Федерасион Балканик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Федерасион Балканик“
La Fédération balkanique
Информация
Начало15 юли 1924
Крайфевруари 1932
Цена5000 австрийски крони
Главен редакторДимитър Влахов, Никола Харлаков
Езикфренски, български, хърватски, сръбски, албански, гръцки, румънски, турски, по-късно и немски
Тираж1700
Федерасион Балканик в Общомедия

„Федерасион Балканик“ (на френски: La Fédération Balkanique, в превод Балканска федерация) е френскоезично списание, орган на Балканската комунистическа федерация.

Издавано е отначало във Виена,[1] после във Франкфурт на Майн, от 1924 до 1931 година[2]. Излиза на 1 и 15 число в месеца.

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 24 15 юли 1924 – 15 юли 1925
II 25 – 46 1 август 1925 – 15 юни 1926
III 59 – 71 1 януари 1927 – 1 юли 1927
IV 72 – 95 1 август 1927 – 1 юли 1928
V 96 – 119 1 август 1928 – 1 юли 1929
VI 120 – 139 15 юли 1929 – 5 август 1930
VII 140 – 147 20 август 1930 – 5 декември 1930
VIII (133) – 147 (юни) 1931 – февруари 1932

VIII годишнина е с погрешна номерация на броевете – вместо от 148 започва отново от 133, като 136 – 145 не излизат. За броеве 47 – 58 няма сведения. От 59 има подзаглавие Орган на националните малцинства и на потиснатите балкански народи, а от VIII годишнина – Орган на потиснатите народи и на националните малцинства на Балканите. VIII годишнина излиза двуседмично. Редактор-основател е Димитър Влахов; в броеве 1 - 5 главен редактор е Никола Харлаков; в 4 - 5 собственик, издател и отговорен редактор е Рудолф Хайденрайх; от 6 Антон Хелмингер, от 66 Йозеф Върба, а от VIII годишнина - Оскар Клайндинст.

Списанието е на комунистически позиции и се бори за Балканска федерация срещу „балканския национален шовинизъм“. Първият му брой излиза специално за публикуването на Майския манифест. Според уводната редакционна статия на брой 1 вестникът има задача:

да пропагандира освобождение и самоопределение на балканските народи и тяхното федериране

Във „Федерасион Балканик“ пишат Филип Атанасов, Петър Чаулев, Павел Шатев, Владимир Поптомов, Георги Бакалов, Степан Радич, Коста Новакович, Анри Барбюс.

До 1931 година излиза във Виена, Австрия, като собственик и отговорен редактор е Ото Бенедикт. От май 1931 до спирането му през февруари 1932 година - във Франкфурт, Германия. [3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]