Федериго II Сицилиански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Федериго II Сицилиански
Fidiricu II
крал на Сицилия
Federico III.jpg
Роден
Починал
25 юни 1337 г. (64 г.)
ПогребанКатания, Италия

Религияхристиянство
Управление
Период1295 – 1337
Коронация25 март 1296
НаследникПедро II (Сицилия)
Arms of the Aragonese Kings of Sicily (Shape Variant).svg
Семейство
БащаПедро III Арагонски
МайкаКонстанца Сицилийска
Братя/сестриИзабела Португалска
Хайме ІІ Арагонски
Алфонсо III Арагонски
СъпругаЕлеонора Анжуйска (17 май 1302)
ДецаЕлизабета Сицилийска
Вилхелм II (Атина)
Федериго II Сицилиански в Общомедия

Федериго II (на сицилиански: Fidiricu II, на италиански: Federico II; * 13 декември 1272, Барселона; † 25 юни 1337, Патерно) – регент от 1291 г., а от 1295 – крал на Сицилия от Барселонската (в Сицилия – Арагонска) династия.

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Той е трети син на краля на Арагон и Сицилия Педро III, и Констанца Сицилианска. Брат е на Изабела Португалска (1271 – 1336), Хайме II Арагонски (1267 – 1327), Алфонсо III Арагонски (1265 – 1291).

На 17 май 1302 г. Федериго II се жени за Елеонора Анжуйска (1289 – 1341), дъщеря на краля на Неаполитанско кралство Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, дъщеря на унгарския крал Ищван V.

Крал на Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

Сицилианците отказват да признаят договора от Анани, сключен зад гърба им и поставящ ги под властта на французите. Федериго при поддръжка на сицилианското съсловие отхвърля договора от Анани. На 12 декември 1295 година приема титула управител на Сицилия. На 15 януари 1296 година сицилианският парламент в Катания провъзгласява Федериго за крал. На 25 март същата година година е коронясан в катедралата в Палермо.

Последващи войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1313 година, в разгара на конфликта между неаполитанския крал Робер Неаполитански и император Хайнрих VII, Федериго II се прехвърля в Калабрия и превзема Реджо, насочва флота си към бреговете на Тоскана на помощ на императора. След смъртта на Хайнрих VII, Федериго II остава сам срещу Неапол, като след продължителна война страните, се помиряват през 1317 година.

Федериго II продължава да поддържа гибелините в Северна Италия и конфискува за това доходите на църквата, събрани в Сицилия. В отговор папа Йоан XXII отлъчва Федериго от църквата през 1321 година и налага интердикт на Сицилия (1321 – 1335). Войната между Сицилия и Неапол се възобновява. Приемникът на Йоан XXII, Бенедикт XII, отменя интердикта и иска примирение между съперниците. След неудачни преговори войната се възобновява.

В разгара на войната на 25 юни 1337 година Федериго II умира в Пантерно, недалеч от Катания. Той е погребан в катедралата в Катания.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Федериго II и Елеонора Анжуйска имат девет деца:

  1. Педро (1304 – 1342), крал на Сицилия (официално – Тринакрия) от 1337;
  2. Роджер (* 1305);
  3. Манфред (1306 – 1317), херцог на Атина и Неопатрия;
  4. Констанция Сицилианска, кралица на Кипър и царица на Киликия, съпруга на Левон IV;
  5. Елизабета Сицилийска (1310 – 1349), от 1328 г. омъжена за баварския херцог Стефан II;
  6. Гулелмо (Вилхелм) (1312 – 1338), княз на Таранто, херцог на Атина и Неопатрия;
  7. Джовани Рандацо (1317 – 1348), граф Рандацо, херцог на Атина и Неопатрия, регент на Сицилия от 1338 г. при Педро II и Луи (крал Сицилия);
  8. Катерина (1320 – 1342);
  9. Маргарет (1331 – 1360), от 1348 г. в брак с пфалцграф Рудолф II.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Salvatore Fodale: Friedrich III. (II.) von Aragón. In: „Lexikon des Mittelalters“ (LexMA). Band 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 944 – 945.
  • Salvatore Fodale: Federico III (II) d’Aragona, re di Sicilia (Trinacria). In: Fiorella Bartoccini (Hrsg.): „Dizionario Biografico degli Italiani“ (DBI). Band 45 (Farinacci-Fedrigo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1995, S. 682 – 694 (italienisch).