Фемическо убийство
Като фемическо убийство стават известни политическите убийства, които са извършени въз основа на самоправораздавателна наказателна присъда (на немски: Feme) сред предатели от тайни, конспиративни десни групировки в първите години на Ваймарската република. Практиката на убийствата става известна през 1925 година. Напоследък подобни убийства също биват наричат по този начин в някои медии.
Разграничение на термини[редактиране | редактиране на кода]
Феме (от среднодолнонемското veime = наказание) обозначава на езика на десните екстремистки нелегални съпротивителни движения акт на самоправораздаване: убийството на „предатели“, които – като членове на групировката или като външни лица – са знаели местоположението на складовете на оръжия или някакви други тайни и са ги докладвали на официалните съдебните власти или са заплашвили да сторят това. Това пише в устава на организация „Консул“, дясно терористично антисемитско тайно общество, основано през 1920 г.: „Предателите стават жертва на феме".[1] През ноември 1925 г. списанието Die Weltbühne публикува анонимна статия на Карл Мертенс за убийствата на повече от двадесет членове на десни групировки.[2]
Понякога терминът се използва и за политическите убийства на демократични политици като Матиас Ерцбергер (1921 г.), Карл Гарейс (1921 г.) и Валтер Ратенау (1922 г.), както и за неуспешния опит за покушение срещу Филип Шайдеман (1922 г.) от членове на организацията „Консул“.[3] Според политолога Ханс-Хелмут Кнутер тези убийства, както и политическите убийства отляво, трябва да бъдат разграничени от действителните фемически убийства.[4] По същия начин, през 1926 г. комитет на Райхстага разграничава фемическите убийства от други политически убийства, като ограничава употребата на термина до убийството на предатели на тайни, планирано от група, но включва подобни действия от леви екстремистки групировки.
Брой на жертвите[редактиране | редактиране на кода]
Почти всички тези фемически убийства са се случили в смутните ранни години на Ваймарската република. Пикът е бил достигнат през 1923 г., когато инфлацията (до хиперинфлация), съюзническата окупация на Рурската област, пучът над Хитлер и сепаратистки стремежите разтърсват Германския райх. Общо до 1924 г. близо 400 политически противници[5][6] стават жертва на дяснорадикални и националсоциалистки атентати на организацията „Консул“, Съюза „Викинг“, Черния райхсвер, Щурмовия отдел Росбах, баварския граждански вер и техните приемни организации.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ulrike Claudia Hofmann: „Verräter verfallen der Feme!“ Fememorde in Bayern in den zwanziger Jahren. Böhlau, Köln/Weimar 2000, S. 119.
- ↑ Die Fememorde. In: Die Weltbühne vom 17. November 1925, S. 750 – 756 (online)
- ↑ So zum Beispiel Detlef Wienecke-Janz (Hrsg.): Die Chronik. Geschichte des 20. Jahrhunderts bis heute. Chronik Verlag, Gütersloh/München 2006, S. 152 f. und 156.
- ↑ Hans-Helmuth Knütter: Fememorde. In: Carola Stern, Thilo Vogelsang, Erhard Klöss und Albert Graff (Hrsg.): dtv-Lexikon zur Geschichte und Politik im 20. Jahrhundert. dtv, München 1974, Bd. 1, S. 252.
- ↑ Statistiker Emil Gumbel – Rechnen gegen den Terror von Daniel Furth, Spiegel Online 27. April 2012
- ↑ Emil Julius Gumbel: Das rechte Auge von Benjamin Lahusen, Zeit Online 9. Februar 2012
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fememord в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |