Федерико I Гонзага

Федерико I Гонзага
Federico I Gonzaga
	Федерико I Гонзага Federico I Gonzaga
3-ти маркграф на Мантуа
Роден	25 юни 1441 г. Мантуа, Маркграфство Мантуа
Починал	14 юли 1484 г. (43 г.) Мантуа, Маркграфство Мантуа
Погребан	Италия
Религия	католицизъм
Награди	Орден на златната шпора
Герб
Семейство
Род	Гонзага
Баща	Лудовико III Гонзага
Майка	Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)
Братя/сестри	Барбара Гонзага; Доротея Гонзага; Франческо Гонзага (1444 – 1483); Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496); Паола Гонзага (1463 – 1497); Родолфо Гонзага
Съпруга	Маргарета Баварска (10 май 1463 – 14 октомври 1479)
Деца	Франческо II Гонзага; Клара Гонзага; Сиджизмондо Гонзага; Елизабета Гонзага; Джовани Гонзага; Мадалена Гонзага
Други роднини	Гуидобалдо да Монтефелтро (брат на съпруга(та)); Албрехт III (Бавария) (тъст); Елизабет Баварска (1443–1484) (сестра на съпруга или съпругата)
	Федерико I Гонзага в Общомедия

Федерико I Гонзага (на италиански: Federico I Gonzaga, „il Gobbo“, * 25 юни 1441 в Мантуа, † 14 юли 1484 в Мантуа) от род Гонзага е от 1478 г. 3-ти маркграф на Мантуа.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син и наследник на маркграф Лудовико III Гонзага (1412 – 1478) и съпругата му Барбара фон Бранденбург (1423 – 1481) от род Хоенцолерн, най-възрастната дъщеря на маркграф Йохан „Алхимика“ от Бранденбург-Кулмбах.

Регентство и управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му, майка му ръководи регентството за него. Федерико I Гонзага се жени на 10 май 1463 г. в Мантуа за Маргарета Баварска (* 1 януари 1442, † 14 октомври 1479) от фамилията Вителсбахи, дъщеря на херцог Албрехт III (1401 – 1460) от херцогство Бавария-Мюнхен и съпругата му Анна (1420 – 1474), дъщеря на херцог Ерих I от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек.

Взема участие в няколко сражения на страната на Миланското херцогство против Венецианската република, политика, която е много агресивна. По време на една от военните кампании Франческо завзема Азола, възползвайки се от интердикта на Папа Сикст IV, който е наложен на Венецианската република. После е постигнато примирие между воюващите страни, и Лудовико Моро, регент на херцогство Милано, настоява за връщане на Азола и другите завоювани територии. Това е удар за Федерико I Гонзага, от който не може да се оправи и умира на 14 юли 1484 година. Той е погребан в църквата Свети Андрей в Мантуа.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Клара Гонзага (* 1 юли 1464, † 2 юни 1503), ∞ 25 февруари 1481 за Жилбер дьо Бурбон (* 1443, † 5 октомври 1496), херцог на Монпансие
Франческо II Гонзага (1466 – 1519), 4-ти маркграф на Мантуа от 1484, ∞ 12 февруари 1490 за Изабела д’Есте (* 18 май 1474, 13 февруари 1539), дъщеря на Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара
Сиджизмондо Гонзага (* 1469; † 4 октомври 1525), кардинал 1500;
Елизавета Гонзага (1471 – 1526) ∞ 1489 за Гуидобалдо да Монтефелтро († 1508), херцог на Урбино
Мадалена Гонзага (* 1472, † 8 януари 1490) ^[1], ∞ 27 октомври 1489 за Джовани Сфорца, граф на Пезаро (* 5 юли 1466, † 27 юли 1510) ^[1]
Джовани Гонзага (* 1474, † 23 септември 1525), ∞ 1493 за Лаура Бентивольо († 1523), основател на линията Гонзага ди Весковато