Фаузия Байрамова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фаузия Байрамова
Фәүзия Аухади кызы Бәйрәмова
татарска общественичка, поетеса и писателка
Фаузия Байрамова, 2011 г.
Фаузия Байрамова, 2011 г.

Родена
5 декември 1950 г. (73 г.)
Сабай, Сабински район, Татарска АССР, СССР

Националност Татарстан,
 СССР/ Русия
Учила вКазански университет
Работилаписател, поет, политик
Литература
Период1986 -
Жанроведрама, исторически роман, лирика, детска литература, публицистика, документалистика
НаградиЗа 1000 години от създаването на Казан, СССР
Политика
ПартияИттифак
Убеждениянационализъм
партия „Иттифак“
председател1989 – ? г.
Върховен съвет на Република Татарстан
депутат1990 – 1995 г.
Семейство
СъпругКадиров
ДецаЗулфия, Сюлейман
Фаузия Байрамова в Общомедия

Фаузия Байрамова (на татарски: Фәүзия Аухади кызы Бәйрәмова) е видна татарска общественичка, активистка за правата на човека и на татарското националистическо движение, председател на партия „Иттифак“ и политически опозиционер в Татарстан, поетеса и писателка на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман, публицистика и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Фаузия Аухадиевна кизи Байрамова е родена на 5 декември 1950 г. в село Сабай, Сабински район на Татарстан, Татарска АССР, СССР. След като завършва гимназия, продължава образованието си първо в театралното училище в Казан през 1971 г. В периода 1973 – 1975 г. работи като помощник-режисьор в телевизионното студио Казан.

В периода 1983 – 1989 г. следва във Филологическия факултет на Казанския държавен университет. В периода 1987 – 1990 г. е редактор на отдела за изящна литература в Татарстанското книгоиздателство. Като журналист и редактор пише в много вестници и списания.

През 1986 г. е издаден първият ѝ сборник с разкази „Болын“ (Ливада). През същата година е приета в Съюза на писателите на СССР. В периода 1994 – 1998 г. е член на Президиума на Съюза на писателите на Татарстан.

През 1988 г. участва в първия конгрес на Татарския обществен център и се включва в политическите дейности. През 1989 г. се включва в инициативния център на Народния фронт на Татарстан, но скоро се оттегля от него поради политически различия. От 1989 г. участва в дейността на Татарския обществен център и става един от основателите на партия „Иттифак“ – първата не-комунистическа партия в Татарстан, чиято цел е постигане на независимостта на Татарстан и установяване на демократична политическа система. На първия конгрес на партията е избрана за неин председател, преизбрана е през 1997 г. Издава вестник „Златна орда“ преди закриването му от властите на Татарстан. В периода 1990 – 1995 г. е депутат във Върховния съвет Република Татарстан. Редовен участник е годишната политическа кампания „Ден на възпоменание и скръб на татарския народ“ провеждана в Казан по повод годишнината от превземането на столицата на Казанското ханство от Иван Грозни.

В руските медии е определена като активен противник на „руския колониализъм“. Счита се за лидер на радикалното крило на татарското национално движение, макар в последните години политическата ѝ активност намалява поради влошаване на здравето.

През 2010 г. съдът на Набережните Челни я осъжда на 1 година условно за разпалване на етническа омраза и разпространение на текста на резолюцията на сесията на Мили Меджлиса от 20 декември 2008 г., на която е утвърден съставът на „правителството на Татарстан в изгнание“ и молбата към ООН да бъде признат държавния суверенитет на Татарстан. През 2014 г. отново е осъдена на 1 година условно за разпалване на етническа омраза и публикуване в социалните медии на статиите ѝ „Звери и жертвы“ и „Заявления милли меджлиса татарского народа по ситуации на Украине и в Крыму“.

През 1992 г. посещава Саудитска Арабия и изпълнява хадж.

Фаузия Байрамова живее със семейството си в Набережние Челни.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Болын (1986) – сборник с разкази
  • Сәнгать дөньясына сәяхәт (1989) – книга с разкази за деца, отразяваща историята на Волжка България и татарския народ
  • Моң (1991) – сборник с разкази и повести
  • Мәйдан татарларны көтә (1992)
  • Кара урман (1997) – роман
  • Безне онытмагыз (1998)
  • Дәверләр күчешендә (1998)
  • Хаҗ көндәлеге (1999)
  • Заман. Милләт. Кеше. (2000)
  • Күңел карлыгачларым (2000)
  • Соңгы намаз (2000)
  • Мишәрнең бөек улы (2001)
  • Алыплар илендә (2002) – роман
  • Ахырзаман афәте (2002)
  • М. Худяков и история татарского народа (2003)
  • Туфаннан таралган татар (2003)
  • Таралып яткан татар иле (2003)
  • Нух пәйгамбәр көймәсе (2004)
  • Ислам – яшәү рәвеше (2004)
  • Батырша җитәкчелегендә милли-азатлык көрәше (2004)
  • Ядерный архипелаг или атомный геноцид против татар (2005)
  • Кырык сырт (2005) – роман
  • Алтын Урдам – алтын җирем (2006)
  • Баһадиршаһ (2006)
  • Der Nukleare Archipel oder der atomare Genozid an den Tataren (2006)
  • Михаил Худяков и историко-культурное наследие народов Среднего Поволжья (2007)
  • Тропою знаний к истине (2007)
  • Татарская Караболка – 50 лет в объятиях смерти (2007)
  • Күчем хан (2007)
  • Туран Иле (2008)
  • Милләт һәм дәүләт. (2009)
  • ГУЛАГ – яралы язмышлар (2010)
  • Ачылмаган татар тарихы (2011)
  • Күчем хан (2011)
  • Батырша явы (2012)
  • Нераскрытая история татар (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фәүзия Бәйрәмова“ и страницата „Байрамова, Фаузия Аухадиевна“ в Уикипедия на татарски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.