Фачино Кане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фачино Кане
италиански благородник и кондотиер
Facino Cane.png
Роден
Починал
Погребан Италия
Семейство
Съпруга Беатриче ди Тенда (11 септември 1403 – 25 май 1412)

Бонифачио Кане или Фачино Кане де Казале (на италиански: Bonifacio Cane, Facino Cane de Casale; * 1360, Казале Монферато, † 16 май 1412, Павия) е италиански благородник и кондотиер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беатриче Ласкарина ди Тенда

Той е на служба първо на Джиан Галеацо Висконти, херцога на Милано, който се бие против Мантуа. След смъртта на херцога през 1402 г. Фачино Кане поема закрилата на неговите синове, Джовани Мария Висконти, новия херцог, и Филипо Мария Висконти. Тъй като Джовани Мария Висконти е още малолетен по това време, Фачино поема регентството и става негов велик кондотиер. Към 1404 г. личните му владения включват градовете Новара, Алесандрия, Верчели, Тортона и езерото Лаго Маджоре.

На 2 септември 1403 г. се жени за византийската принцеса Беатриче Ласкарис ди Тенда (1372 – 1418), дъщеря на Пиетро Балбо II де Вентимиля и правнучка на Евдокия Ласкарина Асенина[1] (т.е. по линия на баба си е потомка на българския цар Иван Асен II). Сватбата се провежда в семейния дворец на Ласкарис в Тенд.

Фачино умира през 1412 г. в Павия. По негово желание вдовицата му се омъжва през 1412 г. за Филипо Мария Висконти и му дава неговите владения, войници и огромно състояние.

Източници[редактиране | редактиране на кода]