Фемарнбелтски тунел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фемарнбелтският тунел (на датски: Femern Bælt-forbindelsen,на немски: Fehmarnbelt-Querung) е строящ се подводен тунел, който трябва да свърже датския остров Лолан и германския остров Фемарн, като прекосява широкия 18 km проток Фемарн белт в Балтийско море. Той ще осигури пряка фиксирана връзка между Северна Германия и остров Лолан, и от там към датския остров Шеланд и съответно Копенхаген. При това той ще се превърне в най-дългия комбиниран железопътен и автомобилен тунел в света и вероятно най-основната връзка към Скандинавието. В тунела ще има две жп линии и четирилентова автомагистрала. Предполага се, че тунелът ще се преминава за седем минути с влак и за 10 минути с автомобил, вместо за 45 минути, колкото е времето за преминаването с ферибот.[1] Времето пък с влак между Хамбург и Копенхаген вместо сегашните пет часа ще се съкрати до около два.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Първоначален проект за мост през протока

На 1 януари 2021 г. е направена първа копка на строежа.[2] Действителните строителните работи от датска страна започват през юли 2021 г., от германска – през ноември 2021 г., а срокът за пускане в експлоатация е планиран за 2029 г.[3][4] Общата стойност на проекта се предполага да възлезе на 8,7 млрд. евро, като ЕС ще участва в строителството с 590 млн. евро.[5]

Конструктивно изпълнение[редактиране | редактиране на кода]

Избрано е конструктивното решение за изпълнение като така наречен потопен или спуснат тунел. Тунелът ще бъде изпълнен с използването на 79 потопени, предварително произведени железобетонни елемента, всеки с дължина 217 m, широчина 42 m и височина 9 m. На сушата ще бъдат прокопани отсечки за свързване с повърхността.

Първоначално ще бъде прокопан за 18 месеца канал на морското дъно (намиращо се на това място на дълбочина около 30 m) с дълбочина на канала около 12 m и широчина от 80 до 120 m. След това предварително произведените тунелни елементи от бетон с тегло 73 хиляди тона всеки, ще бъдат спуснати на място и свързани един с друг. След това тунелът ще бъде покрит с един защитен слой от камъни и пясък за пълно възстановяване на морското дъно. Елементите с широчина 42 m и височина 9 m ще имат четири тръби за движение на транспортните средства, както и една аварийна тръба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Fehmarnbelt tunnel: delivering a new European link. // 2018-06-11.
  2. Dänemark beginnt mit Bauarbeiten für Fehmarnbelt-Tunnel. // Der Spiegel. Посетен на 2021-03-03.
  3. Началось строительство самого длинного погружного тоннеля в мире | SeaNews. // Посетен на 2021-08-25.
  4. WiMi.SH. Meyers Fazit des heutigen Kopenhagen-Besuchs bei seinem Amtskollegen Olesen. // 2017-04-18. Посетен на 2021-08-25. (на немски)
  5. Kiel – Weniger EU-Mittel fuer den Fehmarnbelttunnel. In: Hamburger Abendblatt vom 1. Juli 2015, abgerufen am 13. August 2015.