Федерика Могерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Федерика Могерини
Federica Mogherini
италиански политик и дипломат
Federica Mogherini Official.jpg
Родена
16 юни 1973 година (49 г.)

НационалностFlag of Italy.svg Италия
Учила вИнститут за политически изследвания на Екс ан Прованс
Политика
ПартияДемократическа партия (2007 година)
Семейство
СъпругМатео Рабезани
Деца2

ПодписSignature Federica Mogherini.jpg
Уебсайтwww.federicamogherini.net
Федерика Могерини в Общомедия

Федерика Могерини (на италиански: Federica Mogherini) е италиански политик и дипломат. От октомври 2014 година е Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Федерика Могерини е родена на 16 юни 1973 г. в Рим, Италия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. завършва Политически науки в Римския университет „Ла Сапиенца“, специализирайки Политическа философия. По програмата за университетски обмен „Еразъм“ учи в Института по политически науки в Екс ан Прованс(Сианс По Екс) във Франция, където пише и дипломната си работа, посветена на връзката между исляма и политиката. Владее английски и френски, ползва испански.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 21 век Могерини участва в национални и европейски кампании срещу расизма и ксенофобията. Става заместник-председател на Европейския младежки форум, обединяващ европейски младежки организации, както и за заместник-председател на Организацията на младите европейски социалисти от 1988 г.

През 2001 г. Могерини започва да се занимава с външна политика в партията Леви демократи, от която се ражда Демократическата партия, днес на власт в Италия. Отговаря за международните връзки на партията, а по-късно е секретар по международните връзки на националния секретар на партията Пиеро Фасино. Отговаряла е най-вече за инициативите на италианската левица в Ирак, Афганистан и мирния процес в Близкия изток. Тя участва в ръководството на Демократическата партия още от нейното основаване през 2007 г. и отговаря за връзките на партията с американските демократи и с Партията на европейските социалисти.

През 2007 г. става член на Германския фонд „Маршал“ на САЩ от 2008 г. е член на Италианския институт за външните работи (Istituto Affari Internazionali (IAI)). Тя участва и в Европейската мрежа на лидерите за многостранно ядрено разоръжаване и неразпространение и Организация на Договора за пълна забрана на ядрените опити.

През 2008 година е избрана за член на италианския парламент (Камара на депутатите). Влиза в състава на комисията за външна политика и комисията за отбрана.

През 2013-2014 г. е секретар по външните и европейски въпроси на Демократическата партия.

През 2014 г. оглавява италианската делегация в парламентарната асамблея на НАТО.

От февруари 2014 г. е министър на външните работи в Италия.

Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2014 г. е избрана за Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност като част от Комисията на Жан-Клод Юнкер.

През юли 2014 г., поради големия брой на италианските евродепутати, принадлежащи към групата Прогресивен алианс на социалистите и демократите на последните европейските избори, Европейският съвет я предлага за кандидат за поста на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в новата комисия Жан-Клод Юнкер. На 13 юли 2014 г. „Файненшъл таймс“ сред други европейски вестници съобщава, че това предложение не е прието добре в някои страни от Източна Европа, включително Латвия, Естония, Литва и Полша, където се смята, че позицията и спрямо Русия относно украинската криза не е достатъчно твърда.

Въпреки това на 2 август 2014 г. италианският премиер Матео Ренци я номинира като официален кандидат на Италия за комисар на ЕС.

На 30 август социалистическите премиери в Европа се срещат преди свикването на Европейския съвет, на която тя е получила одобрението на Партията на европейските социалисти. В същия ден Херман ван Ромпой обявява, че Европейският съвет е решил да назначи италианския министър за свой нов върховен представител, в сила от 1 ноември 2014 г.

Към нея са отправяни критики, че е проруски настроена. Нейната първа номинация за Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност беше блокирана от някои държави членки от източна Европа.[1]

Тя изтъква важността на отношенията между Турция и ЕС и през декември 2014 г. посещава Анкара, за да обсъди възможността за членството и в Европейския съюз. [2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Федерика Могерини е съпруга на бившия директор на хуманитарната организация „Спаси децата“ Матео Рабезани. Има две дъщери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]