Феликс Валотон

Феликс Валотон Félix Vallotton
Роден	28 декември 1865 г. Лозана, Швейцария
Починал	29 декември 1925 г. Ньой сюр Сен, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Жанр	портрет, пейзажна живопис, битова живопис, акт, Автопортрет, натюрморт
Направление	Набизъм, Импресионизъм, символизъм, постимпресионизъм, Ар нуво
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Феликс Валотон в Общомедия

Автопортрет на Феликс Валотон (1905)

Феликс Валотон (на френски: Félix Edouard Vallotton) е швейцарски и по-късно френски художник, график, дърворезбар и писател.

Ранните му картини са повлияни от Холбайн и Енгър. През 90-те години на XIX век, по време на сътрудничеството си с набистите, той развива по-опростен стил и създава гравюри, които му носят международно признание. Характеризиращи се с широки маси от черно и бяло с минимални детайли, те включват улични сцени, къпещи се, портрети и серия от десет интериора, озаглавена Intimités (Интимности), която изобразява напрегнати домашни срещи между мъже и жени. След 1901 г. той създава малко гравюри и се концентрира върху живописта. По-късните му картини включват висококачествени портрети и актова живопис, както и пейзажи, рисувани по памет.

Биография и творчество

Феликс Валотон е роден на 28 декември 1865 г. в Лозана, Швейцария в буржоазно протестантско семейство, присъстващо в регистри от 15. век във Валорб. Той е син на Адриен Валотон, производител на шоколад, и брат на собственика на художествена галерия Пол Валотон. Майка му, Ема, е дъщеря на занаятчия мебелист. Феликс е третото от общо четирите деца на семейството.

През 1882 г., 17-годишен, заминава за Париж, за да учи в Академия „Жулиан“ при Густав Буланже и Жул Жозеф Лефевр.

През 1885 г. методичният Валотон започва да си води дневник, озаглавен Livre de Raison („Книга на разума“), в който изброява всички свои картини, рисунки, скулптури и гравюри. Когато умира, в дневника са изброени хиляда и седемстотин произведения. През същата година той представя първите си произведения в Парижкия салон, „Портретът на господин Урзенбах“ в стил „Енгър“, както и първия си автопортрет, който получава почетно отличие. Същата година той представя и картина в Салона на изящните изкуства в Женева.

През 1887 г. Валотон представя два портрета в Салона, „Портрет на Феликс Ясински“ и „Родителите на художника“, които демонстрират уменията му, но също така, с изключителния си реализъм, се отклоняват от традициите на портретната живопис. Те са остро разкритикувани от неговия професор Жул Льофевр. Валотон все по-често започва да работи извън Академия „Жулиан“. Започва да изпитва финансови затруднения; баща му, чиято фирма има свои собствени финансови проблеми, не е в състояние да го издържа. Здравето му също се влошава, тъй като се разболява от коремен тиф, а след това страда и от пристъп на депресия. През 1889 г. се завръща в Цермат, Швейцария, за няколко седмици, за да се възстанови, и там рисува няколко алпийски пейзажа. През 1889 г. среща Елен Шатене, служителка в швейцарска фабрика или магазин, която става негова спътница в продължение на десет години.

Показва няколко картини на Парижката всемирна експозиция през 1889 г. и на същата експозиция вижда галерията с японски гравюри, по-специално произведения на Хокусай, които оказват голямо влияние върху творчеството му. За да си изкарва прехраната, Валотон работи като реставратор на произведения на изкуството за собственика на галерията Анри Аро. През 1890 г. става арт критик за швейцарския вестник La Gazette de Lausanne, където написва около тридесет статии за парижкия свят на изкуството до 1897 г. През същата година прави европейско турне, посещавайки Берлин, Прага и Венеция. Силно е впечатлен от Италия и се връща често там в по-късните си години.

През 1891 г. показва платната си за последен път в официалния Салон на художниците и за първи път участва в по-авангардния Салон на независимите, където представя шест картини. Започва да получава поръчки от швейцарски меценати. Експериментира все по-често с различни начини за изработване на отпечатъци, използвайки техника, наречена ксилография, в която става много умел. Изпълнява първата си гравюра – портрет на Пол Верлен. Методът му е да прави много прецизен и детайлен рисунък, а след това да го опростява все повече и повече. Творчеството му е забелязано от писателя и журналист Октав Юзан, който публикува статия, описваща творчеството му като „ренесанс на дърворезбата“.

През 1890 г. става известен основно със своите ксилографски произведения, които правят впечатление със своите черно-бели контрасти и са публикувани в някои списания като La Revue blanche, Pan и Die Insel. През 1892 г. става член на групата на набистите. При създаването на картините си той остава основно последовател на Гюстав Курбе и Едуар Мане.

През 1899 г. се жени за Габриеле Бернхайм (1863–1932), разведена Родригес-Енрикес и дъщеря на парижки търговец на художествени произведения и собственик на галерия.

През 1900 г. става френски поданик.

На 60-годишна възраст умира на 29 декември 1925 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен след операция от рак.

Галерия

• 
  Автопортрет (1885)
• 
  Болното момиче (1892)
• 
  Къпане в лятна привечер (1892)
• 
  Три жени и едно момиченце си играят във водата (1907)
• 
  Залез, оранжево небе (1910)
• 
  Бялото и черното (1913), по картината на Едуард Мане Олимпия
• 
  Морски бряг при Онфльор (1915)
• 
  Сенегалски войници в лагера Майли (1917)
• 
  Пейзаж с храсталаци (1918)
• 
  Гола жена пред печка „Саламандър“ (1900)

Ксилографии

• 
  Нощта (1897)
• 
  Убедителната причина (1898)
• 
  Със семейството (1899)

Външни препратки

• Произведения на Феликс Валотон в проекта Гутенберг