в Набережние Челни.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Болын (1986) – сборник с разкази
  • Сәнгать дөньясына сәяхәт (1989) – книга с разкази за деца, отразяваща историята на Волжка България и татарския народ
  • Моң (1991) – сборник с разкази и повести
  • Мәйдан татарларны көтә (1992)
  • Кара урман (1997) – роман
  • Безне онытмагыз (1998)
  • Дәверләр күчешендә (1998)
  • Хаҗ көндәлеге (1999)
  • Заман. Милләт. Кеше. (2000)
  • Күңел карлыгачларым (2000)
  • Соңгы намаз (2000)
  • Мишәрнең бөек улы (2001)
  • Алыплар илендә (2002) – роман
  • Ахырзаман афәте (2002)
  • М. Худяков и история татарского народа (2003)
  • Туфаннан таралган татар (2003)
  • Таралып яткан татар иле (2003)
  • Нух пәйгамбәр көймәсе (2004)
  • Ислам – яшәү рәвеше (2004)
  • Батырша җитәкчелегендә милли-азатлык көрәше (2004)
  • Ядерный архипелаг или атомный геноцид против татар (2005)
  • Кырык сырт (2005) – роман
  • Алтын Урдам – алтын җирем (2006)
  • Баһадиршаһ (2006)
  • Der Nukleare Archipel oder der atomare Genozid an den Tataren (2006)
  • Михаил Худяков и историко-культурное наследие народов Среднего Поволжья (2007)
  • Тропою знаний к истине (2007)
  • Татарская Караболка – 50 лет в объятиях смерти (2007)
  • Күчем хан (2007)
  • Туран Иле (2008)
  • Милләт һәм дәүләт. (2009)
  • ГУЛАГ – яралы язмышлар (2010)
  • Ачылмаган татар тарихы (2011)
  • Күчем хан (2011)
  • Батырша явы (2012)
  • Нераскрытая история татар (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фәүзия Бәйрәмова“ и страницата „Байрамова, Фаузия Аухадиевна“ в Уикипедия на татарски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Татарстан“         Портал „Татарстан